Александър Сирски, командир на украинските войски на фронта заяви, че битката остава тежка. Русия се опитва да възстанови позициите, които е изгубила. Москва не е признала загубата на контрол над Андрийвка или Клишчиевка.

"Тези селища, на пръв поглед малки, бяха важни елементи в отбранителната линия на врага, която се простираше от Бахмут до Хорловка“, написа Сирски в Telegram.

Военният говорител Илия Евлаш също посочи, че превземането на Кришчиевка е стратегически пробив в южния фланг в Бахмут. Заместник-министърът на отбраната Хана Маляр каза по-рано в понеделник, че украинските сили са си върнали 51 квадратни километра от района от началото на контраофанзивата на Украйна това лято. 

Институтът за изследване на войната също отчита, че пробив на украинските войски в района на Бахмут е стратегически и вероятно е нарушил руската отбрана в района южно от Бахмут. От там посочват, че вероятно войските на Москва са уморени от битката за задържането на Клишчиевка и Андрийвка. 

Няма обаче незабавни индикации, че освобождаването на Клишчиевка и Андрийвка.

Русия твърди, че все още контролира огромни части от украинска територия на юг. 

 На срещата с животновъдите огромното болшинство от организациите, които участваха казаха, че са "за" отпадане на забраната, защото цената на фуража би паднала или поне не би се вдигнала повече, ако имаме внос на слънчоглед от Украйна". 

Това коментира премиерът акад. Николай Денков пред журналисти. 

Според него протестът изглежда е с искания, които не могат да бъдат решени в пожеланите срокове, защото част от тях са свързани с ЕК.

Денков коментира и борбата с дрогирани и пияни шофьори. 

"Проблем е бавното излизане на експертизи, свързани с употребата на наркотици и алкохола. Пробите се бавят и понякога могат да се използват в разследванията след 6-9 месеца, понякога и след година."

По думите му през последните години в лабораторията на ВМА над 2 милиона лева за по-бързо обработване на пробите.

"В момента има около 900 проби, които са се натрупали, подготвя се допълнителна апаратура, ще бъдат осигурени и допълнителни служители, променя се режимът. Ще се работи на три смени 24 часа в денонощието – за да може успоредно да вървят и натрупаните проби, и новите. Идеята да се правят нови лаборатории е грешна. Трябва съществуващите лаборатории да се оборудват по-добре с роботизирани системи преди техния анализ и да се подготвят кадри. Да има необходимия брой хора, така че да се използва апаратурата. Поехме ангажимент, че това, което ни трябва – ще бъде осигурено. 3-4 лаборатории са напълно достатъчно за страната, посочи Денков. 

"Тези 900 проби са натрупани от 25 април тази година досега. В момента се обработват около 50 проби седмично, като може да се увеличи поне тройно. Пробите за наличие на наркотични вещества са по-големият проблем", коментира от своя страна генерал Мутафчийски.

Данните от тазгодишното национално външно оценяване разкриват влошаване на резултатите на учениците, завършващи IV клас, които показаха, че децата масово не могат да четат и разбират прост текст. Данните за учениците, завършващи VII клас, разкриват незначителен напредък по български език и среден резултат от 35 точки по математика - малко над прага от 30 точки.

От УНИЦЕФ посочват, че почти всеки втори млад човек няма основни умения по четене и математика.

Въпреки че Министерството на образованието и науката отчита 40% намаление на дела на отпадналите от училище деца чрез Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система, все още последните данни на НСИ показват, че 11,2% от децата на възраст 3-6 години и 5,7% от децата на възраст 7-10 години не посещават училище. 

Данни на МОН за 2022 г. показват увеличение на почти всички видове насилие, докладвани в училищата - физически, вербален и кибертормоз.

В днешния дигитален свят почти всеки втори млад човек в България не притежава основни дигитални умения.

Трансформирането на образованието започва с осигуряването на това всички деца да придобият базови умения - грамотност, математически умения и социално-емоционални умения, които са основа за ученето като цяло. За тази цел е създадена глобална коалиция, която приканва правителствата и заинтересованите страни да подкрепят Ангажимента за действие по отношение на базовото обучение като първа стъпка в този процес.

По думите му не може да обвиняваме промените в климата за всяко едно екстремно метеорологично събитие.

"Те обаче водят до по-чести такива събития, правят ги по-тежки и по-дълготрайни. Въздействието върху обществото е все по-сериозно. Бяхме свидетели на скорошните наводнения в България, които причиниха четири смъртни случая – това е огромно бедствие", подчерта той.

Според него винаги има взаимовръзка в природата.

"Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден момент тя трябва да се излее като дъжд на друго място – обикновено се случва това. Но почвата не може да се справи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията", категоричен бе еврокомисарят.

Синкявичюс посочи, че загубата на биоразнообразие се наблюдава ежедневно. „60-70% от почвите в Европа не са в добро състояние. Те не могат да изпълняват своята функция – от земеделие до това да предотвратят последствията от екстремни климатични събития. По сходен начин стоят и нещата с водните басейни”, отбеляза още той.

България все още не е поискала помощ по Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, който позволява да се компенсират поне отчасти щетите. „Страната все още разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се отчита размерът на бедствието. Сумата се изплаща на държавата еднократно”, каза Синкявичюс.

Изплатената сума еврокомисарят поясни, че може да се използва за различни разходи, например за инфраструктура.