Знам, че не е добре, когато съпрузите се лъжат, но

Знам, че не е добре, когато съпрузите се лъжат, само че нямах различен избор. Тогава със брачна половинка ми бяхме на 35 години, бяхме женени от 15 години и през това време ни се родиха три деца. Не бяхме възнамерявали тази бременност.

Съвсем неотдавна се върнахме към естествения си метод на живот; върнах се на работа след последния си отпуск по майчинство, изплатихме ипотеката и си купихме кола. Животът се върна към естествения си темп.

И тогава внезапно две черти. Обсъдихме всичко и взехме решение, че ще раждаме.

Дадоха ми направление за първия ултразвук. Тогава бях бременна в 10 седмица. На прегледа ми споделиха, че очаквам близнаци. От тази вест ми прилоша.

Тоест, когато родя, ще имаме пет деца! Какво да върша? Аборт? Няма да си го простя! Да раждам?! Но по какъв начин, къде?! С какви средства ще живеем след това? Въпреки че имаме тристаен апартамент, той е дребен. Съпругът ми и аз имаме положителни заплати, само че не огромни. Реших първо да го обмисля, защото имах свободно време.

Не знаех по какъв начин да кажа на брачна половинка си за близнаците, тъй че измислих история. Когато вечерта лежахме в леглото, му споделих:

– Днес на консултация срещнах остаряла другарка, учехме в един факултет. Тя също има три деца, а в този момент чака близнаци.

– Еха! Стига бе, пет са доста! Тук едвам се оправяме с три, скоро с четири, само че пет! Твърде доста!

– А в случай че аз бях бременна с близнаци, какво щяхме да вършим?

– Щеше да направиш аборт. Просто нямаше да се оправим с още две. Искам да пребивавам, а не да работя до края на живота си в името на децата си. Те също би трябвало да получат обучение и жилище. И с четири ще ни е мъчно, само че ще се оправим!

Тоест той би желал да направя аборт. Неговата позиция ми стана ясна, оставаше единствено аз да реша. Оставаше ми малко време.

Цяла седмица си блъсках главата какво да върша. Много разнообразни мисли се въртяха в главата ми, пробвах се да претегля всеки дребен подробност, изчислявах, търсех разновидности по какъв начин да разширя жилището си и научих всичко за обществените стратегии в интернет.

Накрая взех решение, че ще оставя децата, само че не споделих нищо на брачна половинка си за това.

Не съумях да скрия лъжата си до самото раждане, тъй като при близнаците коремът нормално е доста по-голям.

Ето за какво взех решение да отида на ултразвук на 20-та седмица дружно със брачната половинка си. Там щяхме да „ научим “ тази зашеметяваща вест.

Но към този момент щеше да е прекомерно късно да се направи нещо. Всичко мина както бях възнамерявала. Съпругът, несъмнено, беше шокиран. Лекарят обаче сподели, че към този момент е късно за аборт.

Преструвах се, че не знам нищо за това, само че брачният партньор ми повярва. Вечерта споделихме новината с децата, радваха се.

И след два месеца ни се родиха две момчета. Мъжът ми не може да им се нарадва, суети се към тях, както в никакъв случай не се е суетял с по-големите.

Сега се опитваме да намерим по-подходящ апартамент за огромното ни семейство. Силно се надявам скоро да се преместим в ново жилище. Никога не съм казвала на брачна половинка си истината, макар че виждам какъв брой доста обожава момчетата.

И това, което ме плаши, не е неговият яд или възмущение, а угризението му, че си намерения за аборт.