Знаеш ли, израснах без майка. Баща ми ме възпита доста

Знаеш ли, израснах без майка. Баща ми ме възпита много строго. Още от детството ми споделяше да внимавам. Да не дава Бог да забременя.

Е, по какъв начин да му кажа в този момент, че страховете му се оправдаха? Забременях в университета и приятелят ми ме изостави. 

Той счита, че изучавам в влиятелен университет и че ще се осъществявам в добра специалност.

Страхувах се от гнева на татко си. Но имах и някаква вяра, че иска ми се размине. Може би баща просто иска ми се скара или иска ми се развика. И най-после въпреки всичко ще одобри внука си. Това въпреки всичко е едно малко скъпо дребосъче.

Хич обаче не бях сигурна в думите си. Познавах толкоз добре навиците и строгостта на татко си. Щеше да избра да намрази личната си щерка и бебето, в сравнение с да го одобри. Само мама би ме схванала. Но тя, за жалост, почина.

Приятелят ми незабавно съобщи, че няма потребност от бебето. Каза, че си потегля. А аз плачех и мислех за аборт. Но най-хубавата ми другарка ме разубеди. В резултат на това се роди крепко, красиво момче.

Да ви кажа за мама. Тя умря, когато завършвах 6 клас. Инцидент. Заледен път и злополука. Всички участници оцеляха, само че майка ми умря. Дълго време не можех да не помни майка си и бях  в положение на потрес. Баща ми също в никакъв случай към този момент не беше същият.

Той изкара целия си яд и раздразнителност върху мен. Понякога даже ме удряше

А след това ме изпрати да изучавам в здравно учебно заведение. Всеки ден ми подсещаше да внимавам. Каза, че не дай си Боже да доведа някой, незабавно ще го изгони.

Това продължи много дълъг интервал.

Въпреки че в действителност бях пораснала от дълго време и това бе моят персонален живот. От мен зависи да реши по кое време да роди или не. Но за баща аз бях същото наивно момиченце. Той изрично сподели, че интимността би трябвало да се случи откакто се омъжиш за добър човек и получиш специалност.

Съдбата обаче  отреди друго. В локална дискотека срещнах млад мъж и се влюбих в него. Незабелязано забременях.

Вече имах хрумвания за красива женитба и рокля в мислите си. Но всичко това си остана фантазия. Момчето не искаше нито дете, нито женитба.

Раждането, както и бременността протекоха леко. Но не можех да погледна детето. Болеше ме. Написах отвод и помолих да го вземат незабавно. Не желаех да го храня и се обръщах, когато другите дами галеха и хранеха децата си.

Изпитвах мощна болежка, само че повече се страхвах от гнева на татко си. На сутринта завеждащият пристигна при мен и ме попита за крйаното ми решение. Казах, че оставям детето.

Мълчаливо си събрах нещата и напуснах родилното.

Малкият ми наследник остана самичък. За него се грижели от сестрите. Една от тях била доста смутена. Помнела всяко изоставено дете. Тя в действителност харесваше дребния Мошо. Той бил спокоен, само че не се хранел добре с приспособеното мляко. Чакал майка си. Нощем изпадал в нервност. Явно му липсвала майчината топлота.

На идната заран нахлух в родилния дом. Бях решила да вземе детето. Майчиното ми сърце не можеше да изостави бебето. Това бе моя кръв. 

Млякото ми пристигна незабавно и отидох да нахраня момчето. Той щастливо млясна с устни и заспа комфортно на гърдите на майка си.

Преди това отидох при татко си и му описах всичко. Той ме назова глупаччка и ми подреди незабавно да се върна да вземе момченцето от родилния дом.

Напразно се бях страхувала толкоз. Всъщност баща от дълго време мечтаел да стане дядо.

Целият медицински личен състав въздъхна с облекчение. Нямаха доста изоставени деца, само че помнеха всяко едно. Рядко имаше случаи майката да се върне за детето. Сестрите чували деца да плачат през нощта и да викат майка си, която не била в близост. Изпитвали мощна болежка, сърцата им се късали.

Те даже се привързали към децата, а някои били отвеждани в сиропиталища. Затова целият личен състав беше благополучен, че Мишо бе спретнат от фамилията си.

Взех бебето и го заведох прит атко След това приключих университет и си открих работа. А дядото пази внука си като ангел пазител. Той доста обича Мишо и го глези. Понякога старецът се плаши от спомените, когато ми е забранявал да забременявам.

Защото можеше да се случи всичко. И нямаше да има подобен прелестен внук.

Момичета, не слушайте никого. Правете това, което ви подсказва личното ви сърце. Не се отхвърляйте от децата. Това е грях, който ще ви преследва през целия ви живот. Ето за какво, преди да извършите аборт или да изоставите бебето си, би трябвало да помислите добре.

Случаите са разнообразни. Изнасилването е напълно друга тематика. Никой няма право да съди никого. Но родителите не би трябвало да разубеждават децата си да имат внуци. Това е неверно. Можете да осакатите ориста на нероденото бебе и душeвността на майка му.