"Геополитическото напрежение нараства. Глобалните предизвикателства се увеличават. Ние изглеждаме неспособни да отговорим заедно", каза още Гутериш.

"Изправени сме пред редица екзистенциални заплахи: от климатична криза до разрушителни технологии и това става в момент на хаотичен преход", каза генералният секретар. Той уточни, че говори за прехода от Студената война, когато международните отношения бяха гледани през призмата на две свръхсили, към многополюсен свят.

Гутериш осъди инвазията на Русия в Украйна, извършена в нарушение на Устава на ООН. Той предупреди, че светът се нуждае отчаяно от хранителните продукти, които Украйна и Русия произвеждат, за да бъдат стабилизирани пазарите и да се гарантира продоволствената сигурност, предаде БТА.

„Действащите процедури и законът за МВР предвиждат този начин за полицейско предупреждение - предупредителните изстрели да са в безопасна посока. Няма нещо извънредно, че полицаят е стрелял във въздуха. Най-вероятно после е стрелял по извършителя“.

Това каза в предаването „Тази сутрин“ доц. Милен Иванов, бивш зам.-ректор на Академията на МВР.

На 18 септември в полицията е получен сигнал, че в района на столичен хотел трима непознати са нападнали две момичета. На място са изпратени полицейски екипи. При преследването са произведени предупредителни изстрели в безопасна посока, но бегълците не спрели. При произведен още един изстрел е ранен един от тях - 18-годишен. Незабавно е откаран в болница, но по-късно е починал.

„Полицейските служители не използват оръжия само при непосредствена заплаха за тях. Законът казва две неща - чл. 12 е за неизбежната отбрана, която се простира и за трети лица. Полицаят е длъжен да използва оръжие, когато са застрашени трети лица. Втората хипотеза е, че не е обществено опасно нанасянето на вреди на лице, ако то е извършило престъпление“, посочи той.

„Абсолютната необходимост е институт, който предвижда използването на животозастрашаваща сила от страна на полицаи при определени ситуации – извършителят е извършил престъпление, свързано с насилие и се опитва да се укрие или укривайки се, създава опасност да извърши друго престъпление с насилие“, обясни Иванов.

„Провеждани са заградителни мероприятия с цел издирване на извършителите на грабеж. Това е грабеж с повече от едно лице. Тежко престъпление с до 15 години затвор“, обясни бившият зам.-ректор на Академията на МВР.

„При задържане на лице полицаят е длъжен да съобщи ясно, че е полицай, че има правомощия, след което да отдаде полицейско предупреждение. Ако лицето на изпълни разпорежданията, полицаят може да даде предупредителен изстрел във въздуха и ако прецени, да използва оръжието към този, който не изпълнява разпорежданията“, добави доц. Милен Иванов.

Тагарев заяви, че на този етап все още не е ясно от къде е дошъл дронът, който заседна на скалите в Тюленово. "Той може да е паднал във водата и течението да го е извлеклко към брега. Може да се се е случило преди часове, може преди дни. Оценката на пръв поглед е, че може да са минали до две седмици откакто е паднал", каза още министърът пред журналисти, пише dariknews.bg.

"Не мога да кажа дали хората, обезвредили боеприпаса са били с потник и цигара, снимката е размазана", коментира той ситуацията, на която станахме свидетели край Тюленово. "Докладвано ми е че са действали по протокол и спазвайки всички мерки за безопасност, дронът е унищожен и няма никаква опасност за хората", обясни още Тагарев.

127 боеприпаса от различен характер са били унищожени от началото на годината, добави той. "Това потвърждава думите ми, че ежеседмично се появяват невзривени боеприпаси", заяви още министърът и обясни, че сутринта не е бил цитиран коректно и в изказването си не е казал, че постоянно се откриват дронове.

Заместник-министърката на отбраната Ханна Маляр коментира, че през изминалата седмица силите на Киев са си върнали два квадратни километра земя около разрушения град Бахмут, който бе превзет от руските войски през май след месеци на ожесточени сражения.

Украинските сили си върнаха и две села на южния фланг около града – Андреевка и Клишчеевка, подчерта Маляр.

Двете населени места се намират на по-голяма надморска височина и превземането им може да създаде предпоставки за възстановяване на контрола над ключовия град.

От старта на контраофанзивата силите на Киев са освободили около 51 кв. км. в района на Бахмут, добави Маляр и каза, че на юг в Донецка област украинските войски продължават да удържат руското настъпление към градовете Авдеевка и Мариинка.

Украинските военни се стремят да напреднат към Азовско море в южната част на страната, за да разделят руските сили, които през изминалата седмица завзеха 5,2 кв. км. площ, добави Маляр.

Като цяло по време на контраофанзивата Украйна си е върнала повече от 260 кв. км. в южната част на страната, посочи заместник-министърът.

По време на продължаващите вече трети месец контранастъпателни действия Украйна отчита бавен, стабилен напредък срещу укрепените руски позиции, като е превзела редица села и е напреднала по фланговете към Бахмут, но все още не е превзела по-големи селища, обобщава Ройтерс.

Ердоган и Мъск са разговаряли вчера в т. нар. Турски дом - небостъргач близо до ООН в Ню Йорк, отбелязва Анадолската агенция.

Турският лидер е в САЩ, за да вземе участие в 78-ата сесия на Общото събрание на ООН.

Мъск от своя страна е изтъкнал, че редица турски доставчици вече работят с „Тесла“ и че Турция е сред водещите кандидати за следващия завод на компанията.

По време на срещата Ердоган също така е наблегнал на обстоятелството, че Турция е отворена за сътрудничество и в областта на изкуствения интелект, и във връзка с комуникационната мрежа „Старлинк“ („Starlink“), предаде Дирекцията по комуникации.

Мъск е посочил, че компанията „Спейс Екс“ („SpaceX“) иска да работи с турските власти, за да получи необходимия лиценз за предлагане на сателитни услуги на „Старлинк“ в Турция.

В съобщението се казва също, че Ердоган е поканил Мъск да присъства на турския фестивал за космически изследвания и технологии Текнофест (Teknofest) в Измир в края на септември. Турският президент е добавил, че Мъск е посочил, че с удоволствие ще присъства.

Турският министър на промишлеността и технологиите Мехмет Фатих Каджър, който е присъствал на срещата, също посочи, че Мъск е окачествил Турция като "една от най-важните кандидатки за инвестиции на Тесла".

20-годишната Боряна е имала връзка с Васил Михайлов в продължение на две години. Казва, че първият побой и е бил нанесен още преди обществото да разбере за прокурорския син от Перник и той да бъде арестуван.

Единият от побоите определя като "най-жесток". В нощта срещу 28 октомври миналата година. Часове, след като Васил Михайлов е пуснат за първи път под "домашен арест", след като прекарва месеца в ареста по обвинения за побои и заплахи.

„Донесох му една бутилка уиски и той, естествено, се напи. Видя някакво съобщение. Бяха ми отправили неприлично предложение, на което аз в никакъв случай не съм откликнала. Започна да ме удря, многократно, по лицето ми, по тялото ми, дърпаше ме за косата. Прецених, че е най-добре да звънна на майка му. В опита си да го успокои ме беше прегърнала и той удари и нея“, спомня си Боряна.

„В разговора ни на 1 юли той ми обясняваше как съм предателка, как съм могла да го направя това нещо. Започна да ми обяснява как ако иска да ме убие, той със сигурност ще ме убие, ще намери начин да ме убие. Той може да убие всеки един човек, когото прецени. Дори ми разказваше за начина, по който искал да ме убие. Мислил е, че когато излезе от затвора ще ме намери, ще ме отвлече, ще ме вкара там в някакво мазе и ще ме целуне и ще ме гръмне в гърлото.“, добави Боряна.

След като подава жалба в полицията и разказва всичко това, на 13 септември екипи на СДВР влязоха в къщата, в която Васил Михайлов е под домашен арест, за да я претърсят. Тогава, пред bTV, прокурорският син отрече да е посягал на Боряна.

„Естествено, че се страхувам. Все пак, аз го познавам, мисля по-добре дори от собственото му семейство. Според мен е много жесток човек и със сигурност ще търси отмъщението си. Спрямо мен”, подчерта 20-годшното момиче.

Това отбеляза евродепутатът Елена Йончева в своя коментар по повод прекратяването на наблюдението на България по този инструмент.

Последният доклад по Механизма за сътрудничество и проверка за България беше публикуван през октомври 2019 г., но самият процес не беше приключил до лятото на тази година. Периодичните прегледи оценяваха напредъка на страната ни в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. От лятото на 2022 г. бяха положени съществени дипломатически и юридически усилия в сътрудничество с ЕК. Към юни 2023 г. България вече имаше и приет законов механизъм за контрол и търсене на наказателна отговорност на главния прокурор – изключително трудно постигнат напредък в съдебната реформа. Предложението беше внесено в 49-то Народно събрание от правителството на Гълъб Донев, в което министър на правосъдието беше Крум Зарков. 

Съдебната реформа и борбата с корупцията в България се изтъква от Нидерландия като причина държавата да отказва членството на страната ни в Шенгенското пространство, въпреки че отдавна сме изпълнили всички критерии за него, припомни Елена Йончева. С отпадането на Механизма, би следвало да отпадне и този аргумент. Пред БНТ тя каза още, че след изборите в Хага през ноември е възможно да има промяна в позицията на Нидерландия и по друга причина. Левицата там се оглавява от бившия зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, който е от нашето политическо семейство. При победа на вота се надяваме, че ще има положително решение за членството на България в Шенген, сподели в интервю за „Светът и ние“ Елена Йончева. 

Реформата в миграционната политика на ЕС пък ще помогне на България да преодолее съпротивата на Австрия срещу членството й в Шенгенското пространство. Българският представител координира работата между Европейския парламент (ЕП), ЕК и Съвета по реформата в областта на миграцията – огромен пакет от законодателни инициативи, за които се водят дебати от близо десетина години. Амбицията е тя да бъде финализирана до края на мандата през 2024 г. Първите пробиви бяха направени с новия регламент на Агенцията за убежището и с пътната карта за приемане на измененията, с която се съгласиха европейските институции. 

Елена Йончева обясни, че в областта на миграцията стремежът е да се постигне такъв баланс, който да е в полза на България и другите държави на първа линия. Част от него, например, е предложението мигрантите да се преразпределят и в други държави членки, така че тежестта да не се поема само на външните граници на ЕС. В случай че някоя от останалите страни не пожелае да прояви такъв тип солидарност, ще трябва да плати по 20 000 евро на човек. 

До края на мандата на ЕП би трябвало да бъде приет и Европейският акт за медийна свобода, за който тя също е докладчик от името на социалистите и демократите. Акцентът в регламента, който Елена Йончева поставя е за защита на журналистите – от икономически и политически натиск, включително и за изработване на механизъм за докладване и за реакции на подобни заплахи на европейско ниво; изсветляване на собствеността на медиите; осигуряване на редакционна независимост и на обществените медии, и др. Друга важна част от този бъдещ закон е забраната за социалните мрежи като facebook и бившата twitter, например, да свалят медийно съдържание без предварително да обявят критерии за това.      

Елена Йончева говори пред БНТ в седмицата, в която председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен произнесе последната си реч „За състоянието на Съюза“ в този мандат на Европейския парламент. По отношение на присъединяването на Западните Балкани – Елена Йончева коментира, че те изпълняват изискванията в процеса, но все още не са стигнали до края.  

Тя изрази безпокойство от някои инициативи на президента на Франция Еманюел Макрон като тази - приемането на Западните Балкани да става постепенно – първо в общия пазар на ЕС, после и в други общностни механизми до пълноправното им членство. По този начин се отваря вратата към едно по-старо френско предложение за Европа на две скорости – Европа да бъде разделена на богати и на бедни, на по-успешни държави и на по-малко успешни държави. Този подход е опасен и за България, коментира Елена Йончева. 

Попитана за помощта, която ЕС оказва на Украйна, евродепутатът припомни позицията си, че колкото повече оръжия се изпращат, толкова повече се удължава войната. Неотдавна имахме среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, пред когото апелирах за пореден път да се включи дипломацията, за да бъде прекратен този конфликт. Такива дебати има вече в Австрия, във Франция. Бившият президент на Франция Никола Саркози в интервю за Le Figaro предложи незабавни преговори и организиране на референдум в някои области на Украйна под европейско и международно наблюдение, каза Елена Йончева.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/