Когато разберете защо плаче тази майка, ще заплачете заедно с нея
„ Знаете ли? Никога не съм изпитвала нищо сходно. Вчера моят петгодишен наследник, измъчен от аутизъм, за първи път срещна своето ново куче, което особено упражнявали за помощ на деца-аутисти. Торнадо. Преместихме се в Япония от Съединени американски щати и съвсем две години чакахме среща с Торнадо “.
Тази фотография ви демонстрира лицето на майка, която сама не може да прегърне, да облече, да изкъпе своя наследник, да спи или да се майтапи с него… Майка, която се разплаква, когато вижда по какъв начин той умерено лежи върху своето куче — по лична воля, тъй като усеща връзката с него.
Сннимката е оповестена персонално от нея – Шана Ниехаус, майка на петгодишното момче Кайноа. Това е лицето на майка, която хиляди пъти е ввиждала по какъв начин синът й не може да завърже контакт с никого, въпреки и да се е опитвал да си откри другари. Поне един другар. Поне един непосредствен човек.
Тя седяла с часове до сина си, когато той плачел по нощите: тъй като той си няма никого отвън фамилията, колкото и да се стараел. Колкото и да се стараел да следва предписанията, те не могли да трансформират неговия свят.
И в този момент тя отново седи до сина си, гледайки го, и не може да произнесе нито дума.
„ Струваше си. Всичко: битката за специфичните услуги, диагнозите, парите, купчините попълнени книжа, учебните срещи, сълзите, всяка крачка напред и всяка крачка обратно, всички наши подозрения за бъдещето. Защото сега — поради Торнадо — сигурно знам, че всичко ще бъде наред. Безкрайно доста пъти съм виждала по какъв начин синът ми се пробва да преодолява компликации и да се оправи с болката; безпределно доста пъти съм плакала поради това. Но през вчерашния ден плаках по друга причина. Не мога да опиша възприятие “.
Трудно е да си представим какво усеща майка, която даже не може да прегърне личния си наследник, рискувайки да провокира у него припадък на суматоха. За децата-аутисти е доста мъчно да изградят връзка с близките.
Затова, с цел да оказват помощ на такива деца, особено упражняват кучета — те успокояват детето по време на припадък на суматоха, грижат се за него и предизвестяват родителите, когато е нужна помощ. Тъй като кучетата усещат и се държат по различен метод, на децата им е по-лесно да поддържат връзка с тях.
Аутизмът не е болест, а специфичност на развиването. Затова не можем да излекуваме аутизма с хапчета. Но пък кучетата могат! Тяхната грижовност, лоялност, палавост и топлота оказват помощ на децата да открият връзка с околния свят.
