Знаете ли, че разговаряте със себе си постоянно? Всъщност всички

Знаете ли, че разговаряте със себе си непрекъснато? Всъщност всички го вършим и това оказва огромно въздействие върху живота ни, за положително или неприятно.

Подсъзнанието ни се въздейства от думите ни, ориентирани към нас самите, по същия метод, по който, когато някой различен беседва с нас. Вътрешният монолог е минимум употребяваният инструмент, който може да ни помогне в обуздаването на нашите мозъци и подобряването на живота ни. Мислите ни влияят върху нашите страсти, избори и дейности. А тези, които са склонни да мислят по-позитивно са по-уверени, сполучливи и радостни.
Нашите модели за подражаниеМонологът, който водим се развива с времето, като това стартира още от детството. Ако в миналото сте следили по какъв начин си играят дребни деца може би сте забелязали, че си приказват сами с куклите си и с други играчки, както и с другарчетата си по метод, който са възприели от възрастните към тях – най-много родителите им. Начинът, по който хората беседват към тях, след време се трансформира в техен модел за подражателство. И последователно децата възприемат това като част от тях самите, а не нещо, което е възприето от другите.

Това се трансформира в тяхна основа, от която те се научават по какъв начин да се оправят със задачките си и по какъв начин да поддържат връзка с връстниците си. Учителите и родителите, които са спокойни, учат децата на същото нещо. А тези, които са сериозни, ядосани и груби, се трансформират в модели за подражателство, които учат децата на вътрешен монолог, изпълнен със подозрение, неодобрение и пренебрежение. Съзависимите хора израстват в дисфункционални фамилии, където доста постоянно родителите не са качествени модели за подражателство, тъй като не обезпечават задоволително грижи, неодобрителни са, демонстрират прочувствена реактивност, от време на време и словесно принуждение. Дори родителите с положителни планове, които споделят на децата си, че не би трябвало да изпитват позор или горест, без да осъзнават ги засрамват поради възприятията им. Това може да докара до вътрешен позор, което може да има нездравословен резултат върху дребните, когато пораснат.

„ Тираничното трио “: Критикът, Перфекционистът и КариеристътВ книгата „ Съзависимост for Dummies ” Дарлийн Лансер приказва повече за това „ тиранично трио “. Те работят в тандем, с цел да създадат живота пъкъл. Перфекционистът си слага нереални стандарти, до момента в който Кариеристът се стреми да ги доближи, а Критикът е постоянно подготвен да съди, когато нещата не се получат.

Перфекционистът чака от нас да бъдем като супергерои, Кариеристът е като безмилостен надзорник, който ни ограбва от удоволствията и насладата в живота. А Критикът постоянно ни споделя, че не сме задоволително положителни. Заедно Кариеристът и Перфекционистът вътре в нас могат да ни оказват помощ да реализираме задачите си, несъмнено, в случай че сме положително настроени. А

Критикът е този, който може да ни аргументи най-вече щета като „ подкопае “ самочувствието ни. Точно поради това е съвсем невероятно да се решим на нещо ново, тъй като се тревожим, че нещата няма да се получат добре. Всъщност се опасяваме от Критика. „ Тираничното трио “ ни подтиква към тревога, меланхолия и безучастие.
Повечето хора даже не подозират доколко се упрекват и отхвърлят. Това са хора, които мислят, че постоянно би трябвало да се стремят все нагоре и нагоре, с цел да са по-добри и да реализират надали не всичко. В противоположен случай си мислят, че от тях нищо не става. И не помнят, че това, което притеглят към себе си е меланхолия поради възприятието на злощастие и незадоволеност от живота.
Монологът, който водим със себе си, може да ни бъде най-хубав другар или максимален зложелател. Може да ни работи окуражаващо и успокояващо или пък да ни накара да се усещаме несъответстващи и обезпокоени. Може да ни научи на самодисциплина и ред или да ни накара да се усещаме като руина. Той може да провали живота ни, кариерата, взаимоотношенията с другите или тъкмо противоположното – да увеличи самочувствието ни, с цел да реализираме задачите си и да гледаме ведро на живота.
Променете монолога
Първата стъпка е да бъдем наясно с мислите, които минават през мозъка ни. Развивайки осъзнатост към тях, лека-полека можем да ги променим по позитивен метод. Това, което би могло да ни помогне да преборим тези „ гласове “, е първо да разберем техните аргументи, които ще са като изходно състояние към позитивната смяна.

Осъзнатост
Докато не сме наясно изцяло с вътрешните ни гласове, не можем да ги променим. Записвайте отрицателния монолог, който водите всеки ден, включете и всички „ би трябвало “ и „ не би трябвало “. Така ще ги извадите на показ и това ще ви даде повече благоприятни условия за избор.

Дистанциране
Практикувайте позитивен вътрешен монолог като се обръщате към себе си в трето лице. Това работи дистанциращо, тъй като отмества фокуса от Аз-а.
Проучванията сочат, че обръщайки се към себе си в трето лице, човек може да контролира страстите си по-добре, тъй като не се усеща толкоз прочувствено замесен в протичащото се и може да се концентрира върху цялостната картина. Тази част на мозъка, която дава отговор за страстите, не е задействана толкоз мощно и това прави човек по-проницателен. Една толкоз дребна смяна би могла да работи доста удобно като понижи срама, тревогата и депресията. Човек съумява да се оправи в работата и връзките си с по-голяма изясненост и по-добра преценка.

Утвърждения
Научете се на позитивни привички на мислене всеки ден, през целия ден. Нека позитивните неща, които си казвате, имат по-голяма тежест от отрицателните. Научите ли се на това, ще съумеете да развиете по-добър взор върху живота и по-добри привички, които могат да доведат до по-добро здраве, решения и триумф във връзките и работата ви.

Източник