Петте най-разочароващи филма за 2025 година
Има един необикновен тип отчаяние, което единствено киното може да ти сервира. Нищо не може да нарани повече един киноман от филм, който наподобява като “сигурен шлагер ” на хартия, с огромни имена, скъпа визия и обещания за “следващото равнище ”… и след това се оказва кух, без сила и без концепция за какво въобще съществува. Точно такива заглавия се набиват в очи, когато машината на огромните студия не просто скърца, а безусловно стопира посред пътя - и оставя фена да гледа в празното, с чувството, че са му продали филмов откъс, а не филм.
Прочетете още
Ето кои са петте заглавия на 2025 година, които съгласно критиците на Entertainment Weekly не просто не оправдават упованията, а напряко ги срутват.
" Капитан Америка: Нов свят " ( " Captain America: Brave New World " )
Marvel от години не е във върхова форма, само че дълго чаканото соло премеждие на Сам Уилсън (Антъни Маки) звучи като ново дъно. Според филмовия специалист Шания Ръсел, преди десетилетие " Капитан Америка: Зимният боец " ( " Winter Soldier " ) ни сподели какъв брой добре може да работи политическата конспирация, когато се смеси със света на супергероите. После идва " Нов свят " - сякаш “политически трилър ”, който дава обещание да стъпи тъкмо върху тази формула… единствено че е прекомерно отегчителен, с цел да ти вдигне пулса, и няма каквато и да е политическа позиция, за която да си коства да се приказва.
Още по-зле: филмът е прекомерно ангажиран да бъде непосредствено продължение на... " Невероятният Хълк " ( " The Incredible Hulk " ) от 2008 година. Да, вярно прочетохе. А почитателите са стартирани, че това е един от най-слабите Marvel филми.
Ръсел пита: " Наистина ли MCU толкоз се опасява да опитва нещо ново, че би трябвало да рови в материал от филм от 2008 година, който множеството хора даже не броят за част от открития канон? "
И тъкмо когато франчайзът е на сериозен завой и обезверено има потребност да продължи напред, да остави герои като Сам да отворят нова ера… тук той въобще не получава този късмет.
Филмът едвам намира време принудително да му натрапи някаква арка (клишето за героя, който се съмнява в себе си, сведено до три повтарящи се речи). А съгласно Ръсел, Антъни Маки сигурно има какво да даде като Капитан Америка - стига някой да му даде опция да го потвърди.
" Спрингстийн: Избави ме от нищото " ( " Springsteen: Deliver Me from Nowhere " )
Ако има нещо несъмнено за биографичната драма на Скот Купър, то е, че съумява да те вкара непосредствено в главата на именития Брус Спрингстийн. Само че, както отбелязва Майк Милър, това е много тъмно и потискащо място - най-малко в този интервал от живота му. " Спрингстийн: Избави ме от нищото " следва Брус, до момента в който той работи, най-вече самичък и изолиран, върху албума си " Nebraska " от 1982 година - записан на четириканален рекордер в спалнята му в Ню Джърси.
Клишета от музикалните биографични филми има, само че този преднамерено заобикаля множеството “забавни ” от тях. Вместо секс, опиати и рокендрол, имаме рок звезда, която се влачи из празната си къща, чете фрагменти от Фланъри О`Конър и гледа по-интересни филми по тв приемника си. Получаваме примамливи проблясъци от фамозните му високоенергийни концерти с E Street Band, само че през по-голямата част от времетраенето Спрингстийн е без известните си хора, затворен в тишина и битка с меланхолия, която - и той, и Купър - по този начин и не съумяват да изразят до дъно.
Силните осъществявания на Джеръми Алън Уайт като Спрингстийн и Джеръми Стронг като лоялния му управител Джон Ландау, дружно с любовната линия, завъртяна към георинята на Одеса Йънг и комедийния щрих от Пол Уолтър Хаузъ,р внасят малко разпръскване в нещо, което всъщност е вътрешно пътешестване. Милър добавя, че филмът без подозрение ще е по-интересен за върлите почитатели на Спрингстийн, само че за всички останали чувството е съвсем толкоз сиво и унило , колкото небето на обложката на " Nebraska ".
" The Electric State "
По думите на великата Шер Хоровиц, " The Electric State " отдалеко наподобява окей. Имаш ентусиазъм от обичан илюстриран разказ, две суперпопулярни звезди отпред, “любимците от Marvel ” (Джо и Антъни Русо) зад плана и цялостен отряд познати гласове, които пълнят един пъстър роботски свят. Но когато хората действително сядат да гледат научнофантастичната комедия с Крис Прат и Мили Боби Браун, се оказва огромна неразбория.
Според Мекишана Пиер, макар че концепцията умерено може да се трансформира в нещо въздействащо за клопките на технологиите, божествените комплекси, човешката еднаквост и за какво 90-те са най-хубавото десетилетие - " The Electric State " е съвсем обидно предсказуем, разпилян и изцяло лишен от колорит. Един несъвършен “cash grab ”, който пропилява звездния си състав и потвърждава, че освен роботите могат да са без искра и без душа.
" Моята година в Оксфорд " ( " My Oxford Year " )
Като човек, който постоянно упорства за завръщането на сантименталните комедии, Мекишана Пиер споделя, че си взима думите назад, в случай че ще не престават да ги вършат като " Моята година в Оксфорд ". Какъвто и капацитет да е имал филмът да разплаче фена, всичко се разрушава в " картонена игра от София Карсън " , герои без никаква същинска искра и междинна класа мелодрама, която се точи до точката на гадене.
Кори Милкрийст е “старо куче ” в ролята на чаровния, само че изстрадал благородник, който би трябвало да закотви прочувствено сантименталната комедия, само че и той не може да направи знамение със сюжет, който стои на повърхността.
" Моята година в Оксфорд " не съумява да развие персонажите си като същински хора - с мисли, усеща и претекстове зад нелепите им дейности. И макар че концепцията би трябвало да е " лесна шестица ", филмът просто не си взима изпита ", безапелационна е Пиер.
" Война на световете " ( " War of the Worlds " )
Стивън Спилбърг приспособява " Война на световете " за модерната ера, само че Рич Лий превежда класиката на Х. Дж. Уелс на езика на цифровата епоха, " като ни сервира непосредствено стрийминг каша, напълнена с продуктово позициониране и популяризирана от Amazon ", безапелационен е Алър Нъс.
С Айс Кюб в ролята на чиновник на Департаментът за вътрешната сигурност на САЩ по време на извънземна инвазия, филмът се развива напълно през екрана на компютъра му: 89 минути Facetime диалози с близки и реакции на фрагменти от наблюдаване с престорено отвращение - тъкмо като кликбейт YouTube thumbnail. Дори форматът да не е проблем, CGI резултатите, които наподобяват като Snapchat филтри, несъмнено не оказват помощ.
И без да изненадва никого, филмът се изстрелва до №1 в Prime Video - поради чистата атракция да видиш какъв брой зле може да стане , трансформирайки го в освен това от “меме на момента ”. За Нъс това не е просто скучна тъга, а " депресиращо увещание, че в стопанската система на вниманието " отпадъкът " се продава ".
Прочетете още
Ето кои са петте заглавия на 2025 година, които съгласно критиците на Entertainment Weekly не просто не оправдават упованията, а напряко ги срутват.
" Капитан Америка: Нов свят " ( " Captain America: Brave New World " )
Marvel от години не е във върхова форма, само че дълго чаканото соло премеждие на Сам Уилсън (Антъни Маки) звучи като ново дъно. Според филмовия специалист Шания Ръсел, преди десетилетие " Капитан Америка: Зимният боец " ( " Winter Soldier " ) ни сподели какъв брой добре може да работи политическата конспирация, когато се смеси със света на супергероите. После идва " Нов свят " - сякаш “политически трилър ”, който дава обещание да стъпи тъкмо върху тази формула… единствено че е прекомерно отегчителен, с цел да ти вдигне пулса, и няма каквато и да е политическа позиция, за която да си коства да се приказва.
Още по-зле: филмът е прекомерно ангажиран да бъде непосредствено продължение на... " Невероятният Хълк " ( " The Incredible Hulk " ) от 2008 година. Да, вярно прочетохе. А почитателите са стартирани, че това е един от най-слабите Marvel филми.
Ръсел пита: " Наистина ли MCU толкоз се опасява да опитва нещо ново, че би трябвало да рови в материал от филм от 2008 година, който множеството хора даже не броят за част от открития канон? "
И тъкмо когато франчайзът е на сериозен завой и обезверено има потребност да продължи напред, да остави герои като Сам да отворят нова ера… тук той въобще не получава този късмет.
Филмът едвам намира време принудително да му натрапи някаква арка (клишето за героя, който се съмнява в себе си, сведено до три повтарящи се речи). А съгласно Ръсел, Антъни Маки сигурно има какво да даде като Капитан Америка - стига някой да му даде опция да го потвърди.
" Спрингстийн: Избави ме от нищото " ( " Springsteen: Deliver Me from Nowhere " )
Ако има нещо несъмнено за биографичната драма на Скот Купър, то е, че съумява да те вкара непосредствено в главата на именития Брус Спрингстийн. Само че, както отбелязва Майк Милър, това е много тъмно и потискащо място - най-малко в този интервал от живота му. " Спрингстийн: Избави ме от нищото " следва Брус, до момента в който той работи, най-вече самичък и изолиран, върху албума си " Nebraska " от 1982 година - записан на четириканален рекордер в спалнята му в Ню Джърси.
Клишета от музикалните биографични филми има, само че този преднамерено заобикаля множеството “забавни ” от тях. Вместо секс, опиати и рокендрол, имаме рок звезда, която се влачи из празната си къща, чете фрагменти от Фланъри О`Конър и гледа по-интересни филми по тв приемника си. Получаваме примамливи проблясъци от фамозните му високоенергийни концерти с E Street Band, само че през по-голямата част от времетраенето Спрингстийн е без известните си хора, затворен в тишина и битка с меланхолия, която - и той, и Купър - по този начин и не съумяват да изразят до дъно.
Силните осъществявания на Джеръми Алън Уайт като Спрингстийн и Джеръми Стронг като лоялния му управител Джон Ландау, дружно с любовната линия, завъртяна към георинята на Одеса Йънг и комедийния щрих от Пол Уолтър Хаузъ,р внасят малко разпръскване в нещо, което всъщност е вътрешно пътешестване. Милър добавя, че филмът без подозрение ще е по-интересен за върлите почитатели на Спрингстийн, само че за всички останали чувството е съвсем толкоз сиво и унило , колкото небето на обложката на " Nebraska ".
" The Electric State "
По думите на великата Шер Хоровиц, " The Electric State " отдалеко наподобява окей. Имаш ентусиазъм от обичан илюстриран разказ, две суперпопулярни звезди отпред, “любимците от Marvel ” (Джо и Антъни Русо) зад плана и цялостен отряд познати гласове, които пълнят един пъстър роботски свят. Но когато хората действително сядат да гледат научнофантастичната комедия с Крис Прат и Мили Боби Браун, се оказва огромна неразбория.
Според Мекишана Пиер, макар че концепцията умерено може да се трансформира в нещо въздействащо за клопките на технологиите, божествените комплекси, човешката еднаквост и за какво 90-те са най-хубавото десетилетие - " The Electric State " е съвсем обидно предсказуем, разпилян и изцяло лишен от колорит. Един несъвършен “cash grab ”, който пропилява звездния си състав и потвърждава, че освен роботите могат да са без искра и без душа.
" Моята година в Оксфорд " ( " My Oxford Year " )
Като човек, който постоянно упорства за завръщането на сантименталните комедии, Мекишана Пиер споделя, че си взима думите назад, в случай че ще не престават да ги вършат като " Моята година в Оксфорд ". Какъвто и капацитет да е имал филмът да разплаче фена, всичко се разрушава в " картонена игра от София Карсън " , герои без никаква същинска искра и междинна класа мелодрама, която се точи до точката на гадене.
Кори Милкрийст е “старо куче ” в ролята на чаровния, само че изстрадал благородник, който би трябвало да закотви прочувствено сантименталната комедия, само че и той не може да направи знамение със сюжет, който стои на повърхността.
" Моята година в Оксфорд " не съумява да развие персонажите си като същински хора - с мисли, усеща и претекстове зад нелепите им дейности. И макар че концепцията би трябвало да е " лесна шестица ", филмът просто не си взима изпита ", безапелационна е Пиер.
" Война на световете " ( " War of the Worlds " )
Стивън Спилбърг приспособява " Война на световете " за модерната ера, само че Рич Лий превежда класиката на Х. Дж. Уелс на езика на цифровата епоха, " като ни сервира непосредствено стрийминг каша, напълнена с продуктово позициониране и популяризирана от Amazon ", безапелационен е Алър Нъс.
С Айс Кюб в ролята на чиновник на Департаментът за вътрешната сигурност на САЩ по време на извънземна инвазия, филмът се развива напълно през екрана на компютъра му: 89 минути Facetime диалози с близки и реакции на фрагменти от наблюдаване с престорено отвращение - тъкмо като кликбейт YouTube thumbnail. Дори форматът да не е проблем, CGI резултатите, които наподобяват като Snapchat филтри, несъмнено не оказват помощ.
И без да изненадва никого, филмът се изстрелва до №1 в Prime Video - поради чистата атракция да видиш какъв брой зле може да стане , трансформирайки го в освен това от “меме на момента ”. За Нъс това не е просто скучна тъга, а " депресиращо увещание, че в стопанската система на вниманието " отпадъкът " се продава ".
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ