Министър-председателят Николай Денков заяви в началото на редовното заседание на Министерския съвет, че е удовлетворен от вчерашните разговори с преговорните екипи на протестиращите земеделци и синдикати. Според него са взети полезни решения, от които ще спечели както държавата, така и хората.

"Вчера бяхме свидетели на два големи протеста с редица искания, повечето от тях са свързани с проблеми, натрупани през последните години. Благодаря на преговорните екипи за това, че дойдоха, участваха в конструктивни разговори и именно в резултат на тези разговори имаме решени. А всички решения, които бяха взети вчера и в областта на енергетиката, и в областта на земеделието съответстват на целите и приоритети на правителството. Никъде нямаше нужда то да отстъпва. Напротив, когато седнахме заедно и обсъдихме с колегите какво ги притеснява и какви могат да бъдат решенията, се оказа, че тези решения могат да бъдат взети така, че да помагат на хората, да ги защитават и да не променят целите и приоритетите, по които работи това правителство", посочи Денков.

Те изкараха част от големите проблеми на повърхността, но аз не мисля, че Украйна и вносът от Украйна на зърно, и на част от храните, които са одобрени, са какъвто и да е проблем за земеделието в България, каза още той.

Наложи се миналата година, когато нямаше някакви ограничения, да бъдат внесени 16 000 тона при близо 4 милиона и нещо тона, от България се изнася около 3 милиона и нещо заради храни, ползва се милион и половина. Всъщност така функционира пазарната икономика, добави Дацов.

Само това повдига няколко въпроса. Текущата европейска схема за подпомагане на земеделието видимо създава много повече проблеми, а се създават проблем, защото се концентрират много пари в много малко група от хора, коментира финансистът.

Аз съм един от хората, които правих как ще изглежда рамката след присъдиняването ни към Европейския съюз и бях национален координатор на еврофондовете в България. През 2005 година имах екип от Световна банка и от Европейската комисия, които се занимавахме точно с това нещо, разкри Дацов.

Нашето предложение беше тотално различно и беше акцентирано върху развитието на малките ферми, технически продукти и качество, спрямо тази схема, която беше одобрена още тогава. Земеделците си прокараха схемата на плащане на площ, която в края на краищата, ако отворите този документ, който съществува, още може да се прочете, доведе точно до това нещо, продължи той.

Още тогава ние казахме, че около 75% от всички пари ще отидат в около 5% от фермерите. Реално сега около 75% отиват в 100 големи фамилии в България. Нищо лошо, ама това създава другите проблеми, проблемите за концентрация. Защото България в момента е номер едно в Европа по концентрация на земята, заяви още Дацов.

Той посочи по-големия проблем, който са били написали тогава и тази схема е създала.

„Една нормална ферма, минимум от 4 до 5000 декара, се отработва в оптималното състояние от 40 000 декара. Една такава ферма, ако погледнете в България, има и ферма, която е свързаните фирми около милион и 200 000 декара, но това води до нещо друго. Това е така наречения американски тип земеделие, което е базирано на четири продукта, които се продават на борсата. Тези четири продукта изискват 10 човека работници за 40 000 декара, с много техника, което означава, че 40 000 декара например, ако изключим Добруджа, означава, че в другите общини ти си взел земята и създаваш работа за 10 човека в цялата община“, разкри Любомир Дацов.

Според него това е абсолютно неустойчива схема и една от причините за урбанизацията за местенето на хората от селата към градовете, е точно липсата на работа, и земеделието е част от проблема тук.

Можем да овладеем ситуацията, ако обясним ясно за какво става дума - че е дошъл моментът за нов баланс между пазар, потребители и производители. Става въпрос за бъдещето на българското земеделие, дали ще развиваме едно много по-модерно земеделие, което има по-широк ефект, дори демографски. Сегашното развитие на земеделието е обезлюдяващо, заяви Попов.

Дали ще използваме думата терористи или друга дума, но не може да ставаме заложници на един вид земеделие, което трябва да се реформира много дълбоко, добави той.

Една голяма част от този казус е доста добре разбираем за хората. Когато говорим, че цените трябва да паднат и земеделието да се реформира, хората разбират. В същото време правителството полага големи усилия да подкрепи всички земеделци. Смятам, че с добра комуникация ще преодолеем този сблъсък, посочи екоминистърът.

По думите му обективната причина за наводненията по Южното ни Черноморие са изключително силните дъждове. Този район е описан в нашите планове като високорисков. Човешка намеса няма, но може да има човешки фактори като вида строителство. Още преди да падне дъждът можем да видим строителните дефекти на този мост, който се оказа фатален. Тези дефекти създават допълнителен риск и безспорно са човешка намеса, коментира Юлиян Попов.

Трябва да променим начина на ранното предупреждение, защото система има, но тя не стигна до всички хора. Можем да въведем система, с която да се изпращат есемеси на хората в района, както в Гърция, както и да се уведомяват всички ключови органи, като например МВР, каза министърът на околната среда и водите.

Ключът е да се работи много по-тясно с общините, добави той.

По повод подготвяния национален протест за запазване на въгледобива и срещу преждевременното затваряне на мощности във въглищния сектор Попов отбеляза, че трябва да бъде отворена възможността за инвестиции в новите технологии.

Справедливото социално решение изглежда така – ние сме длъжници към развитието на зелената енергетика в тези райони. Съдбата на въглищните централи е очевидна за мен и за много хора, заяви екоминистърът.

Това заяви икономистът от БАН Гарабед Минасян за "Твоят ден".

"Има едно основно благо за производителите - да имат осигурен пазар. Ако няма външни въздействия върху пазара, можеш да си правиш, каквото си искаш. Протестът е колкото обясним, толкова и странен. Имаше уверение, че цените не се увеличават, когато останат сами на пазара, но от друга страна водещото в инфлацията са цените на храните и в ресторантите. Как има уверение, че цените не се увеличават, а именно тези на хранителните стоки дърпат инфлацията нагоре?", попита той.

По думите му зърното идва от страна в специално положение - Украйна. "Ако то не се приеме, страната ще пострада. Зърнопроизводителите опонират на силата, като блокират с големи селскостопански машини пътищата", смята Минасян.

От своя страна икономистът Михаил Кръстев смята, че протекционистките политики ще навредят на икономиката и на потребителите. "Проблемът идва от това, че някой е решил да налага забрана, с която да създаде очаквания у производителите, че реколтата им ще бъде продадена на определена от самите тях цена. А всъщност цената се определя на конкурентен пазарен принцип. Въвеждайки протекционизъм, правим земеделците зависими. Има риск да претърпят сериозни финансови щети", обясни той.

Според него е абсурдна идеята да се слагат специални етикети на стоките от Украйна. "Няма дългосрочна визия за целия икономически сектор - колко се произвежда и достатъчно ли е то? Целият произведен слънчоглед стига за 50% от капацитета на преработване", посочи Кръстев. 

Заместник-министърката на отбраната Ханна Маляр коментира, че през изминалата седмица силите на Киев са си върнали два квадратни километра земя около разрушения град Бахмут, който бе превзет от руските войски през май след месеци на ожесточени сражения.

Украинските сили си върнаха и две села на южния фланг около града – Андреевка и Клишчеевка, подчерта Маляр.

Двете населени места се намират на по-голяма надморска височина и превземането им може да създаде предпоставки за възстановяване на контрола над ключовия град.

От старта на контраофанзивата силите на Киев са освободили около 51 кв. км. в района на Бахмут, добави Маляр и каза, че на юг в Донецка област украинските войски продължават да удържат руското настъпление към градовете Авдеевка и Мариинка.

Украинските военни се стремят да напреднат към Азовско море в южната част на страната, за да разделят руските сили, които през изминалата седмица завзеха 5,2 кв. км. площ, добави Маляр.

Като цяло по време на контраофанзивата Украйна си е върнала повече от 260 кв. км. в южната част на страната, посочи заместник-министърът.

По време на продължаващите вече трети месец контранастъпателни действия Украйна отчита бавен, стабилен напредък срещу укрепените руски позиции, като е превзела редица села и е напреднала по фланговете към Бахмут, но все още не е превзела по-големи селища, обобщава Ройтерс.

Това заяви пред БНР бившият военен министър Велизар Шаламанов във връзка с падналия дрон с взривно устройство край с. Тюленово.

"Това, което виждам, прилича на мина от 82-милиметрова минохвъргачка. По-важното е как действа нашата система за ранно предупреждение, за бързо реагиране", категоричен бе той.

По думите му отразяващата повърхност на тези дронове е относително малка и радарите трудно могат да ги прихванат.

"Това поставя въпроса за модернизиране на нашата система за въздушно наблюдение. Много по-важно е да се поддържа постоянна комуникация, включително с украинската страна. От доста време се говори за Морски център за сигурност и координация. Трябва да бъде засилена системата за наблюдение, координация. Това е задача на Гражданска защита", подчерта експертът.

Става въпрос за дронове, много от които не са с военно предназначение, посочи Шаламанов и допълни, че самият боеприпас е импровизирано прикачен към дрона. Технически е възможно да бъде изгубено управлението на дрона, изрази мнение той.

Велизар Шаламанов коментира и какво трябва да се направи в конкретния случай:

"На първо място трябва подобрено наблюдение, което може да стане съвместно със сили на НАТО. Второ - да имаме засилена противовъздушна отбрана. Сега става дума за дрон, но при нарастване на напрежението не е изключено да има и други грешки с по-големи военни средства. Всичко, свързано с реагиране на такъв тип инциденти, означава сериозен капацитет преди всичко на Гражданска защита. В последните години Гражданска защита, която беше развита като самостоятелна и силна държавна агенция с всякакъв вид специалисти, беше ликвидирана в този й вид. Ясно е, че имаме нужда от много по-силна система за гражданска защита и взаимодействие между различни институции. Това ниво на взаимодействие е много важно и то изисква постоянна ситуационна осведоменост", отбеляза бившият военен министър.

И подчерта, че икономическата логика е да има пазарна икономика и определи като невалидни аргументите на сектора за липса на подкрепа, при положение че има данни за над 2 млрд. лева като субсидия в сектор "Земеделие".

Йорданова от ПП-ДБ разкритикува изказването на Денков към зърнарите

"Искаме българските производители и потребители да имат по-ниски цени, да има пазарна икономика в държавата 30 години след началото на Прехода".

В предаването "Неделя 150" Арабаджиев посочи още, че България произвежда пет пъти повече зърно, отколкото потребява и голяма част се изнася, затова трябва подпомагането в сектора да се промени - да не е на база на площ, а на продукция, "за да можем да сме свидетели на производство на зеленчуци и плодове, не само на зърно".

Според него шансовете за победа на коалицията ПП - ДБ на местните избори са големи.

"Ние бяхме първата политическа сила, която обяви кандидатурата си за кмет на община Ловеч. Искаме хората да могат от по-рано да се срещнат с мен, да разговаряме. Това е нормален начин, по който трябва да се прави политика".

Това заяви пред Българската национална телевизия евродепутатът Радан Кънев.

Вчера Европейската комисия обяви, че спира Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния и отбеляза съществен напредък в областта на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност. МПС беше въведен при присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г. 

От началото на МСП през 2007 г. Комисията редовно докладва за напредъка по съответните реформи в България и Румъния. През октомври 2019 г. Комисията публикува последния си доклад по МСП за България, а през ноември 2022 г. последния за Румъния. И за двете държави членки Комисията стигна до заключението, че са изпълнили задоволително задълженията си, определени в МСП към момента на присъединяването им към блока. 

Кънев коментира и въпросът с Шенген след речта на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, която призова Нидерландия и Австрия да пуснат България и Румъния в безвизовото пространство. Двете държави обаче заявиха, че няма да го направят. 

“Лошият късмет, който имахме през миналата година е правителствената криза и предсрочните избори в Нидерландия, тъй като тя беше декларирала, че ще свали възраженията срещу България и Румъния, след което влезе в предизборна кампания ноември месец и предизборният популизъм стана водещ пред правилата на политиката, справедливостта и здравия разум”, допълни Радан Кънев.

Той посочи още, че през първата половина на 2024 г. в Австрия има избори, на които крайните националисти според проучванията са първи. Управляващата народна партия от първа се оказва трета и тя се намира в предизборна паника. В тази ситуация тя мисли как ще се хареса на избирателите.

"Ние сме заложници на вътрешнополитически популизъм в тези две държави. Свалянето на мониторинга над България и Румъния е ключово, защото това беше формалният аргумент на Марк Рюте за ветото на Нидерландия. Свалянето на мониторинговия доклад е политическо извинение, силен знак, доверие в аванс, че сегашното правителство и мнозинство ускорено вървят в правилната посока."

По думите му по отношение на Шенген българското правителство е направило всичко по силите си, като според Радан Кънев страната ни има шанс.

"Ако не стане сега, трябва да продължат усилията да стане в първия възможен момент", допълни Радан Кънев.

Това заяви пред bTV евродепутатът Радан Кънев във връзка с решението на ЕК официално да прекрати Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния.

"Това все пак е доверие в аванс. Това е силен положителен знак към правителството. Това е знак към българския парламент, че се подкрепят усилията му за конституционни промени. Има обаче още дълги години на тежка работа и на реформи, за да заемем мястото на една държава, която влияе активно на политиката на ЕС. ЕС има изключителни компетенции, ние трябва да сме готови да влияем адекватно, не да бъдем държава с малко влияние", посочи Кънев.

По думите му задачата ни през тази година да влезем в Шенген е трудна, но не неизпълнима.

Относно актуалната политическа действителност в страната, евродепутатът каза следното:

"Аз не бих употребил думата "сглобка". Формирането на правителството е много трудно решение, което беше взето от партии с много тежки взаимовръзки. Важно е, че имаме смелостта да взимаме такива решения за една управленска формула, която към момента работи добре. Който носи голямата отговорност, той поема големите удари в политиката. Аз съм сигурен, че това беше вярното решение", смята той.

Според него успехът на едно управление не може да се мери за два или три месеца. 

"Аз виждам една добра тенденция на управление на българската икономика, тя има нужда от засилване. Имаме нужда от трезв, спокоен, конструктивен диалог какви мерки може да се вземат. Имаме нужда от аргументирани спорове, твърде много популизъм и неизживяна предизборна кампания има в българската политика. На този фон правителството дава на обществото спокойствието, от което се нуждаят хората", допълни Кънев.

Това заяви пред Българското национално радио евродепутатът Радан Кънев. 

Коментарът му идва след вчерашната реч на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на съюза. В нея тя призова България и Румъния да бъдат пуснати възможно най-скоро в Шенген. От Австрия обаче отново посочиха, че няма смисъл да се говори за разширяване на безвизовото пространство в момента. 

Австрия блокира присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, опасявайки се от прилив на незаконни мигранти.

Радан Кънев посочи, че шансът ни за членство в Шенген до края на годината е реален, но не е много голям. 

Във връзка с вноса на украинско зърно той изрази тревожност от липсата на спокоен дебат. Депутатите се скараха по темата, въпреки че днес мнозинството прие отмяната да бъде отменена. Министерският съвет се обяви за отмяна на ембаргото върху украинското зърно, което бе наложено от служебното правителство през април, след като още четири държави в ЕС наложиха едностранна забрана заради оплаквания на бранша и предупреждения за огромни загуби. Европейският съюз позволи ембарго, което изтича през есента. От кабинета “Денков” обаче заявиха, че забраната за внос на зърно на практика е ощетила бюджета с милиони, а освен това според изпълнителната власт премахването й ще намали инфлацията.

Против идеята бяха от БСП, “Възраждане” и ИТН. Зърнопроизводителите пък плашат с протести. В събота предстои среща с бранша. 

"Чуват се крясъци, поляризация и популизъм, по-малко се чуват сериозните аргументи. Не чух от българските зърнопроизводители сериозни аргументи в посока, че става дума за борсова стока със световна цена. Цените се определят от нивата на борсите, свързани с доставка на няколко големи международни пристанища. Миналата година проблемът, който българските зърнопроизводители твърдяха, че изпитват с ниската цена на зърното, не се реши със спирането на вноса от Украйна, защото международните цени бяха изключително ниски, а нашите зърнопроизводители бяха пропуснали по безотговорен начин и в очакване на свръхпечалби момента да продадат стоката си на значителна печалба", коментира Кънев. 

Кънев посочи, че сериозно решение по въпроса за украинското зърно на европейско ниво ще се вземе, след като минат изборите в Полша, която има портфолиото на земеделския комисар. Парламентарният вот в Полша ще се проведе на 15 октомври. 

Това заяви от парламентарната трибуна земеделският министър Кирил Вътев. По думите му ще се следи най-вече за тежки метали и радиоактивност.

"Темата с вноса въобще на храни от Украйна се дискутира от дълго време, не само у нас, но и на всички срещи на министрите на земеделието в целия ЕС, както и отделно на ниво петте фронтови държави, както ги наричат в ЕС. Това е България и останалите страни, въвели забраната. Притесненията на земеделските производители са големи, защото Украйна е мощна земеделска страна. Украйна не изпълнява тежките изисквания за внос на земеделска продукция, това е основателното притеснение, затова ще увеличим контрола над продукцията", посочи министърът.

Според него и в момента се заобикаля забраната за вноса. 

"Има внос на сухо мляко, което прави дъмпинг на нашето производство, има внос на украински слънчоглед, който влиза като румънски", отбеляза Вътев.

Той увери, че ще покани в събота зърнопроизводителите за среща.

"Очакваме днес те да ни представят техните притеснения и въпроси, за да набележим програма за действие", добави той.