Адмирал със сензационно разкритие за потъването на Курск
Злополуката с подводницата " Курск " през 2000 година била провокирана от спор с подводница на НАТО.
Това разкри пенсионираният съветски адмирал Вячеслав Попов, който е бил командващ на руския Северен флот, когато " Курск " експлодира и потъна. Изказването в противоречие с формалното умозаключение, че най-тежкият морски случай в постсъветската история на Русия е бил резултат от дефектно торпедо, заяви Българска телеграфна агенция. Адмирал Попов насочи упреквания в оповестено през днешния ден изказване. В него той споделя, че натовска подводница неумишлено се блъснала в " Курск ", досега в който я следяла от близко разстояние. Попов показа за държавната телевизия РИА " Новости ", че западната подводница също била развалена при мощната експлозия и изпратила сигнал за нещастие от района. Адмиралът не показа коя е била натовската подводница и призна, че няма доказателства, с които да поддържа изказванията си.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли да коментира казаното от Попов и подсети, че формалното разследване е заключило, че злополуката е била провокирана от експлодирало гориво, изтекло от дефектирало торпедо. Попов, който беше упрекнат за мудната си и несъответстваща реакция на злополуката в качеството му на командващ Северния флот, и преди е приказвал за спор, предизвикал злополуката, единствено че сегашното му изявление е по-директно и по-подробно. Съобщения в съветски медии загатваха за две американски и една британска подводница, които били забелязани в района, около руските морски учения в Баренцово море, когато стана злополуката с " Курск ".
" Курск " потъна на 12 август 2000 година след две мощни детонации. Повечето от 118-те души екипаж починаха. 23 души от екипажа съумяха да избягат в задния отсек и там чакаха помощ. Обърканото командване на руския флот изгуби часове, преди да започва търсене, а ръководещите отхвърлиха предложения за западна помощ и упорито изпращаха руски мини подводници, които направиха няколко безуспешни опити да се скачат с незабавния люк на " Курск. Седмица по-късно Русия най-накрая извика норвежки водолази. Само за броени часове те отвориха люка, само че към този миг бе прекомерно късно за избавяне на коготом и да е. След злополуката високопоставени военни от руския флот споделиха, че първоначално оживелите може да са били живи в продължение на три дни. Разследването в последна сметка заключи, че те са умряли от отравяне с въглероден оксид в рамките на 8 часа след гърмежа - много преди да може да дойде каквато и да било помощ. Останките на " Курск " бяха извадени през октомври 2001 година, което позволи на проверяващите да извадят и 115 тела и да претърсят разрушения корпус на подводницата за улики за повода за злополуката.
Това разкри пенсионираният съветски адмирал Вячеслав Попов, който е бил командващ на руския Северен флот, когато " Курск " експлодира и потъна. Изказването в противоречие с формалното умозаключение, че най-тежкият морски случай в постсъветската история на Русия е бил резултат от дефектно торпедо, заяви Българска телеграфна агенция. Адмирал Попов насочи упреквания в оповестено през днешния ден изказване. В него той споделя, че натовска подводница неумишлено се блъснала в " Курск ", досега в който я следяла от близко разстояние. Попов показа за държавната телевизия РИА " Новости ", че западната подводница също била развалена при мощната експлозия и изпратила сигнал за нещастие от района. Адмиралът не показа коя е била натовската подводница и призна, че няма доказателства, с които да поддържа изказванията си.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли да коментира казаното от Попов и подсети, че формалното разследване е заключило, че злополуката е била провокирана от експлодирало гориво, изтекло от дефектирало торпедо. Попов, който беше упрекнат за мудната си и несъответстваща реакция на злополуката в качеството му на командващ Северния флот, и преди е приказвал за спор, предизвикал злополуката, единствено че сегашното му изявление е по-директно и по-подробно. Съобщения в съветски медии загатваха за две американски и една британска подводница, които били забелязани в района, около руските морски учения в Баренцово море, когато стана злополуката с " Курск ".
" Курск " потъна на 12 август 2000 година след две мощни детонации. Повечето от 118-те души екипаж починаха. 23 души от екипажа съумяха да избягат в задния отсек и там чакаха помощ. Обърканото командване на руския флот изгуби часове, преди да започва търсене, а ръководещите отхвърлиха предложения за западна помощ и упорито изпращаха руски мини подводници, които направиха няколко безуспешни опити да се скачат с незабавния люк на " Курск. Седмица по-късно Русия най-накрая извика норвежки водолази. Само за броени часове те отвориха люка, само че към този миг бе прекомерно късно за избавяне на коготом и да е. След злополуката високопоставени военни от руския флот споделиха, че първоначално оживелите може да са били живи в продължение на три дни. Разследването в последна сметка заключи, че те са умряли от отравяне с въглероден оксид в рамките на 8 часа след гърмежа - много преди да може да дойде каквато и да било помощ. Останките на " Курск " бяха извадени през октомври 2001 година, което позволи на проверяващите да извадят и 115 тела и да претърсят разрушения корпус на подводницата за улики за повода за злополуката.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ