Лолова: Мама не искаше да ставам актриса
Звездата със своя другар и редактор Георги Тошев
„ Мама не искаше да ставам актриса. Гонеше ме с пръчка из стаята и викаше: А в този момент да те забележим какъв брой хубаво ще ми рецитираш ти! “, описа през смях и сълзи Татяна Лолова в „ Перото “, където 200 нейни почитатели я приветстваха за новата й книга „ Дневници& Делници “ със знака на „ Книгомания “. Оказва се, че родителката на звездата никак й не желаела да чуе за кандидатстване в Академията и била по-склонна да я прати в търговията, с цел да изкарва пари. Но учителките на Таня от 7-мо учебно заведение се намесили уверено в борбата за нейното блестящо бъдеще. Тази и още доста истории, изпълнени със самоирония, потиснатост, носталгия и любов към тези, които към този момент физически не са сред нас, показа примата на сцената и екрана. Великата комедиантка благодари на първия си мъж Ивелин, че я е направил жена, на непрежалимия си брачен партньор Славе, с който живя 56 години, че я е направил майка, на сина си Сава, на внуците Сава и Матео, на снаха си, на брат си... Сред феновете, които станаха на крайници за овациите, бяха 93-годишната Катя Воденичарова – именитата шефка на „ Хумор, ирония и веселба “ в радиото, кметът на София Йорданка Фандъкова, заместничката й Малина Едрева, шефовете на Народния спектакъл и на „ 199 “ Мариус Донкин и Анна Монова, Иван Кулеков, Филип Аврамов, Велислав Павлов, Силвия и Теди Кацарови...
„ Животът е бърз. Думите – къси “, твърди Лолова без искания да се изживява като влъхва, въпреки че превзема с прозрения, почтени за всемирната философия. Когато Славето си отива точно на Рождество на 2018-а, неукротимата другояче актриса е на крачка от депресията. Тя е тъжна и неутешима в самотата си, макар че край нея са синът й Савата, снахата, прелестните внуци – както и правилните другари. Тогава един от тях, журналистът Георги Тошев, предлага ексцентрична терапия – Татяна да извади старите, пожълтели и овехтели тетрадки, изпълнени с постоянно свежи и безконечни разкази и усеща за скъпи сътрудници. Лолова първо съвсем отхвърля – още повече че нейната биография, писана в съавторство с Георги Каприев, от дълго време е шлагер с няколко издания. Но Тошев я убеждава, че това е друг род, който обаче със същата мощ ще върне читателите в най-вълнуващите моменти от битието и кариерата й. Защото Лолова е живата история в храма на Мелпомена - тя е дамата, за която комедията в никакъв случай не е старомодна, а дуендето е допустимо всяка вечер на сцената. „ Откъде я намирам тази сила? Не знам. Купувам я. Плащам кеш или ми я дават на юнашко доверие? Уморих се да подрипвам върху жаравата на всекидневието! Уморих се да ловя краищата на левовете! И да ги притеглям деликатно, с цел да ги свържа. Уморих се да скърбя за всеки, който живее по-тежко от мен! Уморих се да се усещам бодра и да се веселя на всяко разсъмване! Уморих се да бленувам през зимата за едно нехайно потапяне в морето! Уморих се да съм изтощена! Здравей, жизненост! “, излива душата си Лолова. И не крие, че от време на време се усеща като чакалня на гара - хора, хора - някои са останали в сърцето й, други са го напуснали… Но пък е щастлива, че всичките й функции са били „ по размер “. „ Светът на театъра е хубав единствено на сцената. Зад кулисите може да бъде противен, печален “, безапелационна е Лолова. И макар че има облици, които не е изиграла и режисьори, с които се е разминала, най-значими за нея остават сътрудниците й. „ Какви актьори бяха до мен! Те са моите делници. Празниците са за околните ми ", откровена е тя. Някои от бойните си приятели е описала без редакция, други е нарисувала без ретуш.
Георги Парцалев – „ черна лъскава коса, блестящи тъмни очи, дълги извити мигли, тънки мустачки, стройна фигура, елегантно ексцентричен, въздържан и великодушен, чакан, обичан, лъчезарен и тъмен от време на време “ – за нея постоянно е център на шумни компании. Човекът, който най-вече желае да изиграе Дон Кихот, Таня назовава „ най-тъжният смешник, който раздава смях “. „ Играла съм с нея доста. Тя е част от мен и аз съм част от нея, само че тя е чудак, неповторима, яка, буйна, съмняваща се, нежна, всеотдайна, подозираща, очарователна, смела… Тя е Стояна. Стои. Солидно. Многозначително. Убедително “, стартира Лолова за Мутафова. И напомня, че за 60-те години, в които са дружно, от време на време ги бъркат, тъй като и двете са „ смешни “ артистки. Най-майтапчийският коментар на този факт през 80-те идва от феноменалния зевзек Константин Коцев. „ Много значимо - и мен ме бъркат с вас! “. А Лолова и до момента напомня на Мутафова нейна имитация, произнесена преди зрелище през 1957 година: „ Уф, един път да се пенсионирам “. Никога не са се карали, въпреки че не липсват конфликтни „ звездни “ обстановки. „ Поканиха ме преди 2–3 години в Америка и Канада. Много е далече… И всеки ден представления от град на град, от щат на щат. Ооо, не! Стоянка пропътува и проигра тежкото премеждие след моето „ Не! “. Чух тя по какъв начин е приела поканата за изявление. Интервюиращата – хиперинтелигентна, елегантна съседка, познава и двете ни отпреди да се роди (тя, не ние!). И може би последният въпрос, заложен доста сдържано, нежно, внимателно: „ А в това, че вас, двете с Лолова, постоянно ви опълчват, има ли нещо правилно и от какво идва? “ Не мога да опиша, мога единствено да подражавам хилядите нюанси на изразителното лице: „ Божеее! Глупости! Ъъъ... Не знам към този момент “. Стопира ненадейно. Поема огромна глътка въздух и процежда едно дълго: „ Ннндааа! Винаги ни слагаха на една и съща роля. За да ни скарат! “ Е, в този момент... Аз какво да кажа? Бог и разпределенията, закачвани на таблото в театъра, са ми очевидци. Никога със Стоянка не сме играли една и съща роля. Стояна остави в ефира: Винаги! Аз оставям на хартия: Никога! Това е ситуацията “, отсича Таня. И прибавя: „ Можеше ли двата противоположни полюса – Северният и Южният, да се съберат на екватора, обгръщащ дребната ни нежна земя? Не знам. Едва ли. Май не! Стоянооо! “ Сред най-най-милите й е Григор Вачков, състудент от Академията. „ Беше ослепителен, солиден, с дръпнати очи, буйна черна коса, мощен, експресивен глас. Беше роден за актьор. Не можеш да го отминеш. Когато се разминаваш с него, нещо те дръпва за главата и вратът ти се извива, с цел да продължиш да го гледаш “ – това е Гришата на Лолова. „ С него бяхме от хората, които Сърчо извика да основаваме нов спектакъл – Сатиричния. Веднъж на улица „ Солунска “ излизаме група млади актьори от кино „ Славейков “, покрай мястото, където маестро Чапкънов постави да седят Петко и Пенчо Славейкови. Гришата, мощно разчувствуван от кино лентата, прошепна: „ Дойде нашият ред! Вече ще сме ние! Няма да мине киното през нас! “ Киното не можа да мине без него. И малкия екран не мина без него. И в Театъра игра доста. Колкото можа. И на всички места беше „ запазена марка “. Беше вманиачен за щерка си. Много искаше да има и момче. Син. Много обичаше да черпи. Да храни и пои другари, близки, познати и непознати. Беше болен, само че рядко му личеше. Ведър и жизненолюбив. Много надарен. Обичаше да прави дарове. Често и без мотив. Винаги намираше мотив. От него имам копринен черен шал на цветя, съветски, с дълги ресни. Купи ми го от галерия на улица „ Г. С. Раковски “. Беше най-красивият експонат. На петгодишния ми наследник подари страховит туристически нож с кокалена ръкохватка и хубав кожен калъф. Сам не пиеше, малко ядеше, само че се радваше да види, че на всички им е вкусно. Наливаше чашите и викаше: „ Наздраве! “. Традиционният постскриптум на Лолова - тук към Гришата Вачков - е най-разбиващият в „ Дневници & Делници “: „ Стой там и ни чакай. Идем един по един. Ще вършим изкуство, тук май не им е до изкуство “. Татяна и Невена Коканова имат всякакви интервали – дълго са неразделни, а след това положителни хора им врътват интрижка. " Изглежда, най-лесно се разделят „ неразделните “, твърди Лолова. Когато през 1973 Таня отпътува за Париж, Коканова прави нещо значимо и скъпо за нея – оказва помощ й по този начин, както се оказва помощ единствено на най-близките. Лолова приказва още за Калоянчев, за Георги Русев, за Коста Цонев... Обяснява се в обич на Цветана Манева, само че я упреква, че крие гневното си възприятие за комизъм. Прекланя се пред твърдия темперамент на Лили Иванова и пред нейното кредо: " Благодаря! Мога и сама! ".
Фото Орлин Огнянов, НДК
„ Мама не искаше да ставам актриса. Гонеше ме с пръчка из стаята и викаше: А в този момент да те забележим какъв брой хубаво ще ми рецитираш ти! “, описа през смях и сълзи Татяна Лолова в „ Перото “, където 200 нейни почитатели я приветстваха за новата й книга „ Дневници& Делници “ със знака на „ Книгомания “. Оказва се, че родителката на звездата никак й не желаела да чуе за кандидатстване в Академията и била по-склонна да я прати в търговията, с цел да изкарва пари. Но учителките на Таня от 7-мо учебно заведение се намесили уверено в борбата за нейното блестящо бъдеще. Тази и още доста истории, изпълнени със самоирония, потиснатост, носталгия и любов към тези, които към този момент физически не са сред нас, показа примата на сцената и екрана. Великата комедиантка благодари на първия си мъж Ивелин, че я е направил жена, на непрежалимия си брачен партньор Славе, с който живя 56 години, че я е направил майка, на сина си Сава, на внуците Сава и Матео, на снаха си, на брат си... Сред феновете, които станаха на крайници за овациите, бяха 93-годишната Катя Воденичарова – именитата шефка на „ Хумор, ирония и веселба “ в радиото, кметът на София Йорданка Фандъкова, заместничката й Малина Едрева, шефовете на Народния спектакъл и на „ 199 “ Мариус Донкин и Анна Монова, Иван Кулеков, Филип Аврамов, Велислав Павлов, Силвия и Теди Кацарови...
„ Животът е бърз. Думите – къси “, твърди Лолова без искания да се изживява като влъхва, въпреки че превзема с прозрения, почтени за всемирната философия. Когато Славето си отива точно на Рождество на 2018-а, неукротимата другояче актриса е на крачка от депресията. Тя е тъжна и неутешима в самотата си, макар че край нея са синът й Савата, снахата, прелестните внуци – както и правилните другари. Тогава един от тях, журналистът Георги Тошев, предлага ексцентрична терапия – Татяна да извади старите, пожълтели и овехтели тетрадки, изпълнени с постоянно свежи и безконечни разкази и усеща за скъпи сътрудници. Лолова първо съвсем отхвърля – още повече че нейната биография, писана в съавторство с Георги Каприев, от дълго време е шлагер с няколко издания. Но Тошев я убеждава, че това е друг род, който обаче със същата мощ ще върне читателите в най-вълнуващите моменти от битието и кариерата й. Защото Лолова е живата история в храма на Мелпомена - тя е дамата, за която комедията в никакъв случай не е старомодна, а дуендето е допустимо всяка вечер на сцената. „ Откъде я намирам тази сила? Не знам. Купувам я. Плащам кеш или ми я дават на юнашко доверие? Уморих се да подрипвам върху жаравата на всекидневието! Уморих се да ловя краищата на левовете! И да ги притеглям деликатно, с цел да ги свържа. Уморих се да скърбя за всеки, който живее по-тежко от мен! Уморих се да се усещам бодра и да се веселя на всяко разсъмване! Уморих се да бленувам през зимата за едно нехайно потапяне в морето! Уморих се да съм изтощена! Здравей, жизненост! “, излива душата си Лолова. И не крие, че от време на време се усеща като чакалня на гара - хора, хора - някои са останали в сърцето й, други са го напуснали… Но пък е щастлива, че всичките й функции са били „ по размер “. „ Светът на театъра е хубав единствено на сцената. Зад кулисите може да бъде противен, печален “, безапелационна е Лолова. И макар че има облици, които не е изиграла и режисьори, с които се е разминала, най-значими за нея остават сътрудниците й. „ Какви актьори бяха до мен! Те са моите делници. Празниците са за околните ми ", откровена е тя. Някои от бойните си приятели е описала без редакция, други е нарисувала без ретуш.
Георги Парцалев – „ черна лъскава коса, блестящи тъмни очи, дълги извити мигли, тънки мустачки, стройна фигура, елегантно ексцентричен, въздържан и великодушен, чакан, обичан, лъчезарен и тъмен от време на време “ – за нея постоянно е център на шумни компании. Човекът, който най-вече желае да изиграе Дон Кихот, Таня назовава „ най-тъжният смешник, който раздава смях “. „ Играла съм с нея доста. Тя е част от мен и аз съм част от нея, само че тя е чудак, неповторима, яка, буйна, съмняваща се, нежна, всеотдайна, подозираща, очарователна, смела… Тя е Стояна. Стои. Солидно. Многозначително. Убедително “, стартира Лолова за Мутафова. И напомня, че за 60-те години, в които са дружно, от време на време ги бъркат, тъй като и двете са „ смешни “ артистки. Най-майтапчийският коментар на този факт през 80-те идва от феноменалния зевзек Константин Коцев. „ Много значимо - и мен ме бъркат с вас! “. А Лолова и до момента напомня на Мутафова нейна имитация, произнесена преди зрелище през 1957 година: „ Уф, един път да се пенсионирам “. Никога не са се карали, въпреки че не липсват конфликтни „ звездни “ обстановки. „ Поканиха ме преди 2–3 години в Америка и Канада. Много е далече… И всеки ден представления от град на град, от щат на щат. Ооо, не! Стоянка пропътува и проигра тежкото премеждие след моето „ Не! “. Чух тя по какъв начин е приела поканата за изявление. Интервюиращата – хиперинтелигентна, елегантна съседка, познава и двете ни отпреди да се роди (тя, не ние!). И може би последният въпрос, заложен доста сдържано, нежно, внимателно: „ А в това, че вас, двете с Лолова, постоянно ви опълчват, има ли нещо правилно и от какво идва? “ Не мога да опиша, мога единствено да подражавам хилядите нюанси на изразителното лице: „ Божеее! Глупости! Ъъъ... Не знам към този момент “. Стопира ненадейно. Поема огромна глътка въздух и процежда едно дълго: „ Ннндааа! Винаги ни слагаха на една и съща роля. За да ни скарат! “ Е, в този момент... Аз какво да кажа? Бог и разпределенията, закачвани на таблото в театъра, са ми очевидци. Никога със Стоянка не сме играли една и съща роля. Стояна остави в ефира: Винаги! Аз оставям на хартия: Никога! Това е ситуацията “, отсича Таня. И прибавя: „ Можеше ли двата противоположни полюса – Северният и Южният, да се съберат на екватора, обгръщащ дребната ни нежна земя? Не знам. Едва ли. Май не! Стоянооо! “ Сред най-най-милите й е Григор Вачков, състудент от Академията. „ Беше ослепителен, солиден, с дръпнати очи, буйна черна коса, мощен, експресивен глас. Беше роден за актьор. Не можеш да го отминеш. Когато се разминаваш с него, нещо те дръпва за главата и вратът ти се извива, с цел да продължиш да го гледаш “ – това е Гришата на Лолова. „ С него бяхме от хората, които Сърчо извика да основаваме нов спектакъл – Сатиричния. Веднъж на улица „ Солунска “ излизаме група млади актьори от кино „ Славейков “, покрай мястото, където маестро Чапкънов постави да седят Петко и Пенчо Славейкови. Гришата, мощно разчувствуван от кино лентата, прошепна: „ Дойде нашият ред! Вече ще сме ние! Няма да мине киното през нас! “ Киното не можа да мине без него. И малкия екран не мина без него. И в Театъра игра доста. Колкото можа. И на всички места беше „ запазена марка “. Беше вманиачен за щерка си. Много искаше да има и момче. Син. Много обичаше да черпи. Да храни и пои другари, близки, познати и непознати. Беше болен, само че рядко му личеше. Ведър и жизненолюбив. Много надарен. Обичаше да прави дарове. Често и без мотив. Винаги намираше мотив. От него имам копринен черен шал на цветя, съветски, с дълги ресни. Купи ми го от галерия на улица „ Г. С. Раковски “. Беше най-красивият експонат. На петгодишния ми наследник подари страховит туристически нож с кокалена ръкохватка и хубав кожен калъф. Сам не пиеше, малко ядеше, само че се радваше да види, че на всички им е вкусно. Наливаше чашите и викаше: „ Наздраве! “. Традиционният постскриптум на Лолова - тук към Гришата Вачков - е най-разбиващият в „ Дневници & Делници “: „ Стой там и ни чакай. Идем един по един. Ще вършим изкуство, тук май не им е до изкуство “. Татяна и Невена Коканова имат всякакви интервали – дълго са неразделни, а след това положителни хора им врътват интрижка. " Изглежда, най-лесно се разделят „ неразделните “, твърди Лолова. Когато през 1973 Таня отпътува за Париж, Коканова прави нещо значимо и скъпо за нея – оказва помощ й по този начин, както се оказва помощ единствено на най-близките. Лолова приказва още за Калоянчев, за Георги Русев, за Коста Цонев... Обяснява се в обич на Цветана Манева, само че я упреква, че крие гневното си възприятие за комизъм. Прекланя се пред твърдия темперамент на Лили Иванова и пред нейното кредо: " Благодаря! Мога и сама! ".
Фото Орлин Огнянов, НДК
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ