Детето – жертва на опасни link-ове
Знаете ли какви уеб сайтове посещава вашето дете, когато е пред компютъра? Имате ли му доверие, че внимава задоволително, с цел да не стане жертва на онлайн посягане? И какво може да е то, знаете ли? От източване на персонални данни и друга значима информация до попадане в педофилска мрежа и трафик на деца. Престъпленията онлайн става все по разнородни, а злонамерените към децата ни – все по- изобретателни.
Невинни, на пръв взор, данни като адрес или телефон, могат да оказват помощ да се схванат ЕГН- то, номер на персоналната карта. Тази информация от своя страна да докара крадци у вас, да ви се стовари някой „ неприятен ” заем или да станете притежател на банкрутирало дружество. То това като че ли е по- дребното зло в съпоставяне със половата, прочувствена и финансова корист. Да вземем да вземем за пример статистика на Организация на обединените нации: към 750 000 педофили на ден пробват контакт с деца. Има над 4 000 000 уеб страницата, в които се демонстрират фотоси и видео материали на малолетни, в това число и деца под 2-годишна възраст. Индустрията със фотоси с детска порнография носи сред 3 и 20 милиарда $ годишно. Между 10 000 и 100 000 са малолетните жертви на мрежи за детска порнография. Кой да защищити вашето дете да не попадне в тази статистика или фамилията ви във вечерните вести? Вие, кой различен?!
Ключът към позитивните връзки „ родител – дете ” е доверието. То се построява от най- ранна детска възраст и тази връзка мъчно може да бъде наваксана след това. В предпубертетната възраст – 9-11 години, то не трябва да има секрети от нас, най-малко не от тип, които да заплаши сигурността му. Най- лесното, което можем да създадем, е да отделяме време да беседваме с него - какво е станало в учебно заведение, кои са приятелите му и по какъв начин прекарват времето си – въобще да сме в течение на неговия живот отвън у дома и всичко, което го вълнува. Да ни довери страховете и терзанията си би трябвало да е елементарно и доброволно. До тази възраст би трябвало да сме провели някои съществени диалога – за секса, за връзките с противоположния пол, половото развиване, което му следва, за значимостта на персоналната информация. Ако усеща недостиг на информация, то ще се стреми да го попълни или от приятелите си, които са в сходно състояние, или от „ по- опитни ” възрастни, или просто от Интернет, постоянно и от порнофилми. Сексуалното любознание е доста мощно в този интервал и не може да бъде подценявано.
Българското дете стартира да употребява Интернет на към 9 годишна възраст. Да имаме поради тази възраст и да се образоваме при положение, че „ чат ”, „ обществена мрежа ”, „ акаунт ” не ни приказват нищо – няма да е неприятно. Така най-малко ще приказваме на един език с детето. Езикът е първата причина за сполучливата връзка с него. Един лек компютърен курс за начинаещи или независима работа на домашния компютър е положително начало. Ако питаме каквото не ни е ясно, хем ще повишим самочувствието му, хем ще се сближим с него на неговата територия. Даже може шеговито нашето дете да ни стане преподавател.
Няколко съвета към родителите:
• За начало – поставете компютъра във всекидневната или в стая, където има и възрастен. Така ще хвърляте и вие по едно око къде е тъкмо детето ви в Мрежата.
• Непрекъснато обсъждайте с него рисковете от някои нормални дейности, като регистрациите и други, правете ги дружно, по този начин ще сте сигурни какво „ издава ” то.
• Ако желае да си направи акаунт в обществена мрежа, направете я дружно. Направете си и вие. Хем ще знаете паролата му, хем ще „ виждате приятелите ” му, не
злоупотребявайте и не коментирайте какво четете в неговия профил. Нека то резервира чувството за персонално пространство, с цел да не се постанова да сменя паролата и да се крие.
• Образовайте се за заплахите от „ анонимното ” другарство и ги обсъждайте с него. Това е същото като да внимава с непознатите по улиците, пресичането – правила, които просто се учат и съблюдават.
• Определете дружно времето, което то прекарва в Интернет, дано да е денем, в избрани часове.
• Разгледайте дружно някои „ рискови уеб сайтове ” – съдържащи секс, принуждение, както и уеб сайтове за запознанство. Може даже да му демонстрирате какъв брой подправено и користно може да е общуването онлайн.
• В никакъв случай не злоупотребявайте с доверието на детето и неговото персонално пространство. Не коментирайте с други членове на фамилията, в случай че то не желае. Такт и тактичност чакаме и възрастните между тях, освен децата от нас.
• Не крийте, не наказвайте, не забранявайте – в случай че смятате, че нещо е неуместно – мотивирайте се.
Не може да се отхвърли, ограничи или спре въздействието на световната мрежа. Привидната анонимност в нея основава рискови връзки. Децата- по природа любопитни и доверчиви- не осъзнават в цялостна степен, какъв брой може да навреди всеки „ почтен ” персонален факт, споделен на несъответствуващ човек. Нашата роля като родители не е да предпазим детето от всичко, а да го учим единствено да се пази и да знае, че каквото и да му се случи, ние ще сме там, с цел да му помогнем.
Невинни, на пръв взор, данни като адрес или телефон, могат да оказват помощ да се схванат ЕГН- то, номер на персоналната карта. Тази информация от своя страна да докара крадци у вас, да ви се стовари някой „ неприятен ” заем или да станете притежател на банкрутирало дружество. То това като че ли е по- дребното зло в съпоставяне със половата, прочувствена и финансова корист. Да вземем да вземем за пример статистика на Организация на обединените нации: към 750 000 педофили на ден пробват контакт с деца. Има над 4 000 000 уеб страницата, в които се демонстрират фотоси и видео материали на малолетни, в това число и деца под 2-годишна възраст. Индустрията със фотоси с детска порнография носи сред 3 и 20 милиарда $ годишно. Между 10 000 и 100 000 са малолетните жертви на мрежи за детска порнография. Кой да защищити вашето дете да не попадне в тази статистика или фамилията ви във вечерните вести? Вие, кой различен?!
Ключът към позитивните връзки „ родител – дете ” е доверието. То се построява от най- ранна детска възраст и тази връзка мъчно може да бъде наваксана след това. В предпубертетната възраст – 9-11 години, то не трябва да има секрети от нас, най-малко не от тип, които да заплаши сигурността му. Най- лесното, което можем да създадем, е да отделяме време да беседваме с него - какво е станало в учебно заведение, кои са приятелите му и по какъв начин прекарват времето си – въобще да сме в течение на неговия живот отвън у дома и всичко, което го вълнува. Да ни довери страховете и терзанията си би трябвало да е елементарно и доброволно. До тази възраст би трябвало да сме провели някои съществени диалога – за секса, за връзките с противоположния пол, половото развиване, което му следва, за значимостта на персоналната информация. Ако усеща недостиг на информация, то ще се стреми да го попълни или от приятелите си, които са в сходно състояние, или от „ по- опитни ” възрастни, или просто от Интернет, постоянно и от порнофилми. Сексуалното любознание е доста мощно в този интервал и не може да бъде подценявано.
Българското дете стартира да употребява Интернет на към 9 годишна възраст. Да имаме поради тази възраст и да се образоваме при положение, че „ чат ”, „ обществена мрежа ”, „ акаунт ” не ни приказват нищо – няма да е неприятно. Така най-малко ще приказваме на един език с детето. Езикът е първата причина за сполучливата връзка с него. Един лек компютърен курс за начинаещи или независима работа на домашния компютър е положително начало. Ако питаме каквото не ни е ясно, хем ще повишим самочувствието му, хем ще се сближим с него на неговата територия. Даже може шеговито нашето дете да ни стане преподавател.
Няколко съвета към родителите:
• За начало – поставете компютъра във всекидневната или в стая, където има и възрастен. Така ще хвърляте и вие по едно око къде е тъкмо детето ви в Мрежата.
• Непрекъснато обсъждайте с него рисковете от някои нормални дейности, като регистрациите и други, правете ги дружно, по този начин ще сте сигурни какво „ издава ” то.
• Ако желае да си направи акаунт в обществена мрежа, направете я дружно. Направете си и вие. Хем ще знаете паролата му, хем ще „ виждате приятелите ” му, не
злоупотребявайте и не коментирайте какво четете в неговия профил. Нека то резервира чувството за персонално пространство, с цел да не се постанова да сменя паролата и да се крие.
• Образовайте се за заплахите от „ анонимното ” другарство и ги обсъждайте с него. Това е същото като да внимава с непознатите по улиците, пресичането – правила, които просто се учат и съблюдават.
• Определете дружно времето, което то прекарва в Интернет, дано да е денем, в избрани часове.
• Разгледайте дружно някои „ рискови уеб сайтове ” – съдържащи секс, принуждение, както и уеб сайтове за запознанство. Може даже да му демонстрирате какъв брой подправено и користно може да е общуването онлайн.
• В никакъв случай не злоупотребявайте с доверието на детето и неговото персонално пространство. Не коментирайте с други членове на фамилията, в случай че то не желае. Такт и тактичност чакаме и възрастните между тях, освен децата от нас.
• Не крийте, не наказвайте, не забранявайте – в случай че смятате, че нещо е неуместно – мотивирайте се.
Не може да се отхвърли, ограничи или спре въздействието на световната мрежа. Привидната анонимност в нея основава рискови връзки. Децата- по природа любопитни и доверчиви- не осъзнават в цялостна степен, какъв брой може да навреди всеки „ почтен ” персонален факт, споделен на несъответствуващ човек. Нашата роля като родители не е да предпазим детето от всичко, а да го учим единствено да се пази и да знае, че каквото и да му се случи, ние ще сме там, с цел да му помогнем.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ