Защо у нас порядъчни хора рядко стигат до властта? Доброто

Защо у нас порядъчни хора рядко стигат до властта? " Доброто е дезорганизирано, а злото - в стройни редици ", дава отговор Кристиан Таков. Изложбата с фотографии и афористични мисли към тях, с която околните и съидейниците му означават пет години от раздялата си с него, е наречена " Моралът е положителното ". Наименованието ѝ подсказва най-същественото от многото му постижения в публичния живот на страната: той върна славата и смисъла на моралното говорене. След като то, жертва на лицемерни и гузни злоупотреби, последователно се бе разпаднало на кухи изречения, в които никой към този момент не вярваше. Докато не се появи Кристиан - със самочувствието на човек, който има моралното право да приказва за морал.

То произтича от сходството сред обществени изказвания и персонална биография. А Кристиан притежаваше рядко срещано човешко чистофайничество, не заобикаляше разкаляните терени на прехода, изключително в правораздаването и политиката, само че не им позволяваше да го омърсят, да го заплетат в интригите си и да го доведат до взаимни отстъпки. Винаги беше първият реализатор на моралните си наставления. Но напълно не единственият. Радваше се на почитатели, повече от всеки различен, дръзнал да приказва не от името на партия или институция, а единствено от свое име.

Да разпознаеш и да победиш злото

Съдбата не му даде доста време, само че пък беше уцелил времето си, когато по думите му " България се разсънва извънредно постепенно, търка очи, обръща се още веднъж на другата страна, вика: " Хайде да си поспя малко ", само че към този момент е ясно, че слънцето е изгряло и е високо. И че ще се става ". Беше времето на " умните и красивите ", излезли на митинг във връзка назначението на Пеевски за началник на ДАНС. Етикетът, несъмнено, им беше лепнат с язвителна подигравка, само че в действителност несъзнателно хвана основното: те не могат да бъдат избрани съгласно политически, обществен или какъвто и да било различен интерес, тъй като споделяха само общи полезности. Затова бяха подготвени да чуят моралното говорене на Кристиан, който тогава се обърна тъкмо към тях, към тези като тях и след тях. И особено към студентите измежду тях, за значително от които беше обичаният учител. Така мълчешком прибави от себе си към умни и красиви още един епитет, най-важният - морални.

Но не им спестяваше: " Доброто и злото са въпрос на избор. А свободата е вродена ", с което следваше християнското схващане за морала: даденото ти е не положителното, а свободата самичък да го различиш от злото и да застанеш на негова страна. Ако искаш. " Изборът е ваш. И не търсете оправдания. Защото изборът е ваш ", подсещаше Кристиан на студентите си.

Този избор, прочее, по никакъв начин не е елементарен, тъй като злото умее по едно и също време да плаши и да съблазнява. " Ще маскирате страха си като разумност, алчността си - като далновидност, а безчестието си - с изкусна обосновка " - Кристиан знаеше по какъв начин можеш да хвърлиш прахуляк и в своите очи. Но още по-трудно е, когато си съумял да разпознаеш злото, да го победиш, изискват се " ежедневни, непрестанни, изнурителни и неблагодарни старания ".

България продължава " да си поспива "

Какво стана с умните и красивите? Агентите на злото с присъщата им сръчност съумяха да извърнат собствения им избор против тях самите, да им го откраднат. Протестът им, който стартира против Пеевски, в последна сметка му върна невидимата власт.

Същото се случи и седем години по-късно с митинга на новите умни, красиви и морални през 2020-а. Още на неговия терен сред площадните речи и телевизионните изявленията изборът им към този момент беше присвоен. Защото коварството на злото е в мимикриите му - може да ти се яви в това число с лице на съдружник и сътрудник. Промяната стартира под вдигнатия пестник на Радев и единственият ѝ късмет да продължи беше да се измъкне оттова. Но през това време „ България се обръща още веднъж на другата страна, вика: " Хайде да си поспя малко ".

Нищо, че този път, когато заплашително скочиха геополитическите залози на националната ни орис, режимът на Путин убиваше почтени хора, а връзките му с локалната политика можеха да се проследят с просто око, изборът сред положителното и злото изглеждаше по-лесен от всеки път. Ето какво сънуват тези, които въпреки това не са в положение да го създадат: една четвърт от българите утвърждават дейностите на Путин в Украйна; над 44 процента са на мнението, че виновността не е негова, а на НАТО; едва 23 на сто са съгласни, че тя е на Путин - според проучвания на YouGov и Алфа Рисърч. Пак сме мрачни рекордьори за целия Европейски Съюз. И какво друго ни остава, с изключение на да се вслушаме в утешителния оптимизъм на Кристиан Таков: " Никога не е късно даже и неприятните да минат на положителната страна ". Макар към този момент да тече по-скоро противоположният процес…

Обсъждали сме с Кристиан дали изобщо положителните могат да завоюват, само че той беше уверен, че не е нужно, тъй като загубите им най-после ще извърнат колата на неприятните. Дай Боже!