Министър-председателят Николай Денков заяви в началото на редовното заседание на Министерския съвет, че е удовлетворен от вчерашните разговори с преговорните екипи на протестиращите земеделци и синдикати. Според него са взети полезни решения, от които ще спечели както държавата, така и хората.

"Вчера бяхме свидетели на два големи протеста с редица искания, повечето от тях са свързани с проблеми, натрупани през последните години. Благодаря на преговорните екипи за това, че дойдоха, участваха в конструктивни разговори и именно в резултат на тези разговори имаме решени. А всички решения, които бяха взети вчера и в областта на енергетиката, и в областта на земеделието съответстват на целите и приоритети на правителството. Никъде нямаше нужда то да отстъпва. Напротив, когато седнахме заедно и обсъдихме с колегите какво ги притеснява и какви могат да бъдат решенията, се оказа, че тези решения могат да бъдат взети така, че да помагат на хората, да ги защитават и да не променят целите и приоритетите, по които работи това правителство", посочи Денков.

По жълтите павета се проведе национален-митинг протест под надслов “За ясно и сигурно енергийно бъдеще на България!” в защита на въгледобива и производството на електроенергия от Стара Загора, Кюстендил и Перник. Шествието тръгна от площада пред храм-паметник "Александър Невски" и премине по централни булеварди. Протестният митинг се провежда пред сградите на Народното събрание и Министерския съвет.

Профсъюзите категорично отхвърлят представените териториални планове за развитие на трите региона, които предвиждат затваряне на мощности.

Протестът се организира от синдикалните организации на КНСБ и КТ “Подкрепа” в комплекса “Марица Изток”, Националната федерация на енергетиците към КНСБ, Национална синдикална федерация на енергетиците в България към КНСБ, Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ, СМФ – КТ “Подкрепа”, Федерация “Енергетика” към КТ “Подкрепа”, миньори и енергетици от въгледобивния сектор.

Министър-председателят акад. Николай Денков ще се срещне с представителна група на миньорите и енергетиците от протеста „За ясно и сигурно енергийно бъдеще на България“, водена от президента на КНСБ Пламен Димитров и президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, съобщиха от пресцентъра на МС.

Решенията за закриване на мините обаче не може да се взимат само от политиците и да касаят само настоящия момент, трябва да се чуе и мнението на експертите. А то категорично е в полза на запазване на въгледобива като „добрата стара алтернатива“ на всички по-нови енергоизточници – казват енергетиците и миньорите, които отдавна стягат редиците за протест в защита на българската енергетика. По думите им, сега енергийната стабилност и независимост на страната ни е още по-важна стратегически, на фона на военния конфликт в региона и неблагоприятните промени в климата, предава БНР.

В подкрепа на „Мини Марица-изток“: Работещи и синдикати излязоха на протест в Стара Загора

Заради многото натрупани проблеми в сектор енергетика протестиращите днес искат ясна държавна стратегия, която да бъде обвързана с действащия Закон за енергетиката на страната. Казват, че засега има множество стратегически документи, които обаче не дават перспектива за развитие.

„Не само искаме забраната за внос от Украйна да бъде въведена отново, но и да се разшири с поне още 15 продукти“, категоричен бе той.

По думите му животновъди в България има около 20 хиляди.

"90% от тях са малки стопанства, които работят всеки за себе си. При зърнопроизводителите е по същия начин. 100 са едрите. Всички останали са малки и средни. Не кандидатствам за субсидия с моето лично стопанство“, каза още Караколев.

Животновъдът отбеляза, че вносът на украинско мляко е скочил пет пъти от 2021 година.

"Вие да видяхте поевтиняване на щанда? Искаме национална забрана не само на зърното. Искаме национална забрана на мляко, млечни продукти, мед, месни продукти. Разберете, Украйна произвежда различна среда от тази в Европейския съюз – там дизелът струва един лев, да не казвам и какви са заплатите. Ние не спорим за качество“, посочи председателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

Той подчерта, че правителството трябва да бъде заставено да обслужва националния, а не корпоративния интерес.

От 10:00 часа ще започне тържествена сесия на Столичния общински съвет, на която ще бъдат връчени отличията на почетните граждани Станислав Памукчиев, Георги Константинов, Георги Господинов и Нанси Шилър. Почетен знак ще получат още читалището „Петър Берон“ и преводачите Анджела Родел и Мари Врина.

От 11:30 ч. ще бъде извършен водосвет и тържествено вдигане на знамето на София пред храма "Света София". В церемонията ще участва председателят на парламента Росен Желязков, който ще приеме рапорта на почетния караул на Националната гвардейска част. Тържествен водосвет ще отслужат свещеници от Българската православна църква.

В 14:00 часа ще се състои връчването на наградите на София за култура, в Софийската градска художествена галерия.

Празничен концерт на сцената на "София съмър фест" ще започне в 18:00 часа. В него ще участват изпълнителите Любо Киров, Inner glow и "Юпитер 7". Водещ ще бъде актьорът Александър Кадиев.

За празника постоянната експозиция и временните изложби в Регионалния исторически музей – София са с вход свободен. От екипа на музея уведомяват, че филиалите му ще работят с удължено работно време и безплатно. Те са Археологическото ниво на базиликата "Света София", Триъгълната кула на Сердика и Античния културно-комуникационен комплекс "Сердика"– експозиция "Антична Сердика".

Днес официално започва и ученическият конкурс-обучение "Работилница за творческо писане- Разкажи за София". Проектът се организира от Фондация "Добрият пример" с финансовата подкрепа на Столичната община.

Това заяви министър-председателят акад. Николай Денков, след като днес Европейската комисия обяви, че прекратява наблюдението на България и Румъния чрез Механизма за сътрудничество и проверка, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет.

Мониторингът над двете държави беше създаден при присъединяването им към Европейския съюз през 2007 г.

„От името на българското правителство благодаря на Европейската комисия и на ръководителите на европейските държави за това, че оцениха напредъка на България и Румъния по отношение на прилагането на върховенството на закона и премахнаха специалния механизъм за проверка на нашите държави“, посочи акад. Денков.

От този момент по отношение на спазването на върховенството на правото към България ще бъде прилаган същият механизъм на оценка като за всички останали страни членки на ЕС.

Прекратяването на Механизма за сътрудничество и проверка е успех и признание, отбелязаха по-рано днес вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел и правосъдният министър Атанас Славов. 

Парламентарна делегация, водена от Желязков, пристигна вчера на официално посещение в грузинската столица Тбилиси. Визитата е по покана на председателя на грузинския парламент Шалва Папуашвили.

"Междупарламентарното сътрудничество е въпрос на политически обмен на идеи на двустранни отношения, но с министър-председателя говорихме и за конкретни проекти", коментира Желязков пред български медии.

По думите му Грузия е инициатор на изграждането на далекопровод за пренос на зелена енергия от Азербайджан.

"Наред с темата за Южния газов коридор и преноса от Шах Дениз II, темата за пренос на зелена енергия е изключително интересен проект, който обединява усилията на Грузия, Азербайджан, Румъния и Унгария", посочи Желязков. Председателят на НС заяви, че сме направили своята заявка за участие в този проект и Грузия като инициатор днес е заявила, че ще ни подкрепи напълно.

Сред темите на разговора са били развитието на свързаността, както и директна въздушна линия. Желязков отбеляза, че такава е съществувала, но поради проблеми, свързани с коронавируса и теми, свързани със възстановяването след пандемията, в момента не функционира, но има възможност Тбилиси да бъде център за връзката на Европа и Азия и полети както от България към далечния Изток, така и между България и Кавказкия регион.

"Нашата позиция е ясна – ние не приемаме така нареченото самоопределяне в окупирани територии и нарушаване на териториалната цялост на Грузия и затова не е нужно да се заявява по друг начин, защото нашата позиция е ясна и тя е изразена във всичките формати", каза Желязков в отговор на въпрос дали се подготвя декларация по въпроса. "Ние в това нещо нямаме нито колебанието, нито имаме различна оценка", увери той.

Председателят на Народното събрание е декларирал пълна подкрепа за пътя на Грузия като част от Европейския съюз.

Един от вариантите, който в момента се разглежда, е да се предоставят на Украйна дефектни ракети С-300, които могат да бъдат използвани за части, обясни депутатът Ивайло Мирчев от ПП-ДБ. Зависи обаче какво ще поиска Киев.

“При всички положения България няма излишни ПВО комплекси. Със сигурност България няма да предостави на Украйна комплексите С-300, които пазят София и ядрената централа в Козлодуй”, отсече Мирчев и обясни, че МО трябва да каже с колко ракети разполага страната ни, има ли дефектни сред тях, които могат да бъдат предоставени.

Дефектните ракети С-300 са вариант, призна пред медиите председателят на военната комисия в НС Христо Гаджев. 

Той определи като висока сумата от 100 млн. лева за база на НАТО край Ямбол. Обясни, че става дума за политика на въздържане и разполагане до една бригада. От ДБ заявиха, че базата е предвидена за 2025 г. 

От “Възраждане” обявиха идеята за предоставянето на дефектни ракети като “държавна измяна”. Според партията страната ни има нужда от още оръжия и ПВО. ИТН също считат, че на първо място е националната ни сигурност и националния интерес. Станислав Балабанов поиска военният министър да отиде в парламента и да обясни.

От ДПС засега не коментираха.