Карадайъ даде знак с реч за българския етнически модел
Знак към политиците у нас даде водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ, произнасяйки основна тирада. Той направи това по време на среща за замяна на отзиви на АЛДЕ – „ Към избори за Европейски парламент през 2024 година “. Събитието се провежда в София от водача на европейските либерали Илхан Кючюк.
Моделът БЕМ (Български етнически модел), чийто проектант е доктор Ахмед Доган, който има за основа толерантността и заедността, стана единственият конвертируем политически артикул на България. БЕМ беше нужното и наложително изискване за участието на България в НАТО и Европейски Съюз, заяви Карадайъ, представен от пресцентъра на Движение за права и свободи.
-->
Каква е равносметката през днешния ден, след 33 години народна власт, 19 години участие в НАТО и 16 години участие в Европейски Съюз, попита Карадайъ. И съобщи: " До участието ни в НАТО и Европейски Съюз БЕМ беше единственият конвертируем политически артикул на България. България беше модел/образец за реализиране етнически мир на база полезности, като приемливост и заедност.
Оказва се, че след 33 година единствено ние от Движение за права и свободи градим страна на основата на БЕМ. Другите партии го одобряват в най-хубавия случай за даденост. Играят на „ тънката струна “ на предразсъдъците на болшинството, отричайки БЕМ. Градят връзки на опълчване, разделяне и ненавист. ".
След 33 година се оказва, че манталитетът на разделяне, опълчване и ненавист е по-силен от толерантността и заедността, съобщи Мустафа Карадайъ. И акцентира: " Модел, който не се развива, дефектира! ".
И тук към този момент идва огромният въпрос за либералите: Какъв отговор ще дадем ние, либералите, за развиване на този модел, на модела на толерантността и заедността? Ние, либералите, имаме ли модел за решение на междуетнически проблеми и спорове? Имаме ли изцяло осъзната идея за дейно опълчване на радикал-популисти, които постановат главно ненавист на обществата ни, попита Карадайъ.
Ето цялото изявление на водача на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ:
От нашата позиция желаеме да сложим настоящи тематики и въпроси които ги виждаме в развиване в България и Европейски Съюз като цяло, тъй като живеем в смутни времена. Ковид, здравна, икономическа и обществена рецесии, както и последвалата война доведоха до висока инфлация и обедняване, а те от своя страна – до тревога и отчаяние. А това към този момент е естествената среда за радикализъм, опълчване и разделяне, които са учредени на омразата и търсене на провинен. От историята знаем, че повсеместен провинен са малцинствата, а най-големите лични виновници са техните водачи и представители.
При всички огромни обществени разбърквания има спечелили и победени. По аксиома цената се заплаща от малцинствата. Така беше и в края на комунистическия режим в България. Опитите за насилствена асимилация в интервала 1964-1989 година са повода за основаването от доктор Ахмед Доган на незаконна организация през 1985 година под мотото „ Борба без оръжие “. През 1986 година доктор Доган и неговите съратници са разкрити и вкарани в пандизите и концлагерите. Борбата продължава и от пандизите под управлението на доктор Доган се провеждат мирните митинги на турците и мюсюлманите през месец май 1989 година Режимът още веднъж изкара танковете и калашниците против турците и мюсюлманите.
Въпреки жертвите и насилственото изселване, депортирането единствено за два месеца на над 360 000 мюсюлмани, комунистическият режим падна през месец ноември 1989 година И тъкмо тогава, когато целият свят очакваше междуетнически спор в България, тъй като всички нужни условия за това бяха налице, под управлението на доктор Доган се сътвори Движение за права и свободи с мотото „ Не! на реваншизма. Да! на толерантността и заедността. “.
По този метод България стана единствената страна от Балканите, направила кротичък преход от комунизъм към народна власт. Моделът БЕМ (Български етнически модел), чийто проектант е доктор Ахмед Доган, който има за основа толерантността и заедността, стана единственият конвертируем политически артикул на България. БЕМ беше нужното и наложително изискване за участието на България в НАТО и Европейски Съюз. Виждаме го през днешния ден в отношението и на България като част от Европейски Съюз към другите претенденти за участие в Европейски Съюз.
Каква е равносметката през днешния ден, след 33 години народна власт, 19 години участие в НАТО и 16 години участие в Европейски Съюз?
До участието ни в НАТО и Европейски Съюз БЕМ беше единственият конвертируем политически артикул на България. България беше модел/образец за реализиране етнически мир на база полезности, като приемливост и заедност.
Оказва се, че след 33 година единствено ние от Движение за права и свободи градим страна на основата на БЕМ. Другите партии го одобряват в най-хубавия случай за даденост. Играят на „ тънката струна “ на предразсъдъците на болшинството, отричайки БЕМ. Градят връзки на опълчване, разделяне и ненавист.
След 33 година се оказва, че манталитетът на разделяне, опълчване и ненавист е по-силен от толерантността и заедността.
Модел, който не се развива, дефектира!
И тук към този момент идва огромният въпрос за либералите: Какъв отговор ще дадем ние, либералите, за развиване на този модел, на модела на толерантността и заедността? Ние, либералите, имаме ли модел за решение междуетнически проблеми и спорове? Имаме ли изцяло осъзната идея за дейно опълчване на радикал-популисти, които постановат главно ненавист на обществата ни?
И още въпроси: Има ли рецесия на Толерантността? Има ли материална база на Толерантността в социокултурен смисъл? Отговаря ли философията на Заедността на актуалните европейски политически действителности и ценностни връзки? Отговаря ли социокултурната база на Толерантността и Заедността на актуалната динамичност на идентичностите в глобализиращия се свят?
Глобалният ред е на кръстопът сред демокрацията и властнически режими. Свидетели сме на популизъм, който разчита на лъжата, опълчването, разделянето, омразата, принудата и цензурата, с цел да лимитира политическите, гражданските и човешките права и свободи. Наблюдава се възходящо отчаяние от демокрацията и все по-голямо привличане към радикалната " успеваемост ".
Подчертаваме връзката сред индивида и жителите от една страна и общността, страната и Европейски Съюз от друга. Всички сме част от някоя общественост – локална, национална, европейска, етническа, религиозна и т. н. Ние ще бъдем мощна общественост единствено в случай че всички имаме чувството, че сме заслужено показани, на основата на идентични (равни) благоприятни условия, без значение от произхода си. А по този начин ли е в Европейски Съюз? А по този начин ли е в България след 33 година народна власт и БЕМ или по-скоро отказване на БЕМ?
Днес е значимо почтено и намерено да отговорим на наболелите въпроси. Това е наложително, когато знаем, че мирът и демокрацията са нежни и би трябвало да се пазят и пазят. Важно е да заявим почтено и намерено, в случай че моделът БЕМ е дефектирал, с какъв модел ще продължим напред.
Моделът БЕМ (Български етнически модел), чийто проектант е доктор Ахмед Доган, който има за основа толерантността и заедността, стана единственият конвертируем политически артикул на България. БЕМ беше нужното и наложително изискване за участието на България в НАТО и Европейски Съюз, заяви Карадайъ, представен от пресцентъра на Движение за права и свободи.
-->
Каква е равносметката през днешния ден, след 33 години народна власт, 19 години участие в НАТО и 16 години участие в Европейски Съюз, попита Карадайъ. И съобщи: " До участието ни в НАТО и Европейски Съюз БЕМ беше единственият конвертируем политически артикул на България. България беше модел/образец за реализиране етнически мир на база полезности, като приемливост и заедност.
Оказва се, че след 33 година единствено ние от Движение за права и свободи градим страна на основата на БЕМ. Другите партии го одобряват в най-хубавия случай за даденост. Играят на „ тънката струна “ на предразсъдъците на болшинството, отричайки БЕМ. Градят връзки на опълчване, разделяне и ненавист. ".
След 33 година се оказва, че манталитетът на разделяне, опълчване и ненавист е по-силен от толерантността и заедността, съобщи Мустафа Карадайъ. И акцентира: " Модел, който не се развива, дефектира! ".
И тук към този момент идва огромният въпрос за либералите: Какъв отговор ще дадем ние, либералите, за развиване на този модел, на модела на толерантността и заедността? Ние, либералите, имаме ли модел за решение на междуетнически проблеми и спорове? Имаме ли изцяло осъзната идея за дейно опълчване на радикал-популисти, които постановат главно ненавист на обществата ни, попита Карадайъ.
Ето цялото изявление на водача на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ:
От нашата позиция желаеме да сложим настоящи тематики и въпроси които ги виждаме в развиване в България и Европейски Съюз като цяло, тъй като живеем в смутни времена. Ковид, здравна, икономическа и обществена рецесии, както и последвалата война доведоха до висока инфлация и обедняване, а те от своя страна – до тревога и отчаяние. А това към този момент е естествената среда за радикализъм, опълчване и разделяне, които са учредени на омразата и търсене на провинен. От историята знаем, че повсеместен провинен са малцинствата, а най-големите лични виновници са техните водачи и представители.
При всички огромни обществени разбърквания има спечелили и победени. По аксиома цената се заплаща от малцинствата. Така беше и в края на комунистическия режим в България. Опитите за насилствена асимилация в интервала 1964-1989 година са повода за основаването от доктор Ахмед Доган на незаконна организация през 1985 година под мотото „ Борба без оръжие “. През 1986 година доктор Доган и неговите съратници са разкрити и вкарани в пандизите и концлагерите. Борбата продължава и от пандизите под управлението на доктор Доган се провеждат мирните митинги на турците и мюсюлманите през месец май 1989 година Режимът още веднъж изкара танковете и калашниците против турците и мюсюлманите.
Въпреки жертвите и насилственото изселване, депортирането единствено за два месеца на над 360 000 мюсюлмани, комунистическият режим падна през месец ноември 1989 година И тъкмо тогава, когато целият свят очакваше междуетнически спор в България, тъй като всички нужни условия за това бяха налице, под управлението на доктор Доган се сътвори Движение за права и свободи с мотото „ Не! на реваншизма. Да! на толерантността и заедността. “.
По този метод България стана единствената страна от Балканите, направила кротичък преход от комунизъм към народна власт. Моделът БЕМ (Български етнически модел), чийто проектант е доктор Ахмед Доган, който има за основа толерантността и заедността, стана единственият конвертируем политически артикул на България. БЕМ беше нужното и наложително изискване за участието на България в НАТО и Европейски Съюз. Виждаме го през днешния ден в отношението и на България като част от Европейски Съюз към другите претенденти за участие в Европейски Съюз.
Каква е равносметката през днешния ден, след 33 години народна власт, 19 години участие в НАТО и 16 години участие в Европейски Съюз?
До участието ни в НАТО и Европейски Съюз БЕМ беше единственият конвертируем политически артикул на България. България беше модел/образец за реализиране етнически мир на база полезности, като приемливост и заедност.
Оказва се, че след 33 година единствено ние от Движение за права и свободи градим страна на основата на БЕМ. Другите партии го одобряват в най-хубавия случай за даденост. Играят на „ тънката струна “ на предразсъдъците на болшинството, отричайки БЕМ. Градят връзки на опълчване, разделяне и ненавист.
След 33 година се оказва, че манталитетът на разделяне, опълчване и ненавист е по-силен от толерантността и заедността.
Модел, който не се развива, дефектира!
И тук към този момент идва огромният въпрос за либералите: Какъв отговор ще дадем ние, либералите, за развиване на този модел, на модела на толерантността и заедността? Ние, либералите, имаме ли модел за решение междуетнически проблеми и спорове? Имаме ли изцяло осъзната идея за дейно опълчване на радикал-популисти, които постановат главно ненавист на обществата ни?
И още въпроси: Има ли рецесия на Толерантността? Има ли материална база на Толерантността в социокултурен смисъл? Отговаря ли философията на Заедността на актуалните европейски политически действителности и ценностни връзки? Отговаря ли социокултурната база на Толерантността и Заедността на актуалната динамичност на идентичностите в глобализиращия се свят?
Глобалният ред е на кръстопът сред демокрацията и властнически режими. Свидетели сме на популизъм, който разчита на лъжата, опълчването, разделянето, омразата, принудата и цензурата, с цел да лимитира политическите, гражданските и човешките права и свободи. Наблюдава се възходящо отчаяние от демокрацията и все по-голямо привличане към радикалната " успеваемост ".
Подчертаваме връзката сред индивида и жителите от една страна и общността, страната и Европейски Съюз от друга. Всички сме част от някоя общественост – локална, национална, европейска, етническа, религиозна и т. н. Ние ще бъдем мощна общественост единствено в случай че всички имаме чувството, че сме заслужено показани, на основата на идентични (равни) благоприятни условия, без значение от произхода си. А по този начин ли е в Европейски Съюз? А по този начин ли е в България след 33 година народна власт и БЕМ или по-скоро отказване на БЕМ?
Днес е значимо почтено и намерено да отговорим на наболелите въпроси. Това е наложително, когато знаем, че мирът и демокрацията са нежни и би трябвало да се пазят и пазят. Важно е да заявим почтено и намерено, в случай че моделът БЕМ е дефектирал, с какъв модел ще продължим напред.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ