Злощастната загуба с 0:1 от Бетис след куп пропилени възможности

Злощастната загуба с 0:1 от Бетис след куп пропилени благоприятни условия затвърди наклонността, че за първи път от 10 години насам Лудогорец няма изявен голаджия. След първата си акция в елита, когато в ролята на „ подправена “ деветка постоянно влизаше Емил Гъргоров, орлите неизбежно разполагаха с централни нападатели, които представляваха константна опасност за противниковите защити, респектираха противника и се отличаваха с огромен брой голове. Сега подобен състезател липсва.

Първи ярка диря на върха на офанзивата остави Роман Безяк, който бе притеглен през лятото на 2012-а и макар че се нуждаеше от няколко месеца за акомодация, имаше основна роля в достигането на 1/8 край в Лига Европа и първото присъединяване на отбора в груповата фаза на Шампионската лига. Веднага след неговото овакантяване под прожекторите застана Клаудиу Кешеру, който се трансформира в най-резултатния чужденец в родния хайлайф, а румънецът бе уместно заместен от Пиерос Сотириу. През това лято обаче кипърецът остави дупка, която двамата южноамериканци Игор Тиаго и Матиас Тисера по този начин и не съумяват да запълнят.

Те дойдоха в Разград през зимата и се очакваше до лятото да се приспособят към ситуацията у нас и най-малко един от тях да влезе в обувките на Сотириу като главен стрелец на отбора. Това обаче по този начин и не се случва, като представянето на двамата е криво-ляво. От Тиаго и Тисера се чака доста повече поради заплатите, които получават. Двамата не съумяват да покажат неизменност и се задоволяват единствено с проблясъци. Затова и Анте Шимунджа е заставен да прави непрекъснати ротации, чакайки някой да „ захапе “ титулярното място. Срещу Бетис той избра да стартира Тиаго, който обаче пропиля една от най-хубавите офанзиви на отбора, като при обстановка двама на един избърза с паса към Текпетей. Проблемът е, че Тисера не вдъхва по-голямо доверие от бразилеца, а Лудогорец съществено зацикли на върха на офанзивата.