Еврокомисарят Мария Габриел, предложена за нов мандат, ще бъде изслушана

Еврокомисарят Мария Габриел, препоръчана за нов мандат, ще бъде изслушана в Европейския парламент през днешния ден.

Предвижда се Габриел, която е препоръчана да дава отговор за сектор " Иновации и юноша ", да бъде изслушана от евродепутати от парламентарните комисии по просвета и обучение и по индустрия, проучвания и енергетика. Изслушването ще продължи три часа - от 19.30 ч. до 22.30 ч. българско време.

Българските евродепутати в комисията по просвета и обучение са Асим Адемов (ГЕРБ/Европейска национална партия) и Андрей Слабаков (ВМРО/Европейски консерватори и реформисти). В комисията по индустрия, проучвания и енергетика българските представители са Искра Михайлова (ДПС/ " Обнови Европа " ), Ева Майдел (ГЕРБ/ЕНП) и Иво Христов (БСП/Социалисти и демократи).

Малко след оповестяването на ресора й Габриел разяснява, че тойе самопризнание за България. Според нея тъкмо този сектор бил самопризнание за " свършеното в региона на цифровизацията ". Досега тя беше комисар по цифрова стопанска система и общество.

Номинираните от бъдещия ръководител Урсула фон дер Лайен би трябвало да бъдат одобрени от Европейския парламент. Изслушванията ще се проведат от 30 септември до 8 октомври, а гласуването на състава на новата комисия в европарламента ще бъде на 23 октомври.

Повече за ресора на Мария Габриел (какви отговорности и финансиране включва той) четете тук.

Какво искаше България?

София настояваше Мария Габриел да продължи с досегашното си портфолио (цифрова стопанска система и цифрово общество). Премиерът Бойко Борисов искаше значим сектор, в който по думите му парите не са авансово разпределени. Той даже приказва за " Киберсигурност ".

Малко преди този момент се появиха спекулации, че на Габриел ще бъде препоръчано да дава отговор за земеделието, за което министър председателят разяснява: " За какво ти е сектор " Земеделие "? Там парите са разпределени ясно и тъкмо за всички страни. Какво ще направиш с сектор " Земеделие "? "

На Европейския съвет при започване на юли Бойко Борисов съобщи, че Мария Габриел е била препоръчана за поста висш представител на Европейски Съюз за външната политика и сигурността, само че България е отхвърлила това предложение. В отговор на въпрос Борисов посочи, че е отказал поста на висш представител, тъй като тогава се губи позицията на комисар и няма по какъв начин България да има и двете – комисар с действителен сектор и договарящ за външната политика.

След оповестяването на портфолиото на Габриел ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева сподели, че това е един " мегаресор ", сплотяващ две генерални дирекции и с извънредно огромен бюджет. Премиерът го дефинира като " извънредно значим и съвременен сектор с бюджет 100 милиарда евро - третото по величина перо в общия бюджет на Европейски Съюз ".

Самата Габриел акцентира, че е било значимо в новия ѝ сектор да са включени доста от нещата, които е свършила през миналия си мандат. Според нея " в огромна част резервира надзор върху досегашния си сектор ". Тя добави, че всичко, обвързвано със суперкомпютри, цифрови и иновационни хъбове, както и киберсигурността, до момента се финансирало по стратегия " Хоризонт 2020 ", чийто правоприемник ще е програмата " Хоризонт Европа ", която ще е под нейно управление (повече четете тук).

Как протичат чуванията?

Всяко чуване е с дълготрайност 3 часа. Започва с 15-минутно встъпително изказване на претендента за комисар, последвано от въпроси на евродепутатите. Общият брой на въпросите за всяко чуване е 25.

Времето е разпределено по този начин: една минута за въпрос, последвана от отговор на претендента в границите на 3 минути. Предвидена е опция за къси уточняващи въпроси от евродепутатите.

Оценките

Председателят и координаторите на политическите групи в парламентарните комисии, виновни за всяко чуване, ще проведат съвещание незабавно след чуването (или на идната заран, когато чуването се е състояло вечерта), с цел да оценят представянето на съответния претендент за комисар.

В рамките на 24 часа откакто завършат оценяването на претендента, координаторите би трябвало да изпратят конфиденциално писмо до Съвета на ръководителите на комисии, в което се декларира дали претендентът има качествата да стане член на колегията от комисари и да извършва предоставените му задания.

Координаторите в комисиите могат с консенсус да предлагат претендент за комисар за утвърждение от евродепутатите на пленарно съвещание. Ако мненията им се разграничават, ще бъде нужна поддръжката на координаторите, представляващи най-малко 2/3 от членовете на парламентарната комисия.

Ако координаторите не могат да реализират болшинство от 2/3, те ще би трябвало първо да изискат спомагателна информация под формата на писмени въпроси. Ако останат неудовлетворени от отговора, те ще възобновят чуването (за не повече от 1.5 часа), с цел да изяснят неразрешените въпроси. Възобновяването на чуването предстои на утвърждение от Председателския съвет (председателят на Екологичен потенциал и водачите на политическите групи).

След това координаторите би трябвало да одобрят претендента за комисар с болшинство от най-малко 2/3. Ако не успят, ръководителят би трябвало да свика съвещание на парламентарната комисия и да организира скрито гласоподаване за пригодността на претендента, при което се изисква нормално болшинство, с цел да бъде предложен за утвърждение от Екологичен потенциал.

Гласуването на цялостния състав на Комисията се планува да се организира на 23 октомври. За да бъде определена, Комисията се нуждае от единодушието на Парламента (с болшинство от подадените гласове). След като бъде определена от Парламента, Комисията публично се назначава от Европейския съвет, като работи с квалифицирано болшинство.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Новата Еврокомисия (504)