Тази седмица дините поскъпват с 11,7 на сто до 0,86 лева за килограм, а пъпешите с 8,5 на сто до 1,53 лева за килограм. Ябълките от внос прибавят 0,5 на сто до 2,04 лева за килограм. Бананите поскъпват с 1,1 на сто и се търгуват по по 2,76 лева за килограм, а лимоните - с 2,4 на сто до 3,03 лева за килограм. За първа седмица от ДКСБТ проследяват и цената на гроздето, което поскъпва с 0,4 на сто в края на седмицата до 2,47 лева за килограм.

Картофите повишават стойността си с 3,1 на сто до 1,35 лева за килограм, зелето - със 7,5 на сто до 1,15 лева за килограм. Цената на доматите (оранжерийни) също се покачва - с 9,3 на сто до 2,95 лева за килограм, както и на оранжерийните краставици – с 4,4 на сто до 2,82 лева за килограм. Зелените чушки поскъпват с 3,7 на сто до 1,68 лева за килограм, а червените чушки - с 0,5 на сто до 2,20 лева за килограм.

Кравето сирене поевтинява с 0,8 на сто до 11,16 лева за килограм, а кашкавалът тип "Витоша" поскъпва минимално с 0,1 на сто и се продава по 17,30 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) поскъпва с 1,9 на сто и кофичка от 400 г. се купува за 1,10 лв. Прясното мляко (3 процента масленост) отстъпва с 1,9 на сто и се продава по 2,09 лева за литър.

Пилешкото месо поевтинява с 1,1 на сто и се предлага по 6,44 лв. за килограм.

Яйцата (размер М) и тази седмица се купуват по 0,32 лева за брой на едро.

Оризът поевтинява с 3,1 на сто и се търгува по 3,12 лв. за килограм. Лещата спада с 2,9 на сто до 4,04 лв. за килограм в края на седмицата, а зрелият фасул - с 1,5 на сто до 3,92 лв. за килограм.

Захарта поскъпва с 0,8 на сто и се продава по 2,45 лв. за килограм, а брашното тип 500 - с 2,9 на сто до 1,44 лева за килограм. Цената на олиото се покачва с 2,1 на сто и то се търгува по 2,98 лв. за литър в пластмасова бутилка, а на кравето масло (пакетче от 125 грама) - с 1,2 на сто до 2,57 лв. за брой.

Чрез хакерски атаки е имало проникване и опити за изнудване, които моментално са били пресечени, смятат нашите източници. Според тях Трактора се е заблудил, надценявайки своите възможности и се е сблъскал с многократно по-подготвени и силни от него субекти.

Преди време имаше хакерска атака срещу застрахователната компания „Лев Инс“, за чийто собственик от години е считан Алексей Петров. Това е станало в момент, когато той е звънял на служители на ДАНС, за да им каже, че скоро ще се появи там на висока позиция. Дори се интересувал дали може да има проблеми с допуска му до секретна информация.

Хакер с псевдоним „Емил Кюлев“ бе разпратил изтеглена база с лични данни на над 2 млн. български граждани до редица медии. Информационният масив съдържал имена, ЕГН, номера на лични карти и адреси на бивши и настоящи клиенти на застрахователната компания „Лев Инс“.

От застрахователното дружество категорично отрекоха да са допуснали теч на информация, като твърдяха, че има разминавания на данните на клиентите им.

Припомняме, че бившият началник на киберотдела в ГДБОП Явор Колев, напусна службите за сигурност преди време и се оказа важен фактор в компанията „Лев инс“. Той оглавява „ Информационни технологии и Киберсигурност“ в застрахователната компания.

Колев бе също така член на Комисията по хазарта, когато там са се случвали промените в Закона за хазарта, които позволили на фирми на Васил Божков да внесат такси, които по-късно прокуратурата, начело с Иван Гешев твърдеше, че са ощетили държавата с над 600 млн лева. Заведени дори бяха досъдебни производства на някои членове на комисията, но Явор Колев и министърът на финансите по онова време Владислав Горанов, който е принципал на комисията, останаха незасегнати.

По този повод Божков написа пост във Фейсбук на 24.02.2020 г.: „Топ ченгето Явор Колев и той беше член на комисията по хазарта, но не чувам за него нищо да се говори…“.

От своя страна Колев заяви, че не познавал бизнесмена и няма нищо общо със скандалните редакции на текстове в Закона.

След това изведнъж се оказа при Алексей Петров.

Киберпрестъпността е престъпна дейност, която използва или атакува компютър, компютърна мрежа или мрежово устройство. Повечето кибератаки се извършват от киберпрестъпници или хакери с цел финансова изгода. Целта на кибератаките обаче може да бъде и извеждане от строя на компютри или мрежи – по лични или политически причини.

Дали Трактора се е забъркал в нещо такова, засега са само догадки и една от версиите за неговия разстрел.

Киберпрестъпленията се извършват от лица и организации – добре координирани групи, които използват модерни техники.

Ето някои от киберпрестъпленията:

Имейл и интернет измами-кражби на цифрова самоличност (кражба на самоличност и експлоатация)

Кражба на данни от платежни карти и друга финансова информация

Кражба и препродажба на корпоративни данни

Кибер изнудване (изнудване за пари под заплаха от атака)

Атаки с помощта на ransomware (вид кибер изнудване)

Кибер шпионаж (получаване на неоторизиран достъп до правителствени или корпоративни данни)

Прекъсване на системи за компрометиране на мрежата

Преди дни ютубърът Станислав Цанов публикува запис на негова среща с Алексей Петров, на която бил заплашен от бившата барета, да не разследва темата за манипулирането на изборите в България. Трактора го предупреждава, че ако не се вслуша в съвета му, може да му се случат някои неща.

Дали Алексей Петров е имал контакти с важни хора от "Информационно обслужване", където се държат в тайна много неща, свързани с изборите?

Няма да навлизаме в тези сюжети, но те „плачат“ за прокурорско внимание и разследване от страна на специалните служби. Съмненията ги има отдавна, но отговорите ги няма.

Фрог нюз

За заявленията, подадени до края на август Агенцията за социално подпомагане ще преведе до края на септември първите 150 лева, а останалата половина от сумата ще бъде предоставена преди втория учебен срок.

Министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова коментира, че предстои анализ на ефективността на всички помощи.

"И тези помощи попадат под нашия общ анализ на ефективността на системата на паричното подпомагане. Ние разчитаме и на местните власти на МОН, за да има контрол, но на този етап, така, както е заложено в норматива, а ние изпълняваме законодателство такова, каквото е в момента, няма механизъм да се гарантира, че един от ресурсите отиват за грижа за детето. Именно затова нашата амбиция е всякаква форма на парично подпомагане", посочи тя.

Заявленията за еднократната помощ за ученици могат да бъдат подавани до 15 октомври.