Знаете ли как да с думи възпитавате децата си? Въпрос,

Знаете ли по какъв начин да с думи възпитавате децата си? Въпрос, който за множеството хора е изцяло непотребен. Или най-малко по този начин наподобява на детските площадки. Но нали делата са значими, образецът, а там съвсем всички майки изясняват и възпитават с думи: кое е положително и кое неприятно, подсещат малчуганите си за думички като „ благодаря ”, „ апелирам ”, „ извинявай ”, поучават и споделят опит. И несъмнено на пръв взор няма да забележите нищо неправилно. Всички се стараем, а децата са разнообразни.

Голяма част от децата не слушат какво им се приказва по простата причина, че не им се приказва вярно и думи, които родителите намират за напълно естествени в действителност са неправилни и накърняващи самочувствието на дребния субект. Повтаряме заучени изречения и каквото сме слушали ние самите, а се чудим за какво приличаме на родителите си и за какво нашите деца стават като другите - нападателни, арогантни или без самочувствие и характерност.

“Нека обърнем за малко вероятността: Замисляли ли сте се по какъв начин ще се почувствате, в случай че някой приказва по този метод на вас? А в този момент помислете по какъв начин това се отразява на едно нежно творение, което в този момент се среща със света. ”

" Казах ли ти?! " С израза „ Казах ли ти?! ”, вие го изкарвате неуместно, тъй като не може да запомни думите ви. Така показвате, че вие постоянно сте прави, а то постоянно бърка. Детето се затваря и напълно стопира да слуша. Да, не рядко е по този начин. Някои дребосъци са в действителност комплицирани характери и би трябвало да им се повтаря по доста, разсейват се елементарно. Но с това нищо не се реализира. И въпреки всичко в случай че не ви се удава избягването на този израз, най-малко не повишавайте звук, изричайки го. Виждали ли сте майки, които се карат на децата си, които са паднали и са се блъснали? Какъв резултат има за едно дете, изпитващо болежка да му натяквате с нападателен глас: " Казах ли ти да внимаваш повече! " Ако замените „ споделих ли ти?! ” с по-мек звук и „ нали те помолих да си по-внимателен ”, може и малчуганът ви да промени тактиката си на правене на бели. Поне пробвайте!

„ Защото аз по този начин споделих ” Знаете, че обичаният въпрос на децата е „ за какво ” и това е изцяло нормално- те имат непрестанна потребност да си изясняват заобикалящата ги реалност. Помогнете им тогава. Обяснявайте за рисковите неща, за значимите привички и за какво е по този начин. Детето ще разбере и ще спре. Понякога няма време за пояснения или няма по какъв начин да разбираем на 3-годишно дете за какво дъждът вали, само че постоянно може да импровизираме с приказка за великана, който полива облаците. Детето знае, че е значимо, питането му има значение и ще бъде задоволено. Иначе се превръщате в тиранин, вместо в престиж - в императив. Когато непрекъснато се налагате, просто един ден ще спрат да си приказват с вас.

„ Дай на мен. Ти не можеш да го направиш! ” Е, да, за всички умения си има възраст и въпреки всичко - не ограничавайте детето си по този метод. Оставете го да опита единствено да се оправи. Ако ли не, детето се отдръпва, не внимава в активността повече и едвам му обяснявате, то не слуша. Знам, че за вас е икономисване на време да го облечете или нахраните, с цел да не си изцапа одеве изпраната блузка, да вземем за пример, само че това не е облекчение за него самото. Не правете по този начин, че детето ви да стане на пет и още да не държи вярно лъжицата. Оставяйте го да пробва още веднъж и още веднъж, насърчавайте го, показвайте му, че може. Нима в случай че вас не ви оставят да извършите нещо сами, няма да се почувствате малко неуместно, малко неопитни и неуверени, дали го вършиме, както се чака от вас. Нима постоянно в новите неща сте идеални. У дома може мама да го направи вместо детето, само че един ден на работа, няма да е толкоз елементарно. Не му вършиме услуга, сякаш пестейки време.



„ Ако направиш еди си какво, ще излезем, ще получиш или ще ти купя ” Този пазарлък е може би една от най-честите изречения, които употребяваме като родители. „ Ако ” единствено по себе си значи, че дребосъкът има избор. Аз персонално не един път и два пъти съм се сблъсквала с отхвърли на щерка ми, казвайки и „ в случай че си прибереш нещата, ще излезем ”, да вземем за пример. От нея се чува чисто и просто следното: „ не желая да излизам, няма да си прибера нещата ”. Затова...пробвайте с „ когато ” и „ тогава ”. Пример: ”Когато си прибереш нещата, тогава ще излезем ”. Това не значи, че не давате избор, а че въвеждате ред. Иначе що се отнася до избора- постоянно го „ предлагайте ”- алената или розовата блузка, с пола или с панталон, на кино или на спектакъл и така нататък Нека детето бъде дейна част от подбирането на други възможности - по този начин ще държите вниманието му към задачата.

„ Виж еди си кой по какъв начин се държи, а ти какъв си! ” Фраза, която ни отблъсква и като възрастни, и като деца. На никого не е прелестно да бъде сравняван. Ние може да се конкурираме непрекъснато, само че не обичаме някой да мери резултатите и да ги съпоставя. Децата са тъкмо по този начин. И като се изключи че стопират да слушат кой в какво е по-добър, в случай че се натяква непрекъснато, то се потиска, гневи или дистанцира от вас. Особено нездравословно е сравнението, в случай че давате за образец по-голямата сестра, да речем. Така единствено увеличавате ревността и конкуренцията сред двете си деца. По принцип образците не са погрешен метод, стига да знаете по какъв начин да ги дадете. Не казвайте назидателно „ виж Мария по какъв начин се оправя, а ти не можеш ”, а просто насърчавайте с усмивка и изрази като „ искаш ли да го направиш по-добре от Мария? Пробвай. Не се отхвърляй! ”

Никой не се ражда теоретичен и възпитанието не е измежду най-лесните неща на този свят. Понякога дните просто си минават, сякаш без нищо значимо в тях, а се оказва, че бъркаме в незначителни на пръв взор елементи, които, обаче постоянно имат решаваща значителност в следствие. И действително ние възпитаваме. Дори единствено с думи и повтарящите се изречения. И даже да бъркаме, тъй като няма безгрешни хора, най-важното е да се научим да заделяме повече време за децата си, да поддържаме връзка намерено с тях, да обясняваме и обясняваме непрекъснато.

“Нали по тази причина сме хора - тъй като можем да приказваме. Затова сме родители - имаме опит и познания. Това, което липсва при тях, е в обилие при нас. ”

Правете го всекидневно, контролирайте нездравословните думите и ползвайте повече от красивите. Прегръщайте повече, гушкайте се, фантазирайте дружно. Показвайте почитание към мнението и разсъжденията им, бъдете съществени, когато и те са съществени. Защото няма нищо по-хубаво от това един ден пред теб да се изправи един млад, учтив и прелестен човек и да знаеш, че това е твоето дете!