Какви горещини може да понесе човешкото тяло
Затоплянето и смяната на климата са обстоятелства, които се осъзнават от от ден на ден хора.
Някои страни се пробват да вземат ограничения, само че за всички е ясно, че в идващите години човечеството ще би трябвало да се бори с все по-големи горещини.
Учените от дълго време вършат модели, съгласно които това е неизбежно. По-големият проблем обаче e, че се чака смяната в климата да трансформира някои елементи от планетата в на практика необитаеми за хора. В този ред на мисли се вършат и калкулации какви горещини може да понесе човешкият организъм преди да стартира да понася вреди.
Тук е нужно да се кажат няколко думи за условностите. Високите температури не значат безусловно, че човек ще почине, в случай че бъде изложен на тях. Все отново от епохи хората живеят на доста топли места. Става дума за непрекъснато или най-малко дълготрайно излагане на такива условия и за вредите, които тялото ще понесе. Изходът може и да не е съдбовен, само че евентуално ще се следят промени в някои органи.
И по този начин, да поговорим със стойности.
Човешкото тяло е основано да действа при лична температура от към 37 градуса по Целзий или 98 градуса по Фаренхайт. При тези равнища се реализира идеалният баланс сред загуба на топлота и запазването ѝ.
Проблемите стартират, когато тялото не може да се охлади задоволително бързо. Или пък противоположното – изстива скоростно.
Когато температурата се покачва доста бързо, органите стопират да работят. А при рискови равнища може да се стигне бъбречни и сърдечни проблеми, мозъкът също може да пострада.
За да поддържа естествената си температура при горещини, човешкото тяло разполага с един главен инструмент – потенето. Най-общо казано тази телесна течност охлажда и по-късно се изправя в атмосферата. Тя „ изсмуква “ топлината от тялото и надлежно намалява температурата му.
Голяма спънка за този натурален охлаждащ механизъм е високата мокрота на въздуха. Когато има прекомерно огромна мокрота, човешката пот не се изпарява толкоз бързо в околната среда, т.е. процесът по изстудяване не работи добре.
За да открият коя е нетърпимата температура за индивида, учените употребяват метода на така наречен влажен термометър. Просто казано това би била цената, показана от термометър, в случай че към него е омотана мокра забрадка. Т.е. температурата на едно тяло при изискване, че то непрекъснато се поти и се охлажда. С това равнище се дефинира до каква степен човек може да бъде изложен на горещина и потене, без да се повреди, нагледно казано.
И по този начин – счита се, че горната граница е 35 градуса по Целзий. След тази стойност организмът няма да може да се охлажда задоволително дейно.
Това, несъмнено, не значи, че хората ще стартират да измират след 5 минути в такива условия. Обратното, историята неведнъж е потвърдила, че може да се съществува. И следствията доста зависят от самия организъм – възраст, толеранс към горещините, болести и така нататък
Кога се доближава съдбовната температура?
Тук също има условности. Ако приказваме за район с мокрота на въздуха към 50%, слънчево време и никакъв вятър, 35 градуса по влажен термометър може да се доближат при 42 градуса на околната среда. Ако обаче регионът е изсъхнал, ще би трябвало в близост да е към 54 градуса, с цел да стане безусловно нетърпимо за човек.
Според някои научни проучвания сходни температури ще станат нормални към средата на този век. Други пък настояват, че равнищата ще бъдат достигнати доста по-скоро или че даже към този момент сме там.
Истината е, че даже не толкоз рискови условия може да са смъртносни. Особено за възрастни или заболели хора. Има обаче и друго – знае се, че човешкият организъм има способността да се нагажда към изискванията, в които му се постанова да живее. Т.е. в случай че температура от 42 градуса стане нещо всекидневно, индивидът евентуално ще се научи да живее с нея. Или просто ще почине.
Привикването към нови атмосферни условия не лишава дълго време – съгласно някои учени са нужни към шест седмици. Но то също има своята цена. Организмът се научава да се поти повече, с цел да се охлажда. Следствието е по-бърза дехидратация, която пък сама по себе си може да породи редица здравословни проблеми и даже гибел. Простият извод е, че при щедро потене е наложително да се поемат огромни количества течности, с цел да се възвърне електролитният баланс.
Някои страни се пробват да вземат ограничения, само че за всички е ясно, че в идващите години човечеството ще би трябвало да се бори с все по-големи горещини.
Учените от дълго време вършат модели, съгласно които това е неизбежно. По-големият проблем обаче e, че се чака смяната в климата да трансформира някои елементи от планетата в на практика необитаеми за хора. В този ред на мисли се вършат и калкулации какви горещини може да понесе човешкият организъм преди да стартира да понася вреди.
Тук е нужно да се кажат няколко думи за условностите. Високите температури не значат безусловно, че човек ще почине, в случай че бъде изложен на тях. Все отново от епохи хората живеят на доста топли места. Става дума за непрекъснато или най-малко дълготрайно излагане на такива условия и за вредите, които тялото ще понесе. Изходът може и да не е съдбовен, само че евентуално ще се следят промени в някои органи.
И по този начин, да поговорим със стойности.
Човешкото тяло е основано да действа при лична температура от към 37 градуса по Целзий или 98 градуса по Фаренхайт. При тези равнища се реализира идеалният баланс сред загуба на топлота и запазването ѝ.
Проблемите стартират, когато тялото не може да се охлади задоволително бързо. Или пък противоположното – изстива скоростно.
Когато температурата се покачва доста бързо, органите стопират да работят. А при рискови равнища може да се стигне бъбречни и сърдечни проблеми, мозъкът също може да пострада.
За да поддържа естествената си температура при горещини, човешкото тяло разполага с един главен инструмент – потенето. Най-общо казано тази телесна течност охлажда и по-късно се изправя в атмосферата. Тя „ изсмуква “ топлината от тялото и надлежно намалява температурата му.
Голяма спънка за този натурален охлаждащ механизъм е високата мокрота на въздуха. Когато има прекомерно огромна мокрота, човешката пот не се изпарява толкоз бързо в околната среда, т.е. процесът по изстудяване не работи добре.
За да открият коя е нетърпимата температура за индивида, учените употребяват метода на така наречен влажен термометър. Просто казано това би била цената, показана от термометър, в случай че към него е омотана мокра забрадка. Т.е. температурата на едно тяло при изискване, че то непрекъснато се поти и се охлажда. С това равнище се дефинира до каква степен човек може да бъде изложен на горещина и потене, без да се повреди, нагледно казано.
И по този начин – счита се, че горната граница е 35 градуса по Целзий. След тази стойност организмът няма да може да се охлажда задоволително дейно.
Това, несъмнено, не значи, че хората ще стартират да измират след 5 минути в такива условия. Обратното, историята неведнъж е потвърдила, че може да се съществува. И следствията доста зависят от самия организъм – възраст, толеранс към горещините, болести и така нататък
Кога се доближава съдбовната температура?
Тук също има условности. Ако приказваме за район с мокрота на въздуха към 50%, слънчево време и никакъв вятър, 35 градуса по влажен термометър може да се доближат при 42 градуса на околната среда. Ако обаче регионът е изсъхнал, ще би трябвало в близост да е към 54 градуса, с цел да стане безусловно нетърпимо за човек.
Според някои научни проучвания сходни температури ще станат нормални към средата на този век. Други пък настояват, че равнищата ще бъдат достигнати доста по-скоро или че даже към този момент сме там.
Истината е, че даже не толкоз рискови условия може да са смъртносни. Особено за възрастни или заболели хора. Има обаче и друго – знае се, че човешкият организъм има способността да се нагажда към изискванията, в които му се постанова да живее. Т.е. в случай че температура от 42 градуса стане нещо всекидневно, индивидът евентуално ще се научи да живее с нея. Или просто ще почине.
Привикването към нови атмосферни условия не лишава дълго време – съгласно някои учени са нужни към шест седмици. Но то също има своята цена. Организмът се научава да се поти повече, с цел да се охлажда. Следствието е по-бърза дехидратация, която пък сама по себе си може да породи редица здравословни проблеми и даже гибел. Простият извод е, че при щедро потене е наложително да се поемат огромни количества течности, с цел да се възвърне електролитният баланс.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ