Реших да се омъжа за бедно момче и родителите ми ме изгониха. Ето какво стана след 7г:
Здравейте, споделям се Елена и в този момент съм на 26 години.
Срещнах бъдещия си брачен партньор Иван през първата година в университета и незабавно се влюбих. Година по-късно към този момент мислехме за сватбата, само че нещо не се получи по този начин, както искахме.
Искрено декларирам, че приятелят ми беше (и е) прелестен човек! Мил, грижлив, образован и умерено подигравателен, той незабавно притегли вниманието ми, както и аз неговото. Запознахме се на посвещаване на първокурсниците, той беше един от по-големите курсове.
Ваня направи предложение да завърша университета, тогава бях 2-ра година. Беше вълшебно! Струваше ми се, че съм в приказка, приятна музика, сантиментална вечеря и заветни думи. Разбира се, аз се съгласих.
Иван ми направи предложение преди да завърша университета, тогава бях 2-ра година. Беше вълшебно! Струваше ми се, че съм в приказка, приятна музика, сантиментална вечеря и заветни думи. Разбира се, аз се съгласих.
Като цяло мога да кажа, че фамилията ми е преди всичко. Да, кариерата и себереализацията са значими, само че какво пречи да съчетаете тези неща? И въпреки всичко да срещнеш своята сродна душа е същинско благополучие.
За страдание нещата не минаха по този начин безпрепятствено, както си представях в фантазиите си. Много мои приятелки ми обърнаха тил и започнаха да ме убеждават да изчакам. Не знам дали ревнуваха, или не им хареса, че започнах да извозвам повече време с приятеля си.
Освен това освен приятелките реагираха отрицателно. Как изкрещя майка ми, когато разбра за сватбата! Какво съм си мислела, Иваан към момента не съставлява нищо (въпреки че нямам визия какво би трябвало да бъде един студент), и нямал апартамент, родителите му не са богати. Какво ще взема от него?
Баща ми сподели пък, че няма да си има работа с неплатежоспособно лице, по тази причина предизвести, че няма да пристигна на сватбата.
За мен да чуя такива думи от най-влизките ми хора беше същинско изменничество. Изправиха ме пред чудноват избор, който не желаех да върша.
В резултат на това прекъснах всички връзки с тях и се омъжих. Минаха 7 години и през днешния ден въобще не скърбя за постъпката си.
Отначало живеехме дружно в общежитие (Иван записа магистратура), а по-късно се преместихме в жилище чартърен. Наскоро купихме апартамент, към този момент наш! Да, ипотеката би трябвало да се заплаща, само че е необичайно да се надяваш да получиш подготвен апартамент със междинна заплата на 26,
С Иван всичко е наред и скоро ще му родя наследник. За страдание връзките с родителите ми не се усъвършенстваха. От време на време ми се обаждат, с цел да схванат дали съм добре, само че всякога не не помнят по някакъв метод да подлагат на критика, да „ целят “ брачна половинка ми.
Все още ги обичам доста, само че болката и обидата не са изчезнали. тъй че не мога просто да взема и да простя. А и нужно ли е?
