Съкровището от Вълчитрън - свидетел на древните Орфееви тайнства
Златното богатство от Вълчитрън може да бъде забелязано в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 година
Благодарение на съдействието с Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките, съкровището може да бъде забелязано от посетителите на НИМ в новото експозиционно пространство, представящо тракийската просвета през Къснобронзовата и Ранножелязната столетия.
Вълчитрънското златно богатство е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е инцидентно през 1924 година при обработка на земя към с. Вълчитрън, Плевенско.
То е с общо тегло 12.4 кг и се състои от 13 предмета - огромна и дълбока купа с две дръжки, огромна чаша черпак с една ръкохватка, три дребни чаши (киатоси), седем диска (2 огромни и 5 малки) и един триделен съд. Всички са еднородни по живописен жанр и направа и са от самородно злато, обработвано на листове. Съдовете поразяват с изключителното си великолепие макар опростената линия и спестовната декорация. Освен огромния съд и киатосите, с каквато форма са съдовете от тази ера, всички останали съдове са неповторими.
Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и частите да бъдат занесени в Плевен, където е доказано, че материалът е злато. Плевенски златар осведоми Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 година съкровището е занесено там, като отрязаните части от него по този начин и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и забавни мостри на античната торевтика (изкуството на обработка на метала), познати през днешния ден. Сред откривателите към момента продължава полемиката за датировката на произвеждане на съкровището. Част от учените слагат направата му в интервала на Средната бронзова ера (2000 и 1600 година прочие Хр.), до момента в който други се сплотяват към интервала на Късната бронзова ера (1600 - 1200 година прочие Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно богатство, към момента не престават и полемики по отношение на принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за генезис от териториите на междинното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски интервали. Съществува и съмнение за връзка с Микенската цивилизация.
С фината си направа и с особените форми на някои от съдовете Вълчитрънското богатство евентуално е било владеене на тракийски родов водач. Неговото благосъстояние от сребро и злато не е отстъпвало на знатните траки, разказани от Омир в „ Илиада “ и „ Одисея “. Смята се, че произлиза от региона сред устията на реките Тиса и Огоста. Това богатство е директен очевидец на античните Орфееви тайнства – тройната чаша в него е служела за разбъркване за вино, мляко и мед
Независимо от всички теории, Вълчитрънското богатство, дружно с Панагюрското златно богатство са най-великолепните монументи на тракийската просвета.
Благодарение на съдействието с Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките, съкровището може да бъде забелязано от посетителите на НИМ в новото експозиционно пространство, представящо тракийската просвета през Къснобронзовата и Ранножелязната столетия.
Вълчитрънското златно богатство е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е инцидентно през 1924 година при обработка на земя към с. Вълчитрън, Плевенско.
То е с общо тегло 12.4 кг и се състои от 13 предмета - огромна и дълбока купа с две дръжки, огромна чаша черпак с една ръкохватка, три дребни чаши (киатоси), седем диска (2 огромни и 5 малки) и един триделен съд. Всички са еднородни по живописен жанр и направа и са от самородно злато, обработвано на листове. Съдовете поразяват с изключителното си великолепие макар опростената линия и спестовната декорация. Освен огромния съд и киатосите, с каквато форма са съдовете от тази ера, всички останали съдове са неповторими.
Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и частите да бъдат занесени в Плевен, където е доказано, че материалът е злато. Плевенски златар осведоми Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 година съкровището е занесено там, като отрязаните части от него по този начин и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и забавни мостри на античната торевтика (изкуството на обработка на метала), познати през днешния ден. Сред откривателите към момента продължава полемиката за датировката на произвеждане на съкровището. Част от учените слагат направата му в интервала на Средната бронзова ера (2000 и 1600 година прочие Хр.), до момента в който други се сплотяват към интервала на Късната бронзова ера (1600 - 1200 година прочие Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно богатство, към момента не престават и полемики по отношение на принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за генезис от териториите на междинното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски интервали. Съществува и съмнение за връзка с Микенската цивилизация.
С фината си направа и с особените форми на някои от съдовете Вълчитрънското богатство евентуално е било владеене на тракийски родов водач. Неговото благосъстояние от сребро и злато не е отстъпвало на знатните траки, разказани от Омир в „ Илиада “ и „ Одисея “. Смята се, че произлиза от региона сред устията на реките Тиса и Огоста. Това богатство е директен очевидец на античните Орфееви тайнства – тройната чаша в него е служела за разбъркване за вино, мляко и мед
Независимо от всички теории, Вълчитрънското богатство, дружно с Панагюрското златно богатство са най-великолепните монументи на тракийската просвета.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ