Защо у нас през последните три десетилетия всички, а те

Защо у нас през последните три десетилетия всички, а те са десетки вотове на съмнение, са ялови и не водят нито до промяна на държавно управление, нито до потребни и ефикасни политики и практики? Този въпрос терзае драгите данъкоплатци, чиито пари и време някои напористи национални избраници пилеят безконтролно.



В най-новата ни история инструментът на парламентарната народна власт – избор на съмнение в никакъв случай не е бил сполучлив до момента. Обикновено се употребява за пазарлъци и политиканстване, сходни тези в Ганковото кафене от „ Под игото” на Иван Вазов. Националистите от Атака през днешния ден образно демонстрираха в пленарна зала защо иде тирада като в прав текст от парламентарната естрада дадоха обещание, че щели да решат по какъв начин да гласоподават идната седмица откакто властта им отговори на серия от въпроси, всичките свързани с Русия!? Нерде водна рецесия, нерде „ Восточний въпрос”, както евентуално би рекъл някой национален стихотворец.

Драгомир Стойнев: Кризата с водата, въздуха и боклука е резултат от ръководството на ГЕРБ

Четвъртият избор на съмнение към кабинета „ Борисов”3, иницииран от Българска социалистическа партия и драговолно подсилен от присъдружното им Движение за права и свободи, е поради водната рецесия в Перник и изобщо проблемите в този бранш. А те, както знаем, са доста и са все от голяма значимост за нас, потребителите. По-разумно обаче щеше да бъде, в случай че опозицията беше вметнала някъде в 40-те страници рецензии по тематиката и някое и друго рационално свое предложение за излаз от основаната обстановка.

Александър Ненков: От Българска социалистическа партия желаят да разрешат една рецесия със основаването на по-голяма

Рационални и работещи решения обаче нито Българска социалистическа партия, нито Движение за права и свободи имат. Нямат никаква концепция по какъв начин да се спасят от сушата и безводието засегнатите ни сънародници, но пък с ненаситност единствено подлагат на критика и намират недостатъци, което автоматизирано ги трансформира в досадници. Такива всички познаваме и в персоналния, и в публичния ни живот. Особено удобна среда за тях са обществените мрежи, които бъкат от мрачни критикари, тръгнали на пердах невъоръжени, както се споделя. Те всекидневно наминават някъде единствено да се изпюят по някоя тематика и завчас си отпътуват...

Несъществени са причините на опозицията, че видите ли на тях се дължали честите рокади във властта и подмяната на министри. Хубаво, но това тъкмо кой систематичен проблем реши? В опазването на здравето за 30 години бяха сменени близо 35-ма министри, само че от това системата не стана по-здрава, а още по-болна и кекава.

Различни замервания на социологически организации демонстрират, че през годините над 50 на 100 от гласуващите българи утвърждават вотът на съмнение. За страдание обаче политиците, които те са излъчили във властта не съумяват да употребят вярно този либерален инструмент.

Докато примерно в прилежаща Румъния от 2009-та година насам три следващи държавни управления бяха заменени след сполучливи вотове, у нас те имат единствено пожелателен темперамент. Най-фрапиращ и индикативен образец за стихийния темперамент на тези прояви е държавното управление на Любен Беров. Само за 2 години от 1992 година до 1994 година. Съюз на демократичните сили му спретнаха 6 вота на съмнение, само че съдружният кабинет тогава оцеляваше след всички тях...

Какво тъкмо ще се случи в сряда идната седмица и дали за следващ път вотът против кабинета на Борисов ще мине като водевил, ще забележим при гласуването му. То зависи от пазарлъците във постоянно настоящото Ганково кафене.