Багер изровил бижутата на най-обичаната тракийска жрица
Златото от Синеморец разделя археолозите. Къде са правени накитите? 
За нея си коствало да се подаряват декорации с цената нацяло царство
Никой не подарява скъпи златни бижута на жена, без да я обича. С тези думи огромният български историк проф. Божидар Димитров (1945-2018 г.) разказваше историята на едно от най-красивите ни съкровища - златото от Синеморец. Уникалните украшения са принадлежали на знатна тракийка, която е била или безумно красива или тежко властна, най-вероятно и двете. Но сигурно жена, за която си е коствало да се подаряват декорации с цената нацяло царство.
-->
Съвременната история на изящните бижута стартира на 26 август на 2006 година, когато екипът на различен прославен български археолог Даниела Агре инцидентно минава край ров в Синеморец над устието на р. Велека. Багерът още си стоял страни от купищата пръст. Учените се прибирали от обект, когато набитото око на Агре се спряло върху разкопаната земя. Могила.
Казват, че Агре е
археологът с максимален шанс
Където огледа, прави изобретение, където разкопае, намира злато. Може би сътрудниците й са прави. И в този случай ориста е на нейна страна.
Могилата се оказва на две трети разкопана. Брутално. Била безусловно изгребана от багера, вкаран в нея от локален хотелиер. Докато се дивели на кощунството, археолозите видели в пръстта паметни предмети. Разтичали се, били тревога - и в полицията, и в музея. Светкавично обектът бил заграден, а учените влезнали в него. Един след различен от пръстта почнали да изскачат ювелирни предмети.
Могилата беше разкопана много ужасяващо, споделя по-късно Агре. В насипа се търкаляха елементи от керамика. Веднага ги събрахме. Хората, чиито жилища се намираха на метри от мястото, в началото се пробваха да ни изгонят, тъй като през последните два месеца тук непрестанно минавали туристи, които си отнасяли предметчета, гневи се пред медиите археоложката.
Последвала извънредно тежка работа при рискови условия. Тя и екипът й били
атакувани непрестанно в тил
от локалните пазители на обекта.
Много скърбя, че чиновниците от музея в Царево не са обърнали задоволително внимание на могилата и са я оставили по този начин. Те просто не реагираха съответно. Но шансът отива при този, който има сили да го понесе, подклажда мита за прословутия си триумф Агре. Защото - става известно, че могилата е била разработвана и преди този момент - още през 1995 година, само че е оповестена за безперспективна и е изоставена. Работите са били прекратени.
Откритието е не по-малко значимо от разкриването на царския гроб край Златиница.
Даниела Агре намерила първо златна огърлица с бича глава и инкрустиран драгоценен камък. Била обаче съществено повредена от обгаряне. След нея през вековете на времето се появили златни наушници във формата на колесници с богинята Нике, ръководеща два коня. Само едната от тях обаче била добре непокътната. Другата се нуждаела от сериозна реституция.
Сред находките са още сребърни дискове, които по всяка възможност са били част от ритуално облекло, както и керамична антропоморфна скулптурка, която от едната страна изобразява мъжка фигура с подчертани мъжки полови белези, а от другата - с женски. Общо към 180 златни предмета.
Но най-впечатляваща била златна пластина
плочка от диадема с надпис " Деметриус направи... "
Такава пластина с надпис се открива за първи път у нас. Подобна е позната само от гроба на Александър Македонски. Надписът върху инкрустираната и направена с финес дребна плочка превзема стремително въображението на историци и археолози, не им давайки мира през идващите дни. Накрая разчитат и продължението "... за Кортодзунтос ".
Коя е хубавицата, на която са принадлежали извънредно скъпите украшения? Днешен Синеморец е бил част от територията на античния град-държава Аполония-Понтика - мощен, авторитетен, с извънредно богати поданици. Град-държава, в който се е ковала политика.
За едни от учените тайнствената дама е тракийска принцеса, за други - по-скоро жрица. Аргументи за второто дава точно плочката. Смята се, че тя е част от накит, носен от дами, посветили се на боговете. Обгарянето на част от бижутата също приказва за това. Тракийските жрици са били ритуално кремирани.
Именно по тази причина учените през днешния ден са обединени по-скоро към мнението, че в могилата е кремирана основна жрица от аристократично родословие. Такова е и мнението на самата Агре.
Открити са и керамични
плочки с изображение на богинята майка
почитана от траките. Намерените предмети са от III в. прочие Хр. и се свързват с почитането на господ Дионис.
Учените се концентрират върху бичата глава, затваряща колие, с невероятна финност на направата. Подобна драгоценност също се открива за първи път в България.
" Бичата глава заслужава да краси всеки един музей в света ", споделяше проф. Божидар Димитров.
" Всичките детайли от накитите са плод на изтънчено изкуство, направени от занаятчия в антично ателие ", споделя Даниела Агре. Откритието й налива масло в огромния спор на родните археолози кои от тракийските съкровища са направени у нас и кои не. Гилдията е разграничена на два лагера. " Патриотичният " е безусловно уверен, че в античните торевти са траки, усвоили майсторския поминък в Микена, които се върнали и разкрили ателиета в земите на одриси, гети и трибали. Другата част от учените е безапелационна, че всички съкровища са били вносни, като направата и доставката им е отнемала месеци, даже години.
Лабораторията в Националния исторически музей
работи непрекъснато, с цел да възвърне бижутата
от Синеморец. От тогава до през днешния ден те са най-безценните артефакти в музея в Царево. Цяло лято те ще бъдат изложени, с цел да могат родните и непознати туристи да им се насладят. Скъпоценностите на тайнствената тракийка, са огромната горделивост на морското градче.
За нея си коствало да се подаряват декорации с цената нацяло царство Никой не подарява скъпи златни бижута на жена, без да я обича. С тези думи огромният български историк проф. Божидар Димитров (1945-2018 г.) разказваше историята на едно от най-красивите ни съкровища - златото от Синеморец. Уникалните украшения са принадлежали на знатна тракийка, която е била или безумно красива или тежко властна, най-вероятно и двете. Но сигурно жена, за която си е коствало да се подаряват декорации с цената нацяло царство.
-->
Съвременната история на изящните бижута стартира на 26 август на 2006 година, когато екипът на различен прославен български археолог Даниела Агре инцидентно минава край ров в Синеморец над устието на р. Велека. Багерът още си стоял страни от купищата пръст. Учените се прибирали от обект, когато набитото око на Агре се спряло върху разкопаната земя. Могила.
Казват, че Агре е
археологът с максимален шанс
Където огледа, прави изобретение, където разкопае, намира злато. Може би сътрудниците й са прави. И в този случай ориста е на нейна страна.
Могилата се оказва на две трети разкопана. Брутално. Била безусловно изгребана от багера, вкаран в нея от локален хотелиер. Докато се дивели на кощунството, археолозите видели в пръстта паметни предмети. Разтичали се, били тревога - и в полицията, и в музея. Светкавично обектът бил заграден, а учените влезнали в него. Един след различен от пръстта почнали да изскачат ювелирни предмети.
Могилата беше разкопана много ужасяващо, споделя по-късно Агре. В насипа се търкаляха елементи от керамика. Веднага ги събрахме. Хората, чиито жилища се намираха на метри от мястото, в началото се пробваха да ни изгонят, тъй като през последните два месеца тук непрестанно минавали туристи, които си отнасяли предметчета, гневи се пред медиите археоложката.
Последвала извънредно тежка работа при рискови условия. Тя и екипът й били
атакувани непрестанно в тил
от локалните пазители на обекта.
Много скърбя, че чиновниците от музея в Царево не са обърнали задоволително внимание на могилата и са я оставили по този начин. Те просто не реагираха съответно. Но шансът отива при този, който има сили да го понесе, подклажда мита за прословутия си триумф Агре. Защото - става известно, че могилата е била разработвана и преди този момент - още през 1995 година, само че е оповестена за безперспективна и е изоставена. Работите са били прекратени.
Откритието е не по-малко значимо от разкриването на царския гроб край Златиница.
Даниела Агре намерила първо златна огърлица с бича глава и инкрустиран драгоценен камък. Била обаче съществено повредена от обгаряне. След нея през вековете на времето се появили златни наушници във формата на колесници с богинята Нике, ръководеща два коня. Само едната от тях обаче била добре непокътната. Другата се нуждаела от сериозна реституция.
Сред находките са още сребърни дискове, които по всяка възможност са били част от ритуално облекло, както и керамична антропоморфна скулптурка, която от едната страна изобразява мъжка фигура с подчертани мъжки полови белези, а от другата - с женски. Общо към 180 златни предмета.
Но най-впечатляваща била златна пластина
плочка от диадема с надпис " Деметриус направи... "
Такава пластина с надпис се открива за първи път у нас. Подобна е позната само от гроба на Александър Македонски. Надписът върху инкрустираната и направена с финес дребна плочка превзема стремително въображението на историци и археолози, не им давайки мира през идващите дни. Накрая разчитат и продължението "... за Кортодзунтос ". Коя е хубавицата, на която са принадлежали извънредно скъпите украшения? Днешен Синеморец е бил част от територията на античния град-държава Аполония-Понтика - мощен, авторитетен, с извънредно богати поданици. Град-държава, в който се е ковала политика.
За едни от учените тайнствената дама е тракийска принцеса, за други - по-скоро жрица. Аргументи за второто дава точно плочката. Смята се, че тя е част от накит, носен от дами, посветили се на боговете. Обгарянето на част от бижутата също приказва за това. Тракийските жрици са били ритуално кремирани.
Именно по тази причина учените през днешния ден са обединени по-скоро към мнението, че в могилата е кремирана основна жрица от аристократично родословие. Такова е и мнението на самата Агре.
Открити са и керамични
плочки с изображение на богинята майка
почитана от траките. Намерените предмети са от III в. прочие Хр. и се свързват с почитането на господ Дионис.
Учените се концентрират върху бичата глава, затваряща колие, с невероятна финност на направата. Подобна драгоценност също се открива за първи път в България.
" Бичата глава заслужава да краси всеки един музей в света ", споделяше проф. Божидар Димитров.
" Всичките детайли от накитите са плод на изтънчено изкуство, направени от занаятчия в антично ателие ", споделя Даниела Агре. Откритието й налива масло в огромния спор на родните археолози кои от тракийските съкровища са направени у нас и кои не. Гилдията е разграничена на два лагера. " Патриотичният " е безусловно уверен, че в античните торевти са траки, усвоили майсторския поминък в Микена, които се върнали и разкрили ателиета в земите на одриси, гети и трибали. Другата част от учените е безапелационна, че всички съкровища са били вносни, като направата и доставката им е отнемала месеци, даже години.
Лабораторията в Националния исторически музей
работи непрекъснато, с цел да възвърне бижутата
от Синеморец. От тогава до през днешния ден те са най-безценните артефакти в музея в Царево. Цяло лято те ще бъдат изложени, с цел да могат родните и непознати туристи да им се насладят. Скъпоценностите на тайнствената тракийка, са огромната горделивост на морското градче.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ