Болести по картините: как технологията ще помогне, за да спасяваме изкуството
Знаехте ли, че картините, рисувани с маслени бои, страдат от една особена „болест“? Пред този проблем са изправени доста музеи и галерии по света, само че най-разтревожен по въпроса е музеят на Джорджия О’Киф в Санта Фе, Ню Мексико, отдаден на известната художничка. Хилядите творби, правени с маслени бои, са развивали дребни пъпчици, съвсем като акне, десетилетия наред. Първоначално учените допуснаха, че това би трябвало да са песъчинки, залепнали по боята. Реалността се оказа друга.
След ново изследване бе тествано наличието на издатините по картините. Излезе, че това са железни карбоксилатни сапуни, резултат от химическа реакция сред железни йони (от пигменти с желязо и цинк) и мастни киселини (за втвърдяване на боята). Молекулите се притеглят и се концентрират на избрани места, които изпъкват по повърхността. Марк Уолтън от Северозападния университет в Сан Франциско разяснява: „Те може да провокират изпръсквания, които в допълнение да навредят… да образуват неразредимо покритие и даже да започнете да виждате през пластовете багра, което не е задачата на художника„. Около 70 % от всички картини, рисувани с масло, имат „болестта“, в това число такива на великия художник Рембранд. Според Уолтън, не е наложително пъпките да обезобразят изкуството и най-често самата багра не се поврежда. В случая на О’Киф обаче следствията ще са унищожителни за творбите ѝ.
Марк Уолтън и Оливър Косарт започнаха изследването на картините по молба на Дейл Кронкрайт, занимаващ се със съхраняването на картините в музея О’Киф. Целта им е посредством евтини технологии да документират разпространяването на тези пъпки с течение на времето. Косарт разяснява: „Ние работихме върху концепция за използване на нова технология за анализиране на релефа на картините… На мнение сме, че е допустимо да разработим принадлежности за премерване, употребяващи устройствата, които в този момент се употребяват в музеите…“
Музеите и галериите употребяват тежко и скъпо съоръжение, употребяващо технологията на „изобразяване на отразена трансформация“. Малко институции обаче имат средствата за такава техника, което подтикнало Косарт да измисли по-удобна и евтина методика. За опита екипът употребява LED светкавиците и LCD екраните на смарт телефони и таблети като източник на светлина. Камерата на устройствата пък събира богат снимков материал. Според Косарт в случай че повърхността на картината е равна, отражението на светлина е предвидимо. Ако обаче има издатини, „моделът локално се изкривява, свива или разтяга…„.
Колега на Уолтън от университета създава софтуера за разбор. Агелос Катсагелос изясни: „… Използва се изкуствен интелект, който да разпознава дали текстурата е издаденост или просто резултат ит придвижването на четката. След това, при положение на издаденост, се извеждат статистики: нейната форма, величина и съсредоточаване в избрана област„.
Във всеки случай „домашният“ способ на екипа не може да надмине по-мощната машина, наречена синкотрон. Той към този момент се е потвърдил измежду научните среди, успявайки да разкрие изображение на селска жена в картината на Ван Гог „Парче трева“. Целият облик на фигурата е бил замаскиран след изцяло прерисуване, само че това не останало прикрито пред модерната технология. Използването ѝ обаче е в пъти по-скъпо от предлагането на Уолтън и Косарт.
Следващата задача на екипа е да разучи кои фактори форсират процеса на възникване на пъпки от железен карбоксилат. Те към този момент работят с тестови платна в лаборатория, симулирайки изискванията, които зараждат заболяването. Кронкрайт от музея оказва помощ с доста информация по отношение на историята на картините, защото пътувалите на международни изложения картини имат повече издатини. Възможно е един ден този проблем да бъде решен и човечеството да резервира международното изкуство непокътнато.
След ново изследване бе тествано наличието на издатините по картините. Излезе, че това са железни карбоксилатни сапуни, резултат от химическа реакция сред железни йони (от пигменти с желязо и цинк) и мастни киселини (за втвърдяване на боята). Молекулите се притеглят и се концентрират на избрани места, които изпъкват по повърхността. Марк Уолтън от Северозападния университет в Сан Франциско разяснява: „Те може да провокират изпръсквания, които в допълнение да навредят… да образуват неразредимо покритие и даже да започнете да виждате през пластовете багра, което не е задачата на художника„. Около 70 % от всички картини, рисувани с масло, имат „болестта“, в това число такива на великия художник Рембранд. Според Уолтън, не е наложително пъпките да обезобразят изкуството и най-често самата багра не се поврежда. В случая на О’Киф обаче следствията ще са унищожителни за творбите ѝ.
Марк Уолтън и Оливър Косарт започнаха изследването на картините по молба на Дейл Кронкрайт, занимаващ се със съхраняването на картините в музея О’Киф. Целта им е посредством евтини технологии да документират разпространяването на тези пъпки с течение на времето. Косарт разяснява: „Ние работихме върху концепция за използване на нова технология за анализиране на релефа на картините… На мнение сме, че е допустимо да разработим принадлежности за премерване, употребяващи устройствата, които в този момент се употребяват в музеите…“
Музеите и галериите употребяват тежко и скъпо съоръжение, употребяващо технологията на „изобразяване на отразена трансформация“. Малко институции обаче имат средствата за такава техника, което подтикнало Косарт да измисли по-удобна и евтина методика. За опита екипът употребява LED светкавиците и LCD екраните на смарт телефони и таблети като източник на светлина. Камерата на устройствата пък събира богат снимков материал. Според Косарт в случай че повърхността на картината е равна, отражението на светлина е предвидимо. Ако обаче има издатини, „моделът локално се изкривява, свива или разтяга…„.
Колега на Уолтън от университета създава софтуера за разбор. Агелос Катсагелос изясни: „… Използва се изкуствен интелект, който да разпознава дали текстурата е издаденост или просто резултат ит придвижването на четката. След това, при положение на издаденост, се извеждат статистики: нейната форма, величина и съсредоточаване в избрана област„.
Във всеки случай „домашният“ способ на екипа не може да надмине по-мощната машина, наречена синкотрон. Той към този момент се е потвърдил измежду научните среди, успявайки да разкрие изображение на селска жена в картината на Ван Гог „Парче трева“. Целият облик на фигурата е бил замаскиран след изцяло прерисуване, само че това не останало прикрито пред модерната технология. Използването ѝ обаче е в пъти по-скъпо от предлагането на Уолтън и Косарт.
Следващата задача на екипа е да разучи кои фактори форсират процеса на възникване на пъпки от железен карбоксилат. Те към този момент работят с тестови платна в лаборатория, симулирайки изискванията, които зараждат заболяването. Кронкрайт от музея оказва помощ с доста информация по отношение на историята на картините, защото пътувалите на международни изложения картини имат повече издатини. Възможно е един ден този проблем да бъде решен и човечеството да резервира международното изкуство непокътнато.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ