Бизнесът против увеличаването на минималната работна заплата от 1-ви януари
Затягане на коланите желае бизнесът. Минималната заплата би трябвало да се вдигне с 40 лв. от 1 януари следващата година. Работодателите обаче не са съгласни. Мотивът - пандемията и свързаната с нея безработица свиват облагите и парите за вложения. Затова бизнесът желае минималната заплата да бъде замразена. Синдикатите пък считат, че е неправилно обвързването на приходите с производството. По техни прогнози тази есен ще има ново нарастване на безработицата след края на сезонната претовареност.
„ За нас това е икономическата логичност. Ние не желаеме заплатата да замръзне, желаеме хората да получават повече. Но растежът, който беше изработен за тази година - към 10%, беше сбъднат при прогноза, че ще имаме над 3-процентен растеж на Брутният вътрешен продукт за 2020 година Вече е регистриран спад за второто тримесечие от 8,5% по отношение на същия интервал за предходната година. Според Европейската комисия прогнозата за цялата година е за спад от 7,1%. Нещо повече - Европейска комисия счита, че следващата година европейската стопанска система, включително и българската, няма да се възвърне изцяло. През 2020 година ще слезем на равнището на 2018 – 2017 година като Брутният вътрешен продукт и продажби на фирмите ”, изясни в ефира на ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Той разяснява и до каква степен повишението с 40 лв. на заплатите би се оказало проблем за работодателите. „ Когато има рецесия и растеж на безработицата, рационалното деяние е да не се усилват административни прагове, минимални работни заплати, с цел да могат да бъдат наемани по-лесно безработните и нискоквалифицираните служащи ”, сподели още Велев.
Председателят на АИКБ уточни, че сега се следи растеж на междинната работна заплата. „ Той е безусловно машинален, тъй като при рецесия се редуцират на първо време нискоквалифицираните служащи и тези с неприятни трудови привички. Работната заплата би трябвало да се създава. Ако тя не доближава, това, което е направено, би трябвало да се прибавя по различен метод. Но не и от тези, които работят по-добре и повече и давайки на тези, които работят по-малко и неприятно ”, сподели още Велев.
Според икономиста от КНСБ Любослав Костов при рецесия трудът е най-ощетеният. „ Ако би трябвало да орязваме някакви разноски, то постоянно са тези за труд. Три са факторите, които не допускат такова деяние. На първо място е политическият – това нещо е заложено в управническата стратегия на държавното управление сега. Предвиден от 1 януари е растеж на минималната работна заплата. Тя към момента се ръководи административно и не би трябвало да я обвързваме с пазарните конюнктури, които се случват ”, счита той.
„ Не мога да схвана в миг, в който новият ръководител на Европейска комисия приказва за методология за правене на обща европейска минимална работна заплата, ние приказваме за заледяване на нашата, в случай, че дебатът би трябвало да е тъкмо противоположният ”, счита Костов.
На база статистика Велев изясни, че в страната има спад на продуктивността. „ Намаляването на един ангажиран е с 5,6%. Въпреки огромното понижаване на заетите, би трябвало продуктивността да пораства, а става противоположното. Въпреки намаляването на продуктивността имаме растеж на заплатите, което идва от внезапното стесняване на вложенията, което е неприятно ”, добави той. Председателят на АИКБ прикани да се спре робуването на опълчванията сред работодатели и синдикати. „ Нека погледнем числата. Никой не желае в България да има ниски заплати. Просто това са опциите на стопанската система ”, безапелационен е Велев.
„ Ако бизнесът е в усложнение, мисля че страната би трябвало да се намеси с по-активна държавна политика, изключително в изискванията на криза ”, разяснява Костов. Той прогнозира, че при започване на идната година икономическият резултат от рецесията ще се усети в цялостно измерение. „ Предстои ни тежка зима ”, показа той.
„ В стопанската система и промишлеността, считам че най-тежките месеци минаха. В обществените финанси – предстоят ”, е мнението на Велев.
„ За нас това е икономическата логичност. Ние не желаеме заплатата да замръзне, желаеме хората да получават повече. Но растежът, който беше изработен за тази година - към 10%, беше сбъднат при прогноза, че ще имаме над 3-процентен растеж на Брутният вътрешен продукт за 2020 година Вече е регистриран спад за второто тримесечие от 8,5% по отношение на същия интервал за предходната година. Според Европейската комисия прогнозата за цялата година е за спад от 7,1%. Нещо повече - Европейска комисия счита, че следващата година европейската стопанска система, включително и българската, няма да се възвърне изцяло. През 2020 година ще слезем на равнището на 2018 – 2017 година като Брутният вътрешен продукт и продажби на фирмите ”, изясни в ефира на ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Той разяснява и до каква степен повишението с 40 лв. на заплатите би се оказало проблем за работодателите. „ Когато има рецесия и растеж на безработицата, рационалното деяние е да не се усилват административни прагове, минимални работни заплати, с цел да могат да бъдат наемани по-лесно безработните и нискоквалифицираните служащи ”, сподели още Велев.
Председателят на АИКБ уточни, че сега се следи растеж на междинната работна заплата. „ Той е безусловно машинален, тъй като при рецесия се редуцират на първо време нискоквалифицираните служащи и тези с неприятни трудови привички. Работната заплата би трябвало да се създава. Ако тя не доближава, това, което е направено, би трябвало да се прибавя по различен метод. Но не и от тези, които работят по-добре и повече и давайки на тези, които работят по-малко и неприятно ”, сподели още Велев.
Според икономиста от КНСБ Любослав Костов при рецесия трудът е най-ощетеният. „ Ако би трябвало да орязваме някакви разноски, то постоянно са тези за труд. Три са факторите, които не допускат такова деяние. На първо място е политическият – това нещо е заложено в управническата стратегия на държавното управление сега. Предвиден от 1 януари е растеж на минималната работна заплата. Тя към момента се ръководи административно и не би трябвало да я обвързваме с пазарните конюнктури, които се случват ”, счита той.
„ Не мога да схвана в миг, в който новият ръководител на Европейска комисия приказва за методология за правене на обща европейска минимална работна заплата, ние приказваме за заледяване на нашата, в случай, че дебатът би трябвало да е тъкмо противоположният ”, счита Костов.
На база статистика Велев изясни, че в страната има спад на продуктивността. „ Намаляването на един ангажиран е с 5,6%. Въпреки огромното понижаване на заетите, би трябвало продуктивността да пораства, а става противоположното. Въпреки намаляването на продуктивността имаме растеж на заплатите, което идва от внезапното стесняване на вложенията, което е неприятно ”, добави той. Председателят на АИКБ прикани да се спре робуването на опълчванията сред работодатели и синдикати. „ Нека погледнем числата. Никой не желае в България да има ниски заплати. Просто това са опциите на стопанската система ”, безапелационен е Велев.
„ Ако бизнесът е в усложнение, мисля че страната би трябвало да се намеси с по-активна държавна политика, изключително в изискванията на криза ”, разяснява Костов. Той прогнозира, че при започване на идната година икономическият резултат от рецесията ще се усети в цялостно измерение. „ Предстои ни тежка зима ”, показа той.
„ В стопанската система и промишлеността, считам че най-тежките месеци минаха. В обществените финанси – предстоят ”, е мнението на Велев.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ