"Ние засилихме наблюдението в тези морски пространства, след това се предприеха и мерки в колективен формат, т.е. беше повдигнат въпросът на ниво НАТО, за да получим подкрепа на ниво на ситуационната осведоменост. Оттогава не сме наблюдавали влизане на руски кораби и наближаване в тази зона", уточни Ефтимов, цитиран от БНР.

Той коментира и кадрите по обезвреждането на дрона, открит край Тюленово. Припомняме, че на снимки и видеоклипове по време на операцията се видяха двама души от екипа по обезвреждане- единият бе по потник, а след залитане падна в морето, а друг просто пушеше цигара.

Според Ефтимов кадрите не са били удачни и изместили фокуса от високорисковата ситуация, в която се намирали военнослужещите. Все пак са се справили професионално и отговорно, смята началникът на отбраната.

"Другата седмица съм във Варна, имаме мероприятия по Черноморието, ще говорим с момчето. Ако заслужава награда - ще изпушим по една цигара с него и ще го наградим. Ако има нещо да го правим, пак ще изпушим една цигара. Надявам се да си е направил личните изводи", коментира Ефтимов, а съдейки по думите му, вероятно не приема сериозно критиките.

Годишната инфлация във Великобритания, която отразява динамиката на потребителските цени, е спаднала до 6,7 на сто на годишна основа през миналия месец спрямо 6,8 на сто през юли, информира британската Служба за национална статистика (ONS). Това е най-ниското й ниво от февруари 2022 г.

Водещи специалисти коментираха, че британската инфлация ще се повиши до около 7 на сто на годишна основа през август.

Понижението на стойността на самолетните билети и на настаняваното в хотелите на Острова, както и забавянето при поскъпването на хранителните продукти, са компенсирали поскъпването на енергийните продукти на фона на повишените цени на суровия петрол, отбелязва АП.

Британският финансов министър Джереми Хънт каза, че неочакваният спад на инфлацията през август демонстрира ефективността на мерките за нейното понижаване, предприети от кабинета в Лондон.

"Днешната новина показва, че планът (на правителството - бел. ред.) за справяне с инфлацията работи", се посочва в изявление на Хънт, цитирано от Ройтерс.

Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

Румъния винаги е имала много по-агресивен начин на поведение и много повече е показвала мускули. Ние сме имали доста по-мек подход, много се разминаваме в това как водим външната си политика, посочи бившият зам.-външен министър..

Що се касае до Европейския съюз, тук съм съгласен с президента, че двустранните срещи и разговори с Нидерландия и Австрия са ключови, затова да да бъдат убедени, че България се справя с охраната и границата. Според мен решение е да се върнем отново на двустепенното влизане в Шенген, първо с летища и пристанища, и след това са сухопътните граници, добави той.

"Днес Министерският съвет ще приеме този меморандум", категоричен бе Вътев.

"Разговори с премиера на Украйна се водят, те са перманентна практика, откакто стои темата за вноса на земеделски продукти от Украйна. Официално има решение да се продължи със забраната на четирите досега забранявани култури, да се договарят квоти. Другите три култури не ни касаят. Нас ни касае слънчогледът, нерафинираното олио, сухото мляко и мед", посочи той.

Правителството настоява за контрол на износа от Украйна на тези четири продукта – слънчоглед, нерафинирано олио, сухо мляко и пчелен мед, отбеляза още министърът на земеделието.

По думите му има период от един месец, в който да се договорят квотите за лицензионните режими.

От останалите искания на земеделците няма нищо, което да е под въпрос като изпълнение, смята Вътев.

На въпрос защо у нас е било гласувано решението за отпадане на забраната за внос на украинско зърно преди тя така или иначе да отпадне официално на европейско ниво, земеделският министър каза следното:

"Не знам дали някой го направи нарочно, дали е обмислено, дали е било толкова спешно да се направи. Това решение е взето с идеята да бъде полезно за България. Може да е "изтъргувано", може да е договорено. В кабинета няма нито един безотговорен човек", добави Вътев, според когото "Денков и Габриел са голям късмет за България".

"Най-големите нямат трактори на Долни Богров. Те са си самодостатъчни. Казвам, че ги няма на протеста. Но българското земеделие е в насипно състояние. Всеки се бори да оцелява сам. Всички средни и малки имат огромен проблем", заключи земеделският министър.

Проблемите на животновъдите, производителите на пчелен мед, както и на всички други земеделски производители са натрупани в продължение на много години, отбеляза още той, като попита "кой проблем се реши", след като толкова години се водят разговори с браншови организации.

Днес вицепремиерът ще вземе участие в откриването на Срещата на върха за Целите за устойчиво развитие. Тя ще направи изказване на министерската среща на тема „Ролята на изкуствения интелект за ускоряване на напредъка за постигане на Целите за устойчиво развитие".

Вицепремиерът ще участва и в срещата на министрите на външните работи на страните членки на ЕС.

Очаква се утре Мария Габриел да участва в откриването на Общия дебат на 78-ата сесия на ОС на ООН.

В програмата на вицепремиера са редица двустранни срещи, в това число и двустранна среща от името на Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, с министъра на външните работи на Република Чили Алберто ван Клаверен.

Мария Габриел ще участва и в Министерската кръгла маса относно необходимостта от изменение на Римския статут, както и в четиристранна среща на ниво външни министри между България, Гърция, Румъния и Хърватия. Предвижда се да бъдат дискутирани теми, свързани с инициативата „Три морета", регионално и икономическо сътрудничество.

В сряда Габриел ще участва в заседанието на Съвета за сигурност по време на открит дебат на ООН на тема "Отстояване на целите и принципите на Устава на ООН чрез ефективен мултилатерализъм: поддържане на мира и сигурността в Украйна".

Програмата на вицепремиера включва и подписване на Споразумението към Конвенцията на ООН по морско право за съхранение и устойчиво използване на морското биологично разнообразие в зоните отвъд национална юрисдикция.

На 21 септември се очаква участие на вицепремиера в подготвителната министерска среща за Срещата на върха за бъдещето, както и среща с генералния секретар на ООН, заедно с държавния глава Румен Радев.

Това заяви пред БНР бившият военен министър Велизар Шаламанов във връзка с падналия дрон с взривно устройство край с. Тюленово.

"Това, което виждам, прилича на мина от 82-милиметрова минохвъргачка. По-важното е как действа нашата система за ранно предупреждение, за бързо реагиране", категоричен бе той.

По думите му отразяващата повърхност на тези дронове е относително малка и радарите трудно могат да ги прихванат.

"Това поставя въпроса за модернизиране на нашата система за въздушно наблюдение. Много по-важно е да се поддържа постоянна комуникация, включително с украинската страна. От доста време се говори за Морски център за сигурност и координация. Трябва да бъде засилена системата за наблюдение, координация. Това е задача на Гражданска защита", подчерта експертът.

Става въпрос за дронове, много от които не са с военно предназначение, посочи Шаламанов и допълни, че самият боеприпас е импровизирано прикачен към дрона. Технически е възможно да бъде изгубено управлението на дрона, изрази мнение той.

Велизар Шаламанов коментира и какво трябва да се направи в конкретния случай:

"На първо място трябва подобрено наблюдение, което може да стане съвместно със сили на НАТО. Второ - да имаме засилена противовъздушна отбрана. Сега става дума за дрон, но при нарастване на напрежението не е изключено да има и други грешки с по-големи военни средства. Всичко, свързано с реагиране на такъв тип инциденти, означава сериозен капацитет преди всичко на Гражданска защита. В последните години Гражданска защита, която беше развита като самостоятелна и силна държавна агенция с всякакъв вид специалисти, беше ликвидирана в този й вид. Ясно е, че имаме нужда от много по-силна система за гражданска защита и взаимодействие между различни институции. Това ниво на взаимодействие е много важно и то изисква постоянна ситуационна осведоменост", отбеляза бившият военен министър.