Тошо Тошев е български журналист, писател и издател. Близо 20 години е главен редактор на вестник „Труд“ (1991–2011), когато той е с най-големия тираж в страната.

Завършва специалност Българска филология в Софийския университет.

Началото на професионалния му път е във вестниците „Средношколско знаме“ (1965 – 1967) и „Вечерни новини“ (1968 – 1970). През 70-те години работи две години във в-к „Народна младеж“, към отдел „Пропаганда“ на Градския комитет на БКП в София, след това в програмна редакция на Българската телевизия. В средата на 80-те години главен редактор на в. „Труд“ става Владислав Панов, дотогава шеф в телевизията, който довежда във вестника със себе си Тошо Тошев и го назначава за зам.-главен редактор. В края на 1980-те години Тошев става „по съвместителство“ (според тогавашната терминология) и шеф на отдел „Печат“ в столичната община (сега „Връзки с обществеността“).

Близо 10 години работи във в. „Труд“ преди да стане негов главен редактор през 1991 г. Малко след продажбата на вестника през декември 2010 г. Тошев е сменен на поста, но остава вицепрезидент в издателския борд на Медийна група „България“ холдинг.

През август 2011 напуска групата заради несъгласие с наложения стил на управление. Месец по-късно Тошев заявява, че заедно с главния редактор на сп. „Тема“, Валери Запрянов, подготвя нов, „опозиционен“, всекидневник, както и информационен сайт и списание. На своя рожден ден, Тошев обявява името на вестника – „Преса“, чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 г.

Председател на Съюза на издателите в България от създаването му през 2000 до 2011 г. Тошев поддържа редовни срещи с писателски кръг, в който влизат Антон Дончев, Дончо Цончев, Стефан Цанев, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Атанас Наковски и др. Членовете на кръга сами го наричат „Клуб на гениите“.

По-рано днес стана ясно, че ген. Атанас Атанасов е подал заявление, че се оттегли от поста.

В началото на есенната сесия на Народното събрание беше обявено, че съгласно парламентарния правилник, именно Атанасов поема председателството на комисията за контрол над службите.

Остин освен това посочи, че американските танкове "Ейбрамс", обещани в началото на годината на Киев, „скоро ще пристигнат в Украйна“.

Въпросните танкове ще бъдат подсилени със 122-милиметрови боеприпаси с обеднен уран, доставени също от САЩ, както вече съобщи Вашингтон през септември. Тези боеприпаси са способни да пробият броня, но генерират полемика поради големите рискове за военните и населението.

Международната среща в американската база в Рамщайн, Южна Германия, събира около 50 страни, които координират военната си подкрепа за Украйна.

Това е и първата подобна среща, в която участва новият министър на отбраната на Украйна Рустем Умеров, назначен в началото на месеца. Неговият предшественик Олексий Резников, трябваше да напусне поста си след няколко корупционни скандала в неговото министерство.

"Рустем, очаквам с нетърпение да работя в тясно сътрудничество с теб и твоя екип и знам, че всички тук имат същото желание“, подчерта Лойд Остин, откривайки срещата.

Високопоставен представител на американското министерство на отбраната каза преди срещата, че това е била възможност "да чуе от самия министър Умеров каква е неговата визия, какъв е неговият приоритет".

Дронът беше забелязан от граждани вечерта в неделя и вдигна на крака военните, които отцепиха района на Тюленово. Боеприпасът бе взривен няколко часа по-късно на място, на метри от рибарите - стоянка за лодки в Тюленово. Последваха реакции на политици, които поискаха Тагарев да напусне поста си. 

“Най-вероятно дронът е дошъл по течението. С нарастването на напрежението в Черно море не е изключено да има провокации. Ние трябва да имаме по-изчистена процедура за действие и комуникация. От един 82-милиметров боеприпас се задейства парламента и то извънредно”, заяви бившият военен министър Велизар Шаламанов. 

Според него България пропуска възможности да поиска от НАТО разполагане на ПВО системи, системи за въздушно и морско наблюдение.

“Първи при останките от дрона трябваше да бъдат военните разузнавачи и наистина да направят всичко възможно, за да установят на кого е този дрон. Представете си сценарий, при който Русия реши да извърши провокация и с дрон с украински означения удари третостепенен обект в България. Представяте ли си какво ще се случи в България? Ние сме уязвима страна и трябва да сме сериозни за уязвимостите, които много лесно могат да бъдат активирани от провокация“, каза още Шаламанов.

Дронът не е засечен от българската противовъздушна отбрана.

МО обаче едва ли ще разбере чий е намереният край Тюленово дрон, заяви Тагарев вчера, който посочи, че няма нужда да се повишава бойната готовност на страната. Самият Тагарев също не видя причина да подава оставка, въпреки че се чуха такива призиви от БСП, ИТН и “Възраждане”. 

Дронът беше забелязан от граждани вечерта в неделя и вдигна на крака военните, които отцепиха района на Тюленово. Боеприпасът бе взривен няколко часа по-късно на място, на метри от рибарите - стоянка за лодки в Тюленово. Последваха реакции на политици, които поискаха Тагарев да напусне поста си. 

“Най-вероятно дронът е дошъл по течението. С нарастването на напрежението в Черно море не е изключено да има провокации. Ние трябва да имаме по-изчистена процедура за действие и комуникация. От един 82-милиметров боеприпас се задейства парламента и то извънредно”, заяви бившият военен министър Велизар Шаламанов. 

Според него България пропуска възможности да поиска от НАТО разполагане на ПВО системи, системи за въздушно и морско наблюдение.

“Първи при останките от дрона трябваше да бъдат военните разузнавачи и наистина да направят всичко възможно, за да установят на кого е този дрон. Представете си сценарий, при който Русия реши да извърши провокация и с дрон с украински означения удари третостепенен обект в България. Представяте ли си какво ще се случи в България? Ние сме уязвима страна и трябва да сме сериозни за уязвимостите, които много лесно могат да бъдат активирани от провокация“, каза още Шаламанов.

Дронът не е засечен от българската противовъздушна отбрана.

МО обаче едва ли ще разбере чий е намереният край Тюленово дрон, заяви Тагарев вчера, който посочи, че няма нужда да се повишава бойната готовност на страната. Самият Тагарев също не видя причина да подава оставка, въпреки че се чуха такива призиви от БСП, ИТН и “Възраждане”. 

Остин освен това посочи, че американските танкове "Ейбрамс", обещани в началото на годината на Киев, „скоро ще пристигнат в Украйна“.

Въпросните танкове ще бъдат подсилени със 122-милиметрови боеприпаси с обеднен уран, доставени също от САЩ, както вече съобщи Вашингтон през септември. Тези боеприпаси са способни да пробият броня, но генерират полемика поради големите рискове за военните и населението.

Международната среща в американската база в Рамщайн, Южна Германия, събира около 50 страни, които координират военната си подкрепа за Украйна.

Това е и първата подобна среща, в която участва новият министър на отбраната на Украйна Рустем Умеров, назначен в началото на месеца. Неговият предшественик Олексий Резников, трябваше да напусне поста си след няколко корупционни скандала в неговото министерство.

"Рустем, очаквам с нетърпение да работя в тясно сътрудничество с теб и твоя екип и знам, че всички тук имат същото желание“, подчерта Лойд Остин, откривайки срещата.

Високопоставен представител на американското министерство на отбраната каза преди срещата, че това е била възможност "да чуе от самия министър Умеров каква е неговата визия, какъв е неговият приоритет".

По-рано днес стана ясно, че ген. Атанас Атанасов е подал заявление, че се оттегли от поста.

В началото на есенната сесия на Народното събрание беше обявено, че съгласно парламентарния правилник, именно Атанасов поема председателството на комисията за контрол над службите.