Езотерика: Нашите зли мисли и зли думи постепенно ни убиват
Злословието и зломислието са в директна връзка с осъждането. Всеки може да има мнение и преценка за един човек. Това е негово право. Но всеки човек има правото да бъде подобен, какъвто е.
Не съдете, с цел да не бъдете съдени
Иисус Христос е споделил: „ Не съдете‚ с цел да не бъдете съдени; тъй като с какъвто съд съдите‚ с подобен ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите‚ с такава ще ви се отмери. А за какво гледаш сламката в окото на брат си‚ пък гредата в своето око не усещаш? Или‚ пък ще кажеш брату си: чакай‚ да извадя сламката от окото ти‚ а пък на‚ в твоето око има греда! Лицемерецо‚ извади първом гредата от окото си‚ и тогава ще видиш‚ по какъв начин да извадиш сламката от окото на брат си “ (Мат. 7:1-5).
Осъждането е производно на надменност, нарцисизъм. Осъждането постоянно е ориентирано от върха надолу, което значи, че вие сте сложили себе си над другия. С какво право? Вие желаете да стане по-добър? Намерението е положително, а методът на изложение – не.
Колкото по-високо се издигате в своето самомнение, толкоз по- тежко и мъчително ще паднете. Особено, в случай че сте човек духовен и съзнателен. Вие действате против своята духовна стратегия, унищожавате я, а отломките й мъчителна раняват душата. Как да живеете с това? Сега осъждате към този момент и себе си? Ето това е резултатът на бумеранга.
Някои хора осъждат наркомани и нарушители, други – хомосексуалисти, а трети – цели нации и страни. По времето на комунизма ни учеха да осъждаме „ загниващия капитализъм “ – и къде сме в този момент с нашата стопанска система?!
Всяка мисъл работи за нас. Само позитивната въодушевява, а негативната – опустошава. Осъждането на подсъзнателно ниво работи постепенно, само че несъмнено, създавайки неизлечими болест – онкология, алкохолизъм, наркомания.
Спрете да осъждате хора, водещи неправеден метод на живот: Първо, вие не знаете главните аргументи за държанието им, а въпреки това, за тази цел има съответни органи в страната.
Разделянето на хората на положителни и неприятни се случва единствено в нашето въображение:
И по този начин – до безконечност.
Ако ви е обещано едно нещо, на някой различен е обещано друго – на някой разум, на различен хубост или добрина. Използвайте това за богатството на другите и за свое наслаждение.
Ние за известно време попадаме в този свят, който е построен в сходство със законите на Вселената. Всеки има свое предопределение. Осъждайки ролята, изпълнявана от другите, ние се противопоставяме на замисъла на Вселената. За това се проваляме, нараняваме, боледуваме – това са способи да се блокира създаваната от нас стратегия за опустошение.
Не се опитвайте да измененията света. Работете по-добре над себе си: над своите мисли и усеща. Разберете, че Вселената е хармонична и обективна. Справедливост и естетика няма да има в душата ви, ако проявявате експанзия под формата на наказание и рецензия. Разберете същинските аргументи за това, което ви тормози във вашия свят, какво ви пречи да се наслаждавате на живота си.
Например, трима другари от детството в зрелост се сблъскват с еднакъв проблем – беднотия. Единият понижава разноските си, лимитира своите потребности, таи яд към всеки и всичко, и култивира самосъжаление и отвращение от несправедливостта на живота.
Другият също понижава разноските, само че потребностите си удовлетворява самичък (с шиене на фешън облекла, с правене на мебели, ремонти) и взаимопомощ.
Третият не се справил с теста и намерил разтуха в дрогата.
Всеки направил своя избор, основал собствен личен свят. Според своите сили и въображение. Всеки носи кръста си, и служи като образец за другите – за някои е позитивен, за други негативен. Ние всички се учим от грешките, личните си и на другите.
Един човек може да бъде обезсърчителен сътрудник за мен в бизнеса и в това време отличен треньор в моя развой на самоусъвършенстване:
неговата неорганизираност развива вниманието ми към детайлите;
неговата неангажираност подтиква моите изисквания;
неговата непочтеност стяга моя контрол;
неговото изменничество ме учи по-добре да разбирам хората.
Аз ще му простя всичко, само че и наложително ще се простя с него. Ще му простя за това, че ми е оказал помощ да стана самодостатъчен, че е засилил вътрешната ми работа за сигурност. И ще му кажа довиждане тъй като здравият разсъдък и инстинкт за самозапазване не позволяват несигурно време да стоплям на гърдите си змия. При такива сътрудници никакъв съперник не е заплашителен!
Но няма да му отплащам. Защото е казано: „ За мен – възмездие, и Аз ще отвърна. “ А хората споделят: „ Бог ще е арбитър. “ И ние сега разбираме това по този начин: създавайки със своята активност поле с трептения на ненадеждност и машинация, човек притегля към себе си мошеници и измамници. Кой ще надделее – не е нашата история. Неведоми са пътищата Господни. Вселената е обективна и хармонична.
