* Вероника от Дебнево - вълшебницата с акордеона
Земята на Орфей е родила доста изключителни музиканти. Някои от тях са познати повече на открито, в сравнение с в родината. Като Вероника Тодорова - царицата на акордеона. На международното състезание в Норвегия през 2006 година тя е приета за най-хубавата на този инструмент на планетата. В ръцете й клавишите могат да изсвирят всичко - любовна пристрастеност и потиснатост, вятър и дъжд, шума на реката, шепота на пустинята и тътена на Балкана.
Вероника е родена преди 33 години в Плевен. Но детството й минава в Дебнево, където момичето попива енергията и духовността на китното троянско село. Свири на акордеон от 6-годишна. Първо учи в ловешката музикална школа при Димитър Цветков, а след това продължава при Мариета Жекова в Троян. Когато е единствено на 10, идва първото отличие - на конкурс в Клингентал в Германия.
Точно на рождения й ден - 19 май, е следващият конкурс за акордеонисти и Вероника би трябвало избере в коя възрастова група да взе участие – при по-малките, където ще е най-голяма, или при по-големите, където ще е най-малката. Преподавателката ѝ отсича: „ При по-големите, несъмнено! Няма да се излагаме, я! ". Доверието е целесъобразно - момичето печели третото място.
Следват още триумфи. Вероника става първа в националните състезания в Пловдив, Русе и Нови пазар. През 2003 година получава оценки в Чехия и Швейцария.
Житейски зигзаги
Макар че надареното момиче е троент победител в надпреварите, проведени от Музикалното учебно заведение в Пловдив, когато кандидатства да учи там, не я одобряват. " Взеха деца, заели седми и осми места в състезанията, а мен не ", спомня си с оскърбление тя. По-късно от школата й сервират извинения и обясняват, че е станало неразбирателство. Вероника извлича от обидата урока, че " Всичко, което не те убива, те прави по-силен ".
През 2003 година фамилията й отпътува за Германия. Първите месеци в непознатата страна са сложни - акордеонът й се чупи, няма кой да го поправи, няма и учител. Половин година не свири. Но по-късно се активизира и се връща към музиката. Първо взима уроци от съветски преселник, после отива в школата на популярния италиански професор Ренцо Руджери, един от най-големите модерни джаз музиканти.
Руджери поставя цел - след 3 години възпитаничката му да влезе в челната тройка на най-престижния конкурс за акордеонисти - в Кастелфидардо (Италия). Педагогът обаче не се стърпява и още след първата година хвърля Вероника в надпреварата - " да забележим какво ще стане “. И става чудо - гениалната българка освен се класира за втория тур, само че и печели трето място. Руджери е във екстаз - за първи път от десетилетие жена стига до втори тур на този конкурс.
Италианецът композира музика особено за любимката си и прави концерти с нея. Европейските медии стартират да пишат за надарената българка.
Три години по-късно Вероника получава купата „ Майстор на Германия “. Печели призове във Финландия, Австрия, Словения, Италия, Сърбия, Чехия, Швейцария. Пет следващи години (2012-2017) е стипендиант във Франкфурт на академията „ Йехуди Менухин “. Програмата ѝ стига до рекордните 150-170 концерта годишно.
На международното състезание в Норвегия през 2006 година нашето момиче е обявено за най-хубавата акордеонистка на планетата.
Италианската фирма " Скандали " - световноизвестният производител на акордеони, избира надарената българка за свое рекламно лице. Инструментите, с които свири Вероника, са правени особено за нея. Струват хиляди евро.
Танго, джаз и ръченица
Младата музикантка свири всичко - класика, джаз, поп, шоу. Около 70% от репертоара ѝ в последните години е музика на нейния професор Ренцо Руджери. Харесва й да импровизира и опитва. Започва да търси сътрудници в търсенето на ново звучене.
Вероника е единствено на 18, когато основава първата си група - " Вероника Тодорова бенд ", с немските музиканти Аксел Шпрайцер –ударни, и Детлеф Гьорке – бас китара. Триото редува и смесва танго, джаз, български фолклор и бързо печели почитатели с истинския си репертоар, включващ и фамозните български неравноделни тактове.
Аржентинецът Астор Пиацола, създател на " танго нуево " (модерното танго), е различен обожаван от българката музикален талант. Именно Пиацола вдъхновява Вероника да основе „ Танго рова квинтет “, в който звучат акордеон, пиано, цигулка, флейта, контрабас. Групата е мултинационална – пианистката е българка, която живее в Германия и преподава в Холандия, флейтистката и цигуларката са германки, басистът е италианец. Великолепната петорка бързо покорява концертните сцени.
В Германия българката се се изявява и като диригент на два оркестъра - състав от 20 акордеонисти и 16-членна струнна групировка с мандолини, мандочели, китари и контрабаси. Намира време и да преподава - в музикална школа с над 40 възпитаници.
Талантливото момиче разказва по какъв начин " потъва " в музиката: " Някои сътрудници свирят с каменни лица. Аз не мога да въздържам и да укривам страстите си. Когато засвиря, постоянно затварям очи, знам, че лицето ми показва това, което претърпявам, и знам, че го предавам на публиката ".
Вече звезда от международна големина, гениалната акордеонистка прави първите си концерти
на родна земя
през 2008 година Помагат й община Троян, импресарска къща “Елита ” от Пловдив, читалище “Лик ” от Плевен. Свири в Троян, Ловеч, Плевен и Пловдив – пред цялостни зали и възторжена аудитория. Турнето в България я зарежда с голяма сила и обич. Тогава си дава сметка кои са значимите знаци в живота й - селото на детството й Дебнево значи независимост, акордеонът е божественото, Германия свързва с работата, България е... неспокойствие и обич.
Jam On The River -
музика под звездите край реката, е фестивал, обвързван с обичаното Дебнево. Идеята на Вероника е да събира хора на изкуството, освен музиканти, от цяла Европа, с цел да творят дружно в живописната околност „ Лъка “ край селото на брега на река Видима. „ Мястото е доста особено, магично и природата и хората тук са прелестни “, изяснява музикантката. Досега Jam On The River е имал две издания – през 2018 и 2019 година, и двете доста сполучливи. Вероника се надява пандемията да отзвучи и още следващата година да направи трети фестивал край реката.
" Музикална приказка Дебнево "
е план, обвързван с локалното учебно заведение, в което Вероника взима първите си уроци по ноти, а в този момент преподава там. " Смятам, че е доста значимо децата да имат опция да се допрян до музиката, тя трансформира техния светоглед “, счита гениалната акордеонистка. Проектът зрее от дълго време. От концерти в Германия Вероника събира пари и ги инвестира в Дебнево - през 2015 и 2016 г. педагози от Троян идват в селото и преподават пиано, акордеон и пеене на локалните малчугани. „ Аз също съм дете от Дебнево, знам какво ми даде музиката на мен и не мога да си показва по какъв начин би изглеждал моят житейски път без нея ", изяснява царицата на акордеона.
Пандемията затваря сцените и залите и поставя завършек на концертите. Но Вероника е щастлива, че е вкъщи, и не стопира да работи. Преподава и предава магията на музиката на децата в село Дебнево. Има чудесна дъщеричка, подкрепящо я семейство, верни другари. Мечтае си за идващото издание на Jam On The River. Споделя, че се възхищава на музиката на Теодосий Спасов, Недялко Недялков, Пейо Пеев и че на драго сърце би свирила с всеки от тях.
Вероника е родена преди 33 години в Плевен. Но детството й минава в Дебнево, където момичето попива енергията и духовността на китното троянско село. Свири на акордеон от 6-годишна. Първо учи в ловешката музикална школа при Димитър Цветков, а след това продължава при Мариета Жекова в Троян. Когато е единствено на 10, идва първото отличие - на конкурс в Клингентал в Германия.
Точно на рождения й ден - 19 май, е следващият конкурс за акордеонисти и Вероника би трябвало избере в коя възрастова група да взе участие – при по-малките, където ще е най-голяма, или при по-големите, където ще е най-малката. Преподавателката ѝ отсича: „ При по-големите, несъмнено! Няма да се излагаме, я! ". Доверието е целесъобразно - момичето печели третото място.
Следват още триумфи. Вероника става първа в националните състезания в Пловдив, Русе и Нови пазар. През 2003 година получава оценки в Чехия и Швейцария.
Житейски зигзаги
Макар че надареното момиче е троент победител в надпреварите, проведени от Музикалното учебно заведение в Пловдив, когато кандидатства да учи там, не я одобряват. " Взеха деца, заели седми и осми места в състезанията, а мен не ", спомня си с оскърбление тя. По-късно от школата й сервират извинения и обясняват, че е станало неразбирателство. Вероника извлича от обидата урока, че " Всичко, което не те убива, те прави по-силен ".
През 2003 година фамилията й отпътува за Германия. Първите месеци в непознатата страна са сложни - акордеонът й се чупи, няма кой да го поправи, няма и учител. Половин година не свири. Но по-късно се активизира и се връща към музиката. Първо взима уроци от съветски преселник, после отива в школата на популярния италиански професор Ренцо Руджери, един от най-големите модерни джаз музиканти.
Руджери поставя цел - след 3 години възпитаничката му да влезе в челната тройка на най-престижния конкурс за акордеонисти - в Кастелфидардо (Италия). Педагогът обаче не се стърпява и още след първата година хвърля Вероника в надпреварата - " да забележим какво ще стане “. И става чудо - гениалната българка освен се класира за втория тур, само че и печели трето място. Руджери е във екстаз - за първи път от десетилетие жена стига до втори тур на този конкурс.
Италианецът композира музика особено за любимката си и прави концерти с нея. Европейските медии стартират да пишат за надарената българка.
Три години по-късно Вероника получава купата „ Майстор на Германия “. Печели призове във Финландия, Австрия, Словения, Италия, Сърбия, Чехия, Швейцария. Пет следващи години (2012-2017) е стипендиант във Франкфурт на академията „ Йехуди Менухин “. Програмата ѝ стига до рекордните 150-170 концерта годишно.
На международното състезание в Норвегия през 2006 година нашето момиче е обявено за най-хубавата акордеонистка на планетата.
Италианската фирма " Скандали " - световноизвестният производител на акордеони, избира надарената българка за свое рекламно лице. Инструментите, с които свири Вероника, са правени особено за нея. Струват хиляди евро.
Танго, джаз и ръченица
Младата музикантка свири всичко - класика, джаз, поп, шоу. Около 70% от репертоара ѝ в последните години е музика на нейния професор Ренцо Руджери. Харесва й да импровизира и опитва. Започва да търси сътрудници в търсенето на ново звучене.
Вероника е единствено на 18, когато основава първата си група - " Вероника Тодорова бенд ", с немските музиканти Аксел Шпрайцер –ударни, и Детлеф Гьорке – бас китара. Триото редува и смесва танго, джаз, български фолклор и бързо печели почитатели с истинския си репертоар, включващ и фамозните български неравноделни тактове.
Аржентинецът Астор Пиацола, създател на " танго нуево " (модерното танго), е различен обожаван от българката музикален талант. Именно Пиацола вдъхновява Вероника да основе „ Танго рова квинтет “, в който звучат акордеон, пиано, цигулка, флейта, контрабас. Групата е мултинационална – пианистката е българка, която живее в Германия и преподава в Холандия, флейтистката и цигуларката са германки, басистът е италианец. Великолепната петорка бързо покорява концертните сцени.
В Германия българката се се изявява и като диригент на два оркестъра - състав от 20 акордеонисти и 16-членна струнна групировка с мандолини, мандочели, китари и контрабаси. Намира време и да преподава - в музикална школа с над 40 възпитаници.
Талантливото момиче разказва по какъв начин " потъва " в музиката: " Някои сътрудници свирят с каменни лица. Аз не мога да въздържам и да укривам страстите си. Когато засвиря, постоянно затварям очи, знам, че лицето ми показва това, което претърпявам, и знам, че го предавам на публиката ".
Вече звезда от международна големина, гениалната акордеонистка прави първите си концерти
на родна земя
през 2008 година Помагат й община Троян, импресарска къща “Елита ” от Пловдив, читалище “Лик ” от Плевен. Свири в Троян, Ловеч, Плевен и Пловдив – пред цялостни зали и възторжена аудитория. Турнето в България я зарежда с голяма сила и обич. Тогава си дава сметка кои са значимите знаци в живота й - селото на детството й Дебнево значи независимост, акордеонът е божественото, Германия свързва с работата, България е... неспокойствие и обич.
Jam On The River -
музика под звездите край реката, е фестивал, обвързван с обичаното Дебнево. Идеята на Вероника е да събира хора на изкуството, освен музиканти, от цяла Европа, с цел да творят дружно в живописната околност „ Лъка “ край селото на брега на река Видима. „ Мястото е доста особено, магично и природата и хората тук са прелестни “, изяснява музикантката. Досега Jam On The River е имал две издания – през 2018 и 2019 година, и двете доста сполучливи. Вероника се надява пандемията да отзвучи и още следващата година да направи трети фестивал край реката.
" Музикална приказка Дебнево "
е план, обвързван с локалното учебно заведение, в което Вероника взима първите си уроци по ноти, а в този момент преподава там. " Смятам, че е доста значимо децата да имат опция да се допрян до музиката, тя трансформира техния светоглед “, счита гениалната акордеонистка. Проектът зрее от дълго време. От концерти в Германия Вероника събира пари и ги инвестира в Дебнево - през 2015 и 2016 г. педагози от Троян идват в селото и преподават пиано, акордеон и пеене на локалните малчугани. „ Аз също съм дете от Дебнево, знам какво ми даде музиката на мен и не мога да си показва по какъв начин би изглеждал моят житейски път без нея ", изяснява царицата на акордеона.
Пандемията затваря сцените и залите и поставя завършек на концертите. Но Вероника е щастлива, че е вкъщи, и не стопира да работи. Преподава и предава магията на музиката на децата в село Дебнево. Има чудесна дъщеричка, подкрепящо я семейство, верни другари. Мечтае си за идващото издание на Jam On The River. Споделя, че се възхищава на музиката на Теодосий Спасов, Недялко Недялков, Пейо Пеев и че на драго сърце би свирила с всеки от тях.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ