Те изкараха част от големите проблеми на повърхността, но аз не мисля, че Украйна и вносът от Украйна на зърно, и на част от храните, които са одобрени, са какъвто и да е проблем за земеделието в България, каза още той.

Наложи се миналата година, когато нямаше някакви ограничения, да бъдат внесени 16 000 тона при близо 4 милиона и нещо тона, от България се изнася около 3 милиона и нещо заради храни, ползва се милион и половина. Всъщност така функционира пазарната икономика, добави Дацов.

Само това повдига няколко въпроса. Текущата европейска схема за подпомагане на земеделието видимо създава много повече проблеми, а се създават проблем, защото се концентрират много пари в много малко група от хора, коментира финансистът.

Аз съм един от хората, които правих как ще изглежда рамката след присъдиняването ни към Европейския съюз и бях национален координатор на еврофондовете в България. През 2005 година имах екип от Световна банка и от Европейската комисия, които се занимавахме точно с това нещо, разкри Дацов.

Нашето предложение беше тотално различно и беше акцентирано върху развитието на малките ферми, технически продукти и качество, спрямо тази схема, която беше одобрена още тогава. Земеделците си прокараха схемата на плащане на площ, която в края на краищата, ако отворите този документ, който съществува, още може да се прочете, доведе точно до това нещо, продължи той.

Още тогава ние казахме, че около 75% от всички пари ще отидат в около 5% от фермерите. Реално сега около 75% отиват в 100 големи фамилии в България. Нищо лошо, ама това създава другите проблеми, проблемите за концентрация. Защото България в момента е номер едно в Европа по концентрация на земята, заяви още Дацов.

Той посочи по-големия проблем, който са били написали тогава и тази схема е създала.

„Една нормална ферма, минимум от 4 до 5000 декара, се отработва в оптималното състояние от 40 000 декара. Една такава ферма, ако погледнете в България, има и ферма, която е свързаните фирми около милион и 200 000 декара, но това води до нещо друго. Това е така наречения американски тип земеделие, което е базирано на четири продукта, които се продават на борсата. Тези четири продукта изискват 10 човека работници за 40 000 декара, с много техника, което означава, че 40 000 декара например, ако изключим Добруджа, означава, че в другите общини ти си взел земята и създаваш работа за 10 човека в цялата община“, разкри Любомир Дацов.

Според него това е абсолютно неустойчива схема и една от причините за урбанизацията за местенето на хората от селата към градовете, е точно липсата на работа, и земеделието е част от проблема тук.

Обявени са безрочни ефективни протестни действия за спасяване на българското земеделие. Демонстрациите избухнаха след като парламентът прие предложението на правителството да бъде премахната блокадата върху вноса на украинско зърно, която бе наложена от служебното правителство през пролетта по примера на още четири европейски държави. Основните опасения на зърнарите и тогава, и сега е, че вноса на украинско зърно ще доведе до загуби за родните производители. 

Демонстрацията обаче е на множество земеделски сектори - пчелари, животновъди, производители на плодове и зеленчуци.

Протестиращите настояват за оставката на земеделския министър Кирил Вътев, който вчера отново призова за диалог и поиска среща с мотив, че оставката му няма да реши нищо. 

Вчера премиерът Николай Денков посочи,че според него проблемът с вносът на стоки от Украйна е решен и само трябва заедно с браншовите организации да уточнят количествата, които ще внасяме.

До два месеца тя ще заработи в денонощен режим и ще обработва три пъти повече проби. 
 
Според Николай Денков действащите три лаборатории, в които се изследват кръвни проби за алкохол и наркотици, са предостатъчни за страната ни.

Нужно е оборудването им със съвременна апаратура и осигуряването на обучени кадри.

Около 900 проби са се натрупали от април тази година и обработването им трябва да бъде наваксано с увеличаването на капацитета на лабораторията във ВМА:

"Ще се работи на три смени, 24 часа в денонощието, така че успоредно да вървят и забавените проби и да могат и новите проби да се обработват максимално", посочи Денков.

Към момента капацитетът на лабораторията е по 50 проби седмично, обясни началникът на болницата ген. Венцислав Мутафчийски.

По думите му ще бъдат подготвени специалисти, с които да се подсилят екипите ѝ: "Ще бъдат увеличени с по шест човека", каза Мутафчийски.

Според премиера вече е договорена инвестицията за реорганизация на лабораторията.

Колкото представители на различни организации, съсловия, институции, анализаторски центрове и партии се докопат до някоя медия, толкова различни мнения чуваме за проблемите в зърнопроизводството, претенциите на зърнарите и протестите.

Присъединиха се овцевъди, пчелари и още недоволни. Заливат ни с цифри, мрачни прогнози и заплахи за блокиране на държавата.

Как българският гражданин може да се ориентира в тази джунгла от обяснения, отрицания, нападки и взаимоизключващи се статистики? Как да отсеем сеното от плявата, като водопадът от манипулации и очевидно фалшиви аргументи не спира да ни залива?

Хората се питат: Ако в България през 2022 г. вносът на украински продукти и зърно е едва 0,2% от общия обем, защо е целият този вой? Това количество не е в състояние да повлияе да един среден град, камо ли на държавата.  

Значи има нещо друго, което никой не споменава.

Да се спрем на някои от основните версии.

Зърнарите: Украинският внос подбива цената на зърното и български зърнопроизводители не могат да си продадат продукцията и са изправени пред фалит.

Зърнарите: Излизаме на протести, за да защитим българското зърнопроизводсттво, което правителството „Денков-Габриел“ застрашава с разрешаването на внос на украинско зърно и продукти като сухо мляко, мед и пр.

Зърнари: Правителството се опитва да унищожи българското земеделие, което е национално предателство.

Статистиката на ООН и Световната банка: Украинското зърно (пшеница, царевица, слънчоглед, соя и др. съставлява 2% от общия износ за Африка). Според експерти свободни достъп на украинска продукция към африкански страни оказва влияние като понижава цените за най-нуждаещите се страни като Етиопия, Сомалия и Еритрея, например.

Статистиката: Цените на световните борси на зърно не се влияят въобще от вноса на нищожно малкия внос на украинска продукция у нас.

Статистиката: Цените на различните зърнени култури на борсите са значително по-ниски от цените, които са били миналата година. Вносът или невносът на украинско зърно не влияе на тези цени спрямо българските производители. Ако те решат да изнасят своята продукция, ще трябва да я предлагат на борсовите цени в момента. Имат вариант да изчакат няколко месеца с надежда цените да се повишат, което може да се случи, но може и да не се случи. Рискът е техен.

Експерти: Не са вярни твърденията, че украинското зърно съдържа тежки метали. Не са вярни също твърденията, че контролът на качеството е занижен. Извършените проби досега показват, че зърното от Украйна отговаря на европейските изисквания за качество, категорични са от българските институции, които отговарят за този ред и изисквания.

Експерти: Сравненията с Полша, Словакия и Унгария са некоректни – там проблемите са по-различни.

Експерти: Български производители разполагат с пълни складове с миналогодишна продукция, защото прогнозите им са били, че цената тази година ще е още по-висока от пиковите цени преди 12 месеца. Анализът им се оказва неточен и сега трябва да реализират продукцията си на минимална печалба или дори на загуба. Отговорността за ситуацията е персонална, щетите – също.

Ако автомобилопроизводител е произвел 1 млн коли, защото са се търсили много миналата година, но тази е успял да продаде само 700 хиляди, не претендира държавата да му покрие разликата от лошото предвиждане, маркетинг и още куп грешки, които е направил. Испанският Сеат е пред такава дилема в момента и обмисля фалит, а не блокира Испания, за да му изплати правителството непродадените коли.

Има и версии, които звучат като теория на конспирацията, но у нас точно такива сюжети много често се оказват в крайна сметка верни.

Възможно ли е, определени влиятелни кръгове на зърнопроизводители и такива от други земеделски отрасли, да са влезли в договорка с президента Радев? Например: Вдигате протести, блокирате пътища, мостове, граници и сваляте правителството на ПП-ДП и ГЕРБ. Най-добре е това да стане в навечерието на местните избори, за да инкасират – най-вече ПП-ДБ, загуби и да се върви към предсрочен парламентарен вот. През това време служебният кабинет ще удовлетвори исканията на съответните кръгове и ще им напълни касичките с нови милиони. Рапорт даден! Рапорт – приет! – както се казва. Разбирайте го като: Махате лошите, идваме ние, добрите и всичко става на шест.

Ако се стигне до подобен вариант, това ще изкара на преден план темата за президентска република, което от своя страна ще измести фокуса от укрепването на българската позиция по отношение на руската агресия срещу Украйна в НАТО и ЕС.

Дори планът да не успее за местния вот, натискът ще продължи.

Регистрираното сдружение „3 март“ и „народното движение“, което държавният глава обяви на Шипка през август не са ли стъпки в тази посока?

Разбира се, че който и да питате от протестиращите и от Президентството, ще ви отговорят, че това са фантасмагории. Ще отговорът също, че единственият мотив, който ги изправя срещу сегашната власт е грижа за националния интерес, за обществените ползи и чист, неподправен патриотизъм. Всички други са „безродници“, както определи Радев онези, които не  го подкрепят – в словото си за 3 март, пак на Шипка.

Преди ден по БНТ един бивш министър със зачервен нос и ехидна усмивка, пусна ироничното: Сега ще чуем за руска намеса в протестите, дългата ръка на Кремъл и прочие.

Целта очевидно бе да се неутрализира подобна логика предварително и когато се появят подобни аргументи, да се отговаря: Нали ви казахме, че ще замесят и Путин.

Ами да, замесен е Владимир Владимирович. Щафетното бягане на руската пропагандна машина прехвърля палката от 3 март, на паметника на съветската армия, оттам на зърнените протести и т.н. до победния финал на „Руский мир“ в България. Такава е целта на Вова, друг е въпросът дали планът ще се осъществи.

Нека припомня, че руският президент обеща безплатна пшеница за Африка, след като страната му излезе от Черноморското споразумение за зърното, т.нар. "зърнена сделка", преди месец и половина. "За да бъда точен, ще добавя, че в следващите 3-4 месеца ще имаме готовност да доставим на Буркина Фасо, Зимбабве, Централноафриканска република, Мали, Сомалия и Еритрея между 25 хил. и 50 хил. тона пшеница за всяка държава безплатно", - заяви Путин по време на форума Русия - Африка, който се проведе в Санкт Петербург.

Само че африканските страни не се вързаха на уловката за безплатен обяд, защото знаят, че такъв не съществува. И Африканския съюз го призова да се върне към споразумението.

В средата на юли 2023 г. Русия едностранно прекрати участието си в черноморската сделка за износ на зърно. Черноморската инициатива за зърно сключена между Русия и Украйна с посредничеството на ООН и Турция през юли 2022 г., имаше за цел да предотврати световна продоволствена криза, като позволи на украинското зърно, блокирано заради руската инвазия, да бъде безопасно изнесено през черноморските пристанища и коридори.

Русия самоволно прекрати участието си, след като стана ясно, че Русия прави съблазнителни предложения на Африка с единствената цел да измести Украйна. Дори бяха засечени руски кораби, които извозваха украинско зърно, представено като руско…

Ако Путин върне Русия в Черноморската инициатива, за което турския президент Ердоган настояваше многократно пред самия него, няма да съществува въобще казус „Украйна“. Но Путин не желае.

В този ред на мисли, съвсем логично би било кръговете зърнари и други от земеделския сектор, да се обърнат към президента Радев, „Възраждане“ и БСП, например, които да използват връзките си с Москва, за да помолят Владимир Владимирович да се включи отново в инициативата.

Ако той не ги чуе, нека тогава закарат комбайните и тракторите пред руското посолство и да поискат от посланик Митрофанова, да поеме ангажимент да уговори своите началници да променят ощетяващата ни позиция на Кремъл.

Ако и това не помогне, както е сигурно, че ще се случи, нека тогава със селскостопанската техника бъдат съборени паметника на съветската армия в София, Альоша в Пловдив и няколко други в други градове. Поне малко да ги заболи онези в Москва, които продължават да ни възприемат като „Задунайская губерния“.

Става дума за пари и политика. За много пари и мръсна политика в България. За интереса на граждадните и дума не се обелва.

Това е част от войната на Русия срещу Украйна, срещу "колективния Запад" и срещу "неприятелските държави", за каквато Москва е обявила и България. Не е нужно да си зърнар, за да разбираш това. Както не е задължително да си зърнар и в проект на президента, за да милееш за страната си.

Емил Азар

Това сподели в ефира на предаването „Говори сега“ по БНТ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D) и началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017-2019 г. 

„Ако някой е бил достатъчно наивен да вярва, че може да изтъргува срещу падането на мораториума за украинското зърно влизането на България в Шенген, това си е за негова сметка. България прави големи отстъпки, на моменти – исторически компромиси – и не получава нищо. Помните компромиса по повод българското вето върху преговорите със Северна Македония. Той доведе само до нови гаври с България в Скопие и до пребити наши сънародници и футболни запалянковци там. Не получихме нищо. Сега пада мораториумът върху вноса на украинско зърно и отново не получаваме нищо.“

Иво Христов коментира и предстоящите протести на земеделски производители. По думите му, целият ресурс на проправителствената пропаганда е насочен към това да бъдат дамгосани един малък кръг зърнопроизводители, обидно наричани „зърнари“, които действително получават огромни субсидии, за да бъдат противопоставени на целия останал български народ.

„Сякаш останалите българи би трябвало по подразбиране да са доволни от това, че в страната ще влезе украинско зърно. Кабинетът действа на принципа „Бедни-богати“, „Разделяй и владей“. Реално проблемът е съвсем друг“, смята Христов. 

„Първо, зърнопроизводителите не са само тази шепа хора, а още хиляди други, които работят в сектора. Второ, хляб консумираме абсолютно всички ние, 7 милиона българи, и не е без значение дали ядем добруджански хляб, или хляб от украинските поля, където се водят сражения със снаряди с обеднен уран (склад с такива снаряди бе взривен в началото на лятото в Западна Украйна). Не е без значение дали ядем ГМО продукти, за каквито в Украйна забрана няма, или ядем български продукти, от българска земя. 

Само ние се отказахме от забраната за внос на украинско зърно. Другите непосредствени съседи на Украйна не го направиха. Нима страни, които имат ясно разбиране за своя национален интерес, като Унгария, Словакия, Румъния включително и Полша – най-близкият съюзник на Украйна в тази война, по-зле съзнават залога на проблема, отколкото нашите сглобкаджии?“, попита риторично евродепутатът. 

Според Иво Христов внушението, че цените ще паднат поради конкуренцията на вноса, е съвършено необосновано: „Цената на олиото падна, СЛЕД като бе въведен мораториумът, т.е. когато отпадна конкуренцията на украинския слънчоглед на българския пазар. Пропагандата ни пробутва контраистини“, каза той. 

Евродепутатът в на мнение, че политиката на правителството по отношение на „Лукойл“ също не е продиктувана от българския, а от украинския интерес.

„Единственият ефект ще бъде унищожаването на бизнес модел, по който устойчиво се развива българската икономика в последните десетилетия. Вариантите са или да се използва друг петрол, ако това е възможно от технологична гледна точка, или производството да обрастне с триъгълни схеми на доставки на същия руски петрол, през други доставчици (тоест – оскъпен), или „Лукойл“ да затвори врати. И при трите варианта цените ще растат, което и бездруго вече е факт“, категоричен бе Христов. 

По думите му, в сервилното си усилие да обслужат властта българските медии и проправителствени всичколози стигат до словотворчески гърчове. 

„Какво значи „некоалиция“, „сглобка“ и т.н.? Това е чисто и просто дясна коалиция, коалиция на войната, която не обслужва българския национален интерес. Коалиция, която, за краткото време, в което управлява, успя да ни лиши от ядрените реактори от АЕЦ „Белене“, като ги продаде на Украйна и обрече българската ядрена енергетика. Коалиция, която разстройва схемите за доставка на петрол, снема мораториума за внос на украинско зърно. Къде точно е успяла тази коалиция?“

Според евродепутата истинската цел на обсъжданата реформа в Конституцията е тоталното преяждане с власт. Христов е на мнение, че лишаването на президентската институция от правомощия по никакъв начин не решава структурните промени на българския политически живот, а именно – загубата на легитимност на управлението. 

„Все по-малко хора гласуват, а малцината гласували биват разочаровани, тъй като гласуват за едно, а получават друго. Партии, които до вчера са се сочили с пръст и са заявявали, че нищо не може да ги събере, днес са в коалиция.“

На въпрос на водещата дали изказването на президента Румен Радев на Шипка е заявка за създаване на партия Христов отговори: 

„Не съм чувал президентът пряко да е правил заявка за създаването на движение. Необходимост от такава партия има, нужна е алтернатива на сегашното управление. Когато и да бъде създадена, ще бъде добре дошла. 

На Шипка президентът формулира очакването на българския избирател. Виждаме, че вече малцина отиват до урните. Виждаме всеобщото възмущение от сегашното управление и гневната реакция на проекта за промени в Конституцията, който предвижда не само смяна на националния празник, т.е. – пренареждане на историческия разказ – но възможност България да бъде управлявана от хора с двойно, тройно и прочее гражданство“, каза още евродепутатът. 

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:

https://www.socialistsanddemocrats.eu/