„Пътят към Мугла“ на Димитрина Андреева
Здравейте, това съм аз! Да, фотографията не е неточност, това в действителност съм аз, Димитрина Андреева, фен фотограф със завоювана (след присъединяване в голям брой интернационалните фотографски конкурси) купа EFIAP (Excellence FIAP), на Международната федерация за фотографско изкуство. С две независими авторски изложения: „ А в този момент накъде... “, осъществена благодарение на премия Дебют на Фотографска академия „ Янка Кюркчиева “ и „ Докосване “, по покана на Музей на фотографията и актуалните образни изкуства-Казанлък.
Поканата към мен беше да показва себе си, само че през днешния ден ще ви покажа моето чувство за едно съкровено за сърцето ми кътче от България.
„ Пътят към Мугла “
Взаимствам заглавието от едноименния конкурс на Фото клуб „ Осмо изкуство “, който се организира неотдавна. Аз интерпретирах мощно наболялата тематика по леко шеговит метод и си завоювах благосклонностите на журито, само че... път няма, най-малко не и подобен, какъвто би трябвало да бъде той в естествена европейска страна. Проблемът е сериозен, по тази причина и ходенето в Мугла граничи с рисково премеждие. Но тръгнеш ли един път за там, искаш отново и отново...
Затова и към този момент много години сме там, една група другари, влюбени във фотографията и „ забравените “ Родопи. Село Мугла е сгушено в южното подножие на рида Мурсалица на 1340 м. надморска височина. Намира се единствено на 26 км. северозападно от общинския център Смолян, само че това лишава най-малко час и половина с високопроходим автомобил. Селото се назовава Мугла, тъй като доста постоянно то потъва в мъгла, а когато я няма, гледките са впечатляващи. Преданията описват, че то е учредено преди 5 века от четирима овчари, които откраднали моми от Смолян и се укрили в непристъпните гори тук.
Селото е известно както от разказите на Николай Хайтов, по този начин и със старите си къщи и красивата природа, послужили за фон и на български филми, измежду които фамозния „ Време разделно ”, „ Гори, гори, огьнче ” и други На 2 август там се прави курбан, част от обичайния празник на селото „ Среде лето ”, с което означават средата на лятото и изпращат слънцето към зимата. Смята се, че празникът произлиза още от траките, а Мугла е единственото родопско село, отдаващо респект към Слънцето.
Ще оставя сухите обстоятелства на вашето любознание и ще ви покажа това, което вижда душата ми през визьора на фотоапарата.
Искам да благодаря за гостоприемството на мугленци.
За мен постоянно е наслаждение да се потопя във вашия свят и очаквам с неспокойствие идващите ни срещи. Благодаря и на самобитната национална певица Сийка Хълбукова, както и на гайдарите Атанас Младенов и Елена Иванова, които с глас и музика огласяха за нас безкрайните родопски върхове и поляни.
С любов!
Диди
За още фотоси:
Поканата към мен беше да показва себе си, само че през днешния ден ще ви покажа моето чувство за едно съкровено за сърцето ми кътче от България.
„ Пътят към Мугла “
Взаимствам заглавието от едноименния конкурс на Фото клуб „ Осмо изкуство “, който се организира неотдавна. Аз интерпретирах мощно наболялата тематика по леко шеговит метод и си завоювах благосклонностите на журито, само че... път няма, най-малко не и подобен, какъвто би трябвало да бъде той в естествена европейска страна. Проблемът е сериозен, по тази причина и ходенето в Мугла граничи с рисково премеждие. Но тръгнеш ли един път за там, искаш отново и отново...
Затова и към този момент много години сме там, една група другари, влюбени във фотографията и „ забравените “ Родопи. Село Мугла е сгушено в южното подножие на рида Мурсалица на 1340 м. надморска височина. Намира се единствено на 26 км. северозападно от общинския център Смолян, само че това лишава най-малко час и половина с високопроходим автомобил. Селото се назовава Мугла, тъй като доста постоянно то потъва в мъгла, а когато я няма, гледките са впечатляващи. Преданията описват, че то е учредено преди 5 века от четирима овчари, които откраднали моми от Смолян и се укрили в непристъпните гори тук.
Селото е известно както от разказите на Николай Хайтов, по този начин и със старите си къщи и красивата природа, послужили за фон и на български филми, измежду които фамозния „ Време разделно ”, „ Гори, гори, огьнче ” и други На 2 август там се прави курбан, част от обичайния празник на селото „ Среде лето ”, с което означават средата на лятото и изпращат слънцето към зимата. Смята се, че празникът произлиза още от траките, а Мугла е единственото родопско село, отдаващо респект към Слънцето.
Ще оставя сухите обстоятелства на вашето любознание и ще ви покажа това, което вижда душата ми през визьора на фотоапарата.
Искам да благодаря за гостоприемството на мугленци.
За мен постоянно е наслаждение да се потопя във вашия свят и очаквам с неспокойствие идващите ни срещи. Благодаря и на самобитната национална певица Сийка Хълбукова, както и на гайдарите Атанас Младенов и Елена Иванова, които с глас и музика огласяха за нас безкрайните родопски върхове и поляни.
С любов!
Диди
За още фотоси:
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ