Индустрия 4.0 е на дневен ред за компаниите
Заводът на Фолксваген у нас ще докара до " обири " на служащи, значимо е да се облекчи вноса на фрагменти, споделя Цветан Симеонов Държавата би трябвало да понижи бюрократичната тежест и да побърза с електронното държавно управление Трябва да се докаже с разбори, че е допустима диференцирана ставка за ДДС без обаче да се усилват други налози
На състоялото се на 4 юни постоянно Общо заседание на Българската търговско-промишлена палата за ръководител на Управителния съвет беше избран отново Цветан Симеонов. Негови заместници ще бъдат Красимир Дачев и Тодор Табаков. " Стандарт " потърси новият остарял началник на БТПП за коментар по настоящи тематики.
---------
- Г-н Симеонов, по какъв начин ще коментирате новата тактика за промяна на стопанската система – стопанска система на добавената стойност, препоръчана от вицепремиера Томислав Дончев? Ще ни направи ли този модел по-богати?
- Трансформацията на българската стопанска система не е нещо ново, тя е натурален развой в развиването на страната ни и произтича от заобикалящите ни процеси, придвижване на нововъведенията, внедряване на дигитализацията и изкуствения разсъдък. България не създава артикули с висока добавена стойност, ние разчитаме главно на преправка и ишлеме, а точно производството на приключен краен артикул носи огромна добавена стойност.
Позиционирането на цех на Volkswagen да вземем за пример ще докара до обилни промени в българската промишленост, тъй като производството на приключения артикул е придружено от произвеждане на обособените съставни елементи и по този метод МСП ще могат да се възползват.
Важно е да обърнем съществено внимание на „ Индустрия 4.0 ”, която съчетава действителният свят на производството с цифровия свят на компютърните науки, създавайки екосистема, в която човек и машина работят дружно за цялостна оптимизация. „ Индустрия 4.0 ” към този момент не е бъдеща наклонност – за доста компании е на дневен ред. Тя събира в себе си развиването на генетиката, изкуствения разсъдък, роботиката, нанотехнологиите, биотехнологиите, 3D принтирането.
Развитието на новите генерации цифрови технологии се дефинира като водещ фактор и съображение за построяването на конкурентоспособна национална стопанска система в границите на идващите десетилетия. В международен и европейски проект резултатът от приложението на цифровите технологии, и в частност в индустриалния бранш, е изведен като стратегически приоритет.
Промените, които се случват в промишлеността под въздействието на осведомителните технологии, спомагат доста да покачат качеството на продуктите и услугите. Това усилва лоялността и удовлетвореността на клиентите. Процесите в страната би трябвало да бъдат цифровизирани и при развиването им страната и бизнесът би трябвало да бъдат сътрудници. Трудностите, които могат да повлияят за използването на тези процеси са човешкият запас и финансовият капитал. Решаването на казуса с човешкия запас е обвързван с образованието.
- Готов ли е бизнесът за сходна промяна? Кои са плюсовете и кои са минусите, съгласно Вас?
- За доста от фирмите дигитализацията и процесите, свързани с нея, са на дневен ред. Резултатите там са налице, тъй като тези действия допускат ясни и структурирани стъпки, които водят до оптимизация в предприятието. Цифровизацията, съчетана с екологизиране на стопанската система, ще докара до повишение на качеството на услигите и понижаване на индустриалните разноски.
В България има доста енергоемки предприятия, при които смяна в цените на суровините могат да ги накарат да затворят за неопределен срок. В тази посока би трябвало да се мисли и върху по-енергоефективни производства, имплементиране на " зелени " работни места и " зелени " политики. Но не на последно място би трябвало да се планува и усъвършенстването на личния състав.
С нахлуване на новите технологии ще се основат предпоставки да изчезнат доста работни места, само че и да се основат нови такива, по тази причина е належащо чиновниците да се квалифицират и преквалифицират, с цел да могат да отговорят на новите трендове в пазара на труда у нас.
На 4 юни Палатата регистрира осъществяването на насоките за интервала 2014- 2019 година Горди сме, че сполучливо участваме в планове, фокусирани върху новите трендове – кръгова стопанска система, цифровизация, " зелени " работни места за запознаване и адаптиране на бизнеса . Благодарение на тези планове компаниите освен получават запас или услуги, които дейно да се приложат, само че и да получават публичност за своите новаторски артикули и опция за имплементиране на новите технологии в процесите на предприятието. В хода на общото заседание на БТПП бяха обрисувани едни от бариерите,които стопират развиването на капиталовия климат у нас.
Друг детайл, който нервира бизнеса от години и основава спънки, това е таксата за битови боклуци, чието използване като спомагателен налог върху недвижимите парцели ще продължи до 2022 година. Затова неслучайно Европейски Съюз ни прави сериозна забележка за неприлагането на правилото в тази област замърсителят да заплаща. Крайно време е ръководещите политически сили да се схванат и да поддържат това да бъде приложено, с цел да не излезе че изкуствено се утежнява облагането на жителите, с цел да може да насърчим и задграничните вложители, които не утвърждават този спомагателен налог върху парцела. Още повече, те като изискат да създадат инвестицията тук, минава време от построяването и стартирането в употреба до заработването на облага. През това време обаче те си заплащат спомагателния налог върху недвижимия парцел. Това беше категорично сложено като проблем на общото заседание на БТПП и ще влезе в нашите насоки за идващия интервал. Защото ние имаме потребност от задгранични вложения, включително и китайски.
Забавя се въпросът за актуализиране и привеждане в сходство в с най-хубавите интернационалните практики на изискванията за приемане на поданство на основата на направени вложения в България. В други страни влизат милиарди по този метод, а у нас поради неприятната работа на контролните органи, които не съумяват да предотвратят изкривяването на политиката в този бранш, продължава да нямаме ясни правила и да чакаме да забраним изобщо този метод за вложение у нас.
Важно за всички вложители е да се облекчи бавният и затормозяващ импорт на служащи от чужбина и това час по скоро може да стане. Засега всичко се урежда с „ крадене “ на служащи един от различен, както евентуално същото ще се случи и със завода на Фолксваген - дано да го кажем, че служащите ще бъдат по-високо платени и ще изтеглят служащи и чиновници от други браншове, които работят с тях.
- Как страната може да помогне на бизнесмените да се пренастроят за новия модел?
- Държавата би трябвало да сътвори финансови тласъци и благоприятни условия за предприятията. Защото ще са нужни много старания от страна на фирмите, с цел да са в съотвествие на международните пазарните трендове. Ще са нужни средства за преквалификация на чиновниците, както и за създаване на системи и пригодяването на съществуващите към по-иновативни цифрови процеси.
Не на последно място, страната може да облекчи бизнеса в ежедневните му действия и да направи всичко допустимо, с цел да понижи бюрократичната тежест над фирмите . Трябва в идващия програмен интервал да се разходват средствата, предоставени от Европейски Съюз по посока на въвеждане на цифровизирани процеси в предприятията, образование и преквалификация на личния състав.
Не би трябвало да забравяме, че няма опция на електронното държавно управление и в случай че желаеме да увеличим вложенията в българската стопанска система, това би трябвало да се случи час по-скоро. Известна ни е съпротивата от междинния ешалон на бюрокрацията , който не желае да го одобри.
Виждаме напъните за битка с корупцията, само че с изключение на стъпките в последно време, в случай че не се направи електронното държавно управление, противодействието няма да има своя резултат.
Друго нещо, което би трябвало да направи държавното управление, е да прегледа други нетарифни спънки, които се изправят пред задграничните вложители. За усложненията от страна на бизнеса сме осведомени за компликации даже при бързото разкриване на банкови сметки . Неща, които другаде се случват за минути и по електронен път, а българските банки по едни или други аргументи са усложнили процедурите си. За страдание сигналите ни до Асоциацията на комерсиалните банки за в този момент не дават резултат и считаме, че те също би трябвало да си преразгледат политиката благодарение на централната банка, благодарение на Министерството на финансите. За да може услугите на банките първо да поевтинеят и да не бъдат толкоз комплицирани, че да отблъскват вложителите.
- В тактиката за новата стопанска система значима роля е отредена на образованието и нововъведенията, както и на връзката на науката с бизнеса. Има ли БТПП съответни оферти в тази тенденция?
- Образователната система би трябвало да създава фрагменти, които да са нужни на пазара на труда у нас. Едно от предложенията на Палатата беше да се вкара като наложително образованието по предприемачество още от първи клас и това е към този момент факт.
Нужно е приемане на ограничения, гарантиращи по-тясно свързване на образованието, професионалното образование и квалификацията с потребностите на предприемачеството,насочени към:
* основаване на механизъм, гарантиращ сходство сред план-приема в професионалните гимназии и във висшите учебни заведения с потребностите на предприемачеството.
* създаване и поддържане на система за прогнозиране (в кратковременен,средносрочен и дълготраен план) на потребностите на предприемачеството от избрани специалности, умения, пълномощия, включително в перспективни и основни за стопанската система браншове
* разширение на опциите за включване на практикуващи експерти във всички равнища на образованието и обучението;
* обвързано вложение в просветителната система с нейното реформиране,насочено към повишение на качеството на образователния материал и на неговата досегаемост, според от възрастовите благоприятни условия на обучаемите, към разширение дигитализиране на образованието, към по-добър мениджмънт на образователните институции, включително и по отношение на тяхната материално-техническа база;
* насърчителни ограничения за по-голям брой студенти с педагогичен специалности, за тяхната реализация като учители, както и за повишение на квалификацията им;
- Бизнесът от хранително-вкусовата промишленост от дълго време желае понижаване на Данък добавена стойност за храните. Това към този момент направиха прилежащите страни – и Румъния, и Гърция. Нашите производители и преработватели се оплакват, че с 20% ставка сме неконкурентноспособни на пазара. Какво е Вашето мнение – би трябвало ли да се понижи ставката? Още повече, че от Движение за права и свободи оповестиха, че готвят смяна в закона за Данък добавена стойност на храни, медикаменти и книги.
- Примерът с Гърция не е подобаващ, тъй като стотици техни компании трансферираха регистрацията си в чужбина, в това число и в България, поради увеличената обща данъчна тежест. Този въпрос не се слага за първи път, само че дали да се вземе едно или друго решение, е въпрос на калкулации. Тогава, когато това се потвърди с разбори, че е допустимо да стане без да се усилват други налози, е ясно, че и обществото и бизнесът биха подкрепили подобен метод. Фактически едно от дребното неща, с които България е преди всичко, това са ниските налози . И би трябвало да се реши дали понижаване на Данък добавена стойност - изначало за едни, по-късно очевидно ще повлече крайник и за други браншове, ще докара до нуждата от увеличение на налози.
Трябва да е ясно и за тези, които поддържат частичното понижаване на избрани налози, че една система, която функционирайки в този момент, обезпечава уравновесен бюджет или дори остатък в бюджета, просто е безразсъдно да се пипа преди да има ясни и задълбочени проучвания , които да са проиграни в случай че е належащо, с цел да се види какъв ще бъде резултатът. До тогава съветът на Българската търговско-промишлена палата е нещата да не се пипат, с цел да не утежни и обърка ситуацията в данъчната ни система.
Данъчната система у нас е издигната по този начин, че главният дял от доходи в държавния бюджет се образува от косвени налози – най-много постъпленията от Данък добавена стойност и акцизи, при съществуването на настоящи ниски ставки за директните налози (корпоративен и личен). Намалението на ставките на косвените данъци/въвеждането на диференцирани ставки по групи артикули значи, че ще се търсят решения за балансиране – ще се наложи да се усилят директните налози. Много от страните в Европейски Съюз имат разнообразни ставки за Данък добавена стойност, само че за разлика от България в тези страни директните налози са високи. Приходите от налога върху добавената стойност имат сред 26% и 45% дял от всички данъчни доходи през интервала 1998-2018 година За 2018 година общите данъчни доходи възлизат 22.7 милиарда лева, а приходите от Данък добавена стойност са в размер на 10 милиарда лева Дори и малко понижение в ставката за Данък добавена стойност ще докара до бюджетни загуби, за чието финансиране ще се натоварят други данъкоплатци. Единната ставка за налога върху добавената стойност е най-справедливата от позиция на равнопоставеност на стопанските субекти и на жителите.
В България понижена ставка от 9% за Данък добавена стойност се ползва само за нощувките при хотелите – като тук презумпцията е, че интернационалният туризъм е един тип експорт. Политиката в региона на Данък добавена стойност за целия интервал от неговото въвеждане в България преди 25 години постоянно е била за една-единствена единна ставка – в този смисъл въвеждането на редуцирана ставка, да вземем за пример за храни, медикаменти, книги и други сходни, евентуално мъчно би се очаквало да стане факт. При въвеждане на разнообразни данъчни ставки за Данък добавена стойност се усилва рискът от данъчни измами и укриване на Данък добавена стойност, тъй като се основава опция за погрешно обявление и погрешно използване на режима на понижена ставка.
БТПП от години наред се е интересувала и е проучвала опита на други европейски страни, които имат диференцирана ставка за избрани артикули. През 2016 година Палатата направи лично изследване посредством своя Европейски иновационен и информативен център (EEN), който със своята мрежа от сътрудници от страните-членки заключи информация от използването на диференциран Данък добавена стойност. Информация от това изследване ни даде задоволително стимулирана оценка, че използването на друга ставка на налога е неефикасен инструмент, обвързван е с бюджетни загуби, повишение на административната тежест в данъчно отношение и даже с неналичието на краен ценови резултат върху потребителите – поради опазване на цените на стоките.
- Нужен ли е публичен спор на тази тематика?
- Въпросът с Данък добавена стойност е прекомерно характерен и спор постоянно е необходим по всички въпроси, само че тук е належащо да се плануват следствията, които биха произтекли от едни възможни промени в ставките на Данък добавена стойност. Намаляването му по разнообразни критерии не подсигурява понижаване на цените на стоките и услугите.
На състоялото се на 4 юни постоянно Общо заседание на Българската търговско-промишлена палата за ръководител на Управителния съвет беше избран отново Цветан Симеонов. Негови заместници ще бъдат Красимир Дачев и Тодор Табаков. " Стандарт " потърси новият остарял началник на БТПП за коментар по настоящи тематики.
---------
- Г-н Симеонов, по какъв начин ще коментирате новата тактика за промяна на стопанската система – стопанска система на добавената стойност, препоръчана от вицепремиера Томислав Дончев? Ще ни направи ли този модел по-богати?
- Трансформацията на българската стопанска система не е нещо ново, тя е натурален развой в развиването на страната ни и произтича от заобикалящите ни процеси, придвижване на нововъведенията, внедряване на дигитализацията и изкуствения разсъдък. България не създава артикули с висока добавена стойност, ние разчитаме главно на преправка и ишлеме, а точно производството на приключен краен артикул носи огромна добавена стойност.
Позиционирането на цех на Volkswagen да вземем за пример ще докара до обилни промени в българската промишленост, тъй като производството на приключения артикул е придружено от произвеждане на обособените съставни елементи и по този метод МСП ще могат да се възползват.
Важно е да обърнем съществено внимание на „ Индустрия 4.0 ”, която съчетава действителният свят на производството с цифровия свят на компютърните науки, създавайки екосистема, в която човек и машина работят дружно за цялостна оптимизация. „ Индустрия 4.0 ” към този момент не е бъдеща наклонност – за доста компании е на дневен ред. Тя събира в себе си развиването на генетиката, изкуствения разсъдък, роботиката, нанотехнологиите, биотехнологиите, 3D принтирането.
Развитието на новите генерации цифрови технологии се дефинира като водещ фактор и съображение за построяването на конкурентоспособна национална стопанска система в границите на идващите десетилетия. В международен и европейски проект резултатът от приложението на цифровите технологии, и в частност в индустриалния бранш, е изведен като стратегически приоритет.
Промените, които се случват в промишлеността под въздействието на осведомителните технологии, спомагат доста да покачат качеството на продуктите и услугите. Това усилва лоялността и удовлетвореността на клиентите. Процесите в страната би трябвало да бъдат цифровизирани и при развиването им страната и бизнесът би трябвало да бъдат сътрудници. Трудностите, които могат да повлияят за използването на тези процеси са човешкият запас и финансовият капитал. Решаването на казуса с човешкия запас е обвързван с образованието.
- Готов ли е бизнесът за сходна промяна? Кои са плюсовете и кои са минусите, съгласно Вас?
- За доста от фирмите дигитализацията и процесите, свързани с нея, са на дневен ред. Резултатите там са налице, тъй като тези действия допускат ясни и структурирани стъпки, които водят до оптимизация в предприятието. Цифровизацията, съчетана с екологизиране на стопанската система, ще докара до повишение на качеството на услигите и понижаване на индустриалните разноски.
В България има доста енергоемки предприятия, при които смяна в цените на суровините могат да ги накарат да затворят за неопределен срок. В тази посока би трябвало да се мисли и върху по-енергоефективни производства, имплементиране на " зелени " работни места и " зелени " политики. Но не на последно място би трябвало да се планува и усъвършенстването на личния състав.
С нахлуване на новите технологии ще се основат предпоставки да изчезнат доста работни места, само че и да се основат нови такива, по тази причина е належащо чиновниците да се квалифицират и преквалифицират, с цел да могат да отговорят на новите трендове в пазара на труда у нас.
На 4 юни Палатата регистрира осъществяването на насоките за интервала 2014- 2019 година Горди сме, че сполучливо участваме в планове, фокусирани върху новите трендове – кръгова стопанска система, цифровизация, " зелени " работни места за запознаване и адаптиране на бизнеса . Благодарение на тези планове компаниите освен получават запас или услуги, които дейно да се приложат, само че и да получават публичност за своите новаторски артикули и опция за имплементиране на новите технологии в процесите на предприятието. В хода на общото заседание на БТПП бяха обрисувани едни от бариерите,които стопират развиването на капиталовия климат у нас.
Друг детайл, който нервира бизнеса от години и основава спънки, това е таксата за битови боклуци, чието използване като спомагателен налог върху недвижимите парцели ще продължи до 2022 година. Затова неслучайно Европейски Съюз ни прави сериозна забележка за неприлагането на правилото в тази област замърсителят да заплаща. Крайно време е ръководещите политически сили да се схванат и да поддържат това да бъде приложено, с цел да не излезе че изкуствено се утежнява облагането на жителите, с цел да може да насърчим и задграничните вложители, които не утвърждават този спомагателен налог върху парцела. Още повече, те като изискат да създадат инвестицията тук, минава време от построяването и стартирането в употреба до заработването на облага. През това време обаче те си заплащат спомагателния налог върху недвижимия парцел. Това беше категорично сложено като проблем на общото заседание на БТПП и ще влезе в нашите насоки за идващия интервал. Защото ние имаме потребност от задгранични вложения, включително и китайски.
Забавя се въпросът за актуализиране и привеждане в сходство в с най-хубавите интернационалните практики на изискванията за приемане на поданство на основата на направени вложения в България. В други страни влизат милиарди по този метод, а у нас поради неприятната работа на контролните органи, които не съумяват да предотвратят изкривяването на политиката в този бранш, продължава да нямаме ясни правила и да чакаме да забраним изобщо този метод за вложение у нас.
Важно за всички вложители е да се облекчи бавният и затормозяващ импорт на служащи от чужбина и това час по скоро може да стане. Засега всичко се урежда с „ крадене “ на служащи един от различен, както евентуално същото ще се случи и със завода на Фолксваген - дано да го кажем, че служащите ще бъдат по-високо платени и ще изтеглят служащи и чиновници от други браншове, които работят с тях.
- Как страната може да помогне на бизнесмените да се пренастроят за новия модел?
- Държавата би трябвало да сътвори финансови тласъци и благоприятни условия за предприятията. Защото ще са нужни много старания от страна на фирмите, с цел да са в съотвествие на международните пазарните трендове. Ще са нужни средства за преквалификация на чиновниците, както и за създаване на системи и пригодяването на съществуващите към по-иновативни цифрови процеси.
Не на последно място, страната може да облекчи бизнеса в ежедневните му действия и да направи всичко допустимо, с цел да понижи бюрократичната тежест над фирмите . Трябва в идващия програмен интервал да се разходват средствата, предоставени от Европейски Съюз по посока на въвеждане на цифровизирани процеси в предприятията, образование и преквалификация на личния състав.
Не би трябвало да забравяме, че няма опция на електронното държавно управление и в случай че желаеме да увеличим вложенията в българската стопанска система, това би трябвало да се случи час по-скоро. Известна ни е съпротивата от междинния ешалон на бюрокрацията , който не желае да го одобри.
Виждаме напъните за битка с корупцията, само че с изключение на стъпките в последно време, в случай че не се направи електронното държавно управление, противодействието няма да има своя резултат.
Друго нещо, което би трябвало да направи държавното управление, е да прегледа други нетарифни спънки, които се изправят пред задграничните вложители. За усложненията от страна на бизнеса сме осведомени за компликации даже при бързото разкриване на банкови сметки . Неща, които другаде се случват за минути и по електронен път, а българските банки по едни или други аргументи са усложнили процедурите си. За страдание сигналите ни до Асоциацията на комерсиалните банки за в този момент не дават резултат и считаме, че те също би трябвало да си преразгледат политиката благодарение на централната банка, благодарение на Министерството на финансите. За да може услугите на банките първо да поевтинеят и да не бъдат толкоз комплицирани, че да отблъскват вложителите.
- В тактиката за новата стопанска система значима роля е отредена на образованието и нововъведенията, както и на връзката на науката с бизнеса. Има ли БТПП съответни оферти в тази тенденция?
- Образователната система би трябвало да създава фрагменти, които да са нужни на пазара на труда у нас. Едно от предложенията на Палатата беше да се вкара като наложително образованието по предприемачество още от първи клас и това е към този момент факт.
Нужно е приемане на ограничения, гарантиращи по-тясно свързване на образованието, професионалното образование и квалификацията с потребностите на предприемачеството,насочени към:
* основаване на механизъм, гарантиращ сходство сред план-приема в професионалните гимназии и във висшите учебни заведения с потребностите на предприемачеството.
* създаване и поддържане на система за прогнозиране (в кратковременен,средносрочен и дълготраен план) на потребностите на предприемачеството от избрани специалности, умения, пълномощия, включително в перспективни и основни за стопанската система браншове
* разширение на опциите за включване на практикуващи експерти във всички равнища на образованието и обучението;
* обвързано вложение в просветителната система с нейното реформиране,насочено към повишение на качеството на образователния материал и на неговата досегаемост, според от възрастовите благоприятни условия на обучаемите, към разширение дигитализиране на образованието, към по-добър мениджмънт на образователните институции, включително и по отношение на тяхната материално-техническа база;
* насърчителни ограничения за по-голям брой студенти с педагогичен специалности, за тяхната реализация като учители, както и за повишение на квалификацията им;
- Бизнесът от хранително-вкусовата промишленост от дълго време желае понижаване на Данък добавена стойност за храните. Това към този момент направиха прилежащите страни – и Румъния, и Гърция. Нашите производители и преработватели се оплакват, че с 20% ставка сме неконкурентноспособни на пазара. Какво е Вашето мнение – би трябвало ли да се понижи ставката? Още повече, че от Движение за права и свободи оповестиха, че готвят смяна в закона за Данък добавена стойност на храни, медикаменти и книги.
- Примерът с Гърция не е подобаващ, тъй като стотици техни компании трансферираха регистрацията си в чужбина, в това число и в България, поради увеличената обща данъчна тежест. Този въпрос не се слага за първи път, само че дали да се вземе едно или друго решение, е въпрос на калкулации. Тогава, когато това се потвърди с разбори, че е допустимо да стане без да се усилват други налози, е ясно, че и обществото и бизнесът биха подкрепили подобен метод. Фактически едно от дребното неща, с които България е преди всичко, това са ниските налози . И би трябвало да се реши дали понижаване на Данък добавена стойност - изначало за едни, по-късно очевидно ще повлече крайник и за други браншове, ще докара до нуждата от увеличение на налози.
Трябва да е ясно и за тези, които поддържат частичното понижаване на избрани налози, че една система, която функционирайки в този момент, обезпечава уравновесен бюджет или дори остатък в бюджета, просто е безразсъдно да се пипа преди да има ясни и задълбочени проучвания , които да са проиграни в случай че е належащо, с цел да се види какъв ще бъде резултатът. До тогава съветът на Българската търговско-промишлена палата е нещата да не се пипат, с цел да не утежни и обърка ситуацията в данъчната ни система.
Данъчната система у нас е издигната по този начин, че главният дял от доходи в държавния бюджет се образува от косвени налози – най-много постъпленията от Данък добавена стойност и акцизи, при съществуването на настоящи ниски ставки за директните налози (корпоративен и личен). Намалението на ставките на косвените данъци/въвеждането на диференцирани ставки по групи артикули значи, че ще се търсят решения за балансиране – ще се наложи да се усилят директните налози. Много от страните в Европейски Съюз имат разнообразни ставки за Данък добавена стойност, само че за разлика от България в тези страни директните налози са високи. Приходите от налога върху добавената стойност имат сред 26% и 45% дял от всички данъчни доходи през интервала 1998-2018 година За 2018 година общите данъчни доходи възлизат 22.7 милиарда лева, а приходите от Данък добавена стойност са в размер на 10 милиарда лева Дори и малко понижение в ставката за Данък добавена стойност ще докара до бюджетни загуби, за чието финансиране ще се натоварят други данъкоплатци. Единната ставка за налога върху добавената стойност е най-справедливата от позиция на равнопоставеност на стопанските субекти и на жителите.
В България понижена ставка от 9% за Данък добавена стойност се ползва само за нощувките при хотелите – като тук презумпцията е, че интернационалният туризъм е един тип експорт. Политиката в региона на Данък добавена стойност за целия интервал от неговото въвеждане в България преди 25 години постоянно е била за една-единствена единна ставка – в този смисъл въвеждането на редуцирана ставка, да вземем за пример за храни, медикаменти, книги и други сходни, евентуално мъчно би се очаквало да стане факт. При въвеждане на разнообразни данъчни ставки за Данък добавена стойност се усилва рискът от данъчни измами и укриване на Данък добавена стойност, тъй като се основава опция за погрешно обявление и погрешно използване на режима на понижена ставка.
БТПП от години наред се е интересувала и е проучвала опита на други европейски страни, които имат диференцирана ставка за избрани артикули. През 2016 година Палатата направи лично изследване посредством своя Европейски иновационен и информативен център (EEN), който със своята мрежа от сътрудници от страните-членки заключи информация от използването на диференциран Данък добавена стойност. Информация от това изследване ни даде задоволително стимулирана оценка, че използването на друга ставка на налога е неефикасен инструмент, обвързван е с бюджетни загуби, повишение на административната тежест в данъчно отношение и даже с неналичието на краен ценови резултат върху потребителите – поради опазване на цените на стоките.
- Нужен ли е публичен спор на тази тематика?
- Въпросът с Данък добавена стойност е прекомерно характерен и спор постоянно е необходим по всички въпроси, само че тук е належащо да се плануват следствията, които биха произтекли от едни възможни промени в ставките на Данък добавена стойност. Намаляването му по разнообразни критерии не подсигурява понижаване на цените на стоките и услугите.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ