По думите му в столицата по-голямата битка ще е за контрол на Общинския съвет. „Районните кметове и Съветът са по-важни, отколкото лицето на кмета на столицата”, каза журналистът. И допълни, че все още не може да си отговори на въпроса защо Манол Пейков не е кандидатът на ПП-ДБ за кмет на Пловдив.

По отношение на правителството той уточни, че според него хората в ПП-ДБ са знаели, че със съставянето на такъв кабинет, влизат в голям капан и това ще им се отрази имиджово. Той добави, че е повече от ясно, че хора с огромен опит няма как да не се възползват от една такава сглобка. „Изведнъж се оказва, че безсмислено сме били на улиците, защото всичко си остава същото”, каза Алипиев.

Сегашната коалиция е много крехка, но понякога крехките неща издържат най-дълго. Каква ще бъде политическата сцена след това е трудно да се предвиди. Това коментира в студиото на „Твоят ден” по NOVA NEWS журналистът Юри Велев.

По отношение на местните избори той уточни, че кандидатурата на Васил Терзиев е проблем за градската десница. „Битката за София е ключова. Столицата има нужда от разумни и бързи решения”, добави Велев.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.

Това стана ясно от телефонен разговор между премиера акад. Николай Денков и неговия нидерландски колега Марк Рюте.

Министър-председателят на Нидерландия похвали България за вече направените стъпки в правилната посока, особено по отношение на правомощията на главния прокурор.

В същото време в доклад, представен днес пред народните представители в Хага, нидерландският кабинет обръща внимание на две препоръки от доклада на Европейската комисия (ЕК) за върховенство на правото в нашата страна от 5 юли т.г., а именно за структурата и състава на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на Инспектората към него, както и за превенцията и противодействието на корупцията.

Акад. Денков увери Марк Рюте, че през следващата седмица се очаква българският парламент да приеме промени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с които ще се реформира Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. До средата на октомври т.г. е планирано да бъдат гласувани на първо четене предложените промени в Конституцията,
които се отнасят до ВСС.

След това България ще информира ЕК и всички държави членки за постигнатия напредък в изпълнението на препоръките в доклада от 5 юли т.г.