Между една и четири години се забавя диагностиката на пациентите с пулмонална хипертония
Средно сред една и четири години се забавя диагностиката на пациентите с пулмонална хипертония. Причината е, че признаците са доста публикувани и могат да се объркат с други болести. Това сподели завеждащият Сектор електрокардиостимулация в УМБАЛ " Св. Анна " доцент Васил Велчев в подкаста на БНР „ В центъра на системата “.
„ 200 са пациентите, които интензивно се лекуват у нас с белодробна артериална хипертония. Но можем да допускаме, че най-малко два пъти по толкоз не са открити и не се лекуват характерно и считам, че пациентите у нас са общо към 600, каквато е и статистиката за Европа. Задачата на кардиолога се усложнява от това, че с цел да се даде точна диагноза, има няколко разнообразни проучвания, които касаят и пулмологията, с цел да може най-после да се заключи, дали белодробната хипертония е обвързвана с болест на белия дроб, заболяване на белодробните съдове, тъй като има тромби, или става дума за идопатична белодробна хипертония (изолирана болест на дребните съдове на белия дроб) “, сподели доцент Велчев.
По думите му няколко групи болести могат да доведат до пулмонална хипертония - ревматични болести, вродени пороци на сърцето, непълнота на лява камера (най-честата причина за хоспитализация в България). Най-честата причина за белодробна болест е хроничната обструктивна болест на сърцето, хипертонията и лявокамерна уязвимост. Групите се лекуват по друг метод.
" 20 пациенти годишно диагностицираме с тромбоемболична пулмонална хипертония, а общо наблюдаваме към 60-70 пациенти. Това става най-успешно в три центъра у нас - два в София и един във Варна. Отново сред 1 и 4 години се забавя диагностиката, като това постоянно са мъже над 65 години, полиморбидни. А тази форма се лекува сполучливо у нас, това е единствената форма на БАХ, която може да бъде излекувана коренно. Три са методите - посредством интервенция, интервенции и медикаментозно, според от самостоятелните особености на пациента - зависи от това какъв диаметър съдове са наранени. Понякога методите могат да се комбинират.
Най-високо софтуерната и най-трудната част е оперативното лекуване. Операцията е тежка, изисква характерна упойка и добре квалифициран хирург с опит тъкмо в тази тясна област на рядкото заболяване. Поне 40 интервенции годишно би трябвало да се вършат, с цел да има рутина. Преди 10 години доктор Георги Игнатов, връщайки се от Англия след образование, даде доста мощен старт на тези интервенции, само че след това заради липса на финансиране и поддръжка тези интервенции станаха спорадични “, описа доцент Велчев.
Според него са е нужен мултидисциплинарен екип, който работи съвсем единствено това, с цел да е способен и на който би трябвало да се обезпечат условия, с цел да не се чуди от кое място да откри финанси, с цел да извади пациента от положението, в което е попаднал. „ Това с клинична пътека и НЗОК съгласно мен е невероятно. НЗОК работи мъчно все още с оперативно лекуване на редки заболявания. Това изиска основаване на Експертен център и някакъв вид преференциално финансиране, което сега го няма “, сподели още доцент Велчев.
" Проблемът при пулмоналната хипертония е, че е рядко заболяване и експертите не мислят за нея, което води до късната диагностика, като статистиката сочи, че от 5 до 7 души на 100 хиляди са с пулмонална хипертония “, сподели доктор Веселин Георгиев, шеф на Отделението по кардиохирургия в болница " Лозенец ".
Той съобщи, че сред 1% и 4% от пациентите с белодробна емболия до втората година могат да развият пулмонална хипертония. 75 % от пациентите с хронична тромбоемболична пулмонална хипертония в околните две години са имали епизоди на белодробна емболия. „ Затова, когато пациентите са имали такива произшествия, дълбоки венозни тромбози, постоянно би трябвало да се мисли в тази тенденция “, добави доктор Георгиев.
" Операцията при тромбоемболична пулмонална хипертония е намеса с огромен размер и трудност и се изисква добре квалифициран колегиум от експерти. Прави се рядко, само че е належащо особено съоръжение, с цел да се сложи пациента под дълбока хипотермия, с цел да могат точно да се отстранен тромботичните емболични маси, които са заели артериалното русло на белия дроб, изисква се постоперативно положително следене, медикаментозна терапия, процесът е доста комплициран и изисква готови екипи. Затова и в Европа има три-четири центъра за тези интервенции за пациенти от целия свят. Всяко поделение не може да ги прави тези интервенции. Всяко кардиохирургично поделение може да поеме острите епизоди -когато има " прясна " белодробна тромбоемболия. Тези пациенти попадат при кардиохирузите, тъй като имат изострен миг с емболия, ползва се фибринолиза.
Последните години обаче интервенциите при тромбоемболична пулмонална хипертония имат доста огромна успеваемост и над 92 % три годишна преживяемост. Пациентите по-късно водят естествен метод на живот. Но наблюдението би трябвало да бъде в специфичните центрове, какъвто е в болница " Света Анна ". Там би трябвало да се реферират пациентите, те не са обречени следоперативно, имат положително качество на живот, заключи доктор Веселин Георгиев.
" Най-рядката форма на пулмоналната хипертония е артериалната пулмонална хипертония и от нея са наранени 15 индивида на 1 милион души “, разяснява и ръководителят на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония Наталия Маева.
" У нас по линия на НЗОК имаме медикаментозна перорална терапия, платена на 100 % - това е за пациентите с пулмонална артериална хипертония и за тромбоемболична пулмонална хипертония. А хубавото е също, че пациентите с тромбоемболична пулмонална хипертония могат да бъдат ориентирани и за интервенция, като не всеки от тях обаче е подобаващ. Това, което липсва в България е достъпът до интравенозна терапия, тъй като тя е извънредно скъпа и компаниите нямат интерес да я внедрят в българския пазар. Между 22 и 25 000 евро месечно възлиза лечението на пациент, тя е ефикасна и тя е мост към това да бъде направена сполучливо белодробната трансплантация “, сподели тя.
Целия епизод на подкаста „ В центъра на системата “ може да чуете
„ 200 са пациентите, които интензивно се лекуват у нас с белодробна артериална хипертония. Но можем да допускаме, че най-малко два пъти по толкоз не са открити и не се лекуват характерно и считам, че пациентите у нас са общо към 600, каквато е и статистиката за Европа. Задачата на кардиолога се усложнява от това, че с цел да се даде точна диагноза, има няколко разнообразни проучвания, които касаят и пулмологията, с цел да може най-после да се заключи, дали белодробната хипертония е обвързвана с болест на белия дроб, заболяване на белодробните съдове, тъй като има тромби, или става дума за идопатична белодробна хипертония (изолирана болест на дребните съдове на белия дроб) “, сподели доцент Велчев.
По думите му няколко групи болести могат да доведат до пулмонална хипертония - ревматични болести, вродени пороци на сърцето, непълнота на лява камера (най-честата причина за хоспитализация в България). Най-честата причина за белодробна болест е хроничната обструктивна болест на сърцето, хипертонията и лявокамерна уязвимост. Групите се лекуват по друг метод.
" 20 пациенти годишно диагностицираме с тромбоемболична пулмонална хипертония, а общо наблюдаваме към 60-70 пациенти. Това става най-успешно в три центъра у нас - два в София и един във Варна. Отново сред 1 и 4 години се забавя диагностиката, като това постоянно са мъже над 65 години, полиморбидни. А тази форма се лекува сполучливо у нас, това е единствената форма на БАХ, която може да бъде излекувана коренно. Три са методите - посредством интервенция, интервенции и медикаментозно, според от самостоятелните особености на пациента - зависи от това какъв диаметър съдове са наранени. Понякога методите могат да се комбинират.
Най-високо софтуерната и най-трудната част е оперативното лекуване. Операцията е тежка, изисква характерна упойка и добре квалифициран хирург с опит тъкмо в тази тясна област на рядкото заболяване. Поне 40 интервенции годишно би трябвало да се вършат, с цел да има рутина. Преди 10 години доктор Георги Игнатов, връщайки се от Англия след образование, даде доста мощен старт на тези интервенции, само че след това заради липса на финансиране и поддръжка тези интервенции станаха спорадични “, описа доцент Велчев.
Според него са е нужен мултидисциплинарен екип, който работи съвсем единствено това, с цел да е способен и на който би трябвало да се обезпечат условия, с цел да не се чуди от кое място да откри финанси, с цел да извади пациента от положението, в което е попаднал. „ Това с клинична пътека и НЗОК съгласно мен е невероятно. НЗОК работи мъчно все още с оперативно лекуване на редки заболявания. Това изиска основаване на Експертен център и някакъв вид преференциално финансиране, което сега го няма “, сподели още доцент Велчев.
" Проблемът при пулмоналната хипертония е, че е рядко заболяване и експертите не мислят за нея, което води до късната диагностика, като статистиката сочи, че от 5 до 7 души на 100 хиляди са с пулмонална хипертония “, сподели доктор Веселин Георгиев, шеф на Отделението по кардиохирургия в болница " Лозенец ".
Той съобщи, че сред 1% и 4% от пациентите с белодробна емболия до втората година могат да развият пулмонална хипертония. 75 % от пациентите с хронична тромбоемболична пулмонална хипертония в околните две години са имали епизоди на белодробна емболия. „ Затова, когато пациентите са имали такива произшествия, дълбоки венозни тромбози, постоянно би трябвало да се мисли в тази тенденция “, добави доктор Георгиев.
" Операцията при тромбоемболична пулмонална хипертония е намеса с огромен размер и трудност и се изисква добре квалифициран колегиум от експерти. Прави се рядко, само че е належащо особено съоръжение, с цел да се сложи пациента под дълбока хипотермия, с цел да могат точно да се отстранен тромботичните емболични маси, които са заели артериалното русло на белия дроб, изисква се постоперативно положително следене, медикаментозна терапия, процесът е доста комплициран и изисква готови екипи. Затова и в Европа има три-четири центъра за тези интервенции за пациенти от целия свят. Всяко поделение не може да ги прави тези интервенции. Всяко кардиохирургично поделение може да поеме острите епизоди -когато има " прясна " белодробна тромбоемболия. Тези пациенти попадат при кардиохирузите, тъй като имат изострен миг с емболия, ползва се фибринолиза.
Последните години обаче интервенциите при тромбоемболична пулмонална хипертония имат доста огромна успеваемост и над 92 % три годишна преживяемост. Пациентите по-късно водят естествен метод на живот. Но наблюдението би трябвало да бъде в специфичните центрове, какъвто е в болница " Света Анна ". Там би трябвало да се реферират пациентите, те не са обречени следоперативно, имат положително качество на живот, заключи доктор Веселин Георгиев.
" Най-рядката форма на пулмоналната хипертония е артериалната пулмонална хипертония и от нея са наранени 15 индивида на 1 милион души “, разяснява и ръководителят на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония Наталия Маева.
" У нас по линия на НЗОК имаме медикаментозна перорална терапия, платена на 100 % - това е за пациентите с пулмонална артериална хипертония и за тромбоемболична пулмонална хипертония. А хубавото е също, че пациентите с тромбоемболична пулмонална хипертония могат да бъдат ориентирани и за интервенция, като не всеки от тях обаче е подобаващ. Това, което липсва в България е достъпът до интравенозна терапия, тъй като тя е извънредно скъпа и компаниите нямат интерес да я внедрят в българския пазар. Между 22 и 25 000 евро месечно възлиза лечението на пациент, тя е ефикасна и тя е мост към това да бъде направена сполучливо белодробната трансплантация “, сподели тя.
Целия епизод на подкаста „ В центъра на системата “ може да чуете
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ