Вярно е, че си страдала, че са те тъпкали и изтезавали, но винаги си черпела сила от болката си
Здравей, скъпа! Здравей и честито!
Не съм доста по нежностите и може би по тази причина не съм ти писал от дълго време. Все нямам време. Пълня страниците с многословни разкази за други, по-маловажни неща - празни приказки за някакви си баскетболисти, милионери и капризни звезди. Но през днешния ден е третият ден от третия месец - твоят ден, твоят празник. Ако и в този момент не седна да ти драсна някой ред, несъмнено с право иска ми се разсърдиш и повече няма да ме погледнеш в очите.
Знаеш ли, блага, неотдавна отново си мислех за теб и до момента в който се чудех по какъв начин си, се запитах по какъв начин е допустимо нашата връзка да продължи толкоз дълго. Да бъде все по този начин мощна след толкоз години? Да устои на времето и да пренебрегне дистанцията? По принцип взаимоотношенията са комплицирано нещо. Хората споделят, че искрата угасва, когато влюбените живеят разграничени, че би трябвало непрекъсната връзка и непрекъснат контакт. Не им вярвай! - аз към момента съм по-влюбен от осмокласник в стажантката по физкултура.
Онзи ден се натъкнах на остарял албум и до момента в който прелиствах страниците, попаднах на пожълтяла фотография. На нея в цялото си черно-бяло великолепие бяхме единствено аз и ти. Просто ние двамата - снимани преди толкоз доста години от неизвестен фотограф някъде в прелестните Родопи. Не знам за какво, само че дълго и безмълвно останах на тази страница от албума, мислите ми отплуваха към теб. Явно годините са се търкаляли, без да ги усетя - в случай че не знаех, че голобрадото момче на фотографията съм аз, нямаше в никакъв случай да се позная. Сякаш виждах изцяло друг човек, непокътнат от грижи и отговорности. Човек, с който някой би трябвало да ме запознае още веднъж. Но ти!? - Ти, въпреки това, както постоянно изглеждаше приятно!
Взрях се в фотографията и елементарни ми, само че не можех да не се възхитя на неповторимите ти меки форми, на прелъстителната ти прохлада и ослепителна женственост. Как го правиш? Как успяваш да останеш постоянно млада, витална и красива? Сякаш, колкото повече остаряваш, толкоз по-хубава ставаш Имам възприятието, че в случай че ще и на хиляда и триста години да си, отново ще си неотразима. Започвам да разбирам за какво толкоз доста са те желаели през годините, за какво са се опитвали да те лишават принудително, да откраднат с измама, кръв и свирепост лицето ти и да го запазят единствено за себе си. Наивници! Нима не знаят, че нито пет, нито петстотин години в тъмницата могат да те трансфорат в робиня, да задържат оковите върху краката ти.
Вярно е, че си страдала, че са те тъпкали и изтезавали, само че постоянно си черпела мощ от болката и си се изправяла още по-здрава и още по-силна след всяко нападение. Отдавна се поканвам да те запитвам, само че не е нужно да ми отговаряш:
Как по този начин в действителност си хем остаряла, хем млада? Хем дребна, хем безкрайна? Хем нежна и уязвима, хем непристъпна и непобедена? Не знам по какъв начин го постигаш, само че не познавам друга такава магьосница.
Ох, за малко да не помни. Имаш доста поздрави от Луис и Боби, несъмнено ги помниш, те са двамата американци, които доведох предходната година, с цел да се запознаете от близко. Няма да повярваш, само че през днешния ден и те честват. Оказа се, че и те, горките, са безнадеждно влюбени в теб и настояват, че днешният ден е и техен празник. Луис даже е научил няколко думи на български, с цел да можете да си говорите. Акцентът му е като на заекваща чайка, само че въпреки всичко произнася сполучливо думите „ ракия ”, „ майката ”, „ шопска ” и „ Родино ”.
Когато доведох тези твои ухажори, тръгнахме да те търсим на всички места. Качихме се високо в Рила, където в дълбокото синьо на езерата се бяха скрили очите ти. После, водени от античните ти секрети, слязохме в Родопите. Някъде там чухме гласа ти в тъжния рев на гайдите. Ходихме на всички места - на север и на юг, на запад и на изток, и те откривахме лека-полека, парче по парче. Златните ти къдрици - в Добруджа. Червената ти гъста кръв - в Мелник. Душата ти - в Търново. Но най-важното изобретение, моментът на прозрението, настъпи в оня безоблачен, топъл ден, в който най-сетне се добрахме до това свято място, наречено връх Шипка, и се вгледахме в теб, Красавице, отвисоко. Около нас шепнеха толкоз призраци, толкоз доста неумиращи сенки редяха героичните си мемоари. Помня по какъв начин омекнаха коленете ми, по какъв начин гледката лиши силите ми.
Всеки твой наследник и всяка щерка би трябвало най-малко един път да минат нагоре по пътеката сред гробовете на починалите, да застанат на това свещено място и да те видят в цялата ти хубост. Някои неща могат да бъдат видени единствено от доста, доста високо. Погледнахме на юг и видяхме лицето ти - свежо, копринено и алено, с кожа, ухаеща на рози. Погледнахме на север и застинахме, омаяни от зеленото безбрежие на формите ти. После оставихме очите си постепенно да се взрат в положителната Стара планина, в изящната извивка на гръбнака ти. Аз постоянно съм те разбирал и обичал, само че в този миг даже двамата чужденци усетиха магията ти и без да кажат доста, оставиха сетивата си да те поемат и да запомнят облика ти вечно. Ето, че отново започнах да се изяснявам в обич, а ти вероятно имаш своите подозрения.
Сигурно ще ме попиташ за изневярата - за 1990 година и за дамата с короната и факела. Как по този начин, ще кажеш, си разрешавам да те хваля и в това време да бъда с друга? Знаеш ли? - несъмнено си права! Единственото ми опрощение е, че в никакъв случай не съм бягал от теб. Никога не съм те предавал. Просто по този начин се е стекъл животът ми. Съдба и условия. Чувам, че имало още най-малко един милион като мен. Разхвърляни из целия свят твои обожатели. Може и да сме флиртували помалко, само че в случай че погледнеш в сърцата ни, ще видиш, че те постоянно ще бъдат единствено твои. Няма невярност. Няма неистина. Всеки един от нас те носи със себе си; има те от Южна Африка, та чак до Камчатка - стотици хиляди дребни късчета от теб, разхвърляни по планетата.
Интересно по какъв начин възприемаш тази странна обстановка? Дали ни усещаш от толкоз надалеч в себе си по този начин, както ние теб?
Чувам, че на първи януари (2007) си се преместила в ново жилище. Някъде в Европа. Това значи ли, че като дойда да те видя това лято, няма да те намеря на остарялото място? Странно, аз пък съм си мислил, че ти постоянно си живяла в Европа. Дълго преди да се нанесат множеството съквартиранти. Нищо, значимото е, че и те най-сетне са разбрали смисъла ти и нямат нищо срещу да делите жилището. Дано да са положителни съквартиранти и да стане по-лесно да се заплащат наемът и сметките. Но да се върнем към празника.
Време е да благопожелавам първо на теб, а по-късно и на толкоз доста други хора, които би трябвало да честват на тази светла дата. Честито на всички твои рожби, които те обичат и милеят за теб. Честито най-много на тези, които ти останаха правилни и не те изоставиха в тежък миг. Прекланям се пред всички тях, тъй като се бориха за теб и не изгубиха религия тогава, когато бе по-лесно човек да си стегне куфара и да се откаже от всичко. Знай, че те са хората, на които можеш да разчиташ постоянно, които те обичат категорично.
Честито на децата ти и на младите, тъй като в техните бистри съзнания живее вярата за твоето бъдеще и разцвет. Честито и на хората, които те обичат отдалеко - знай, че те не са те не запомнили. Някой ден доста от тях ще те намерят още веднъж. Честито и на тези, които ти си отгледала, само че които споделят, че те ненавиждат и към този момент не имат вяра във връзката ви. Те също те обичат, въпреки и да не го осъзнават. Не мога да си показва, че някой може да те ненавижда.
Според мен тези хора те бъркат с друга. Може би с някоя неверница от рода на някаква държавна институция, да кажем.
Честито на бойците ти, които рискуват живота си; на прелестните ти учители, които са ни формирали като хора; на волейболистите, които упражняват в мизерия; на красивата танцова двойка, която ни научи да не се предаваме, на учените ти, които работят без пари, на мощния ти мъж в Япония и на умния ти мъж в Русе; честито на музикантите ти, които те популяризират навсякъде; честито на най-хубавите родители на света и на правилните приятели; честито на Левски и на ЦСКА; честито на всички, всичко и всеки, който е имал досег с теб.
Без значение кой е и от кое място е - дали е тук или там, безпаричен или богат, небесен или земен. Нека честитим и на тези безбройни твои синове и дъщери, които са мечтали този ден да бъде реалност и са дали живота си, с цел да го има. Знам, че и те честват някъде, тъй като, както е споделил един от тях, те не умират.
Честито и на съседката - тази в югоизточния апартамент, която те назовава " комшу ", и която се беше нанесла в твоя дом за цели петстотин години. Днес е ярък ден и за нея, тъй като на тази дата тя един път вечно се отърва от личното си тъмно минало и кърваво завещание. Оковите, които се опита да постави върху този парадайс, се впиваха в личните й глезени и я дърпаха непреклонно надолу. Празнувай, съседке - този ден беше толкоз нужен на нас, колкото и на теб!
Днес, блага, е прекрасен ден. Щастлив за всички ни, тъй като твойта наслада принадлежи на милиони хора по целия свят. Ето, че за кой ли път твоят празник идва с пролетта и кокичетата, като заричане за ново начало и почтена красота. Какво отлично съвпадане.
Писмото ми върви към края си. Уж не бях по нежностите, сякаш желаех просто да ти благопожелавам, а то взе, че се трансформира в дълго пояснение в обич. Въпреки това не съумях да ти кажа тъкмо какво мисля за теб. Все отново това е състезателен вестник, множеството читатели са мъже - няма по какъв начин да се размекна като табуретка (виж бележката най-долу - бел. ред.) Затова има огромна възможност да съм кодирал някое и друго обръщение до теб в писмото си. Възможно е, да кажем, да съм го направил в друг цвят.
Вглеждам се в твойта остаряла фотография от албума и още веднъж се прехласвам пред черно-бялата ти хубост. После с усмивка си припомням, че тя е нищо, съпоставена с цветния вид.
Ах, ти, хубавице, по кое време ще спреш да ме изкушаваш от толкоз надалеч, да ме прелъстяваш и викаш вкъщи нежно и упорито. Чертите ти ме гледат отвред - от спомените, от старите фотоси, даже от някакво потайно място в бъдещето. Знам, че освен аз мисля по този начин. Познавам хиляди твои обожатели тук и знам, че въпреки и надалеч, всички сме луди по теб, обичаме те и множеството от нас нямат никакво желание да те не помнят. Истината е, че в никакъв случай не сме си тръгвали и животът ни е едно огромно, дълготрайно завръщане.
До скоро виждане, Българийо! ❤
Иво Иванов (Канзас, Съединени американски щати, 3.3.20хх)
---
Бел. ред. Текста на Иво Иванов препубликуваме след 4 години заради неговата стойност. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Не съм доста по нежностите и може би по тази причина не съм ти писал от дълго време. Все нямам време. Пълня страниците с многословни разкази за други, по-маловажни неща - празни приказки за някакви си баскетболисти, милионери и капризни звезди. Но през днешния ден е третият ден от третия месец - твоят ден, твоят празник. Ако и в този момент не седна да ти драсна някой ред, несъмнено с право иска ми се разсърдиш и повече няма да ме погледнеш в очите.
Знаеш ли, блага, неотдавна отново си мислех за теб и до момента в който се чудех по какъв начин си, се запитах по какъв начин е допустимо нашата връзка да продължи толкоз дълго. Да бъде все по този начин мощна след толкоз години? Да устои на времето и да пренебрегне дистанцията? По принцип взаимоотношенията са комплицирано нещо. Хората споделят, че искрата угасва, когато влюбените живеят разграничени, че би трябвало непрекъсната връзка и непрекъснат контакт. Не им вярвай! - аз към момента съм по-влюбен от осмокласник в стажантката по физкултура.
Онзи ден се натъкнах на остарял албум и до момента в който прелиствах страниците, попаднах на пожълтяла фотография. На нея в цялото си черно-бяло великолепие бяхме единствено аз и ти. Просто ние двамата - снимани преди толкоз доста години от неизвестен фотограф някъде в прелестните Родопи. Не знам за какво, само че дълго и безмълвно останах на тази страница от албума, мислите ми отплуваха към теб. Явно годините са се търкаляли, без да ги усетя - в случай че не знаех, че голобрадото момче на фотографията съм аз, нямаше в никакъв случай да се позная. Сякаш виждах изцяло друг човек, непокътнат от грижи и отговорности. Човек, с който някой би трябвало да ме запознае още веднъж. Но ти!? - Ти, въпреки това, както постоянно изглеждаше приятно!
Взрях се в фотографията и елементарни ми, само че не можех да не се възхитя на неповторимите ти меки форми, на прелъстителната ти прохлада и ослепителна женственост. Как го правиш? Как успяваш да останеш постоянно млада, витална и красива? Сякаш, колкото повече остаряваш, толкоз по-хубава ставаш Имам възприятието, че в случай че ще и на хиляда и триста години да си, отново ще си неотразима. Започвам да разбирам за какво толкоз доста са те желаели през годините, за какво са се опитвали да те лишават принудително, да откраднат с измама, кръв и свирепост лицето ти и да го запазят единствено за себе си. Наивници! Нима не знаят, че нито пет, нито петстотин години в тъмницата могат да те трансфорат в робиня, да задържат оковите върху краката ти.
Вярно е, че си страдала, че са те тъпкали и изтезавали, само че постоянно си черпела мощ от болката и си се изправяла още по-здрава и още по-силна след всяко нападение. Отдавна се поканвам да те запитвам, само че не е нужно да ми отговаряш:
Как по този начин в действителност си хем остаряла, хем млада? Хем дребна, хем безкрайна? Хем нежна и уязвима, хем непристъпна и непобедена? Не знам по какъв начин го постигаш, само че не познавам друга такава магьосница.
Ох, за малко да не помни. Имаш доста поздрави от Луис и Боби, несъмнено ги помниш, те са двамата американци, които доведох предходната година, с цел да се запознаете от близко. Няма да повярваш, само че през днешния ден и те честват. Оказа се, че и те, горките, са безнадеждно влюбени в теб и настояват, че днешният ден е и техен празник. Луис даже е научил няколко думи на български, с цел да можете да си говорите. Акцентът му е като на заекваща чайка, само че въпреки всичко произнася сполучливо думите „ ракия ”, „ майката ”, „ шопска ” и „ Родино ”.
Когато доведох тези твои ухажори, тръгнахме да те търсим на всички места. Качихме се високо в Рила, където в дълбокото синьо на езерата се бяха скрили очите ти. После, водени от античните ти секрети, слязохме в Родопите. Някъде там чухме гласа ти в тъжния рев на гайдите. Ходихме на всички места - на север и на юг, на запад и на изток, и те откривахме лека-полека, парче по парче. Златните ти къдрици - в Добруджа. Червената ти гъста кръв - в Мелник. Душата ти - в Търново. Но най-важното изобретение, моментът на прозрението, настъпи в оня безоблачен, топъл ден, в който най-сетне се добрахме до това свято място, наречено връх Шипка, и се вгледахме в теб, Красавице, отвисоко. Около нас шепнеха толкоз призраци, толкоз доста неумиращи сенки редяха героичните си мемоари. Помня по какъв начин омекнаха коленете ми, по какъв начин гледката лиши силите ми.
Всеки твой наследник и всяка щерка би трябвало най-малко един път да минат нагоре по пътеката сред гробовете на починалите, да застанат на това свещено място и да те видят в цялата ти хубост. Някои неща могат да бъдат видени единствено от доста, доста високо. Погледнахме на юг и видяхме лицето ти - свежо, копринено и алено, с кожа, ухаеща на рози. Погледнахме на север и застинахме, омаяни от зеленото безбрежие на формите ти. После оставихме очите си постепенно да се взрат в положителната Стара планина, в изящната извивка на гръбнака ти. Аз постоянно съм те разбирал и обичал, само че в този миг даже двамата чужденци усетиха магията ти и без да кажат доста, оставиха сетивата си да те поемат и да запомнят облика ти вечно. Ето, че отново започнах да се изяснявам в обич, а ти вероятно имаш своите подозрения.
Сигурно ще ме попиташ за изневярата - за 1990 година и за дамата с короната и факела. Как по този начин, ще кажеш, си разрешавам да те хваля и в това време да бъда с друга? Знаеш ли? - несъмнено си права! Единственото ми опрощение е, че в никакъв случай не съм бягал от теб. Никога не съм те предавал. Просто по този начин се е стекъл животът ми. Съдба и условия. Чувам, че имало още най-малко един милион като мен. Разхвърляни из целия свят твои обожатели. Може и да сме флиртували помалко, само че в случай че погледнеш в сърцата ни, ще видиш, че те постоянно ще бъдат единствено твои. Няма невярност. Няма неистина. Всеки един от нас те носи със себе си; има те от Южна Африка, та чак до Камчатка - стотици хиляди дребни късчета от теб, разхвърляни по планетата.
Интересно по какъв начин възприемаш тази странна обстановка? Дали ни усещаш от толкоз надалеч в себе си по този начин, както ние теб?
Чувам, че на първи януари (2007) си се преместила в ново жилище. Някъде в Европа. Това значи ли, че като дойда да те видя това лято, няма да те намеря на остарялото място? Странно, аз пък съм си мислил, че ти постоянно си живяла в Европа. Дълго преди да се нанесат множеството съквартиранти. Нищо, значимото е, че и те най-сетне са разбрали смисъла ти и нямат нищо срещу да делите жилището. Дано да са положителни съквартиранти и да стане по-лесно да се заплащат наемът и сметките. Но да се върнем към празника.
Време е да благопожелавам първо на теб, а по-късно и на толкоз доста други хора, които би трябвало да честват на тази светла дата. Честито на всички твои рожби, които те обичат и милеят за теб. Честито най-много на тези, които ти останаха правилни и не те изоставиха в тежък миг. Прекланям се пред всички тях, тъй като се бориха за теб и не изгубиха религия тогава, когато бе по-лесно човек да си стегне куфара и да се откаже от всичко. Знай, че те са хората, на които можеш да разчиташ постоянно, които те обичат категорично.
Честито на децата ти и на младите, тъй като в техните бистри съзнания живее вярата за твоето бъдеще и разцвет. Честито и на хората, които те обичат отдалеко - знай, че те не са те не запомнили. Някой ден доста от тях ще те намерят още веднъж. Честито и на тези, които ти си отгледала, само че които споделят, че те ненавиждат и към този момент не имат вяра във връзката ви. Те също те обичат, въпреки и да не го осъзнават. Не мога да си показва, че някой може да те ненавижда.
Според мен тези хора те бъркат с друга. Може би с някоя неверница от рода на някаква държавна институция, да кажем.
Честито на бойците ти, които рискуват живота си; на прелестните ти учители, които са ни формирали като хора; на волейболистите, които упражняват в мизерия; на красивата танцова двойка, която ни научи да не се предаваме, на учените ти, които работят без пари, на мощния ти мъж в Япония и на умния ти мъж в Русе; честито на музикантите ти, които те популяризират навсякъде; честито на най-хубавите родители на света и на правилните приятели; честито на Левски и на ЦСКА; честито на всички, всичко и всеки, който е имал досег с теб.
Без значение кой е и от кое място е - дали е тук или там, безпаричен или богат, небесен или земен. Нека честитим и на тези безбройни твои синове и дъщери, които са мечтали този ден да бъде реалност и са дали живота си, с цел да го има. Знам, че и те честват някъде, тъй като, както е споделил един от тях, те не умират.
Честито и на съседката - тази в югоизточния апартамент, която те назовава " комшу ", и която се беше нанесла в твоя дом за цели петстотин години. Днес е ярък ден и за нея, тъй като на тази дата тя един път вечно се отърва от личното си тъмно минало и кърваво завещание. Оковите, които се опита да постави върху този парадайс, се впиваха в личните й глезени и я дърпаха непреклонно надолу. Празнувай, съседке - този ден беше толкоз нужен на нас, колкото и на теб!
Днес, блага, е прекрасен ден. Щастлив за всички ни, тъй като твойта наслада принадлежи на милиони хора по целия свят. Ето, че за кой ли път твоят празник идва с пролетта и кокичетата, като заричане за ново начало и почтена красота. Какво отлично съвпадане.
Писмото ми върви към края си. Уж не бях по нежностите, сякаш желаех просто да ти благопожелавам, а то взе, че се трансформира в дълго пояснение в обич. Въпреки това не съумях да ти кажа тъкмо какво мисля за теб. Все отново това е състезателен вестник, множеството читатели са мъже - няма по какъв начин да се размекна като табуретка (виж бележката най-долу - бел. ред.) Затова има огромна възможност да съм кодирал някое и друго обръщение до теб в писмото си. Възможно е, да кажем, да съм го направил в друг цвят.
Вглеждам се в твойта остаряла фотография от албума и още веднъж се прехласвам пред черно-бялата ти хубост. После с усмивка си припомням, че тя е нищо, съпоставена с цветния вид.
Ах, ти, хубавице, по кое време ще спреш да ме изкушаваш от толкоз надалеч, да ме прелъстяваш и викаш вкъщи нежно и упорито. Чертите ти ме гледат отвред - от спомените, от старите фотоси, даже от някакво потайно място в бъдещето. Знам, че освен аз мисля по този начин. Познавам хиляди твои обожатели тук и знам, че въпреки и надалеч, всички сме луди по теб, обичаме те и множеството от нас нямат никакво желание да те не помнят. Истината е, че в никакъв случай не сме си тръгвали и животът ни е едно огромно, дълготрайно завръщане.
До скоро виждане, Българийо! ❤
Иво Иванов (Канзас, Съединени американски щати, 3.3.20хх)
---
Бел. ред. Текста на Иво Иванов препубликуваме след 4 години заради неговата стойност. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ