Коментарът му идва на фона на предстоящото обсъждане на законопроекта на ПП-ДБ, с който да се отмени дерогацията за внос на руски петрол у нас.

Тя бе дадена от Европейската комисия в средата на миналата година, след като Брюксел взе решение да наложи ембарго за внос на петрол от Русия. Самата дерогация важи до края на 2024 г. Правото на дерогация ни бе дадено след преговори по време на предишното правителство на Кирил Петков. Основният мотив - специфичното географско положение на страната ни. Докато влезе в сила обаче служебното правителство на Гълъб Донев влезе в спор с ЕК относно параметрите й. 

Европейската комисия трябваше да уточни, че България не може да продава руски петрол или продукти, произведени от такъв, след като служебното правителство на Гълъб Донев (и по-специално тогавашния министър на енергетиката Росен Христов) посочи, че страната ни няма да наруши условията на дерогацията, ако изнася горива, получени при преработката на руски нефт.

В края на август Министерският съвет започна да мисли върху потенциалните ефекти от отмяната на дерогацията. 

Атанасов призова да се търсят стратегически инвеститори от западния свят, чрез което да няма спекула и скок на цените, както и контрабанда. По думите му правителството има добре разработен план, за да няма инфлация. 

Съпредседателят на ДБ коментира още и недоволството на зърнопроизводителите и готвените от тях протести в понеделник заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Атанасов увери, че решението е било обсъдено внимателно и не е подходено безотговорно, а е взет предвид българският национален интерес.

Според него правителството не може да се съгласи с всичките искания на зърнарите. 

"Разбирам, че премиерът е изнервен от цялата ситуация дали са терористи, има такъв израз - с тези, които поставят ултиматуми не се преговаря", коментира Атанасов.

По думите му, вносът на украински продукти подтиска инфлацията и задържа скока на цените.

Президентът Румен Радев ще произнесе реч в рамките на Общополитическия дебат към Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Той проведе редица двустранни срещи - една от които с австрийския му колега Александър Ван дер Белен.

След разговорите стана ясно, че Виена не е променила позицията си за членството ни в Шенген, а Радев отправи препоръки и към кабинета по тази тема, предава БНТ.

Според Румен Радев обещанието на премиера Николай Денков да забрани вноса на слънчоглед и помощите за земеделците няма да успокоят протестиращите. Радев очерта като проблем и неравномерното разпределение на субсидии в сектора, както и "политиката на противопоставяне", която кабинетът води.

"За да се управлява държавата, трябва да се управлява така, че да има доверие в хората и те ще дадат доверието си, когато видят, че правителството поставя на първо място техния интерес, интересът на българската икономика и на българските граждани", коментира президентът.

Това заяви председателят на Контактната група на Европейския парламент за политиката по миграция евродепутатът Елена Йончева.

Остават едва няколко месеца за постигане на споразумение между Европейския парламент и Съвета, но все още очакваме държавите членки да изработят единна позиция и да седнат на масата за преговори, допълни тя.

В сряда Контактната група проведе съвместно заседание с представители на пет държави членки, включително от Испания, която председателства Съвета на ЕС. На срещата евродепутатите призоваха за пореден път държавите членки да постигнат съгласие по регламента за разпределение на отговорностите в кризисни ситуации и да започнат преговори с ЕП. Парламентаристите взеха решение да спрат преговори със Съвета по част от пакта, за да приканят държавите членки да намерят консенсус за регламента за кризисни ситуации.

„Регламентът за кризисни ситуации е основна част от реформата на политиката по миграция на ЕС. Европейският парламент предвижда да се създаде механизъм държавите членки да поемат своите отговорности по отношение на мигранти и лица търсещи убежище. Без да има възможност страни като Унгария и Полша да си затворят очите и да откажат да се разпредели тежестта - за сметка на България и другите държави от първа линия, особено в случаите на засилен натиск. 

Преговорите между ЕП и държавите членки в Съвета продължават няколко месеца, за да се постигне съгласие по регламент, който определя механизъм на действие в обичайни ситуации. Наложително е обаче да намерим решения именно за случаи на силен миграционен натиск, като този, който помним от 2015 година“, коментира Елена Йончева. 

„България е държава на първа линия. Ето защо всеки инструмент на разпределение на отговорностите – преместване на мигранти в друга държава или финансова помощ, която да се използва за целите на укрепване на границата, е в наша полза. Ние сме сред държавите с най-голям интерес от подобна реформа.“

Елена Йончева е председател на Контактната група по въпросите на убежището от повече от две години. В нея са включени докладчиците на всички законодателни предложения по Пакта за убежище и миграция на ЕС. Тя координира преговорите между Европейския парламент, държавите членки в Съвета и Европейската комисия. Първите пробиви, след няколко години безуспешни опити за реформа на управлението на миграцията в Съюза, бяха постигнати с доклада на Елена Йончева за новия регламент на Европейската агенция за убежището. По нейно предложение беше изработена и одобрена пътна карта, която очертава необходимите стъпки в отделните законодателни предложения до края на мандата на ЕП през 2024 г. 

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/