Gaudeamus igitur |
Здравейте, скъпи студенти!
Не знам за какво взех решение да ви пиша. Може би, тъй като и аз бях студент. При това дълго време - повече, в сравнение с изисква благоприличието.
Или тъй като в миналото бях млад като Вас. Или тъй като скоро синът ми, живот и здраве, ще бъде студент.
Или тъй като неотдавна съм учител в университет и непрекъснато Ви виждам. И виждам във Вас това равнодушие, което към този момент не виждам в себе си.
Пиша Ви във време, в което празник има... само че той е единствено и само виртуален. Във време, в което ще честваме в стеснен кръг. И с едно мислено - да не би на сутринта вместо с махмурлук да се сдобием със суха кашлица и загуба на подушване.
Пиша Ви, с цел да Ви кажа, че е 8-ми декември! Денят, който е отдаден напълно на Вас!
Това е единственият ден, който ние, по-възрастните, към момента не сме съумели да Ви отнемем. Въпреки многото опити да го създадем. Въпреки че през 1944 някой глупак преместил празника през месец ноември, а през 1962 го върнал назад на 8-ми декември. Въпреки че през днешния ден 8-ми декември е повратна точка на това къде празнувате - у нас или някъде другаде, където сте решили да учите за въобще да не се връщате в родината на Бойко, Корнелия, Краси, Валерката, Веско, Ахмед и Делян.
Честит Ви празник! Днес ние, които към този момент не сме студенти, ще си кажем " Живи да са младите, в тях ни е вярата ". А след това мигновено ще забравим, че сме си го споделили, ще идем да гласуваме за идиоти, с цел да ви стъжним още повече живота и да ви накараме да ни теглите по една майна и да си тръгнете.
И по този начин до идната година. Когато на идващия 8-ми декември ние отново ще си кажем какъв брой сте яки и по какъв начин вършим всичко за вас.
А какво направихме за Вас? Възпитахме ви с мутри, чалга, турски сапунки и риалитита! Дадохме ви цялата си обич... но единствено в неделя, че през останалото време не можехме, щото щяхме да изпуснем " Огледален свят ".
Дадохме ви цялото си схващане... съсредоточено в личните ни идеали за света - " трай си, сине, преклонената главица сабя не я сече ".
Дадохме ви своето духовно завещание, състоящо се от няколко провалени революции, няколко изгубени борби и няколко прецакани ориси.
Дадохме ви наследството си - страна, цялостна с ченгета от остаряло и ново потомство. Страна, която дава повече пари за подслушване, в сравнение с за просвета и обучение. Страна, която влага в роднините на ръководещите, а другите оставя да избират - да агонизират или да се махат.
Дадохме ви цялото си завещание, от което вие на секундата би трябвало да се откажете. Защото това не е завещание, а насъбрани задължения...
Честит Ви 8-ми декември. През 1990-а на този ден бях един от окупаторите на Българска държавна консерватория. Спомням си, че режимът на тока беше 2 към 2, по магазините нямаше нищо, а Луканов подаде оставка в края на ноември. И на 8-ми декември, към този момент спечелили, ние преспахме в нашия университет. Спомням си, че спах в една от ложите на концертната зала. Там някой беше складирал една купчина студентски шапки. Бяха червени и смешни. Спомням си, че си откраднах една шапка. Това остана единственият ми спомен от " революцията ".
После 8-ми декември мина, моите другари и състуденти си дадоха сметка, че предстоят небогати и гладни години. И отпътуваха.
Аз останах. И към момента, на днешния 8-ми декември, не мога да реша сбърках ли тогава, в далечната 1990. Или не сбърках...
Честит 8-ми декември 2020 година! Днес светът е друг. Всичко е на една ръка разстояние. Всичката информация е на компютъра и телефона до нас. И таман ние, възрастните, взехме решение, че сме победили, че сме безсмъртни - хоп, природата с един ход ни сподели, че в действителност сме жалки в опита си да се вършим на богове. И ни прати една трансформация на грип, от която лекуване няма.
Скъпи студенти, не знам за какво пиша това. Пиша ли го, с цел да Ви благопожелавам? Или с цел да се разкая обществено, като част от това потомство, което не можа да направи света по-добър?
Знам, че Вие през днешния ден учите. Че имате напълно друго виждане за всичко в близост.
Гледам моите студенти. Те работят, с цел да се устоят, държат живота в ръцете си и не се оплакват. И това ме кара да мисля, че всичко ще се оправи. И че някой ден, след 20-30-50 години, тази клета ченгеджийска територия, наречена България, най-сетне ще тръгне по своя път, без да се лашка наляво и надясно, като че ли препила с на ниска цена и фалшив алкохол.
Честит Ви празник! Честит 8-ми декември!
Ако можех да избера дата за народен празник на страната ни, щях да избера точно днешната!
Защото, в случай че е останала и капчица вяра, то тя е във Вас.
Ние се провалихме. И не съм сигурен, че сме почтени да се назоваваме ваши учители.
Gaudeamus igitur, Juvenes dum sumus;
Post jucundam juventutem,
Post molestam senectutem
Nos habebit humus!*
---
*В превод от латински:
Нека бъдем радостни, до момента в който сме млади.
След щастливата ни младост,
след досадната ни напреднала възраст
в гроба ще изтлеем!
Не знам за какво взех решение да ви пиша. Може би, тъй като и аз бях студент. При това дълго време - повече, в сравнение с изисква благоприличието.
Или тъй като в миналото бях млад като Вас. Или тъй като скоро синът ми, живот и здраве, ще бъде студент.
Или тъй като неотдавна съм учител в университет и непрекъснато Ви виждам. И виждам във Вас това равнодушие, което към този момент не виждам в себе си.
Пиша Ви във време, в което празник има... само че той е единствено и само виртуален. Във време, в което ще честваме в стеснен кръг. И с едно мислено - да не би на сутринта вместо с махмурлук да се сдобием със суха кашлица и загуба на подушване.
Пиша Ви, с цел да Ви кажа, че е 8-ми декември! Денят, който е отдаден напълно на Вас!
Това е единственият ден, който ние, по-възрастните, към момента не сме съумели да Ви отнемем. Въпреки многото опити да го създадем. Въпреки че през 1944 някой глупак преместил празника през месец ноември, а през 1962 го върнал назад на 8-ми декември. Въпреки че през днешния ден 8-ми декември е повратна точка на това къде празнувате - у нас или някъде другаде, където сте решили да учите за въобще да не се връщате в родината на Бойко, Корнелия, Краси, Валерката, Веско, Ахмед и Делян.
Честит Ви празник! Днес ние, които към този момент не сме студенти, ще си кажем " Живи да са младите, в тях ни е вярата ". А след това мигновено ще забравим, че сме си го споделили, ще идем да гласуваме за идиоти, с цел да ви стъжним още повече живота и да ви накараме да ни теглите по една майна и да си тръгнете.
И по този начин до идната година. Когато на идващия 8-ми декември ние отново ще си кажем какъв брой сте яки и по какъв начин вършим всичко за вас.
А какво направихме за Вас? Възпитахме ви с мутри, чалга, турски сапунки и риалитита! Дадохме ви цялата си обич... но единствено в неделя, че през останалото време не можехме, щото щяхме да изпуснем " Огледален свят ".
Дадохме ви цялото си схващане... съсредоточено в личните ни идеали за света - " трай си, сине, преклонената главица сабя не я сече ".
Дадохме ви своето духовно завещание, състоящо се от няколко провалени революции, няколко изгубени борби и няколко прецакани ориси.
Дадохме ви наследството си - страна, цялостна с ченгета от остаряло и ново потомство. Страна, която дава повече пари за подслушване, в сравнение с за просвета и обучение. Страна, която влага в роднините на ръководещите, а другите оставя да избират - да агонизират или да се махат.
Дадохме ви цялото си завещание, от което вие на секундата би трябвало да се откажете. Защото това не е завещание, а насъбрани задължения...
Честит Ви 8-ми декември. През 1990-а на този ден бях един от окупаторите на Българска държавна консерватория. Спомням си, че режимът на тока беше 2 към 2, по магазините нямаше нищо, а Луканов подаде оставка в края на ноември. И на 8-ми декември, към този момент спечелили, ние преспахме в нашия университет. Спомням си, че спах в една от ложите на концертната зала. Там някой беше складирал една купчина студентски шапки. Бяха червени и смешни. Спомням си, че си откраднах една шапка. Това остана единственият ми спомен от " революцията ".
После 8-ми декември мина, моите другари и състуденти си дадоха сметка, че предстоят небогати и гладни години. И отпътуваха.
Аз останах. И към момента, на днешния 8-ми декември, не мога да реша сбърках ли тогава, в далечната 1990. Или не сбърках...
Честит 8-ми декември 2020 година! Днес светът е друг. Всичко е на една ръка разстояние. Всичката информация е на компютъра и телефона до нас. И таман ние, възрастните, взехме решение, че сме победили, че сме безсмъртни - хоп, природата с един ход ни сподели, че в действителност сме жалки в опита си да се вършим на богове. И ни прати една трансформация на грип, от която лекуване няма.
Скъпи студенти, не знам за какво пиша това. Пиша ли го, с цел да Ви благопожелавам? Или с цел да се разкая обществено, като част от това потомство, което не можа да направи света по-добър?
Знам, че Вие през днешния ден учите. Че имате напълно друго виждане за всичко в близост.
Гледам моите студенти. Те работят, с цел да се устоят, държат живота в ръцете си и не се оплакват. И това ме кара да мисля, че всичко ще се оправи. И че някой ден, след 20-30-50 години, тази клета ченгеджийска територия, наречена България, най-сетне ще тръгне по своя път, без да се лашка наляво и надясно, като че ли препила с на ниска цена и фалшив алкохол.
Честит Ви празник! Честит 8-ми декември!
Ако можех да избера дата за народен празник на страната ни, щях да избера точно днешната!
Защото, в случай че е останала и капчица вяра, то тя е във Вас.
Ние се провалихме. И не съм сигурен, че сме почтени да се назоваваме ваши учители.
Gaudeamus igitur, Juvenes dum sumus;
Post jucundam juventutem,
Post molestam senectutem
Nos habebit humus!*
---
*В превод от латински:
Нека бъдем радостни, до момента в който сме млади.
След щастливата ни младост,
след досадната ни напреднала възраст
в гроба ще изтлеем!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ