САМО В СТАНДАРТ: 24 май е лицето на гордостта ни
Здравка Евтимова е публицист и преводач, като сама превежда творбите си на британски. Автор на романи и сборници с разкази, като нейният роман " Кръв от къртица " бе включен в образователно пособие в Съединени американски щати паралелно с разкази на Рей Бредбъри. Нейни произведения са оповестени в литературни списания и антологии в над 30 страни. " Стандарт " беседва с нея за 24 май и какво е езикът, на който пишем.
Тази година ще ми липсват светналите юношески лица, които пеят " Върви, народе възродени " Историята на нашия език ни прави мощни Хора, които не владеят добре граматиката, от време на време основават смайващо красиви думи, споделя Здравка Евтимова Удоволствието от писането не може да се съпостави с нищо Издателите са подложени на върхово тестване Във Англия и Съединени американски щати, в случай че имате две неточности на страницата, редакторът стопира да чете
- Госпожо Евтимова, за 24 май мнозина споделят, че е най-българският празник и даже упорстват той да бъде народен. Как го възприемате Вие за себе си?
- 24 май е един от най-светлите дни освен за България, а персонално за мен и моето семейство. Той е българското лице на гордостта, българската проекция на достолепието. Заслужената горделивост, че сме дали нещо на света и имаме достолепие, сили и зания да беседваме с всички културни хора по света.
- Тази година ще го посрещнем в необикновена обстановка - без церемониал, без детските осъществявания, само че и без помпозните слова. Вие какво бихте споделили на българите в този ден?
- Признавам си, че на този 24 май ще ми липсват светналите юношески лица, децата, които пеят песнички, които пеят този прелестен химн " Върви, народе възродени! " Този дух обаче се е запазил. Да, помпозните слова постоянно съпътстват празника, само че те също му придават избран сексапил. Винаги, колкото и да е помпозно едно слово, в него ще се откри една или друга фраза, която ще допре сърцата на младите. Затова дано мислим за тази хубава фраза - " Върви, народе възродени ". И да сме уверени, че макар тази по-голяма тишина в изискванията на пандемия и обществена отдалеченост, макар насилствената изолираност, 24 май ще ни огрее и ще ни стопли. Ще ни накара да се почувстваме в действителност щастливи. Ще отвори сърцата ни за любов към книгите и към двамата братя, които са ни подарили писмеността. Към всичко, което е обвързвано с нашия доста прекрасен, доста мощен и доста сложен за проучване български език.
- Вие пишете на български, превеждате на британски, в това число и личните си книги. Как усещате единия и другия език?
- Аз мисля, че множеството български писатели и поети, когато пишат на български, може би имат чувството, че 1400-те години история на нашата страна идват по неведом метод в това, което пишат. Историята на нашия език ни прави мощни. А също така ни прави и доста съчувствени към човешката болежка. Така продължаваме да бъдем хора. Българският език е по едно и също време и доста недопечен, само че в него могат да бъдат открити и такива топли пролетни нюанси, които в действителност ми е мъчно да превеждам на британски. Когато пиша, допускам с всички хора е по този начин, то идва от въздуха, от погледа, от това, че този език постоянно е с нас. Той като че е основан особено, човек да написа на него. Ако напиша един роман за седмица или месец, след това го превеждам доста по-бавно, може би три пъти по-дълго. Удоволствието от писането не може да се съпостави с нищо. При превода има друга хубост - да се опиташ да запазиш българското, да вдъхнеш на текста български дух. Да звучи по този начин, както едно българско сърце би го схванало. Високо предизвикателство е и изисква доста корекции, до момента в който на български то просто се излива, както водата запълва езерото, без да мисли за какво го прави. Ако пък пиша на британски, не чувствам това неспокойствие, което изпитвам, да пребивавам с героите от книгата и когато прекъснеш, да не знаеш къде си. Пишейки на британски, по-скоро си потопен в мисълта да бъдеш правилен в граматиката. Английският е прелестен език, само че не усещаш това слепване с хората, за които си мислил, когато пишеш на български. Българският език е толкоз хубав, само че и сложен. Толкова доста глаголни времена, които мъчно се учат. Как да научи някой " Аз рисувам, ти рисуваш ". " Аз блея, ти блееш ". Смятам, че нашите деца са толкоз интелигентни, тъй като за три-четири години овладяват основите на този толкоз сложен език. Така те имат основите да овладеят всяко друго познание на света.
- Срещам българи, които владеят добре британски, само че не владеят даже българския език и граматика...
- Понякога българите, които не владеят както би трябвало българската граматика, основават стряскащо красиви изречения. Дори и хора, които не са наясно с цялостния и късия член, основават словотворчество. Творят нови думи. Не извинявам тяхното неуважение към граматиката, което за мен като лингвист е мъчително. Имам опит с издателства във Англия и Съединени американски щати - в случай че имате две неточности на страницата, редакторът не го чете по-нататък и споделя, че той не е просветителна институция. Аз обаче си мисля, че в случай че съм редактор, ще прочета даже и текста с грешките, тъй като се интересувам от словотворчеството, от хубостта и живота в текста. Но този метод не се поддържа и може би справедливо - тъй като писателят заради респекта към езика би трябвало в дълбочина да познава неговата граматика.
- Аз ненапълно имах поради и този вид неначетеност измежду хората, които се считат за високообразовани, само че бъркат съществени граматични правила...
- Аз постоянно бих сложила под висока степен на подозрение подобен човек. Той не може да е просветен в една област, а в родния си език, който е учил 12 години, да бъде фрапантно необразован. Човек, който не е научил обикновени правописни правила, надали е добър в специалността си, тъй като не е податлив да изпипва нещата. А както знаем, триумфът се кове в дребните елементи.
- По отношение на книгоиздаването, забелязвате ли някакъв спад, изключително откакто по време на изключителното състояние част от книжарниците не работеха?
- В момента издателите са подложени на върхово тестване. Книгите не се издават с тези темпове и с тези тиражи, които бяха преди този момент. Срещите, литературните четения, които по този начин ми липсват, са мощно затруднени. Но бих желала да разясня романите на българските създатели от 2019 година, където имаше доста произведения, внушителни като литературно качество. Искам да посочи седем или осем романа, които доста ме раздрусаха - " Хроники на неведомото " на Николай Терзийски, " Поразените " на Теодора Димова, " Компарсита " на Димитър Шумналиев, " Чудовището " на Владимир Зарев, " Странстващият албатрос " на Деметра Дулева... Като оставим по този начин наречената висока прозаичност, има доста и доста мощни книги, които в България не са изключително забелязвани - фентъзи на млад създател " Изпитанието на Розара " на Никола Чалъков. Прекрасният разказ " Балкански обред " на Георги Тенев. Това е жестока художествена рецесия с престъпен привкус. Един доста забавен разказ - " Руни " на Радко Пенев. Много забавни книги. Тоест, посоките в които актуалната българска литература се развива, са мощни. Хората, живеещи под българското слънце, демонстрират, че 24 май освен стопля сърцата, само че ни дава нови направления и нови хоризонти. Искам да поканя българите да се допрян до тези книги.
- А за Вас тази изолираност към ковид даде ли подтик било за сюжети, било за размишления?
- Аз написах два или три описа, които са родени в тази изолираност. Първият роман бе по-светъл, вторият - не толкоз. Но въпреки това, човек не знае какво би могъл да напише. В момента коригирам един собствен разказ, писан преди изолацията и върша нещо като пренаписване. Обединено е от общи герои, не знам накъде ще отиде, само че тъкмо това е хубавото на писането - в случай че човек знае авансово какво ще се случи в книгата му, то ще наподобява на преразказ или на отчет. А когато го пишеш и всеки миг те води в друга посока, е доста забавно. Това е може би тайната на писането - както когато си доста гладен, се стремиш към храната, да искаш да пишеш по същия метод. Писането е благополучие, не е нужно да го затриваме с нещо наложително.
- В описа Ви, оповестен и в учебник в Съединени американски щати, " Кръв от къртица ", героинята дава от своята кръв на хората, които се нуждаят от вяра. Имаме ли потребност сега като общество от кръв от къртица? И кой ще ни я даде?
- В момента в действителност ситуацията е комплицирано. Тези своевременни ограничения съумяха да не разрешат на заболяването да се развилнее. Сега се желае доста разсъдък, премисляне на всяка крачка, тъй като икономическите проблеми ще имат застрашителни размери. И това ще бъде лакмусът за хората, които ръководят България. Много се надявам да съумеят по някакъв обмислен и акуратен метод да разпределят тези нищожни запаси, с цел да можем да се възстановим стопански и да се оправим с усложненото положение, в което ни захвърли коронавирусът. Убедена съм, че българинът е доста находчив човек и ще съумее да измисли излаз и да се оправи с цената на доста икономии, доста повече труд с това мъчно време, в което ни се постанова да живеем. Ние нямаме никакъв различен избор, с изключение на да се оправим. Трудно ще бъде, само че в случай че погледнем обратно в историята, по кое време ли пък на нас ни е било елементарно. Така че имаме исторически опит. Нека извлечем от историческия си опит твърдост в дейностите си, еластичност на характера и да бъдем честни. Защото в случай че опитаме да трупаме пари по нечестен метод, далаверата и спекулата в последна сметка се обръщат против индивида, който ги прави. Такъв човек надали живее добре със себе си, може да хвърля пари, да има 10 хотела и 25 жилището, само че той не може да бъде в тях по едно и също време. Като видиш под личния си покрив едно щастливо дете, което ти се усмихва, защо са ти милиарди? Ти си ги имаш тези милиарди.
Тази година ще ми липсват светналите юношески лица, които пеят " Върви, народе възродени " Историята на нашия език ни прави мощни Хора, които не владеят добре граматиката, от време на време основават смайващо красиви думи, споделя Здравка Евтимова Удоволствието от писането не може да се съпостави с нищо Издателите са подложени на върхово тестване Във Англия и Съединени американски щати, в случай че имате две неточности на страницата, редакторът стопира да чете
- Госпожо Евтимова, за 24 май мнозина споделят, че е най-българският празник и даже упорстват той да бъде народен. Как го възприемате Вие за себе си?
- 24 май е един от най-светлите дни освен за България, а персонално за мен и моето семейство. Той е българското лице на гордостта, българската проекция на достолепието. Заслужената горделивост, че сме дали нещо на света и имаме достолепие, сили и зания да беседваме с всички културни хора по света.
- Тази година ще го посрещнем в необикновена обстановка - без церемониал, без детските осъществявания, само че и без помпозните слова. Вие какво бихте споделили на българите в този ден?
- Признавам си, че на този 24 май ще ми липсват светналите юношески лица, децата, които пеят песнички, които пеят този прелестен химн " Върви, народе възродени! " Този дух обаче се е запазил. Да, помпозните слова постоянно съпътстват празника, само че те също му придават избран сексапил. Винаги, колкото и да е помпозно едно слово, в него ще се откри една или друга фраза, която ще допре сърцата на младите. Затова дано мислим за тази хубава фраза - " Върви, народе възродени ". И да сме уверени, че макар тази по-голяма тишина в изискванията на пандемия и обществена отдалеченост, макар насилствената изолираност, 24 май ще ни огрее и ще ни стопли. Ще ни накара да се почувстваме в действителност щастливи. Ще отвори сърцата ни за любов към книгите и към двамата братя, които са ни подарили писмеността. Към всичко, което е обвързвано с нашия доста прекрасен, доста мощен и доста сложен за проучване български език.
- Вие пишете на български, превеждате на британски, в това число и личните си книги. Как усещате единия и другия език?
- Аз мисля, че множеството български писатели и поети, когато пишат на български, може би имат чувството, че 1400-те години история на нашата страна идват по неведом метод в това, което пишат. Историята на нашия език ни прави мощни. А също така ни прави и доста съчувствени към човешката болежка. Така продължаваме да бъдем хора. Българският език е по едно и също време и доста недопечен, само че в него могат да бъдат открити и такива топли пролетни нюанси, които в действителност ми е мъчно да превеждам на британски. Когато пиша, допускам с всички хора е по този начин, то идва от въздуха, от погледа, от това, че този език постоянно е с нас. Той като че е основан особено, човек да написа на него. Ако напиша един роман за седмица или месец, след това го превеждам доста по-бавно, може би три пъти по-дълго. Удоволствието от писането не може да се съпостави с нищо. При превода има друга хубост - да се опиташ да запазиш българското, да вдъхнеш на текста български дух. Да звучи по този начин, както едно българско сърце би го схванало. Високо предизвикателство е и изисква доста корекции, до момента в който на български то просто се излива, както водата запълва езерото, без да мисли за какво го прави. Ако пък пиша на британски, не чувствам това неспокойствие, което изпитвам, да пребивавам с героите от книгата и когато прекъснеш, да не знаеш къде си. Пишейки на британски, по-скоро си потопен в мисълта да бъдеш правилен в граматиката. Английският е прелестен език, само че не усещаш това слепване с хората, за които си мислил, когато пишеш на български. Българският език е толкоз хубав, само че и сложен. Толкова доста глаголни времена, които мъчно се учат. Как да научи някой " Аз рисувам, ти рисуваш ". " Аз блея, ти блееш ". Смятам, че нашите деца са толкоз интелигентни, тъй като за три-четири години овладяват основите на този толкоз сложен език. Така те имат основите да овладеят всяко друго познание на света.
- Срещам българи, които владеят добре британски, само че не владеят даже българския език и граматика...
- Понякога българите, които не владеят както би трябвало българската граматика, основават стряскащо красиви изречения. Дори и хора, които не са наясно с цялостния и късия член, основават словотворчество. Творят нови думи. Не извинявам тяхното неуважение към граматиката, което за мен като лингвист е мъчително. Имам опит с издателства във Англия и Съединени американски щати - в случай че имате две неточности на страницата, редакторът не го чете по-нататък и споделя, че той не е просветителна институция. Аз обаче си мисля, че в случай че съм редактор, ще прочета даже и текста с грешките, тъй като се интересувам от словотворчеството, от хубостта и живота в текста. Но този метод не се поддържа и може би справедливо - тъй като писателят заради респекта към езика би трябвало в дълбочина да познава неговата граматика.
- Аз ненапълно имах поради и този вид неначетеност измежду хората, които се считат за високообразовани, само че бъркат съществени граматични правила...
- Аз постоянно бих сложила под висока степен на подозрение подобен човек. Той не може да е просветен в една област, а в родния си език, който е учил 12 години, да бъде фрапантно необразован. Човек, който не е научил обикновени правописни правила, надали е добър в специалността си, тъй като не е податлив да изпипва нещата. А както знаем, триумфът се кове в дребните елементи.
- По отношение на книгоиздаването, забелязвате ли някакъв спад, изключително откакто по време на изключителното състояние част от книжарниците не работеха?
- В момента издателите са подложени на върхово тестване. Книгите не се издават с тези темпове и с тези тиражи, които бяха преди този момент. Срещите, литературните четения, които по този начин ми липсват, са мощно затруднени. Но бих желала да разясня романите на българските създатели от 2019 година, където имаше доста произведения, внушителни като литературно качество. Искам да посочи седем или осем романа, които доста ме раздрусаха - " Хроники на неведомото " на Николай Терзийски, " Поразените " на Теодора Димова, " Компарсита " на Димитър Шумналиев, " Чудовището " на Владимир Зарев, " Странстващият албатрос " на Деметра Дулева... Като оставим по този начин наречената висока прозаичност, има доста и доста мощни книги, които в България не са изключително забелязвани - фентъзи на млад създател " Изпитанието на Розара " на Никола Чалъков. Прекрасният разказ " Балкански обред " на Георги Тенев. Това е жестока художествена рецесия с престъпен привкус. Един доста забавен разказ - " Руни " на Радко Пенев. Много забавни книги. Тоест, посоките в които актуалната българска литература се развива, са мощни. Хората, живеещи под българското слънце, демонстрират, че 24 май освен стопля сърцата, само че ни дава нови направления и нови хоризонти. Искам да поканя българите да се допрян до тези книги.
- А за Вас тази изолираност към ковид даде ли подтик било за сюжети, било за размишления?
- Аз написах два или три описа, които са родени в тази изолираност. Първият роман бе по-светъл, вторият - не толкоз. Но въпреки това, човек не знае какво би могъл да напише. В момента коригирам един собствен разказ, писан преди изолацията и върша нещо като пренаписване. Обединено е от общи герои, не знам накъде ще отиде, само че тъкмо това е хубавото на писането - в случай че човек знае авансово какво ще се случи в книгата му, то ще наподобява на преразказ или на отчет. А когато го пишеш и всеки миг те води в друга посока, е доста забавно. Това е може би тайната на писането - както когато си доста гладен, се стремиш към храната, да искаш да пишеш по същия метод. Писането е благополучие, не е нужно да го затриваме с нещо наложително.
- В описа Ви, оповестен и в учебник в Съединени американски щати, " Кръв от къртица ", героинята дава от своята кръв на хората, които се нуждаят от вяра. Имаме ли потребност сега като общество от кръв от къртица? И кой ще ни я даде?
- В момента в действителност ситуацията е комплицирано. Тези своевременни ограничения съумяха да не разрешат на заболяването да се развилнее. Сега се желае доста разсъдък, премисляне на всяка крачка, тъй като икономическите проблеми ще имат застрашителни размери. И това ще бъде лакмусът за хората, които ръководят България. Много се надявам да съумеят по някакъв обмислен и акуратен метод да разпределят тези нищожни запаси, с цел да можем да се възстановим стопански и да се оправим с усложненото положение, в което ни захвърли коронавирусът. Убедена съм, че българинът е доста находчив човек и ще съумее да измисли излаз и да се оправи с цената на доста икономии, доста повече труд с това мъчно време, в което ни се постанова да живеем. Ние нямаме никакъв различен избор, с изключение на да се оправим. Трудно ще бъде, само че в случай че погледнем обратно в историята, по кое време ли пък на нас ни е било елементарно. Така че имаме исторически опит. Нека извлечем от историческия си опит твърдост в дейностите си, еластичност на характера и да бъдем честни. Защото в случай че опитаме да трупаме пари по нечестен метод, далаверата и спекулата в последна сметка се обръщат против индивида, който ги прави. Такъв човек надали живее добре със себе си, може да хвърля пари, да има 10 хотела и 25 жилището, само че той не може да бъде в тях по едно и също време. Като видиш под личния си покрив едно щастливо дете, което ти се усмихва, защо са ти милиарди? Ти си ги имаш тези милиарди.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ