Дъблин хвана юздите на Брекзит
Знаете ли оня виц за индивида, който си търсил изгубеното куче/котка. Обикалял улиците в суматоха и го викал по име. Срещнал едно дете с колело и почнал прибързано да му разказва изчезналия домакински любим. Да споделя какъв брой го обича, какъв брой му липсва и е значим за него. А детето го изгледало със подозрение и му споделило: „ Ти май се опитваш да ми откраднеш колелото. “ Предвид случая, който ме наведе на този виц, може би към детската имитация би трябвало да се добави и „ още веднъж “.
Така най-малко прозвучаха в ретроспекция думите на ирландския външен министър Саймън Ковени в петък в Дъблин. Който на взаимната конференция преди диалозите с английския му сътрудник Борис Джонсън отвя перчема на последния с декларацията си, че Дъблин ще упорства в договарянията на Лондон с Европейски Съюз за Брекзит, всички елементи засягащи бъдещите връзки сред Англия и Ейре в Северна Ирландия, да бъдат изяснени в дълбочина, преди да се приказва за каквото и да е друго. И бъдещият временен интервал в двустранните връзки би трябвало да продължи минимум 4 до 5 години, а не предлаганите от Лондон две. Шах!
И преди са изненадвали с коментар или въпрос Борис Джонсън пред камерите, само че този път изражението му си беше за историята. Ако беше жив идолът му Уинстън Чърчил, несъмнено щеше да го плесне по врата. Все отново английският първи посланик съчлени бърз отговор, до момента в който Ковени завършваше изказването си, че Лондон схваща „ възприятията на ирландските си другари “, само че не счита, че ще е належащо чак „ толкоз доста време “ да се схванат след Брекзит.
Въпреки това се качи в лимузината след диалозите с ирландския топ-дипломат прибързано и очевидно бледен. Най-вероятно премисляйки няколко доста бързи телефонни позвънявания, които му се е наложило да направи по неотложност, на път за идната си публична среща с ръководителя и членове на Дейл-а (ирландския парламент). Където безспорно са му натъртили още веднъж всичко, което към този момент е чул от Саймън Ковени.
Дъблин е решил най-сетне да вземе самодейността в онази част от делбата с Брюксел, която Лондон се пробва да омаловажи в общественото пространство по редица аргументи, безспорно свързани единствено с английските (английските) ползи. Един тип притесняват че „ май се пробват да им откраднат колелото “. Предвид доколко ирландци и англичани се познават „ и до кътните зъби “ в исторически проект, по тази причина и „ още веднъж “.
„ Шут в зъбите “ в миг, в който Лондон драпа обезверено да затвори до края на годината „ първата глава “ от договарянията с Европейски Съюз, прекарвайки съвсем тихомълком въпроса за статута на границата в Ирландия. Британците към този момент обявиха подготвеност на отстъпки пред Брюксел върху сумата на „ сметката за развода “с Европейски Съюз, която е най-експонираната тематика от ежемесечните срещи на Мишел Барние и Дейвид Дейвис.
Всичко това несъмнено единствено и единствено най-сетне да стигнат до заветната „ втора глава “ от договарянията – комерсиалните параметри на бъдещите връзки на Англия с 27-те, откакто страната напусне Европейски Съюз. Където е „ разковничето “, съгласно Лондон, на бъдещия му имагинерен световен разцвет, който ще настъпи внезапно в 23:00 часа по Груниуч на 29 март 2019 година Точният час си го записаха и в закона за излизане от Европейски Съюз, който още дъвчат в камарата на представителите на английския парламент. За да съответствува с среднощ централноевропейско време. Почти всичко са си сметнали в Лондон на доктрина. Без несъмнено да се преценяват с календара или ползите на който и да е различен.
Ирландците обаче наблюдават най-внимателно от всички ни последните 18+ месеца самосъздадения безпорядък на прилежащия остров, съзнавайки че неизбежно той ще засегне и тях. И колкото са икономическите опасности от Брекзит за двете страни, които имат между тях седмичен стокообмен в размер на 1 милиарда евро, толкоз са и политическите, по заветната граница в севера на Ирландия.
Но в случай че британците са обичайно известни кибритлии по темперамент, актуалните ирландци, въпреки и да не падат по-ниско след няколко напитки, въпреки всичко се пробват да мислят трезво преди да заемат публична позиция или подхващат съответно деяние. Дори в случай че би трябвало да отнеме 18 месеца, през което време само Брюксел да отстоява гласно ползите им. Защото по-късно всичките ще би трябвало да застанат като един, с цел да трансфорат взетото решение в сполучливо. Направиха го с икономическия взрив на „ Келтския тигър “, в който се трансфораха при започване на века, още с първите години след мирното съглашение в Северна Ирландия. Постигнаха го и с цялостната смяна на имиджа си пред света като нация, просвета и обичаи, за по-малко от 20 години; от най-общо известни от новините като „ народ на католици-бомбаджии, който ненавижда англичаните-протестанти “ преди контракта от Разпети петък от 1998 година, до детелините, леприконите, Св. Патрик, келтската национална музика, Майкъл Флатли, „ ривърденс “-а, ирландски питейни заведения, уискита и така нататък, които са изнесли пред света до 2017 година
Както и да го погледнем обаче всичко което са постигнали на Смарагдовият остров от този момент до момента – стопански и обществено – сега е изложено на риск от непредсказуеми фактори, в основата на които „ още веднъж “ стоят британците.
Време за маневри
Ейре има цялостното право на несъгласие върху каквото и решение да вземе Съветът на Европейски Съюз за прекосяване към идващия стадий от договарянията за Брекзит, в случай че не е задоволена от постигнатото като съглашение за статута на единствената сухопътна граница сред британците и ирландците, и всички европейци. Как ще употребява Дъблин опциите си да повлияе на процеса към този момент остава в областта на гаданията. Същевременно политическата рецесия, която е парализирала Народното събрание на Северна Ирландия от началото на годината, освен не дава признаци да се доближава да разрешаване, само че рискува и да способства в допълнение за общата атмосфера на напрежение от двете страни на Ирландско море.
Така най-малко прозвучаха в ретроспекция думите на ирландския външен министър Саймън Ковени в петък в Дъблин. Който на взаимната конференция преди диалозите с английския му сътрудник Борис Джонсън отвя перчема на последния с декларацията си, че Дъблин ще упорства в договарянията на Лондон с Европейски Съюз за Брекзит, всички елементи засягащи бъдещите връзки сред Англия и Ейре в Северна Ирландия, да бъдат изяснени в дълбочина, преди да се приказва за каквото и да е друго. И бъдещият временен интервал в двустранните връзки би трябвало да продължи минимум 4 до 5 години, а не предлаганите от Лондон две. Шах!
И преди са изненадвали с коментар или въпрос Борис Джонсън пред камерите, само че този път изражението му си беше за историята. Ако беше жив идолът му Уинстън Чърчил, несъмнено щеше да го плесне по врата. Все отново английският първи посланик съчлени бърз отговор, до момента в който Ковени завършваше изказването си, че Лондон схваща „ възприятията на ирландските си другари “, само че не счита, че ще е належащо чак „ толкоз доста време “ да се схванат след Брекзит.
Въпреки това се качи в лимузината след диалозите с ирландския топ-дипломат прибързано и очевидно бледен. Най-вероятно премисляйки няколко доста бързи телефонни позвънявания, които му се е наложило да направи по неотложност, на път за идната си публична среща с ръководителя и членове на Дейл-а (ирландския парламент). Където безспорно са му натъртили още веднъж всичко, което към този момент е чул от Саймън Ковени.
Дъблин е решил най-сетне да вземе самодейността в онази част от делбата с Брюксел, която Лондон се пробва да омаловажи в общественото пространство по редица аргументи, безспорно свързани единствено с английските (английските) ползи. Един тип притесняват че „ май се пробват да им откраднат колелото “. Предвид доколко ирландци и англичани се познават „ и до кътните зъби “ в исторически проект, по тази причина и „ още веднъж “.
„ Шут в зъбите “ в миг, в който Лондон драпа обезверено да затвори до края на годината „ първата глава “ от договарянията с Европейски Съюз, прекарвайки съвсем тихомълком въпроса за статута на границата в Ирландия. Британците към този момент обявиха подготвеност на отстъпки пред Брюксел върху сумата на „ сметката за развода “с Европейски Съюз, която е най-експонираната тематика от ежемесечните срещи на Мишел Барние и Дейвид Дейвис.
Всичко това несъмнено единствено и единствено най-сетне да стигнат до заветната „ втора глава “ от договарянията – комерсиалните параметри на бъдещите връзки на Англия с 27-те, откакто страната напусне Европейски Съюз. Където е „ разковничето “, съгласно Лондон, на бъдещия му имагинерен световен разцвет, който ще настъпи внезапно в 23:00 часа по Груниуч на 29 март 2019 година Точният час си го записаха и в закона за излизане от Европейски Съюз, който още дъвчат в камарата на представителите на английския парламент. За да съответствува с среднощ централноевропейско време. Почти всичко са си сметнали в Лондон на доктрина. Без несъмнено да се преценяват с календара или ползите на който и да е различен.
Ирландците обаче наблюдават най-внимателно от всички ни последните 18+ месеца самосъздадения безпорядък на прилежащия остров, съзнавайки че неизбежно той ще засегне и тях. И колкото са икономическите опасности от Брекзит за двете страни, които имат между тях седмичен стокообмен в размер на 1 милиарда евро, толкоз са и политическите, по заветната граница в севера на Ирландия.
Но в случай че британците са обичайно известни кибритлии по темперамент, актуалните ирландци, въпреки и да не падат по-ниско след няколко напитки, въпреки всичко се пробват да мислят трезво преди да заемат публична позиция или подхващат съответно деяние. Дори в случай че би трябвало да отнеме 18 месеца, през което време само Брюксел да отстоява гласно ползите им. Защото по-късно всичките ще би трябвало да застанат като един, с цел да трансфорат взетото решение в сполучливо. Направиха го с икономическия взрив на „ Келтския тигър “, в който се трансфораха при започване на века, още с първите години след мирното съглашение в Северна Ирландия. Постигнаха го и с цялостната смяна на имиджа си пред света като нация, просвета и обичаи, за по-малко от 20 години; от най-общо известни от новините като „ народ на католици-бомбаджии, който ненавижда англичаните-протестанти “ преди контракта от Разпети петък от 1998 година, до детелините, леприконите, Св. Патрик, келтската национална музика, Майкъл Флатли, „ ривърденс “-а, ирландски питейни заведения, уискита и така нататък, които са изнесли пред света до 2017 година
Както и да го погледнем обаче всичко което са постигнали на Смарагдовият остров от този момент до момента – стопански и обществено – сега е изложено на риск от непредсказуеми фактори, в основата на които „ още веднъж “ стоят британците.
Време за маневри
Ейре има цялостното право на несъгласие върху каквото и решение да вземе Съветът на Европейски Съюз за прекосяване към идващия стадий от договарянията за Брекзит, в случай че не е задоволена от постигнатото като съглашение за статута на единствената сухопътна граница сред британците и ирландците, и всички европейци. Как ще употребява Дъблин опциите си да повлияе на процеса към този момент остава в областта на гаданията. Същевременно политическата рецесия, която е парализирала Народното събрание на Северна Ирландия от началото на годината, освен не дава признаци да се доближава да разрешаване, само че рискува и да способства в допълнение за общата атмосфера на напрежение от двете страни на Ирландско море.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ