Емин стана известен със случая, описан от сестра в „Пирогов”, че докато чакал медиците на Института за спешна медицинска помощ „Пирогов” да обърнат внимание на неговото дете, е споменал здравния министър Христо Хинков и е искал да бъде извадено друго дете от шокова зала в тежко състояние, за да получи лечение неговото дете. Имаше разследване в болницата, което показа, че няма разминаване между твърденията на лекарите и описанието на ситуацията. Впоследствие Емин напусна поста си във военното министерство.

„В моето поведение мисля, че съм спазил всички нормални етични правила на човек, попаднал в болница. Не съм заплашвал. Това ми беше първия досег до спешната помощ в България и бях изненадан как има само един дежурен лекар там”, каза Емин, обяснявайки защо е споменал и здравния министър в своето обръщение към спешните лекари.

Той каза, че в записите, предоставени от „Пирогов” няма звук. „Семейството, което пристигна преди мен, позвъни един път. Когато те излязоха и бяхме само ние чакащи и мислех, че вътре няма друг пациент. Ние не знаехме, че има друго дете там – два пъти сме позвънили. Тогава колегата, който беше с мен попита какво се случва там при катастрофа и дойдат 10 деца. Тогава казаха, че нямат готовност да реагират”, каза Емин преразказвайки случката от Института

„Нямам претенции как са се отнесли към детето ми. Времето ще покаже какъв ще е белега (на детето). Високо ценя българските лекари. Проблемът в болницата е проблем на процесите, не на пациенти и на лекари”, каза бившият съветник на военния министър Тодор Тагарев.

Според Емин медицинската сестра, която е пуснала поста в социалната мрежа не е участвала в лекуването на неговото дете.

"Моето пребиваване в „Пирогов” нямаше политически елементи. Не съм споменавал военното министерство, предложих като има проблеми, да се споделят, за да е ефикасно здравеопазването.

„Ние сме в контекст на местни избори, аз няма да съм кандидат на ПП-ДБ. Впечатлиха ме посланията, внушенията. Откъде е излезнало, че съм от Рибново, не съм споменавал родното си място. Политическата експлоатация е свързана с много стериотипи. Това че съм от Рибново и че съм Мустафа Емин, добавено към това, че съм съветник на министър се оказа взривоопасно”, каза Емин.

Според него времето ще покаже дали болница „Пирогов” има политически профил. „Посланието беше, че ако си Мустафа и не си от ДПС няма кой да те защити”, каза той и обясни, че се е показало становището на гражданското общество. „Аз съм от Родопите, носим своя исторически опит. Научени сме да разчитаме на двете си ръце и на семействата си. Наум не ми дойде да звънна, можех да го направя на когото пожелая”, обясни Мустафа Емин.

Според него този случай показвал прекратяване на монополното представителство на отделни общности и че министърът на отбраната (Тодор Тагарев) също е (политическа) цел, защото политиката на правителството и конкретно МО е върнало България на картата на Европа. „Аз бях връзката на Министерството на отбраната с парламентарно представените формации”, каза Емин.

 Интересно е, че част от знаковите лица на СДС вече декларираха подкрепа за независимия кандидат за кмет на София Вили Лилков.

Сред кандидатите за районни кметове на ГЕРБ е директорът на 119-о училище Деян Стаматов, който ще се бори за район "Изгрев". Певицата Йоанна Драгнева е номинацията на ГЕРБ-СДС за район Оборище, арх Румен Русев - за "Красно село", Тодор Кръстев - за "Сердика", Милко Младенов - за "Люлин", Димитър Димов - за "Надежда", педагогът Илиян Пейчев - за "Младост", депутатът Евгения Алексиева - за "Панчарево", Анжелина Тотева - за "Лозенец", фармацевтът Борислав Борисов - за "Слатина"

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.