Очакваме Азербайджан да прекрати военните действия и те да не се използват за прогонване на арменците, местни жители на Карабах, отбеляза той. Говорителят добави, че възможни санкции от страна на ЕС може да се наложат, ако се постигне необходимото единодушие за такова решение.

Говорителят подчерта, че обемът на внасяния от ЕС газ от Азербайджан се равнява на три процента от общите вносни количества за миналата година. "Това е с един процент повече от 2021 г. и очакваме за тази година да няма промени", уточни той.

Знаем, че Азербайджан внася газ от Русия, но газът, доставян в ЕС, е каспийски, заяви говорителят. Той посочи, че ЕС знае какви количества се внасят от Русия в Азербайджан и те са много по-малки от вноса от Азербайджан в ЕС. Не внасяме руски газ в ЕС, обобщи говорителят.

"Това е хулиганство на пътя. Ако приемем, че това са хулиганите на пътя, които демонстративно не спазват правилата пред всички останали, то трябва да им въздействаме по същия начин, както въздействахме на футболните хулигани. В момента ние не говорим за футболно хулиганство, много рядко са случаите."

Това коментира пред БНР д-р инж. Богдан Милчев от Института за пътна безопасност, бивш директор на КАТ – Пътна полиция.

Според Милчев МВР има капацитета да въздейства, което се вижда по активността на полицаите да посетят земеделците, които се канят да протестират.

"Пътната безопасност е досадно служебно задължение за всички министри. Това е едно малко елементче. За МВР този приоритет е само на думи. По същия начин е и Министерството на транспорта, по същия начин е регионалното министерство. Тези три министерства не действат като система."

"Когато станах шеф на КАТ, същият проблем беше на масата. Започнахме специализирани полицейски операции, променяхме законодателство и постигнахме някакъв успех. Но това е процес, на който трябва да въздействаш постоянно", отбеляза Милчев.

Моделът е сбъркан. Когато 2011 г. започнахме да решаваме този проблем, играехме на котка и мишка, на мускули. Но това не може да бъде решение на въпроса. Тези действия дават краткосрочен ефект и трябва да надградим, подчерта Богдан Милчев в предаването "Хоризонт до обед".

Според него това е работа на Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата", но тя се държи като неправителствена организация и "не искат да се карат с тримата министри".

"Този проблем много бързо може да бъде решен", категоричен е Богдан Милчев. По думите хората, които правят това, не са толкова много и може да бъдат идентифицирани и профилактирани.

"Обаче това, за да се направи, някой трябва да го ръководи, някой трябва да го изиска."

Той бе категоричен, че България не може да влияе на световните цени. 

„Желанието на всички политици да пипнат публичните пари, достъпът до публичния ресурс на българските и европейските данъкоплатци е най-здравата спойка на коалицио-сглобката”, отбеляза Хампарцумян.

"Не бива да пропускаме желанието на някои хора първо да свалят правителството, за да дойде друго правителство, по-приятелски настроено към Русия и по-неприятелски настроено към Украйна", добави той.

Анализаторът Михаил Кръстев от своя страна посочи, че когато има забрана за внос на украински суровини, е нормално цените да се повишат.

„Държавата изкривява ситуацията, това не е грешно икономическо решение от страна на земеделците. Субсидиите не са толкова голям проблем, колкото липсата на конкуренция”, подчерта експертът. Кръстев даде пример с Япония, където има наложени огромни тарифи за внос на основни стоки. По думите му следващата бомба, която се залага в момента е изчислението, което държавата ще се опита да направи за това колко да се внася.

Политологът Кольо Колев изтъкна, че протестът на земеделците е бил напълно предвидим и ако се е мислило предварително, е можело да се вземат по-добри решения. Той изрази мнение, че положението с енергетиците е същото. Според него политическите пластове няма да се пренаредят.

"Днес Министерският съвет ще приеме този меморандум", категоричен бе Вътев.

"Разговори с премиера на Украйна се водят, те са перманентна практика, откакто стои темата за вноса на земеделски продукти от Украйна. Официално има решение да се продължи със забраната на четирите досега забранявани култури, да се договарят квоти. Другите три култури не ни касаят. Нас ни касае слънчогледът, нерафинираното олио, сухото мляко и мед", посочи той.

Правителството настоява за контрол на износа от Украйна на тези четири продукта – слънчоглед, нерафинирано олио, сухо мляко и пчелен мед, отбеляза още министърът на земеделието.

По думите му има период от един месец, в който да се договорят квотите за лицензионните режими.

От останалите искания на земеделците няма нищо, което да е под въпрос като изпълнение, смята Вътев.

На въпрос защо у нас е било гласувано решението за отпадане на забраната за внос на украинско зърно преди тя така или иначе да отпадне официално на европейско ниво, земеделският министър каза следното:

"Не знам дали някой го направи нарочно, дали е обмислено, дали е било толкова спешно да се направи. Това решение е взето с идеята да бъде полезно за България. Може да е "изтъргувано", може да е договорено. В кабинета няма нито един безотговорен човек", добави Вътев, според когото "Денков и Габриел са голям късмет за България".

"Най-големите нямат трактори на Долни Богров. Те са си самодостатъчни. Казвам, че ги няма на протеста. Но българското земеделие е в насипно състояние. Всеки се бори да оцелява сам. Всички средни и малки имат огромен проблем", заключи земеделският министър.

Проблемите на животновъдите, производителите на пчелен мед, както и на всички други земеделски производители са натрупани в продължение на много години, отбеляза още той, като попита "кой проблем се реши", след като толкова години се водят разговори с браншови организации.

„Досега такъв орган не сме създавали. Служителите с разследващи функции са или в полицията, т.е. под контрола на изпълнителната власт, или в съдебната власт. Ние правим нещо различно – независим орган с разследващи функции”, подчерта ресорният министър и отбеляза, че очаква това да даде резултат.

"Създаваме достатъчно стимули в системата да имаме ефективно разследване и наказване на корупцията”, допълни той.

Славов коментира и темата за правомощията на главния прокурор.

Министерството не подкрепяло дългите мандати на тримата големи в правосъдието. Обсъжда се обаче вместо сегашния един мандат от 7 години, обвинител номер едно да може да бъде избиран за два от по 5 години.

„Надявам се това предложение да не бъде подкрепено”, коментира Славов.

„Фючърсите за октомври са малко плашещи вече виждаме и такива около 1000 долара за тон дизел и бензин. Ако се задържи тази цена тогава с 99% ще виждаме цени, които започват с тройка“, смята експертът.

По думите му поскъпването на горивата се дължи на международни фактори.

„Основните производители на нефт в световен мащаб гонят едно желание да видят по-висока цена на барела, което е нормално“, посочи Хаджидимитров.

"Получи се стрес на пазара, който борсите само чакаха. В момента цените са между 2,85 и 2,95 лева за литър", отбеляза специалистът.

Хаджидимитров не очаква да се стигне до цени от 4 лева. Според него такава цена би могла да бъде факт, ако барелът достигне 150 долара.

„Фактите не са достатъчно ясни. Има неща, които изключват възможността изобщо за неизбежна отбрана. Връщам се към стандарта абсолютна необходимост. Условието полицията да употребява оръжие е да направи всичко възможно да запази живота и здравето на лицата. Този случай далеч не изглежда такъв от известните фактите”, отбеляза адвокатът Адела Качаунова.

Правозащитникът Ивета Анадолска от своя страна отхвърли възможността да се касае за умишлено убийство.

„Полицаят за мен е употребил оръжие точно в рамките на правомощията си по член 87 от закона за МВР”, посочи Анадолска.

По думите на адвокат Людмил Рангелов униформеният е спазил перфектно правилата.

„Полицаят е действал в пълен синхрон със законовата разпоредба, която му разрешава да употребява оръжие. Имаме лице, което е извършило тежко умишлено престъпление и което бяга след това. Имаме устно гласно предупреждение и изстрели във въздуха”, категоричен бе той.

В речта си Шолц се обяви и за реформа на Съвета за сигурност на ООН, който е блокиран от дълго време.

„Агресивната война на Русия причини огромни страдания не само в Украйна. Хората по целия свят страдат в резултат на инфлацията, нарастващите дългове, недостига на торове, глада и увеличаващата се бедност", отбеляза германският канцлер.

По думите му именно защото тази война има непоносими последици по целия свят, е правилно и уместно светът да се включи в търсенето на мир.

"Но мир без свобода се нарича потисничество. Мир без справедливост се нарича диктатура. И Москва трябва най-накрая да разбере това. Защото нека не забравяме, че Русия е отговорна за тази война и че руският президент е този, който може да я прекрати по всяко време с една-единствена заповед”, категоричен бе Шолц.

Очаква се лидерите на четири от петте държави, които имат постоянни места в Съвета за сигурност на ООН, да пропуснат годишното събитие, на което се събират държавни и правителствени ръководители от цял свят.
Тяхното отсъствие може да има желана съпътстваща последица за Байдън: то може да даде тласък на усилията на администрацията му да подобри имиджа на Америка сред по-малко влиятелните страни в Африка, Латинска Америка и Азия, които разглеждат ООН като важен форум. То също така би могло да помогне за отдръпването на тези страни от Китай и Русия.
Не се очаква ръководителите на двата най-големи американски съперника - Китай и Русия - да присъстват. Ръководителите на двама основни американски съюзници - Обединеното кралство и Франция - също няма да се явят. Всички те имат различни или неизвестни причини да не пътуват до Ню Йорк.
За много по-бедни държави форумът на ООН е рядка възможност да се защитят пред големите световни сили. Много от тези страни не са канени на срещи като Г-20 или Г-7.
Подобно на Г-20, отсъствието на Китай дава възможност на Съединените щати да кажат: "Ей, всъщност ние сме тук и ни е грижа за развиващите се страни", казва Стюарт Патрик, анализатор от Фондацията за международен мир "Карнеги".
Последната среща на Г-20 се проведе през изминалия уикенд и Байдън изглежда се възползва от отсъствието на китайските и руските лидери, за да се ангажира със страни като Бразилия, Южна Африка и Индия, напомняйки им за интереса, ресурсите и силата на Америка.
Говорителката на Съвета за национална сигурност към Белия дом Адриана Уотсън заяви, че САЩ смятат, че годишната среща на ООН остава "изключително актуална".
"Президентът разбира значението на това да се появи, за да разговаря с колегите си по критични въпроси", каза Уотсън.
Китайският върховен лидер Си Дзинпин често пропуска срещата в Ню Йорк и не се очаква да присъства тази година. Но също така бяха създадени известни интриги във връзка с решението му да не изпрати външния си министър Ван И на събитието. Китайското външно министерство потвърди в петък, че вместо него Си изпраща вицепрезидента Хан Джън.
Ван е ветеран в контактите на високо равнище с американски служители. Държавният секретар Антъни Блинкен покани Ван да посети САЩ и имаше очаквания, че той ще се види с Блинкен в кулоарите на Общото събрание на ООН. Това можеше да бъде ключова стъпка в продължаващите усилия на САЩ да организират среща между Байдън и Си по-късно тази година. Ролята на китайския вицепрезидент е предимно церемониална.Това означава, че Хан ще играе по-скоро роля на заместник-председател на срещата на ООН, отколкото да се стреми към активна дипломатическа дейност.
Руският автократ Владимир Путин също често пропуска годишната среща на Общото събрание на ООН. Тъй като Международният наказателен съд е издал заповед за ареста му във връзка с войната в Украйна, пътуването е по-трудно от обикновено. (Въпреки това, поради сложни юридически причини, включително дипломатически привилегии, е малко вероятно Путин да бъде арестуван в Ню Йорк - ако САЩ изобщо му издадат виза).
Еманюел Макрон ще бъде домакин на британския крал Чарлз III за пътуване, което вече веднъж беше пренасрочено, след което ще последва посещение на папа Франциск.
"Макрон току-що беше на срещата на върха на Г-20. Той ще се занимава много с външна политика, така че има въпрос на баланс и време", каза френски министър, който, както и други споменати в тази история, получи анонимност, за да обсъди откровено чувствителната тема.
Отсъствието на британския министър-председател Риши Сунак е по-изненадващо, като се има предвид, че това ще бъде първата му Генерална асамблея, откакто зае поста си през октомври миналата година. Въпреки това, Сунак и неговата Консервативна партия напоследък се провалят в социологическите проучвания, което подсказва, че предстоят проблеми на изборите.
Служител на британското посолство, запознат с въпроса, заяви, че Сунак се грижи много за международната дипломация, но че при разглеждането на препълнения календар е било решено, че вътрешните приоритети трябва да вземат превес. Офисът на Сунак отбеляза, че той присъства на множество други срещи на световни лидери само в рамките на няколко месеца.
"Тази есен графикът на срещите на върха е особено интензивен, на фона на натоварените вътрешни програми", заяви служителят, като подчерта, че в Ню Йорк ще бъдат и други висши британски служители: "Нашият заместник министър-председател и министърът на външните работи ще бъдат ангажирани през цялата седмица."
Пътуването на срещи на върха може да бъде уморително, както и логистично предизвикателство за всеки световен лидер, особено когато срещите са подредени близо една до друга. Байдън пропусна двойка срещи на върха в Азия по-рано този месец, като вместо това изпрати вицепрезидента Камала Харис. Той има и едно предимство, когато става въпрос за ООН: намира се в неговата обичайна часова зона.
Все пак отсъствието на четирима лидери от т.нар. постоянна петорка, или П5, може да подхрани усещането сред много дипломати, че ООН е по-малко ориентирано към действия - и следователно по-малко значимо - многостранно място, отколкото, да речем, неотдавнашната среща на Г-20, където бяха обявени сделки на високо равнище.
Ситуацията показва, че "ООН не само не е единствен играч в града, но може би дори не е предпочитан играч", каза Патрик.
Фактът, че световните сили разполагат с право на вето в Съвета за сигурност на ООН, често означава, че органът е парализиран по големи въпроси, като войната в Украйна, които поставят тези държави в противоречие.
Годишното събрание на Общото събрание често е в най-добрия случай перформативно. Основната тема са речите на световните лидери. Министрите на външните работи и други официални лица, които заместват отсъстващите лидери, обикновено са прехвърлени да говорят в края на едноседмичната програма.
Но тези страни все още ценят ООН като основна световна платформа.
"Неучастието в Общото събрание на ООН често се възприема от много държави като липса на ангажимент към ООН, а това не е добре", казва Питър Йео, старши служител във Фондацията на ООН.

Украйна обвинява Русия в нарушаване на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид.

"Няма никакво съмнение, че решението ще бъде възможно най-политизирано. Ако Международният съд на ООН наистина се съгласи с Киев и колективния Запад, той завинаги ще загуби доверието на Русия и други държави в някогашния авторитетен орган на правосъдието. Ако резултатът от делото вместо юридическо решение бъде огласен като откровена глупост, Русия ще трябва да обмисли сценарий с излизане от юрисдикцията на Международния съд на ООН, което само по себе си не е лесна юридическа задача, защото той е един от основните органи на ООН, а Статутът на Международния съд - неразделна част от Устава на ООН" - написа сенаторът в Телеграм-канала. "Наблюдава се постепенно разпадане на всички органи на ООН. Казвам това с искрено съжаление", добави той.

Косачев отбеляза, че в началото на процеса първо ще бъдат изслушани предварителните възражения на Русия срещу подадения иск, след което ще бъдат представени позиции от "трети страни в производството". "За първи път в историята съдът позволи на 32 държави да се присъединят към процеса наведнъж. Това са всички държави от ЕС без Унгария, плюс Лихтенщайн, Норвегия, Канада, Великобритания, Нова Зеландия и Австралия.

Спорът се отнася до "тълкуването, прилагането и изпълнението на Конвенцията от 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид", както е посочено в иска на украинската страна. Официален Киев подава молба до Международния съд на ООН два дни след началото на пълномащабното военно нахлуване в Руската федерация - на 26 февруари 2022 г.

На първо място, украинската страна категорично заявява, че на нейна територия не е имало геноцид, заради който Русия, според нейния президент Владимир Путин, е нахлула в Украйна. "Руската федерация лъжливо твърди, че в Луганска и Донецка област на Украйна са извършени актове на геноцид, и на тази основа признава така наречените "Донецка народна република" и "Луганска народна република", а след това обявява и започва "специална военна операция" срещу Украйна", се казва в иска.

На второ място, Киев настоява съдът да "установи, че Русия няма правно основание да предприема действия в и срещу Украйна за предотвратяване и наказване на предполагаемия геноцид".

Трето, самата украинска страна обвинява Русия в "планиране на актове на геноцид в Украйна" и твърди, че Русия "умишлено убива представители на украинската националност и ги ранява тежко".

Според експерти за първи път се повдига този въпрос - не обвинения в геноцид, а обвинения в неправомерни обвинения в геноцид. Това обаче е самата същност на делото, но все още не се е стигнало до неговото разглеждане. Основният въпрос на настоящата фаза е именно дали съдът може да разгледа спора по същество. Предстоящите изслушвания ще се съсредоточат върху компетентността на съда и допустимостта на жалбата на Украйна.

Една от страните - обикновено ответникът - може да оспори компетентността на съда по дадено дело или да твърди, че съдът не може да разгледа делото по други причини, обяснява пресслужбата на Международния съд на ООН. В такъв случай страната повдига възражения срещу компетентността на съда или срещу допустимостта на жалбата, а съдът спира производството по същество. Другата страна се приканва да отговори на тези възражения. Писмените становища на страните се публикуват от съда в първия ден на заседанието, което ще помогне за по-доброто разбиране на техните позиции, казват експертите. Позицията на Украйна обаче вече е ясна, докато аргументите на Русия все още са неизвестни.

След това съдът ще изслуша страните и ще постанови решение. Ако установи, че е компетентен и че искът е изцяло или частично допустим, съдебното производство по същество ще продължи. В противен случай процесът ще приключи. Този етап от изслушването ще продължи до 27 септември, но решението относно компетентността ще бъде взето на по-късна дата. Дали делото ще бъде разгледано по същество, е от решаващо значение и защото това ще засегне временните мерки, които, макар и чисто юридически, са в сила. Ако съдът се съгласи с Русия и установи, че не е компетентен, временните мерки ще бъдат отменени.

На 16 март 2022 г. Международният съд на ООН постановява, че Руската федерация трябва незабавно да прекрати военните действия, започнати на 24 февруари 2022 г. на територията на Украйна, както и да гарантира, че военните и частните въоръжени формирования, организациите и лицата под неин контрол и ръководство няма да предприемат никакви стъпки в подкрепа на военните операции.

Говорителят отбеляза, че сухопътните превози са успели да поемат изнасяните от Украйна количества, както и че междувременно са били разширени възможностите за съхранение на зърно в ЕС. Той уточни, че целият проблем се създава от това, че Русия се оттегли от споразумението за износ на украинско зърно през Черно море.

По неговите думи предстои ЕК и засегнатите държави да се запознаят подробно с предстоящото въвеждане от Украйна на лицензионен режим за износ на земеделски стоки.

Търговията е въпрос, по който водещата дума е на ЕС, затова ще преценим едностранните мерки, предприети от Полша, Унгария и Словакия, заяви говорителят. Той не отговори на въпрос дали ЕС би защитил трите държави пред Световната търговска организация, ако Украйна заведе иск, отбелязва БТА.

„Мога да кажа точните суми. За целия сектор това са над 1,8 млрд. лева за юридическите лица и над 600 млн. лева за еднолични търговци и физически лица. Това е печалбата“, поясни той в отговор на въпроса дали потвърждава думите на премиера, че през миналата година зърнопроизводителите са отчели 25% по-голяма печалба спрямо 2021 г.

Той отбеляза също така, че с прекратяването на забраната за внос на украинско зърно е свързан с изискването от страна на ЕС за въвеждането на регулаторен режим в тази посока от страна на Украйна. Според него това е нещо, за което не се говори.

„От понеделник започва да действа този регулаторен режим за износ на някои стоки от Украйна, което означава, че няма да има свободно и безконтролируемо изнасяне на стоки. Този контрол ще се осъществява от Украйна, но вероятно ще има и механизми за проверка от страна на ЕС. Предстой да видим това в понеделник“, поясни той.

Румен Спецов коментира и как вноса на продукти от Украйна ще се отрази на цените. „Цените на тези стоки се определят от борсовите индекси. Това, от което вероятно се опасяват нашите производители, е, че в България ще дойдат продукти с много ниски цени и евтини суровини. Но за да стигнат тези продукти от Украйна до България има разходи за транспорт. Така че на този етап никой не знае на каква цена ще бъдат доставени суровините“, уточни той.

Директорът на НАП призна, че има свръхпечалба в сектор „Земеделие“. Те са от миналата година и са генерирани в една друга обстановка, подчерта обаче той.

„В новия програмен период има известно намаляване на субсидията от ЕС за земеделците. За миналата година тя се изчислява на около 2 млрд. лева. Но всъщност проблемът, който не е от днес и е голямата тема, е начинът по който тези пари се концентрират в една тясна група собственици. Благодарените на тези пари пък се получи концентрация на земя“, поясни той и допълни, че процесът е започнал още с предприсъединителните фондове.

Тихомир Безлов поясни, че европейското финансиране даде възможност на хора, избрани политически, да дават аренда на собствениците на земя. Именно това е довело до концентрацията на земя. „Имаше, бих казал, криминални истории, в които дребни и средни земеделци бяха принуждавани на дават земята си на големите“, отбеляза още той и поясни, че само в Словакия и Чехия има по-голяма концентрация на земя, но с уговорката, че там има кооперативи.

Експертът от ЦЗД е категоричен, че капиталите са се концентрирали в зърнопроизводителите, защото този процес изисква най-малък ресурс като работна ръка и дава най-добри печалби. Според него земеделците не произвеждат домати и краставици, защото „няма хора или те са скъпи“. „Какво се случи с традиционните български производства – това е една много интересна тема. Няма лошо да се произвежда зърно, но то трябва да се използва за отглеждането на животни, защото там е голямата добавена стойност“, обясни той.

Тихомир Безлов коментира и превръщането на България в топ износителите на рафинирано олио в света след началото на войната в Украйна. „Възможно е производителите на олио да спечелят от падането на забраната, но всичко зависи от това, какво количество суровина може да изнесе Украйна в момента“, каза той.

Експертът от ЦЗД е на мнение, че украинските зърнени продукти ще започнат да оказват натиск на пазара след отпадането на забраната за внос. „Забележете, че те го произвеждат без европейски субсидии и без помощ от държавата. Въпреки това се конкурират много успешно с българските зърнопроизводители“, поясни също така Безлов.

"Това, че няма опонент на ГЕРБ, за нас не е проблем. Нашата битка е срещу цялостния модел на управление на ГЕРБ - модел, който се изразява и в некачествените ремонти, и в мръсния град, и в нагласените обществени поръчки, и в разпадащата се инфраструктура на града, и във всички онези далавери и корупционни практики, които сме разкривали през годините".

"Спаси София" компромиси с ГЕРБ няма да прави, категоричен бе Бонев в интервю за предаването "Неделя 150" на БНР. И добави: "Нямаме никакво намерение да пестим критика срещу ГЕРБ и начина, по който управляват София".

Той отбеляза огромния пропилян потенциал на София последните 20 години. София изостана от своите конкуренти в Европа, а не ги настигна, отчете той. Общинският съветник нарече "шайка" тези, които управляват столицата в последните години.

Подходите ни с Васил Терзиев се допълват, добави Борис Бонев. Той е убеден в победата на кандидата им за София.

За другия кандидат за кмет на София - Вили Лилков, Бонев смята, че е жалко, че той е допуснал поредно разделение на демократичния вот в София:

"Тук беше моментът да се демонстрира отговорност. В едно обединение като нашето всеки може да намери своето място. За мен беше грешка от страна на Вили Лилков, може да е бил подведен".

За бюджета на София общинският съветник коментира: "Не мина на косъм, а беше предвидено да мине по начина, по който се случи. Патерицата на ГЕРБ - ВМРО, си ги подпираше, когато трябваше да се взимат решения за харчене на много милиони. Ако някой е толкова сериозна опозиция и накрая се извърта на 180 градуса и гласува за бюджет, който е критикувал така остро, какви са били стимулите да направи това. Можем доста схеми да се опитаме да разплетем, свързани с гласуването. Може би е бил стимулиран".

"Нима 10 000 деца не бяха извън детските градини и миналата година, когато имаше бюджет? Нима жълтите павета се случиха в ситуация без приет бюджет - напротив, имаше бюджет и въпреки това жълтите павета бяха подредени криво. Общината с приет бюджет прави всичките си некачествени ремонти и толерира фирмите за почистване, които получават по 250 млн. годишно на практика да не чистят и София да е потънала в боклуци", продължи той.

По-добре не пипайте нищо, за да не го развалите, отколкото да правите ремонт на ремонта, категоричен бе Бонев.

Според него има голямо значение кой ще управлява София след изборите. Бюджетът не е просто едни цифрички, в бюджета се залагат реформите и приоритетите, подчерта той. По думите му бюджетът е изключително важен инструмент за управлението на града. Много бързо ние ще подготвим, включително по нов модел, бюджетът за 2024 г., заяви Борис Бонев.

Владимир Константинов, председател на кримския парламент, каза, че национализираните имоти ще бъдат продадени "скоро" и властите са провели първите осем търга за имоти на украински бизнесмени. Договорите за продажба възлизат на повече от 815 милиона рубли.

Национализирането на около 500 имота в Крим, включително и такива, които принадлежат на високопоставени украински политици и бизнесмени, започна пред февруари.

"Освен това в близко бъдеще се планира продажбата на около 100 обекта на национализирана собственост. Това са жилищни помещения, включително апартамент на семейство Зеленски, лечебни заведения, търговски и търговски обекти. Бюджетът на републиката се очаква да получите повече от 800 милиона рубли от продажбата им“, отбеляза Константинов.

Допълва се, че четири жилищни помещения са обявени за продажба на явни търгове. От продажбата им се очаква бюджетът на Крим да постъпи около 27 милиона рубли.