Сеизмолози: България е близо до Средиземноморската сеизмична зона - втора по активност в света
Земетресението в Турция ни подсети, че България се намира в мощно сеизмична зона
Какво значи това? Какви земетресения са вероятни у нас, вършим ли вероятното, с цел да понижим възможните загуби? Територията на България спада към относително рисковите земетръсни зони на земята.
Тази карта в тъмночервено демонстрира кои елементи на Европа са най-застрашени от мощно земетресение в околните 50 години.
" България се намира покрай Средиземноморската сеизмична зона - втора по интензивност в света, към 23-25% от земетресенията в света се случват тук. На нашата територия също имаме огнища, разломи в пет области и могат да се случат много мощни трусове. Те за жалост съответстват с най-големите градове на България ", споделя пред доктор Гергана Георгиева - Физически факултет, СУ " Св. Климент Охридски ".
" Сеизмогенна зона Кресна, Шабла, София, към Маришката, в която влиза Пловдив и още една зона, към която се намира Горна Оряховица ", сподели доцент доктор Пламена Райкова - началник на катедра " Сеизмология и сеизмично инженерство " в Българска академия на науките.
В исторически проект у нас са ставали високомагнитудни трусове.
" Точно в този интервал от 28 години сме имали мощна интензивност. Това са пет трусове с магнитуд над 6.5 в разстояние на 28 години ", сподели доцент доктор Пламена Райкова.
Според експертите, колкото повече се отдалечаваме от този интервал, толкоз повече нараства вероятността те да се повторят в бъдеще.
" Знаем почти къде, обаче не знаем по кое време и с каква мощ ", сподели проф. Димчо Солаков - Национален институт по Геофизика, Геодезия и география към Българска академия на науките
" Миналата година имаме към 40 трусове с магнитуд сред 3.2 и 4.5. Най-силното беше това умерено мощно с магнитуд 4.5 през април в региона на град Провадия ", сподели доцент доктор Пламена Райкова.
" За България изобщо не се тормозя от земетресение с магнитуд 9 - за какво - тъй като покрай нашата страна няма условия в околните няколко милиона години да се случи такова земетресение. Аз се притеснявам от земетресение с магнитуд 6.5-7, тъй като такива трусове са вероятни на много места в страната ", сподели проф. Димчо Солаков.
През последната седмица трусове има в съвсем всички балкански страни. Сеизмичната интензивност в Румъния, която се усети и у нас е естествена е не дава мотив за терзание, споделят специалистите.
" Това не е необикновена картина, просто за интервала, в който се осъществиха няколко трусове в разнообразни страни, по тази причина по този начин прави усещане ", споделя доцент доктор Пламена Райкова.
Снимка: Българска национална телевизия
Учените от Българска академия на науките от години създават модели на евентуалната заплаха от мощен трус по градове.
" Това е магнитудът тука, 4-5-6 и по този начин нататък, това е дистанцията до града и това е каква част от тази заплаха идва от съответното земетресение, от съответното разстояние. Тука виждате 6-тицата е най-опасният. Рискът е към този момент ние по какъв начин реагираме на това, което природата ни дава във връзка със земетресенията. Ако няма никакви здания, никакви хора, сеизмичната заплаха може да е доста висока, обаче риск няма. Може да е дребна сеизмичната заплаха, само че в случай че строителството е неприятно, рискът е огромен ", споделя проф. Димчо Солаков.
Сеизмична заплаха за България основават освен локалните източници, само че и земетръсните зони в Румъния и Турция.
" България е сред няколко такива дейни зони. В дълбочина градежът на земята е много сложен и може би един от най-трудните за проучване в света ", изяснява доктор Гергана Георгиева.
Първите опити за въвеждане на антиземетръсни строителни правила у нас са от края на 50-те години. По-сериозни условия са признати едвам 1987-ма година.
" Има една промяна след Врачанското земетресение, само че тя е единствено за Северна България. Но, вижте, това че няма строителни правила не значи, че се е строяло безсистемно ", сподели проф. Димчо Солаков.
През 2018 година районното министерство утвърждава методика за оценка на сеизмичния риск. Тази методика би трябвало да послужи за изцяло картографиране на градовете - по този начин ще станат ясни уязвимите места, евентуалните жертви, икономическите загуби и надлежно могат да се подхващат някакви ограничения, които да понижат загубите.
Пет години след приемането на методиката картографирането на сеизмичния риск е стопирано - това ни пишат от районното министерство. В момента няма очакван бюджет за тази активност. Крайният период за картографиране на риска в страната е 2025 година.
" Агенцията по кадастър би трябвало да направи паспортизацията на постройките. Вече в случай че я има паспортизацията на постройките може да се направи една много по-сериозна и точна оценка на това какво ще се случи, в случай че някакво земетресение тука наоколо се случи ", сподели проф. Димчо Солаков.
Паспортизацията на постройките обаче бе прекратена предходната година, а тя е главен детайл от картографирането. Сеизмолозите в Българска академия на науките поставят старания да оценят риска на пет огромни града - София, Благоевград, Русе, Велико Търново и Варна, само че им липсват данни, които би трябвало да бъдат предоставени от Агенцията по геодезия и кадастър.
" Общо взето по доста по този начин косвени способи се правят оценка постройките. Не знам до каква степен е стигнала паспортизацията. Опитваме се да я вършим с данните, с които разполагаме. Едно е паспортизацията, където експерт ще огледа всяка постройка настрана, ще влезе вътре, ще види има ли някакви реконструкции ", сподели проф. Солаков.
Петте карти на огромни градове в рискови земетръсни зони се чака да бъдат подготвени до края на годината.
" Това е картата, която подготвяте като образец. Просто се прави една мрежа и се прави оценка квадратче, какви ще бъдат възможните загуби ", сподели той.
Избиването на стени в жилищни здания, което компрометира структурата им на този стадий няма по какъв начин да бъде отразено в тези карти на риска.
" Не съм експерт в региона, само че знам, че това е доста сериозен проблем. Особено в по-старите здания. Особено по " Витошка ". Това един от главните проблеми при пораждане на земетресение. Трябва да ви кажа, че съм чел тук за Пловдивското земетресение 28-ма година - главните аргументи, заради които са паднали постройките. Една от главните е неустойчив първи етаж. 99-та Турция Измит също съществена причина изтърбушването на първите етажи. Значи не сме си научили урока ", сподели проф. Солаков.
Учените са единомислещи, че при земетресение рискът за хората в този момент е доста по-голям от преди. Към днешна дата обаче сякаш не сме създали и дребното допустимо, с цел да понижим възможните загуби.
Какво значи това? Какви земетресения са вероятни у нас, вършим ли вероятното, с цел да понижим възможните загуби? Територията на България спада към относително рисковите земетръсни зони на земята.
Тази карта в тъмночервено демонстрира кои елементи на Европа са най-застрашени от мощно земетресение в околните 50 години.
" България се намира покрай Средиземноморската сеизмична зона - втора по интензивност в света, към 23-25% от земетресенията в света се случват тук. На нашата територия също имаме огнища, разломи в пет области и могат да се случат много мощни трусове. Те за жалост съответстват с най-големите градове на България ", споделя пред доктор Гергана Георгиева - Физически факултет, СУ " Св. Климент Охридски ".
" Сеизмогенна зона Кресна, Шабла, София, към Маришката, в която влиза Пловдив и още една зона, към която се намира Горна Оряховица ", сподели доцент доктор Пламена Райкова - началник на катедра " Сеизмология и сеизмично инженерство " в Българска академия на науките.
В исторически проект у нас са ставали високомагнитудни трусове.
" Точно в този интервал от 28 години сме имали мощна интензивност. Това са пет трусове с магнитуд над 6.5 в разстояние на 28 години ", сподели доцент доктор Пламена Райкова.
Според експертите, колкото повече се отдалечаваме от този интервал, толкоз повече нараства вероятността те да се повторят в бъдеще.
" Знаем почти къде, обаче не знаем по кое време и с каква мощ ", сподели проф. Димчо Солаков - Национален институт по Геофизика, Геодезия и география към Българска академия на науките
" Миналата година имаме към 40 трусове с магнитуд сред 3.2 и 4.5. Най-силното беше това умерено мощно с магнитуд 4.5 през април в региона на град Провадия ", сподели доцент доктор Пламена Райкова.
" За България изобщо не се тормозя от земетресение с магнитуд 9 - за какво - тъй като покрай нашата страна няма условия в околните няколко милиона години да се случи такова земетресение. Аз се притеснявам от земетресение с магнитуд 6.5-7, тъй като такива трусове са вероятни на много места в страната ", сподели проф. Димчо Солаков.
През последната седмица трусове има в съвсем всички балкански страни. Сеизмичната интензивност в Румъния, която се усети и у нас е естествена е не дава мотив за терзание, споделят специалистите.
" Това не е необикновена картина, просто за интервала, в който се осъществиха няколко трусове в разнообразни страни, по тази причина по този начин прави усещане ", споделя доцент доктор Пламена Райкова.
Снимка: Българска национална телевизия
Учените от Българска академия на науките от години създават модели на евентуалната заплаха от мощен трус по градове.
" Това е магнитудът тука, 4-5-6 и по този начин нататък, това е дистанцията до града и това е каква част от тази заплаха идва от съответното земетресение, от съответното разстояние. Тука виждате 6-тицата е най-опасният. Рискът е към този момент ние по какъв начин реагираме на това, което природата ни дава във връзка със земетресенията. Ако няма никакви здания, никакви хора, сеизмичната заплаха може да е доста висока, обаче риск няма. Може да е дребна сеизмичната заплаха, само че в случай че строителството е неприятно, рискът е огромен ", споделя проф. Димчо Солаков.
Сеизмична заплаха за България основават освен локалните източници, само че и земетръсните зони в Румъния и Турция.
" България е сред няколко такива дейни зони. В дълбочина градежът на земята е много сложен и може би един от най-трудните за проучване в света ", изяснява доктор Гергана Георгиева.
Първите опити за въвеждане на антиземетръсни строителни правила у нас са от края на 50-те години. По-сериозни условия са признати едвам 1987-ма година.
" Има една промяна след Врачанското земетресение, само че тя е единствено за Северна България. Но, вижте, това че няма строителни правила не значи, че се е строяло безсистемно ", сподели проф. Димчо Солаков.
През 2018 година районното министерство утвърждава методика за оценка на сеизмичния риск. Тази методика би трябвало да послужи за изцяло картографиране на градовете - по този начин ще станат ясни уязвимите места, евентуалните жертви, икономическите загуби и надлежно могат да се подхващат някакви ограничения, които да понижат загубите.
Пет години след приемането на методиката картографирането на сеизмичния риск е стопирано - това ни пишат от районното министерство. В момента няма очакван бюджет за тази активност. Крайният период за картографиране на риска в страната е 2025 година.
" Агенцията по кадастър би трябвало да направи паспортизацията на постройките. Вече в случай че я има паспортизацията на постройките може да се направи една много по-сериозна и точна оценка на това какво ще се случи, в случай че някакво земетресение тука наоколо се случи ", сподели проф. Димчо Солаков.
Паспортизацията на постройките обаче бе прекратена предходната година, а тя е главен детайл от картографирането. Сеизмолозите в Българска академия на науките поставят старания да оценят риска на пет огромни града - София, Благоевград, Русе, Велико Търново и Варна, само че им липсват данни, които би трябвало да бъдат предоставени от Агенцията по геодезия и кадастър.
" Общо взето по доста по този начин косвени способи се правят оценка постройките. Не знам до каква степен е стигнала паспортизацията. Опитваме се да я вършим с данните, с които разполагаме. Едно е паспортизацията, където експерт ще огледа всяка постройка настрана, ще влезе вътре, ще види има ли някакви реконструкции ", сподели проф. Солаков.
Петте карти на огромни градове в рискови земетръсни зони се чака да бъдат подготвени до края на годината.
" Това е картата, която подготвяте като образец. Просто се прави една мрежа и се прави оценка квадратче, какви ще бъдат възможните загуби ", сподели той.
Избиването на стени в жилищни здания, което компрометира структурата им на този стадий няма по какъв начин да бъде отразено в тези карти на риска.
" Не съм експерт в региона, само че знам, че това е доста сериозен проблем. Особено в по-старите здания. Особено по " Витошка ". Това един от главните проблеми при пораждане на земетресение. Трябва да ви кажа, че съм чел тук за Пловдивското земетресение 28-ма година - главните аргументи, заради които са паднали постройките. Една от главните е неустойчив първи етаж. 99-та Турция Измит също съществена причина изтърбушването на първите етажи. Значи не сме си научили урока ", сподели проф. Солаков.
Учените са единомислещи, че при земетресение рискът за хората в този момент е доста по-голям от преди. Към днешна дата обаче сякаш не сме създали и дребното допустимо, с цел да понижим възможните загуби.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ