Защо толкова рядко (да не кажа никога) се интересуваме от

Защо толкоз рядко (да не кажа никога) се интересуваме от мнението на политиците и партиите във връзка с Бог? Това е значим въпрос. Интересуваме се от мнението им за Шенген, за еврото, за Путин, за зелената сила, за гейовете, за принадената стойност, за бюджета, за пилона със знамето, за МОЧА, за пенсиите и минималната работна заплата, за основния прокурор и правосъдната промяна, само че не се интересуваме какво мислят за Бог.

А мнението им по този въпрос е значимо, имайки поради интереса на огромна част от електората, най-малко в случай че имаме вяра на социологическите организации, които постоянно слагат Църквата отпред по рейтинг. Мисля, че е значимо народът да знае дали тези, които го ръководят, са богобоязливи люде или са безбожници.

Много е значимо това да се знае, тъй като е директно обвързвано с философията на властта - какво е властта, от кое място произлиза и защо служи. Каква е философията на управниците? Признават ли, че над тях има и друго, или са уверени, че единствено те са върхът, венецът? Че им е разрешено всичко и че истината произтича от тях?

Миналата седмица Асен Василев, в припадък на нравствен ентусиазъм, реши да бъде преносен. По мотив скандалната кандидатура на Васил Терзиев за кмет на София, сподели: " Не избираме патриарх, който да символизира моралния образ на нацията, а кмет на София ". Защо сподели " не избираме патриарх, а кмет на София ", а не да вземем за пример " не избираме Мис Холандия, а кмет на София "? И изразът " символизира моралния образ на нацията ", в подтекста на нещо глуповато, неприсъщо и излишно за кмета на София (а единствено за Патриарха), значи ли, че кметът на София няма да има никакви морални задължения след избора си? Или че не е нужно да дава отговор на никакви морални критерии преди него? Казва ли Василев: " Да, издигането на тази кандидатура е извънредно аморално, само че пък в тази ситуация моралът не е наложителен, дори малко пречи като кол в колелетата на напредъка ". Това ли споделя Асен Василев?

Не знам какво споделя и какво тъкмо е желал да каже, само че е отвън подозрение, че употребява думата " патриарх " насмешливо, някак като " арменския поп ". Богохулството е типично за умнокрасивитета. И забележете, че богохулството не е нормално безбожие, не е безпристрастен атеизъм, нито мирен агностицизъм. Богохулството е дейна позиция. Да вземем техния претендент за кмет на София Васил Терзиев, чиято кандидатура потресе дори половината от личните им симпатизанти.

Васил Терзиев, за който се твърди, че е член на " Бялото приятелство ", признава, че би желал среща и съвет от Петър Дънов . Петър Дънов е неговият идол, неговата пътеводна светлина. Терзиев не би изискал среща и съвет от Иван Иванов - най-великият кмет на София - а от окултиста и сатанист Петър Дънов, с който България (кой знае за какво!) се гордее като с киселото мляко и розовото масло, въпреки че в еклектичното му " обучение " няма съвсем нищо автентично. Дори " паневритмията ", дето в транс я пристъпят почитателите му, е крадена от " евритмията " на Рудолф Щайнер.

И различен път сме говорили за дъновизма, по тази причина в този момент ще напомня напълно в резюме. Дънов проповядва на почитателите си някакъв протестантско-индуистки бълвоч, в който душите се прераждат, съществуват доста богочовеци, като Христос е единствено един от тях, даже и не най-великият, тъй като е единствено предтеча на самия Беинса Дуно (Дънов). Учи също, че са били времена, когато мъжете са можели да забременяват, само че са имали единствено едно осезание. Сега хората има пет сетива, само че скоро ще станат шест, като шестото ще бъде ясновидството. И още доста, доста други неща, на които не им е тук мястото.

Ето това е идеологията, това е религията на детето на Държавна сигурност, на партизанския потомък, който желае да ръководи вас и града ви от името на умните, красивите и прогресивните, от името на " положителните сили ". Религията на индивида е доста значима, не мислите ли? Дъновистите са окултисти. Окултисти бяха Хитлер и висшите нацисти. Окултисти бяха и " интелектуалците " към Людмила Живкова - самата тя нещо като асоцииран член на семейство Рьорих и последователка на Блаватска и Щайнер.

Дъновистите се пъчат, че са деца положителното, само че за тях положителното е нещо друго, а не това, което е. А ние знаем, че " оня, който, откакто е намерил истината, продължава да търси още нещо, той търси лъжата " (из Деянията на VII Вселенски събор). Дъновистите са деца на лъжата, без значение дали го осъзнават или не, без значение дали им се желае или не им се желае.

Всеки християнин, всеки, който има вяра " в един Бог Отец Вседържител... " и така нататък, всеки, който изповядва Христос и се усеща жител на Неговото Царство, отсича от себе си всички ереси и лъжеучения, както и хората, които ги следват.

Проклет да е всеки, който по един или различен метод дава власт на безбожници и богохулници. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.