Помогнах на бабата да пресече пътя без да знам, че това ще промени живота ми
Здравейте всички. Това е историята на една моя другарка. Ще я опиша от първо лице.
Бях в сложен миг от живота си. Мъжът ми ме остави с дете, което беше единствено на 2 години. Бях в жилище чартърен, без работа и без детска градина за дребния. Не получавах никаква помощ и от мъжа ми
Един ден се прибирах от магазина, тъжна и потисната. Видях, че една баба стои на пешеходната пътека, само че я е боязън да мине през улицата. Нито една кола не спираше, с цел да я пропусне.
Дори да е пешеходна пътека. Хванах бабата за ръка и преведох. Тя ми пожела здраве и благополучие, а по-късно ме попита за какво съм толкоз тъжна. Покани ме на чай и аз се съгласих.
Докато пихме чай, й описах за проблемите си. Бабата намерения, намерения и сподели: „ Синът ми има жена, тя се занимава с бизнес, има лична частна детска градина, дано й се обадя и да й опиша за твоя случай “.
Без да му мисля доста, несъмнено, се съгласих на това предложение. Тя се обади на сина си и разговаряха. После ми даде неговия номер и ми сподели да го набера.
Обадих му се, когато се прибрах. По това време той към този момент беше приказвал със брачната половинка си и й подаде телефона. Тя ме предложения на среща в съответната детска градина.
На идващия ден пристигнах в уречения час и седнахме да поговорим. Разказах й моята история, всичко както е. Тя се сбогува с мен и даде обещание да ми се обади.
Същата вечер ми се обади и сподели, че е подготвена да ме вземе на работа в нейната частна детска градина, както и бебето ми, с цел да има къде да бъде.
И до през днешния ден работя в тази детска градина, към този момент 2,5 години, синът ми също е там с мен. Много съм признателна на тази жена, както и на самата баба, която по този начин трагично промени живота ми.
Никога не съм предолагала, че една на пръв взор елементарна постъпка може да промени всичко толкоз доста. Между другото, всяка седмица навестявам тази баба с дарове, тя към този момент е като моя родна баба.
