Когато художникът е искрен, докосва сърцата на хората
ДАРИНА ЯНЕВА е български художник с над 35 години работа в региона на живописта и монументалните изкуства. Има повече от 30 независими изложения в България и чужбина, както и присъединяване в национални и интернационалните пленери. През 2002 година е номинирана измежду 10-те най-хубави майстори пастелисти в света, показани в интернационалното профилирано издание " Pastel Artist International ". Член е на Съюза на българските художници и Асоциацията на френските пастелисти Art du pastel en France. Завършва Художествената гимназия в Казанлък и керамика в Националната художествена академия в София в класа на проф. Венко Колев. На 24 май 2010 година е удостоена от Съвета на Европейската научна и културна общественост със документ и значка " Златна книга " за принос в развиването и представянето на българската просвета. Серия нейни картини на тематика шахмат са част от наградния фонд на Световното състезание по шахмат в София и съпътстваща галерия по време на събитието. Носител е на влиятелни награди в национални и интернационалните състезания. Дарина Янева е създател и началник на Академия за детско творчество " ДАЯ ", с над 25-годишен опит като възпитател и началник на детски планове.
- Госпожо Янева, преди дни в столичната изложба " Българи " бе открита изложбата Ви " Поетика на мимолетното " - третата от поредицата Ваши юбилейни изложения. Първите две бяха показани през лятото в родния Ви град Казанлък. В " Споделено свещенодействие " показахте голямоформатни произведения в Градската галерия; в камерната галерия " Надникване през нежността " в къщата музей " Дечко Узунов " - по-малки формати. Може ли да се каже, че, разглеждайки трите изложения, бихме опознали креативната същина, отношение и виждане за света на Дарина Янева?
- Наистина това е доста хубава опция, тъй като и трите изложения сами по себе си имат общия темперамент на моя метод, само че по едно и също време с това имаха характерния асортимент, с цел да бъдат в една тематика, да имат една нишка, която да ги сплотява. Ще стартира с най-голямата като едромащабни формати, която беше в огромната зала на Художествената изложба в Казанлък. Пространството, което трябваше да овладея, беше толкоз огромно, че ми лиши няколко месеца да реша по какъв метод да изразя концепцията си. Това беше доста дълъг развой на размисляне, очертаване, изобразяване, търсене на формати... В последна сметка трябваше да оформя една идея, която да сплоти 11 огромни картини, които да стоят добре и да се виждат от десетки метри. Докато изложбата в къщата музей " Дечко Узунов " беше с по-кавалетни пастели, които да покажат на публиката метода, по който работя в този формат.
А за изложбата, която се откри във вторник, с проф. Аксиния Джурова успяхме да изберем картини, които да бъдат на няколко сплотяващи тематики. Те са много систематизирани, въпреки че източниците на ентусиазъм отчасти са от природата, само че дотам са преосмислени, изменени, интерпретирани, че са едно лично мое пространство. Различни са положенията, които съм търсила, въздействията и в действителност се получиха няколко серии картини, които са и нови. Ние, художниците, доста постоянно желаеме да демонстрираме най-новите си картини и тук е ролята на кураторите - да ни оказват помощ в решението за подбора, който може да даде една цялост.
- А по какъв начин се пренастройвате от работа върху внушителните монументални платна към по-интимните дребни картини, които могат да прибавят хубост и уют във всеки дом?
- Първото и най-лесно, условно казано, беше да направя огромните формати и по-трудно - да вляза в дребните. Затова при изложбата в огромната зала на Казанлъшката изложба извънредно ми импонираше този метод. Въпреки трудоемкия метод на работа, наслаждение е да продължа тази серия картини.
- Има една непрекъсната философска линия и чувство за природата като живо създание във Вашето творчество, които развивате през годините. Промени ли се с нещо Вашият почерк, жанр, изразни средства след визитата Ви в Китай през 2019 година?
- Това, което имам опция да следя като развиване и в моите сътрудници, постоянно ме води до отговора, че самите ние като персони в доста случаи посредством развиването си влияем на резултата в картините си. В годините, когато човек е по-млад, е по-експанзивен, по-непринуден, по-реактивен. А когато натрупа опит и осмисли доста неща в своя житейски път, неговата смяна може да бъде отразена в картините му по друг метод. Това е най-интуитивният развой и едно от най-съществените неща. Ако художникът е откровен, той може да вкара в картината си в действителност нещо самостоятелно и персонално. Тази откровеност може да надгради, да помогне, когато има мощ и капацитет, да даде такава експресивност на творбите, че те да бъдат мощни по своему и забележителни с характерност. Присъствието ми в Китай е действително удостоверение, че аз в действителност съм пътувала там по метода, по който съм се докоснала до източната литература, философия и мислене. И това е надградило, добавило ми е, с цел да се възпламени искрата и да се родят още картини, откакто съм била наоколо до китайската просвета.
- Завършили сте керамика в Художествената академия. Изборът на тази компетентност бил ли е съдбоносен още от ранните Ви детски години и дните, прекарани в ателието на Вашия дядо, който е бил грънчар?
- По всевъзможен метод това е доста значима връзка и тя не се губи. Това е нещо незабравимо, запечатало се в съзнанието ми, една обич, която е вечно в мен - връзката ми с глината и земята посредством това изразно средство. И беше напълно натурален избор да се насоча към тази компетентност в академията. А преди този момент съм приключила Художествената гимназия в Казанлък, която ми даде необикновено обучение и ми остана познанието за живописта и рисунката, което употребявам и до през днешния ден. Получи се доста добра композиция, тъй като по този метод съм се обогатила в няколко равнища на образност. Техниката на сухия пастел съм почнала да рисувам в гимназията, ориентирана от моята учителка Веса Вълова. Аз съм един от образците, че в случай че децата имат верните учители и метод, посредством който да получат познания, това остава безпределно значимо в целия им живот. Вероятно и по тази причина, когато работя с деца, за мен е доста забавно да откривам характерния им гений и да оказвам помощ на тях и на родителите да вземат решение за бъдещи избори в образованието им.
- От доста години огромна част от времето и вниманието си посвещавате на работата във Вашата Академия за детско творчество " ДАЯ ". Какви са наблюденията Ви - актуалните деца имат ли потребност, умеят ли да се показват посредством творчество в днешния свят, доминиран от технологиите?
- Както доста постоянно си приказваме с мои близки и другари, децата са наши учители. Като минаха години и следя измененията в децата, разбирам, че към тях би трябвало да има друг метод и метод на работа. В никакъв случай не може да се разкрият техните благоприятни условия, в случай че ги изучавам по метод, по който съм ги учила преди 20 години. Наблюдавам децата, които идват на уроци при мен, както и внуците ми, и виждам от близко по какъв метод те живеят в сегашната среда на технологии. На базата на моите наблюдения променям концепцията си за образованието, което мога да им дам. Поставила съм като категорично условие да работят с ръцете си.
А по отношение на творчеството им - тя е безкрайна и моята цел е да се комбинират новите благоприятни условия с естествените материали, с същинския и основополагащ принцип в нашето наличие на земята. Ако те не знаят, че глината, с която работим, е под краката им всеки ден, че огънят е този, който ще я трансформира от една неустойчива маса в прелестна керамика, че температурата е доста висока и е извънредно значима за тези промени, ще минават около редица неща в живота си и ще ги одобряват като следващата пластмаса, която поглеждат и изхвърлят. Фокусирането върху детайла на същинските неща ще ги направи по-прозорливи.
В края на пленерите, които организираме през лятото, те споделят, че с изключение на всичко друго, с което сме се занимавали, най-вече са им допаднали разходките. Възможността да се допрян до едни пространства наоколо до планината или до улички със остарели къщи и възрастни хора, които се разхождат по тях, ги кара да усещат свободата на интуитивно равнище и след това да я претърпяват като зареждане.
- Във Вашето фамилно ателие-галерия в с. Манолово ли организирате пленерите?
- Да, организираме ги през лятото в нашето и в прилежащото село и децата имат цялостната независимост да творят. Участниците в последния пленер бяха от Художествената гимназия " Св. Лука " в София и задачата им беше освен да рисуват натура, а и да вършат фотоси и стоп моушън анимация. Те откриха сами обекти, които ги предизвикат посредством друго изразно средство да покажат наблюдаване, да изразят чувствата си и да се обогатят. Откриха полуразрушената гара в прилежащото село и съумяха да създадат доста забавни, провокативни фотографии.
- Какви качества са нужни, с цел да умее човек да работи с деца?
- Водещото е да познаваме децата като метод на мислене. Това ми е помогнало, когато съм отглеждала личните си деца. Това знание съм приложила, когато започнах да преподавам. Учениците ми пристигнаха и станаха другите мои деца. Харесва ми да бъда родител и по същия метод ми харесва да поддържам връзка с деца, на които да бъда учителя-родител, и другарската връзка с тях. Интересно ми е като авансово прекарване да направя избор на занимания и задания, които да дадат резултат, от който и аз да съм удовлетворена.
Не считам, че съм безпределно взискателна, само че по едно и също време с това слагам условия, които не са по никакъв начин занижени, тъй като считам, че мога доста да им дам и да ги науча на неща, които те не знаят, че към този момент получават. А удовлетворението за мен е, че са се докоснали до такава информация, метод на работа, в диалозите, в ситуацията, в която работим. В студиото в детската академия са подредени наши картини с Андрей, имаме непрекъснати изложения, от време на време разясняваме картините и това е част от образованието - да стигнат естествено до нуждата да поддържат връзка с изкуството. Не е значимо дали ще станат художници. Правим семинари с деца и родители и ми доставя наслаждение да виждам резултатите, до които сме стигнали.
- В каква креативна посока поемате оттук насетне?
- Имам доста хрумвания, скици за нови картини, които мога още от на следващия ден да стартира да рисувам. Идеите се раждат в работата, в диалозите, в пътуванията, в общуването, желая да осъществя тези, които към този момент са пристигнали. Но на драго сърце бих работила и по нови планове.
- Госпожо Янева, преди дни в столичната изложба " Българи " бе открита изложбата Ви " Поетика на мимолетното " - третата от поредицата Ваши юбилейни изложения. Първите две бяха показани през лятото в родния Ви град Казанлък. В " Споделено свещенодействие " показахте голямоформатни произведения в Градската галерия; в камерната галерия " Надникване през нежността " в къщата музей " Дечко Узунов " - по-малки формати. Може ли да се каже, че, разглеждайки трите изложения, бихме опознали креативната същина, отношение и виждане за света на Дарина Янева?
- Наистина това е доста хубава опция, тъй като и трите изложения сами по себе си имат общия темперамент на моя метод, само че по едно и също време с това имаха характерния асортимент, с цел да бъдат в една тематика, да имат една нишка, която да ги сплотява. Ще стартира с най-голямата като едромащабни формати, която беше в огромната зала на Художествената изложба в Казанлък. Пространството, което трябваше да овладея, беше толкоз огромно, че ми лиши няколко месеца да реша по какъв метод да изразя концепцията си. Това беше доста дълъг развой на размисляне, очертаване, изобразяване, търсене на формати... В последна сметка трябваше да оформя една идея, която да сплоти 11 огромни картини, които да стоят добре и да се виждат от десетки метри. Докато изложбата в къщата музей " Дечко Узунов " беше с по-кавалетни пастели, които да покажат на публиката метода, по който работя в този формат.
А за изложбата, която се откри във вторник, с проф. Аксиния Джурова успяхме да изберем картини, които да бъдат на няколко сплотяващи тематики. Те са много систематизирани, въпреки че източниците на ентусиазъм отчасти са от природата, само че дотам са преосмислени, изменени, интерпретирани, че са едно лично мое пространство. Различни са положенията, които съм търсила, въздействията и в действителност се получиха няколко серии картини, които са и нови. Ние, художниците, доста постоянно желаеме да демонстрираме най-новите си картини и тук е ролята на кураторите - да ни оказват помощ в решението за подбора, който може да даде една цялост.
- А по какъв начин се пренастройвате от работа върху внушителните монументални платна към по-интимните дребни картини, които могат да прибавят хубост и уют във всеки дом?
- Първото и най-лесно, условно казано, беше да направя огромните формати и по-трудно - да вляза в дребните. Затова при изложбата в огромната зала на Казанлъшката изложба извънредно ми импонираше този метод. Въпреки трудоемкия метод на работа, наслаждение е да продължа тази серия картини.
- Има една непрекъсната философска линия и чувство за природата като живо създание във Вашето творчество, които развивате през годините. Промени ли се с нещо Вашият почерк, жанр, изразни средства след визитата Ви в Китай през 2019 година?
- Това, което имам опция да следя като развиване и в моите сътрудници, постоянно ме води до отговора, че самите ние като персони в доста случаи посредством развиването си влияем на резултата в картините си. В годините, когато човек е по-млад, е по-експанзивен, по-непринуден, по-реактивен. А когато натрупа опит и осмисли доста неща в своя житейски път, неговата смяна може да бъде отразена в картините му по друг метод. Това е най-интуитивният развой и едно от най-съществените неща. Ако художникът е откровен, той може да вкара в картината си в действителност нещо самостоятелно и персонално. Тази откровеност може да надгради, да помогне, когато има мощ и капацитет, да даде такава експресивност на творбите, че те да бъдат мощни по своему и забележителни с характерност. Присъствието ми в Китай е действително удостоверение, че аз в действителност съм пътувала там по метода, по който съм се докоснала до източната литература, философия и мислене. И това е надградило, добавило ми е, с цел да се възпламени искрата и да се родят още картини, откакто съм била наоколо до китайската просвета.
- Завършили сте керамика в Художествената академия. Изборът на тази компетентност бил ли е съдбоносен още от ранните Ви детски години и дните, прекарани в ателието на Вашия дядо, който е бил грънчар?
- По всевъзможен метод това е доста значима връзка и тя не се губи. Това е нещо незабравимо, запечатало се в съзнанието ми, една обич, която е вечно в мен - връзката ми с глината и земята посредством това изразно средство. И беше напълно натурален избор да се насоча към тази компетентност в академията. А преди този момент съм приключила Художествената гимназия в Казанлък, която ми даде необикновено обучение и ми остана познанието за живописта и рисунката, което употребявам и до през днешния ден. Получи се доста добра композиция, тъй като по този метод съм се обогатила в няколко равнища на образност. Техниката на сухия пастел съм почнала да рисувам в гимназията, ориентирана от моята учителка Веса Вълова. Аз съм един от образците, че в случай че децата имат верните учители и метод, посредством който да получат познания, това остава безпределно значимо в целия им живот. Вероятно и по тази причина, когато работя с деца, за мен е доста забавно да откривам характерния им гений и да оказвам помощ на тях и на родителите да вземат решение за бъдещи избори в образованието им.
- От доста години огромна част от времето и вниманието си посвещавате на работата във Вашата Академия за детско творчество " ДАЯ ". Какви са наблюденията Ви - актуалните деца имат ли потребност, умеят ли да се показват посредством творчество в днешния свят, доминиран от технологиите?
- Както доста постоянно си приказваме с мои близки и другари, децата са наши учители. Като минаха години и следя измененията в децата, разбирам, че към тях би трябвало да има друг метод и метод на работа. В никакъв случай не може да се разкрият техните благоприятни условия, в случай че ги изучавам по метод, по който съм ги учила преди 20 години. Наблюдавам децата, които идват на уроци при мен, както и внуците ми, и виждам от близко по какъв метод те живеят в сегашната среда на технологии. На базата на моите наблюдения променям концепцията си за образованието, което мога да им дам. Поставила съм като категорично условие да работят с ръцете си.
А по отношение на творчеството им - тя е безкрайна и моята цел е да се комбинират новите благоприятни условия с естествените материали, с същинския и основополагащ принцип в нашето наличие на земята. Ако те не знаят, че глината, с която работим, е под краката им всеки ден, че огънят е този, който ще я трансформира от една неустойчива маса в прелестна керамика, че температурата е доста висока и е извънредно значима за тези промени, ще минават около редица неща в живота си и ще ги одобряват като следващата пластмаса, която поглеждат и изхвърлят. Фокусирането върху детайла на същинските неща ще ги направи по-прозорливи.
В края на пленерите, които организираме през лятото, те споделят, че с изключение на всичко друго, с което сме се занимавали, най-вече са им допаднали разходките. Възможността да се допрян до едни пространства наоколо до планината или до улички със остарели къщи и възрастни хора, които се разхождат по тях, ги кара да усещат свободата на интуитивно равнище и след това да я претърпяват като зареждане.
- Във Вашето фамилно ателие-галерия в с. Манолово ли организирате пленерите?
- Да, организираме ги през лятото в нашето и в прилежащото село и децата имат цялостната независимост да творят. Участниците в последния пленер бяха от Художествената гимназия " Св. Лука " в София и задачата им беше освен да рисуват натура, а и да вършат фотоси и стоп моушън анимация. Те откриха сами обекти, които ги предизвикат посредством друго изразно средство да покажат наблюдаване, да изразят чувствата си и да се обогатят. Откриха полуразрушената гара в прилежащото село и съумяха да създадат доста забавни, провокативни фотографии.
- Какви качества са нужни, с цел да умее човек да работи с деца?
- Водещото е да познаваме децата като метод на мислене. Това ми е помогнало, когато съм отглеждала личните си деца. Това знание съм приложила, когато започнах да преподавам. Учениците ми пристигнаха и станаха другите мои деца. Харесва ми да бъда родител и по същия метод ми харесва да поддържам връзка с деца, на които да бъда учителя-родител, и другарската връзка с тях. Интересно ми е като авансово прекарване да направя избор на занимания и задания, които да дадат резултат, от който и аз да съм удовлетворена.
Не считам, че съм безпределно взискателна, само че по едно и също време с това слагам условия, които не са по никакъв начин занижени, тъй като считам, че мога доста да им дам и да ги науча на неща, които те не знаят, че към този момент получават. А удовлетворението за мен е, че са се докоснали до такава информация, метод на работа, в диалозите, в ситуацията, в която работим. В студиото в детската академия са подредени наши картини с Андрей, имаме непрекъснати изложения, от време на време разясняваме картините и това е част от образованието - да стигнат естествено до нуждата да поддържат връзка с изкуството. Не е значимо дали ще станат художници. Правим семинари с деца и родители и ми доставя наслаждение да виждам резултатите, до които сме стигнали.
- В каква креативна посока поемате оттук насетне?
- Имам доста хрумвания, скици за нови картини, които мога още от на следващия ден да стартира да рисувам. Идеите се раждат в работата, в диалозите, в пътуванията, в общуването, желая да осъществя тези, които към този момент са пристигнали. Но на драго сърце бих работила и по нови планове.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ