Адвокатският съвет изправи на нокти членовете си
Зле прикрити безумни вътрешни правила на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) по Закона за ограниченията против изпирането на пари, признати като план предишния петък, изправиха на нокти юристите в страната, написа " Блиц ".
След като при започване на 2019 година избухнаха митинги в гилдията поради опита на властта да накара юристите да доносничат на ДАНС за финансовите интервенции на своите клиенти, в този момент самият Висш адвокатски съвет приема аналогични разпореждания в по този начин наречените от него „ вътрешни правила “.
Документът помпозно е озаглавен „ Единни вътрешни правила за надзор и попречване изпирането на пари и финансирането на тероризма “, като от ВАдС настояват, че е съгласуван със Закона за ограниченията против изпирането на пари, с по този начин наречената Европейска наднационална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, както и с рекомендациите на междуведомствена работна група основана с решение на Министерския съвет на Република България, приела аналогична Национална оценка на риска.
Бегъл взор върху тези „ правила “ обаче демонстрира, че в действителност на юристите в България освен че се вменява задължението на процедура да станат нещатни сътрудници на ДАНС, само че и би трябвало деликатно да следят, наблюдават, изследват и проучват своите клиенти – физически лица и компании, и то до девето коляно.
Върху цели 32 страници и 7 приложения към вътрешните правила ВАдС в детайли преглежда по кое време юристът е задължен да пусне донос до ДАНС, в който да натопи своя клиент. Особено фрапиращо е приложението „ Познавай своя клиент “, в който документ всеки, който желае да употребява услугите на юрист, показва: на какъв адрес живее, от кое място са му парите, за какъв интервал ги е проработил, какво завещание или подаяние е получил, както и кой е работодателят му. Ако клиентът е компания, би трябвало да се заявява пред юриста кой е действителният й притежател, каква е действителната й активност, какъв е оборотът й, както и къде прави активност.
След като получи тази начална информация, юристът става истински сътрудник на службите, тъй като би трябвало да я засече с обществените данни по регистрите, да сътвори свое досие на клиента, да следи деловите си връзки с него и настоящо да ги прави оценка. Ако пък политик, дипломат, кмет, заместник-кмет или върховен офицер от въоръжените сили е потърсил услугите на юрист, става още по-сложно. Тогава се стига до по този начин наречената „ разширена сложна инспекция “, при която юристът би трябвало да открива какво имущество е заявил обществено сходен клиент, от кое място е добито то и дали съответствува по мярка със личните наблюдения на юриста.
Също фрапиращо е и условието юристът да слухти и следи клиента си, когато е налице проява на свръхлукс и фукане с притежавани от него първокласни коли или пък облекла и аксесоари, а в същото време този демонстриран разкош не съответствува с финансовото му положение.
Адвокати разясняват, че тези правила са толкоз нелепи, че на процедура ще лимитират изцяло правото на хората на отбрана. Те питат кой ще се довери на юрист, на който първата му задача, вместо да помогне на своя клиент, ще бъде да го изследва, да гледа с какъв автомобил е пристигнал до адвокатската фирма, какъв брой костват облеклата му или дали носи златна гривна на ръката. След което, в духа на едновремешната държавна сигурност, да уведоми за това дежурния офицер от ДАНС. Това обаче опонира на адвокатската нравственос, както и на доверителността сред юриста и неговия клиент. Освен това страната разполага с задоволително механизми за изследване и надзор на съмнителни интервенции и покупко-продажби (чрез Национална агенция за приходите, ДАНС, Сметна палата, Финансово разузнаване и какво ли още не), заради което по никакъв метод не е целесъобразно адвокатурата да бъде поставяна в състояние на пазител по отношение на нуждаещите се от правна помощ лица и компании.
Именно поради това се готвят нови митинги срещу управлението на Висшия адвокатски съвет с искане за оставката му и разпоредбите да не бъдат одобрявани. За да не се трансформират юристите в придатък на ДАНС, а търсещите отбрана клиенти – в жертви.
След като при започване на 2019 година избухнаха митинги в гилдията поради опита на властта да накара юристите да доносничат на ДАНС за финансовите интервенции на своите клиенти, в този момент самият Висш адвокатски съвет приема аналогични разпореждания в по този начин наречените от него „ вътрешни правила “.
Документът помпозно е озаглавен „ Единни вътрешни правила за надзор и попречване изпирането на пари и финансирането на тероризма “, като от ВАдС настояват, че е съгласуван със Закона за ограниченията против изпирането на пари, с по този начин наречената Европейска наднационална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, както и с рекомендациите на междуведомствена работна група основана с решение на Министерския съвет на Република България, приела аналогична Национална оценка на риска.
Бегъл взор върху тези „ правила “ обаче демонстрира, че в действителност на юристите в България освен че се вменява задължението на процедура да станат нещатни сътрудници на ДАНС, само че и би трябвало деликатно да следят, наблюдават, изследват и проучват своите клиенти – физически лица и компании, и то до девето коляно.
Върху цели 32 страници и 7 приложения към вътрешните правила ВАдС в детайли преглежда по кое време юристът е задължен да пусне донос до ДАНС, в който да натопи своя клиент. Особено фрапиращо е приложението „ Познавай своя клиент “, в който документ всеки, който желае да употребява услугите на юрист, показва: на какъв адрес живее, от кое място са му парите, за какъв интервал ги е проработил, какво завещание или подаяние е получил, както и кой е работодателят му. Ако клиентът е компания, би трябвало да се заявява пред юриста кой е действителният й притежател, каква е действителната й активност, какъв е оборотът й, както и къде прави активност.
След като получи тази начална информация, юристът става истински сътрудник на службите, тъй като би трябвало да я засече с обществените данни по регистрите, да сътвори свое досие на клиента, да следи деловите си връзки с него и настоящо да ги прави оценка. Ако пък политик, дипломат, кмет, заместник-кмет или върховен офицер от въоръжените сили е потърсил услугите на юрист, става още по-сложно. Тогава се стига до по този начин наречената „ разширена сложна инспекция “, при която юристът би трябвало да открива какво имущество е заявил обществено сходен клиент, от кое място е добито то и дали съответствува по мярка със личните наблюдения на юриста.
Също фрапиращо е и условието юристът да слухти и следи клиента си, когато е налице проява на свръхлукс и фукане с притежавани от него първокласни коли или пък облекла и аксесоари, а в същото време този демонстриран разкош не съответствува с финансовото му положение.
Адвокати разясняват, че тези правила са толкоз нелепи, че на процедура ще лимитират изцяло правото на хората на отбрана. Те питат кой ще се довери на юрист, на който първата му задача, вместо да помогне на своя клиент, ще бъде да го изследва, да гледа с какъв автомобил е пристигнал до адвокатската фирма, какъв брой костват облеклата му или дали носи златна гривна на ръката. След което, в духа на едновремешната държавна сигурност, да уведоми за това дежурния офицер от ДАНС. Това обаче опонира на адвокатската нравственос, както и на доверителността сред юриста и неговия клиент. Освен това страната разполага с задоволително механизми за изследване и надзор на съмнителни интервенции и покупко-продажби (чрез Национална агенция за приходите, ДАНС, Сметна палата, Финансово разузнаване и какво ли още не), заради което по никакъв метод не е целесъобразно адвокатурата да бъде поставяна в състояние на пазител по отношение на нуждаещите се от правна помощ лица и компании.
Именно поради това се готвят нови митинги срещу управлението на Висшия адвокатски съвет с искане за оставката му и разпоредбите да не бъдат одобрявани. За да не се трансформират юристите в придатък на ДАНС, а търсещите отбрана клиенти – в жертви.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ