Заснеха рядък вид акула гоблин в дълбоките води на Тихия океан
За пръв път акула гоблин е снимана жива в дълбоките води на Тихия океан, заяви Oceanographic Magazine, като се базира на научна обява в Journal of Fish Biology.
През по-голямата част от своята 125-милионна история акулата гоблин е останала съвсем напълно отвън човешкото наблюдаване. Сега за първи път учени са снимали фрагменти на типа в неговото естествено дълбокоокеанско местообитание. Това изобретение развълнува учените, защото потвърждава, че морският див звяр населява доста по-големи дълбочини и доста по-широки географски региони, в сравнение с се смяташе до момента.
Досега акули гоблин бяха виждани живи само откакто са били изтегляни на повърхността с риболовни нишки, където бързо са умирали. До този миг не бяха записвани фрагменти на жив образец в дивата природа. Акулите гоблин са измежду най-неуловимите и необичайно изглеждащи типове на планетата. Те имат присъща роговидна зурла, издадени челюсти и розов цвят на кожата си.
Първото наблюдаване е направено през 2019 година, когато камера, инсталирана на отдалечено управлявания уред Hercules, снима акула гоблин на дълбочина 1237 метра при неназована подводна планина северозападно от остров Джарвис. Второто следва през 2024 година по време на експедицията Inkfish Open Ocean на борда на изследователския транспортен съд Dagon, когато камера със примамка, сложена на дънна станция, снима образец на 1997 метра в падината Тонга – със 700 метра по-дълбоко, в сравнение с типът е бил регистриран в миналото, което го прави най-дълбокото известно наблюдаване на акула от тип Lamniformes (ламнообразни акули).
Акулата гоблин постоянно е определяна като „ живо изкопаемо “ – тя е единственият оживял представител на семейство, чиято еволюционна линия датира от близо 125 милиона години. Преди се смяташе, че нейният ареал е стеснен до тесни крайбрежни райони край западната част на Америка, Австралия и Япония в Тихия океан, дружно с изолирани популации в Атлантическия и Индийския океан. И двете нови наблюдения в централната част на Тихия океан съставляват значително разширение на този прочут ареал.
През по-голямата част от своята 125-милионна история акулата гоблин е останала съвсем напълно отвън човешкото наблюдаване. Сега за първи път учени са снимали фрагменти на типа в неговото естествено дълбокоокеанско местообитание. Това изобретение развълнува учените, защото потвърждава, че морският див звяр населява доста по-големи дълбочини и доста по-широки географски региони, в сравнение с се смяташе до момента.
Досега акули гоблин бяха виждани живи само откакто са били изтегляни на повърхността с риболовни нишки, където бързо са умирали. До този миг не бяха записвани фрагменти на жив образец в дивата природа. Акулите гоблин са измежду най-неуловимите и необичайно изглеждащи типове на планетата. Те имат присъща роговидна зурла, издадени челюсти и розов цвят на кожата си.
Първото наблюдаване е направено през 2019 година, когато камера, инсталирана на отдалечено управлявания уред Hercules, снима акула гоблин на дълбочина 1237 метра при неназована подводна планина северозападно от остров Джарвис. Второто следва през 2024 година по време на експедицията Inkfish Open Ocean на борда на изследователския транспортен съд Dagon, когато камера със примамка, сложена на дънна станция, снима образец на 1997 метра в падината Тонга – със 700 метра по-дълбоко, в сравнение с типът е бил регистриран в миналото, което го прави най-дълбокото известно наблюдаване на акула от тип Lamniformes (ламнообразни акули).
Акулата гоблин постоянно е определяна като „ живо изкопаемо “ – тя е единственият оживял представител на семейство, чиято еволюционна линия датира от близо 125 милиона години. Преди се смяташе, че нейният ареал е стеснен до тесни крайбрежни райони край западната част на Америка, Австралия и Япония в Тихия океан, дружно с изолирани популации в Атлантическия и Индийския океан. И двете нови наблюдения в централната част на Тихия океан съставляват значително разширение на този прочут ареал.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ