Какво научих от тичането?
Здравейте, другари!
Днес ще си приказваме за едно мое доста обичано занятие, а точно – тичането. Хората, които ме познават добре, знаят, че това е обичаното нещо, с което си запълвам времето, изключително през лятото. А паркът накрай града е обичаното ми място да го върша. Така че в случай че в 7-8ч. сутринта не съм в леглото си, то най-вероятно ще ме откриете там.
Отначало тичах по простата причина, че желаех да отслабна. Но последователно открих хиляди други неща, поради които си коства да тичаш. Доста от тях могат да бъдат открити във всеки един спорт и най-хубавото е, че нямат нищо общо с отслабването. Неща, които те карат да изпитваш наслаждение от самото придвижване и рационализиране на тялото ти. Единствената измама е да откриеш подобаващия за теб спорт. Може да не е един. При мен също не е, само че през днешния ден съм се спряла на един от най-любимите ми – тичането. Ще ви опиша какво научих от него. Пък знае ли човек, може и вие да решите да пробвате.
1. Научих, че всяко начало е мъчно
Първият път, когато взех решение да отида в парка и да потичам, беше преди 4-5 години (Боже, към този момент съзнавам какъв брой съм стара). Отидох. Започнах да търча. Хареса ми. Ускорих темпото. Хареса ми още повече. Казах си, това ли било?! Та то по никакъв начин не е комплицирано. Но нали знаете по какъв начин, когато отивате на подготовка за пръв път или стартирате да спортувате, когато от дълго време не сте го правили, и имате голямо количество сила? Така беше и при мен. Пробягах две обиколки на парка и то със относително бързо движение и се усещах като воин. Но скоро по-късно започнах да чувствам напрежение в мускулите си. На идващия ден се разсъниха и колкото да стъпвах на краката си. Това беше най-страхотната мускулна тресчица в живота ми. Не приказвам за това, да вдигнете две гирички във фитнеса и да ви наболява рамото утрешния ден. Мен ме болеше всичко от пръстите на краката до врата. (Можете да си визиите какъв брой доста се раздвижва тялото от бягането. И елементарното разбиране, че тренира единствено краката, изобщо не е правилно.)
Та по този начин, единственото, което оставаше да направя тогава, беше да си взема бастунче, с което да си оказвам помощ да вървя. Вместо това си споделих: „ Теди, една мускулна тресчица ли ще те откаже?! ” Пък и някъде бях чела, че мускулната тресчица се лекува с придвижване. И както сами към този момент допускате, на другия ден отново се дотътрих до парка. Това, което върших, не мога да дефинира тъкмо като “тичане ”, по-скоро беше бърза разходка, с детайли на отскачане, леко влачене и опити за тичане. Но както и да е, обиколих парка два пъти и се прибрах, горда със себе си. Пък и мускулната тресчица към този момент не беше толкоз мощна.
Не се лъжете, на другия ден отново я имаше и то в пъти по-ужасна от предходната. Но мислите ли, че това ме отхвърли? Не. Накуцвах си, тичах си, до момента в който след към месец болката изчезна и започнах да изпитвам същинско наслаждение от придвижването. Е, имаше и други трудности, само че по-късно за тях. Исках да кажа, че каквото и да вършиме, изначало постоянно е мъчно и всичко към вас ще ви крещи да се откажете. Не обръщайте внимание. Продължете самоуверено, с рогата напред и скоро ще видите резултатите. Пък и още един плюс от всичко това е фактът, че каквото и да върша с краката си сега, в никакъв случай не пипвам мускулна тресчица или най-малко не ме боли чак толкоз, колкото в тези дни.
2. Научих се да не спирам пред нищо
Както споделих, имаше още трудности. Мускулната тресчица надалеч не беше единствената неволя, която си докарах с първите ми опити в тичането. Искате да имате нежна кожа? Особено нежни крайници? Помислете отново, в случай че ще стартирате да бягате. Както споделих, нежната кожа е цел в живота на множеството дами. Но при мен се оказа проблем. След първите няколко дни бягане, вкупом с мускулната тресчица се появиха и „ меко казано ” мазоли. Върху пръстите ми, петите, ходилата, общо взето задачите крачета. Едвам си обувах обувките и в последна сметка трябваше да си направя отмора. Да, направих за два дни, до момента в който малко завехнат раните, и отново се отнесох в парка.
Ходих, тичах, вървях (май повече ходих), до момента в който най-после не съумях още веднъж да си направя рани. На всичкото от горната страна и глезените ми се подуха. Почнах да се съветвам с “по-изявени ” спортисти какво да върша. Едни ми споделяха да си купя хубави маратонки, други да спра да търча по асфалт, трети изобщо да спра да търча. Сякаш целият свят се беше обърнал против мен и моите опити да подкрепям фигура с бягане. Какво направих ли? Да го кажа най-мило – разкарах всички, които ми споделяха какво да върша и какво да не върша. Обух си старите “неудобни ”, само че евтини маратонки и отново се озовах в парка. С подути глезени, мазоли и към този момент отшумяваща мускулна тресчица.
Така се пробвах да търча към месец и какво стана най-после? Ами мускулната тресчица мина, мазолите също (сравнително), глезените още си бяха подути и ме наболяваха, само че към този момент не ми правеше усещане. След време и тези неща се оправиха и в този момент мога с ръка на сърцето да кажа, че изпитвам откровено наслаждение от бягането. А когато нещо ме заболи, ми е още по-хубаво, тъй като знам, че се оправям добре (шегувам се).
Чудите се за какво ви описвам всичко това? И още повече се чудите за какво сама си предизвиквам всичко това? Защо не се отхвърлих, а рискувах да си навредя? Честно да ви кажа – не знам. Може би просто желаех да натрия носа на всички, които ми споделяха, че не може. И го направих. И знам, че в този момент четат това. Но не то е най-важното. Важното е да осъзнаем, че постоянно ще има нещо, което ни стопира. Винаги ще има нещо, което не е напълно наред. Но в случай че си мощно решен да постигнеш задачата си, каквото и да става, в случай че не се откажеш пред първата, втората, третата или стотната пречка, в последна сметка успяваш. И повярвайте ми, няма по-голямо наслаждение от това, да знаеш, че си повярвал в себе си, че си се усъвършенствал и не си изневерил на желанията и фантазиите си. Така че не се отхвърляйте! Продължете и след време ще видите по какъв начин болката, която в този момент ви се коства ужасна, ще бъде един от най-сладките ви мемоари.
3. И не на последно място, се научих по кое време да давам отмора на тялото си
Има дни, в които тялото ти има потребност от всичко друго, само че не и от физическа интензивност. Често хората, изключително аз, имаме навика да прекаляваме в устрема си да реализираме задачата. Нищо хубаво в живота не си коства да бъде реализирано с големи старания и непременно. Особено с цената на личното ти здраве. Имало е дни, в които съм яла по една ябълка и съм бягала по два часа. Имало е и такива седмици. Но това не е методът да подобриш себе си. Има доста тънка граница сред това, да разшириш опциите си и да стигнеш лимита на опциите си и тя е в отношението към тялото ти.
Ако превърнете тичането или който и да било различен спорт в самоцел, т.е. да го вършиме единствено с цел да изглеждате добре, можете да считате, че към този момент сте се провалили. Ако не намирате друга причина да спортувате с изключение на “секси ” тялото си, ви поучавам доста съществено да преосмислите кои са същински значимите неща в живота. Аз мога да ви дам няколко аргументи, поради които да спортувате и които нямат нищо общо с тежестта.
Първо, с цел да поддържате мозъка си в добра форма. Как става това ли? Ако не сте разбрали, прочетете още веднъж всичко изначало до дъно. Спортът ни учи на дисциплинираност, себеусъвършенстване, непримиримост. Тези качества, един път развити от спорта, можете да прилагате във всяка една сфера от живота си. Второ, с цел да бъдете здрави. Но не здрави поради себе си. Здрави, поради околните ви хора. Нямате визия какъв брой доста страда човек, който ви обича, когато вие страдате и сте заболели. Тази причина ви звучи егоистично? Егоистично е да караш някого да се грижи за теб и да мрънкаш час след час, че не ти е добре. Пък и колкото по-здрави сте вие, толкоз по-голям е шансът да помагате на околните си също да бъдат здрави и щастливи. Трето, да се забавлявате. Мисля, че тази причина е задоволително разбираема и няма потребност от пояснения.
Именно това е концепцията на всяко физическо занятие – тялото да се радва и да се забавлява с това, което може да реализира. Не превръщайте спорта в битка със себе си, в изтезание или наказване за това, че сте изяли едно парче торта. Така единствено бихте си навредили. Казвам го просто тъй като се е случвало на мен. Може би, в случай че бях по-разумна и бях почнала по-умерено с тичането, нямаше да описвам всичко това за болките и мазолите, още повече за глада и изтощението до пристъп. Но какво пък? Всеки прави неточности. Това по никакъв метод не би трябвало да ви тормози. Най-малкото, което можете да извършите, е да ги опишете в публикация, както върша аз просто с цел да може хората да не ги позволяват.
Понякога се чудя какъв ли щеше да бъде този блог, в случай че бях правила всичко през живота си както би трябвало?! Най-вероятно изобщо нямаше да съществува. Така че не се опасявайте от неточности, давайте самоуверено напред и не се колебайте да си дадете нужната отмора, когато тялото ви го изисква.
Love,
Teddy
Инфо: zdravei.org
