Знаете ли за Македонската кървава Коледа от 1945 г., скалъпените

Знаете ли за Македонската кървава Коледа от 1945 година, скалъпените процеси против хора с българско съзнание, промяната на имена на хора, немалка част от които – посмъртно? Не Грънчаров, а Грънчаровски, по-късно Грънчаровски става Грънчарович. Не Драго, а Драгутин... и всичко това - след гибелта му. И не от околните е идвала промяната, а от управляващите... Toва споделя Марина Милотинова в документалния си филм " Само тъй като бяха българи ", продуциран от Българска национална телевизия.

Какво е ставало във Вардарска Македония след края на Втората международна война, когато Народна Република Македония става част от Титова Югославия?

Тодор Гулев пазил десетилетия наред една загадка, казана му от 40 години по-възрастния от него Трайко Попов - инцидентен очевидец на всеобщ разстрел край Велес.  " Стар съм, ще умра, само че преди този момент ще ти кажа тази загадка – да я разкажеш, в случай че пристигна ден ", казал Трайко на Тодор Гулев.

" Мислех си изначало - да не е някакво оръжие закопано. Но когато дойдохме на място ми сподели къде са убити. Да я знаеш тая загадка, тези са наши, българи, все видни хора, само че не казвай, млад си - ще пострадаш. Само в случай че пристигна ден, я кажи, “ споделя Тодор.

Идва време – 90-те години, вестникът на ВМРО–ДПМНЕ " Македонски Дело “ единствен написа за всеобщи гробове и афишира, че търси очевидци. Тодор Гулев се обажда точно там.

Само тъй като бяха българи

Край Велес са открити костите на 53 души.

" Масови гробове има и в Куманово, и в Ресен... “ споделя тогава журналистът от " Дело “ Петър Гичаровски.

Д-р София Алексиева, която живее в Канада, години наред не знае ориста на безследно изчезналия си татко Димитър Алексиев, който е бил кмет на Кратово. Един ден получава писмо от един историк от Македония, който ѝ написа, че кратовският кмет е свиреп погубен в Куманово.  " Убит е дружно с 48 приятели негови – единомишленици. Убит е без съд, без отбрана и без присъда, упрекнат е като последовател на българската идея. Веднага след убийството на татко Ви и 48-те му приятели, убити са още 100 души, “ чете в писмото София Алексиева и изрежда някои от имената на останалите.

През 1946 година Павел Шатев – тогава досегашен министър на правораздаването в Скопие моли Тенчо Мечков от Българската легация в Белград да извести Георги Димитров за тези процеси.

“Уважаеми други Димитров, намирам за належащо да ви предам обобщение от диалога ми с Павел Шатев - някогашен министър на правораздаването на Македонската национална република, а понастоящем - народен представител в Съюзната (б.р. на – на Югославия) Скупщина и ръководител на Президиума на Македония. Това върша освен тъй като самият той настоя пред мен да оповестя, а тъй като тия взглядове на Шатев не са истински негови, а такива на една група днешни ръководители на Македония, които не могат да се съгласят по някои пунктове с провежданата от Правителството им политика. В Македония, споделя Шатев, се води една битка с българите и българофилството.

Всички, които по един или различен метод показват своите благосклонности към България са гледани с неприятно око и подозирани, че са били михайловисти, сепаратисти и фашисти. Известни са ви случаите с неоснователните всеобщи разстрели, които станаха във Велес, Битоля и Щип.

Тези събития и до ден сегашен си остават едно от огромните бели петна в историята, споделят историците. Във Велес е изработен монумент, чак по-късно се поставя паметна плоча с имената на разстреляните, само че не написа повода за гибелта им. Затова пък паметни плочи със споменаване на " българския фашистки окупатор “ има много и през днешния ден в Република Северна Македония.

Как се държаха българските бойци към популацията по време на Втората международна война, по какъв начин популацията се отнасяше към тях – попитахме в Охрид – градът тогава е попадал в българската административна зона, а градът до него – Струга, където са родени братя Миладинови, е бил в италианската зона. Ще Ви опиша една история, а Вие сами ще си отговорите, споделя Ангел Куртелов от Охрид.

През септември 1944 година България афишира война на Германия. Германските елементи към Охрид пленяват намиращите се там български бойци. Населението обаче ги отвлича и скрива.

" Вечер с тъпан се обявяваше нареждането на немския комендант да се предадат българските бойци, другояче германците ще изгорят града. Помня, че никой не съобщи нито един български боец. Хората ги пазеха. Пазеха ги като свои, “ споделя Ангел Куртелов 55 години по-късно.

Градска делегация съумява да уговори коменданта градът да откупи българските бойци със злато.

" И немският комендант разгласи, че градът ще се избави, в случай че се донесат, мисля, че бяха 10 кг злато. Хората тичаха, бързо носеха кой каквото имаше. Сещам се, че майка ми имаше една огърлица. Даде я.... Обаче не стигнаха... И тогава един поп от църквата " Св. Климент “ донесе кръста. “

В друго сведение на Мечков до София за ситуацията в Македония написа:  " Според Шатев в резолюцията на 16 пленум на Централен комитет на Българска работническа партия (к) е била позволена тактическа неточност в дяла по македонския въпрос, където се приказва за българско малцинство. Шатев намира, че не би трябвало да се приказва за българско малцинство, защото народът в огромното си мнозинство се чувствал български. “

В края на 1944 година се гласоподава Закон за отбрана на македонската национална чест, който узаконява преследването на хората, намерено изразяващи благосклонности към България, които получават названието " сътрудници на окупатора “. Втората международна война е към края си, българските елементи и администрация са се изтеглили от Македония, само че немалка част от получилите работа в общините до 1944 година попадат под ударите на закона.

Хората, които описват орисите си във кино лентата, основан и излъчен за първи път по Българска национална телевизия през 1999 година, се надяват критите страници от историята да се прочетат. Те се надяват архивите да покажат критите истини – не за отплата, а с цел да се знае историята от по-младите генерации в Република Северна Македония, на които години и десетилетия наред е втълпявано, че би трябвало да чакат най-голямата опасност от изток – откъм България – страната, най-близка на дедите им, която първа призна Република Македония като самостоятелна страна.