Не искай от мен да ти казвам „майко”
Знам, че не започнахме добре. При първата ни среща бяхме обезпокоени и беше неудобно, само че аз имах предпочитание да се разбираме. Колкото можех да покажа на моите 18 години. Не можех доста – твоят наследник беше първата ми сериозна връзка, за пръв път се запонавах с Неговата майка. Може би съм сбъркала аз нещо, може би ти си имала упования, на които не съм дала отговор. Представяла си ме някак – сериозната другарка, която той води у дома и аз не съм изглеждала по този начин сериозна или почтена. Не започнахме добре, само че в тези неща вземат участие двама, не забравяй.
Може би ти не си била готовата, не аз. Може би никой не подготвен да види по какъв начин детето ти пораства, става все по-независимо. Боли да видиш по какъв начин няма потребност от теб и постоянно си мислела, че дамата, която ще свърже с живота си, ще е съвършена, каквато никоя майка не е. Не съм такава и не заемам мястото ти. Не мога да анулира обстоятелството, че ти си майка и че дължа този прелестен мъж на теб, на татко му. Справила си се отлично, тъй като го обичам тъкмо за всичко, което той е.
Сега мисля по този начин, само че помня какъв брой беше мъчно. Ревността, сравненията. Напрежението идваше от теб, аз не знаех какво да върша. И като всеки младеж реагирах на непознатото и застрашителното със опозиция и яд. Затова може да съм ти споделила нещо, което не съм желала да прозвучи по този начин извънредно. Да завъртя очи или да разясня. Лошото е, което към този момент знам, че колкото повече опознаваш някого, толкоз повече способи научаваш по какъв начин да го нараниш. И ние правехме тъкмо това.
Нямаше нищо общо със сина ти, това беше сред мен и теб. Ти, на която се постановяваше да отпуска контрола и аз, която трябваше да става все по-отговорна. И да балансираме, и да се учим, и да привикваме. Толкова години цялостни с яд, безмълвие. Направихме най-ужасната неточност, съгласи се, поставихме го посред ни. Карали сме го да избира, да се раздира. Срам ме е, тъй като любовта не е такава и тогава не е било обич, а нашето, твоето и моето, его.
Върхът на всичко беше, когато дочух, че си огорчена, че не ти споделям „ майко ”. Още не мога да проумея за какво толкоз те наскърбява това. Човек има една майка, нали? Завинаги, даже тя да си отиде рано, като моята. Една жена те е раждала, кърмила, гледала от бебе...Нима си се държала с мен като майка? Нима си ме приела като свое дете? Не беше тъкмо по този начин, нали? Но към този момент се уморих от този яд и желая да стартираме още веднъж. Ти и аз.
Защото в този момент нося неговото дете и ти ще станеш баба за пръв път. Вероятно аз ще стартира да ревнувам детето от теб – тъй като ти ще бъдеш страхотна баба, знам го, и то ще те обича. Вероятно ще се откажеш да ме приемаш като съперница, а като източник на ново твое благополучие. Не знам, само че аз желая да ти дам това благополучие и желая да се разбираме. Момиче е, това е новината, която към момента не ти бяхме споделили. Един ден може и момче да имаме, знае ли човек, и да знам какво ти е било на теб...Но от в този момент, от 7-мия месец ще ти кажа – не желая моето момиче да споделя на непозната жена „ майко ”. Не го искай от мен. Нека просто да стартираме да се разбираме.
Може би ти не си била готовата, не аз. Може би никой не подготвен да види по какъв начин детето ти пораства, става все по-независимо. Боли да видиш по какъв начин няма потребност от теб и постоянно си мислела, че дамата, която ще свърже с живота си, ще е съвършена, каквато никоя майка не е. Не съм такава и не заемам мястото ти. Не мога да анулира обстоятелството, че ти си майка и че дължа този прелестен мъж на теб, на татко му. Справила си се отлично, тъй като го обичам тъкмо за всичко, което той е.
Сега мисля по този начин, само че помня какъв брой беше мъчно. Ревността, сравненията. Напрежението идваше от теб, аз не знаех какво да върша. И като всеки младеж реагирах на непознатото и застрашителното със опозиция и яд. Затова може да съм ти споделила нещо, което не съм желала да прозвучи по този начин извънредно. Да завъртя очи или да разясня. Лошото е, което към този момент знам, че колкото повече опознаваш някого, толкоз повече способи научаваш по какъв начин да го нараниш. И ние правехме тъкмо това.
Нямаше нищо общо със сина ти, това беше сред мен и теб. Ти, на която се постановяваше да отпуска контрола и аз, която трябваше да става все по-отговорна. И да балансираме, и да се учим, и да привикваме. Толкова години цялостни с яд, безмълвие. Направихме най-ужасната неточност, съгласи се, поставихме го посред ни. Карали сме го да избира, да се раздира. Срам ме е, тъй като любовта не е такава и тогава не е било обич, а нашето, твоето и моето, его.
Върхът на всичко беше, когато дочух, че си огорчена, че не ти споделям „ майко ”. Още не мога да проумея за какво толкоз те наскърбява това. Човек има една майка, нали? Завинаги, даже тя да си отиде рано, като моята. Една жена те е раждала, кърмила, гледала от бебе...Нима си се държала с мен като майка? Нима си ме приела като свое дете? Не беше тъкмо по този начин, нали? Но към този момент се уморих от този яд и желая да стартираме още веднъж. Ти и аз.
Защото в този момент нося неговото дете и ти ще станеш баба за пръв път. Вероятно аз ще стартира да ревнувам детето от теб – тъй като ти ще бъдеш страхотна баба, знам го, и то ще те обича. Вероятно ще се откажеш да ме приемаш като съперница, а като източник на ново твое благополучие. Не знам, само че аз желая да ти дам това благополучие и желая да се разбираме. Момиче е, това е новината, която към момента не ти бяхме споделили. Един ден може и момче да имаме, знае ли човек, и да знам какво ти е било на теб...Но от в този момент, от 7-мия месец ще ти кажа – не желая моето момиче да споделя на непозната жена „ майко ”. Не го искай от мен. Нека просто да стартираме да се разбираме.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ